Истина и справедливост в правораздаването


Категория на документа: Право


Комутативната справедливост престава да се се интересува от индивидуалния живот. Тя установява равенство във всяки юридически акт.

Между тези две различни понятия за равенство на съществува никакво противоречие, а обратното те се съдържат едно в друго, подразбират се.

Формалната или абстрактната справедливост се определя като принцип за действие, според който хората са от една и съща категория, т.е трябва да се третират по един и същ начин. Разгледаните от Перелман шест формули са различи проявления на същата тази формална концепция за справедливостта.

Формална и неформална справедливост

Според възприетото от Перелман определение на формална справедливост, тя представлява принцип за действие, според който индивидите от една същностно формирана категория трябва да се третират по един и същ начин. Конкретното прилагане на формалната справедливост предполага ако не класификация, то поне известно подреждане на правните субекти според същността има характеристика, която да послужи за негова основа. Всяко практическо прилагане на формалната справедливост се предхожда от предварително класифициране на адресатите в рамките на универсалния дискурс. Формалната справедливост твърде често се сблъсква с допълнителни същностни характеристики които излизат от обхвата на универсалния дискурс. Когато принципът на формалната справедливост на може бъде приложен , се опираме на неформалната справедливост, свеждаща се до понятието равновесие, което пък не съвпада изцяло с равенството. С други думи в случаите когато формална справедливост не е достатъчна за да се разреши един или друг конфликт се прибягва до неформалната справедливост. Съвкупното съществуване на формалната и нефомралната справедливост се изразява с принципа - сходните ситуации се третират по един и същ начин, а различните по различен. Ако се вгледаме в заобикалящата ни действителност, ще открием на всяка крачка тенденцията към постоянен баланс между формалната и неформалната справедливост. Към неформалната справедливост се прилага винаги когато законът не държи в достатъчна степан сметка за същностните характеристики на дадена категория или клас, които са от толкова голямо значение за определени слоеве на населението. Тъкмо при висока степен на неглижиране на същностните характеристики на група в която попадат множество членове , се прибягва към неформална справедливост.

Неформалната справедливост служи като патерица на формалната, ако е в интерес на обществото. Търсенето на скандал или сензаия би преувеличило ролята на неформалната справедливост, която е срещу обществения интерес. При всяко преходно състояние на обществото се прибягва към неформална справедливост, значително по - често , в сравнение с епохи, характеризиращи се с плавно и еволютивно развитие.

Формалната справедливост не е нищо друго освен конкретно прилагане на едно правило, на конкретна справедливост, която определя начина по който следва да се третират всички членове на една и същностна категория. Без съмнение формалната справедливост има своя собствена ценност независимо от ценностите на които се основава и тя се състои в това че нейното прилагане задоволява рационалната нужда от кохерентност и регулируемост. От тук можем да се съглсим отново с Перелман че структурата на справедливостта обхваща три елемента - ценност на която се основава, правилото което я провъзгласява , и акта който я реализира.

Неформалната справеливост играе изключително важна роля при доброволните арбитражи, чрез които правните субекти намиращи се в конфликт предоставят разрешаването му на арбитрите. Законодателя следва даде по - голямо значение на вплитането на неформалната справедливост във формалнат. Съчетаването на двата вида справедливост е най - добрия подход, който би могъл на използва съдията.

Влияние на справедливостта върху позитивното право:

а) при формирането на позитивното право (като мяра, като начин за определяне на правата и задълженията, за уреждане на правните последици) - справедливостта програмира и контролира свойствата на правото, справедливостта е идеал, цел, модел, критерий, определител, лимитатор на правото. Тя създава легитимност на правото, нравствено основание е за неговата задължителност;

б) при изпълнението (прилагането) на позитивното право - контролира мярата на правото, като му предписва свойствата оправданост, правилност, съразмерност, придава му гъвкавост и точност при намиране на позитивноправните решения за отделните житейски случаи (чл. 52 от ЗЗД - "размерът на неимуществените вреди се определя от съда по справедливост", чл. 325, т. 5 от НПК - "присъдата подлежи на отменяване или изменяване, ако наложеното с нея наказание е явно несправедливо", чл. 307 от ТЗ - договорът може да се измени и отмени от съда, ако са настъпили такива обстоятелства, които страните не са могли и не са били длъжни да предвидят и при които запазването на договора противоречи на справедливостта).

Влияние на позитивното право върху справедливостта:

а) запазване, институционализиране, материализиране;

б) утвърждаване (унифицира, уеднаквява възгледите за справедливост);

в) развитие;

г) формиране.

Отношенията между право и справедливост е един от основните въпроси на правото. Това се дължи на обстоятелството, че справедливостта е ценностното явление, което служи като критерии за оценка на начина на проявление в правото на всички останали неправни явления, които участват във формирането на неговите качества. Това означава, че справедливостта, е второто ценностно явление, което както свободата има универсален характер. Универсалният характер на справедливостта се определя от това, че тя служи като критерии за оценка на начина на отразяване на тези явления в правото. Оценката за степента на справедливост на правото зависи от степента, в която то установява и гарантира равна мяра на свобода за правните субекти. Степента на справедливост на правото се определя от това доколко отразява и гарантира ЕП (естествените права) на личността.

