Характерни особености на правото на ЕС – автономност, директен ефект, предимство


Категория на документа: Право


ТЕМА 8 ХАРАКТЕРНИ ОСОБЕНОСТИ НА ПРАВОТО НА ЕС - АВТОНОМНОСТ, ДИРЕКТЕН ЕФЕКТ, ПРЕДИМСТВО.

Още с първият учредителен договор за създаването на Европейската общност за въглища и стомана от 1951г. се поставя началото нещо ново в международната практика. Последвалите договори за ЕИО и ЕВРАТОМ потвърждават създаването на специфична и до голяма степен автономна правна система. Тази правна система, която предсталява съвкупност от правни норми, регулиращи отношенията първоначално в рамките на Европейските общности , а понастоящем в рамките на ЕС, е прието да се нарича "acquis communautaire".

"Acquis communautaire" е сложно понятие, което обхваща правната система на ЕС и институционалната му рамка. Тук спадат както учредителните и допълващите ги договори между държавите членки, образуващи т.нар. първично право, и нормативните актове на институциите, образуващи т.нар. вторично право, така и съдебната практика на Европейския съд, декларациите, резолюциите и международните договори на Съюза и договорите между държавите членки по повод дейността на ЕС.

Създаването на ЕС с Маастрихтския договор е важен етап в развитието на европейското право. Поставени са юридическите основи на тесен политически, икономически и валутен съюз между държавите членки.

Главната цел, поставена пред трите общности е да се заложат основите на европейската икономическа интеграция чрез изграждането на общ пазар, основаващ се на четири генерални свободи: свободно движение на хората, на стоки, на услуги и на капитали. Тази цел е постигната и Договорът от Маастрихт формулира нова - създаване на икономически и валутен съюз и осъществяване на общи политики или дейности в определени сфери. Следователно Договорът за ЕС е естественото продължение , интегрална част на европейският интеграционен процес, чието начало е поставено с Парижкия /1951г./ и Римските договори /1957г./.

Правната система на ЕС има оригинален и самостоятелен характер. Тя представлява съвкупност от принципи и норми, които регулират отношенията между правните субекти в рамките на ЕС. Правната система на ЕС има свои собствени субекти и източници, конкретни процедури и органи за тяхното приемане и автономен правораздавателен механизъм, който следи за тяхното точно прилагане и спазване. Всяка държава, която членува или е кандидат за членство в ЕС следва да приведе своето законодателство в синхрон с правната система на ЕС.

Между правната система на ЕС и съответните правни системи на държавите членки съществува строго определена взаимна връзка, която се изразява в предимство на първата над втората и в осъществяване на спазването на нормите на европейското право от националните законодателства. Особената характеристика на правната система на ЕС се състои в това, че от една страна националните законодателства на държавите членки са интегрирани в правната система на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ, а от друга с в определено подчинено положение спрямо нето съгласно общоприетият примат на правото на ЕВРОПЕЙСКИЯ СЪЮЗ над националните законодателства и принципа на директния ефект.

Правото на ЕС се придържа към основните принципи на международното и вътрешното право. Наред с това неговият спецефичен характер е довел до формулирането на нови, типични само за него принципи: автономност, директен ефект и предимство на правото на ЕС пред националното право.
Автономният характер на правото на ЕС има важно значение за неговата стабилност, единство и еднакво прилагане във всички държаи членки. Правото на ЕС не се трансформира в норми на вътрешното право на тези държави, а запазва своята автономност като отделен правопорядък.

Директният ефект означава, че от момента на встъпването им в сила нормите на правото на ЕС действат пряко, т.е. пораждат права и задължения,както за институциите и държавите членки, така и за гражданите, физическите и юридическите лица на държавите членки.

Доктрината за директния ефект на правото на общността отново е създадена от Съда на Европейските общности. С директен ефект се ползва норма на правото на Общността, която незабавно и пряко предоставя на физическите и юридическите лица права, които трябва да бъдат признати и защитени от националните съдилища.
"Независимо от законодателството на държавите- членки, правото на Общността не само налага задължения на индивидите, но също е предназначено да им предоставя права, които стават част от тяхното правно наследство", постановява Съдът.
Това конкретно означава, че гражданин на държава- ленка може да се позове пред съд на собствената си държава на норма от правото на ЕС и съдът трябва да защити правата му, предоставени от общностното законодателство.

