Истина и справедливост


Категория на документа: Право


УВОД

Целта на правораздавателната дейност е достигане до обосновано, справедливо решаване на правен спор. Всеки спор, изнесен пред юрисдикционния орган, има за начало излагане на твърдения относно увредено правонарушаване на правния ред или на обществото като цяло.

Страните на спора следва да докажат истинността на твърденията си.

Най-важно и съществено значение в правораздавателния процес е разкриването на истината и справедливостта. Постановена легална дефиниция откриване принципа за истинността откриваме както в ГПК - чл.3 и чл.10, в НПК - чл.13, ал.1, както и в АПК - чл.7.

В нашето законодателство достигането до истината като задължение е възприето като принципа - принцип, съгласно който съдията има задължението да се произнесе върху истинността на фактите, от които зависи изходът ма спора, а страните по него - да докажат в съответствие със закона фактите, необходими за основателността на тяхната претенция. Реализирането на този принцип включва и възможността съдията, след като оцени недобросувестността на страните при опита им да докажат по съответния начин фактите, просто да отхвърли техните искания.

Съдебното решение, определение или присъда се основава върху правилното правило, коетоосвен че определя условията за собственото си прилагане, уточнява също фактите-предмет на истинно установяване, съответно изясняване.

Ако в процеса на правораздаването търсенето на истината е задължение, а извън него - предимно право, то забраната за изказване на истината намира място както в правораздаването, така и извън него.

1. ПОСТАВЯНЕ НА ВЪПРОСА ЗА ИСТИНАТА И СПРАВЕДЛИВОСТТА

Изясняване на понятието справедливост е неразривно свързано с процеса на правораздаването и мисията на съдията - да се изрече справедливо въз основа на истинното в него.

Справедливостта се счита като формален принцип. Според теореотичната традиция на Аристотел се различават 2 типа справедливост: справедливостта у мен, която се свързва с една субективна справедливост, и справедливостта извън мен, която в същност е целта на правото. Ако първата съответсвтва на моралната категория справедливост, то втората е справедливостта на правото.

Концепцията на кант представя справедливото в подкрепа на правосъдието, това се наблюдава и разработките н а Джон Ролс.

Позитивисткият принцип за справедливостта - заключава Dalbignat - Deharo - се свежда до обстоятелството, че справедливот, което трябва да произнесе съдията, се превръща в отражение на концентрацията на справедливостта (justice), възпроета от законодателя. Освен това се спира и върху функционалния принцип на справедливостта. Дълбокото убеждение на автора е , че справедливостта (equite) на съдията е по-малко произовлнам отколкото помирителна. Следователно справедливостта (equite) е най-дълбокото основание на съдебното решение и тя окончателно скъсва с изискванията на законоцентризма.

2. СПРАВЕДЛИВОСТТА В СУБЕКТИВЕН И ОБЕКТИВЕН СМИСЪЛ

В правораздавателната теория възниква проблем: съотношението между справедливостта в субективен, морален аспект (equite) и справедливостта в обективен, в правен аспект (justice).

Доброто съдебно решение се обуславя от постигнатото равновесие между формализма, който дължим на законодателя, и прагматизма, който е присъщ на съдията.

Според Chaim Perelman, пред чийт капитален труд "Етика и право" е илюзия да се изброяват всички възможни значенияна понятието "справедливост". Авторът в подкрепа на своята хипотеза дава няколко примера за най-значимите концепции за справедливост, сами по себе си притежаващи непримирим характер:

1. на всеки - същото нещо: всички трябва да бъдат третирани като равни;

2. на всеки - според заслугите: всички не се третират като равни, а само качество, каквото е заслугите на човека;

3. на всеки - според делата: пропорционално третиране, катоотсъства всякакъв вид морал;

4. на всеки - според нуждите: тук се обръща внимание на толкова на равнпоставеността, колкото на милосърдието в законодателството;

5. на всеки - според ранга му: изправени сме пред аристократичната представа за справедливостта, която се намира в израза на латинска максима: "Quod licet fovi, non licet bovi" (Какво е законно за Юпитер, не е легитимно за воловете);

6. на всеки - според това, което му възлага правото - "cuique suum" - "това, което се връща на всеки човек, то в юридически смисъл ще бъде справедливо - на всеки да се полага, това което закона му приписва.

Перелман се обосновава на това, което обединява всички възможности за справедливост, е идеята за справедливост. От древността до дншни дни се възприема, че справедливостта се състои в прилагане на принципа на равенството.

Търсейки връзката между шестте формули за справедливостта, Перелман дискутира с М. De Tourtoulon и произведението му "Les Trois Justices" ("Трите справедливости").

Според Tourtoulon идеалната (перфектната) справедливост се състои в пълното равенство на всички хора. Дистрибутивната справедливост има за предмет - равенство, държащо сметка за способностите и индивидуалните усилия, заради които се предоставят предимства. Комутативната справедливост престава да се интересува от индивидуалния живот, установява равенство във всеки юридически акт.

Между тези различни понятия за равенство не съществува противоречие според М. De Tourtoulon, те се съдържат едни в други, подразбират се едно друго, макар че Перелман смята тези концепции за противоречиви.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истина и справедливост 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.