Справедливо е правото, което отразява в себе си нормите и принципите на нравствеността. Степента на справедливост на правото е обусловено още от това на кои интереси то е средство за защита, доколко и с какви средства защитава съответните интереси формите, видовете и степените на правна принуда също подлежат на оценка от гл.т. на справедливостта. Справедливостта е мяра за степента, в която обществените явление съответстват на потребностите на личността в разпределителните отношения и в отношенията на възмездие. В правото тя получава институционален израз. Правото е средство за нормативно институционализиране на справедливостта. В него тя получава материален израз. Справедливостта се проявява в правото като мяра, чрез различни средства, чрез начина по който се определят правата и задълженията на участниците в обществените отношения. Това се постига още и чрез предвижданите последици, както в случаите на спазване на правните предписания, така и при тяхното нарушаване.

И така, правото е универсална система за определяне поведението на хората, основна градивна единица на гражданското общество и принцип на реда и хармонията в правовата държава. То е ценност само по себе си, защото се възприема като благо за човека, а оттук и за обществото. То е ценно, защото в самата негова същност са заложени ненакърними идеи, които представляват ценности дори и на ниво идеално, духовно, абстрактно. От друга страна, след като правото премине с помощта на законодателя в своето позитивно състояние, то представлява социална ценност, защото служи като образец за поведение. С него се разрешават по мирен път конфликтите в отношенията, уреждат се най- разнообразни ситуации от социалната реалност. Схванато като продукт на човешката култура, ценността на правото се извежда главно от неговата историческа стойност. То се появява в един етап на развитие на човечеството и с него са били решавани конкретни, а също и по-общи исторически задачи. В този смисъл в него се съдържат ценностите изобщо на цивилизацията, както и неговата собствена ценност.

Решение на въпроса истина - справедливост

Целта на разрешава на един конфликт се състои във връзката истина - справедливост. Истината не може да бъде отделна от разумността. Връзка истина - разумност се изразява в тяхната неразделност. Истината предполага справедливостта. Достигането до истината предполага равно третиране на аргументите на двете страни, участващи в спора и следователно изначално принадлежащита към една и съща категория. Оттук достигането на истина е в пряка зависимост от предварителното определяне на консенсуалния критерий за справедливо. Разумът позволява истината винаги да е споделена. Тя е израз на равното съгласие между мен и другия , изречено и удостоверено от други. Ако истина се търси в обективността, а тя положена в дискурса, в разговора, то справедливостта е предпоставката й. Ако договорилите лица притежават насрещни права и задължени, справедливо разделени, то на тази основа може да се потърси и намери истината относо увреденото или поставеното в опасност от увреждане субективно право или относно неизпълнение задължение. Спорът между две страни винаги възниква на основата на нарушане на справедливото, но и на тази основа трябва да се търси истината. Няма място за съдият ако не е възникнал спор. Непсраведливостта поражда необходимостта съдията на търси истината. Не се изисква правораздаване ако е спазена справедливостта. Отъждествяването въз основа на истината възстановява нарушеното равновесие, възстановява справедливостта. Справедливостта от своя страна изисква свобода. Но от тук и идва и тезата че свободата поема отговорността за истината . Съществува същностна връзка между свободата и истината, така тясна че всяко незачитане на истината е в същото време незачитане на свободата.

Заключение

Можем да заключим разсъжденията си с констатирането на следното наблюдение: истината е едно от понятията, които се употребяват най-често и което е най-малко познато в обикновения и в съдебния език. Истината освен отражение на действителността, разгледана като практика, е също една лингвистична ценност, отразяваща възможността на изказващия я да изрази по най-верен и точен начин своето знание за реалността. Последните думи нямат претенцията да формулират дефиниция за истината. Трудността да се определи истината в контекста на правораздавателната дейност е усетена и от законодателя. Той просто се е въздържал да я определи легално, въпреки че си позволява в други области да създава чисто юридически дефиниции даже за явления и обекти, за които дори философията "се смущава" да даде определения. Случва се законодателят да даде собствени юридически дефиниции, които с право бихме квалифицирали като оригинални в сравнение с тези, до които е достигнала философията. Най-красноречив пример в това отношение е понятието "юридическа личност". Колкото до понятието "истина", интересно е да констатираме какво богато разнообразие от термини го съпровождат. С. Согпи ги сочи: истина, истинност, очевидност, сигурност, вероятност. Тази кохорта от думи, които според С. Согпи ескортират истината, е едно от най-богатите семантични семейства на юридическия речник и то, бих добавил, като че ли на пръв поглед обезценява стойността, която правото определя на истината.

Източници:

-"Обекти на правната действителност"-Манол Станин

- Т. Колев, Истина, обоснованост, справедливост, Университетско издателство, "Св. Климент Охридски", София, 2011г.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Истина и справедливост в правораздаването 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.