Директният ефект предоставя и защитава субективни права. Нормите на ПЕС след приемането им винаги имат гарантирана непосредствена приложимост, в националните законодателства, прилагането на директния ефект е в зависимост от това дали нормите на ПЕС са напълно ясни, точни и юридически перфектни и не изискват за тяхното прилагане приемането на допълнителни нормативни актове.
Нормите и на първичното, и на вторичното право на ЕС имат изцяло непосредствена приложимост, директният ефект е изцяло приложим само по отношение на държавите-членки, а по отношение на ф.л. и ю.л. частично (от вторичното право само регламентите и директивите).
Директният ефект не съдържа единни, общи разпоредби (както при непосредствена приложимост), а се разграничават на разпоредби, отнасящи се до държави-членки (с вертикален пряк ефект) и разпоредби, отнасящи се до ф.л. и ю.л. в държавите-членки(с хоризонтален пряк ефект).
Директният ефект бива два вида:
- частичен /вертикален/ - гражданите и юридическите лица могат да търсят правата си само по отношение на държавата
- пълен /хоризонтален/ - частноправните субекти могат да търсят правата си както по отношение на държавите, така и в отношенията по между си.
По дефиниция регламентът има директен ефект. Директивата няма такъв. Съдът в някои случаи /ако държавата не предприема необходимите действия да постигне дадения в директивата краен резултат/ дава директен ефект на директивата, но само по вертикала /т.е. засегнатите граждани могат да търсят правата си само по отношение на държавата/. Решението, адресирано до физическо или юридическо лице от държава членка по дефиниция има директен ефект. Разпоредбите на правото на ЕС, които имат директен ефект, са пряк източник на права и задължения на всички лица, които ги засягат.
Директен ефект имат нормите на ПЕС, които, които предоставят пряко субективни права на ю.л. и ф.л. Нормите, имащи директен ефект, дават възможност на ю.л. и ф.л. пряко да бъдат защитавани срещу актове на националните органи, които им противоречат.

Предимството /приоритетът/ на правото на ЕС /ПЕС/ означава, че при противоречие на правна норма на ЕС с норма от вътрешното право на държавите членки предимство има нормата на ЕС. В такива случаи националното право е неприложимо. В съответдтвие с този принцип държавите членки се задължават не само да приведат вътрешното право в съответствие с ПЕС, но и да се въздържат от приемането на нови норми, които биха му противоречили.
Действащото право на ЕС не дава отговор на въпроса за йерархичната позиция на европейското право по отношение на вътрешното право на ДЧ/ държавите членки/. Националните разрешения по този въпрос са различни и се съдържат в норми на Конституциите( напр. Франция, Нидерландия, Испания, Гърция, Португалия и др.) или се извеждат от съдебната практика на върховните съдебни институции на ДЧ( напр. Люксембург). Прилагането на методите на класическото международно право за разрешаването на неизбежните конфликти между правото на ЕС и националното право на ДЧ, съпроводено с различия в тълкуването , би обезсмислило спецификата на ЕС и неговия правов ред. За да осигури единството и целостта на този ред , и при липсата на специфичен текст, Съдът на ЕО въвежда и развива принципа за върховенството/предимството/ на европейското право , базирайки се на основните цели, принципи и дух на Учредителните Договори. За пръв път примата на общностния правопорядък е формулиран като основна негова характеристика в прочутия казус Costa v. ENEL, по който Съдът постановява, че " поради своя специфичен и оригинален характер, правото, произтичащо от Договора, не би могло да бъде отменено от вътрешноправни разпоредби, без да бъде лишено от характера си на право на Общността и без да се постави под въпрос самата правна основа на Общността...По силата на принципа на върховенството /предимството/ на общностното право, пряко приложимите разпоредби на Договора и на актовете на институциите , в отношенията им с вътрешното право на държавите-членки водят автоматично до неприложимост на всяка разпоредба от националното законодателство, която им противоречи ,със самия факт на влизането им в сила"

Резултатът от прилагането на този принцип е, че при конфликт между норма на правото на ЕС и вътрешна правна норма всеки национален съд , в рамките на своята компетентност, е длъжен да прилага правото на ЕС в неговата цялост и да защитава правата, които то предоставя на индивида, и съответно - да не прилага всяка разпоредба от националното право, която му противоречи, даже и ако това е конституционна норма, без оглед на това дали тя предхожда или следва общностната разпоредба.

В течение на годините, Съдът неизменно и със същата убеденост и решителност, както по времето на Costa v. ENEL, потвърждава и налага становището си, че без стриктното спазване на установената йерархия съществуването на правната система на ЕС е невъзможно. Но ако повече от 40 години принципът на върховенство на европейския правопорядък действа успешно, това се дължи - освен на убедителните решения и последователни позиции на Съда на ЕО, също и благодарение на активната поддържаща позиция на националните правораздавателни органи на ДЧ. Прилагайки в случай на конфликт не своето вътрешно право, а правото на ЕС, националните съдии в ДЧ доказват правотата на думите на един от бившите председатели на Съда на ЕО " Всеки национален съдия е също и съдия на Общността"
На практика, въвеждането в действие на принципа на върховенството на общностното право в ДЧ не рядко е било съпроводено с известни трудности и обяснима съпротива от страна на върховните им съдебни инстанции и конституционните им съдилища( особено в държавите-учредителки на ЕО). Преди всяко разширяване присъединяващите се нови членки предприемат законодателни мерки за адаптиране на вътрешната си конституционна система, с оглед гарантиране на спазването и прилагането на принципа на върховенство. При последното разширяване на ЕС всички присъединяващи се държави проведоха конституционни промени с различен обхват , позволяващи трансфера на суверенитет и обезпечаване на върховенството на правото на ЕС. Такава конституционна ревизия предприе и България.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Характерни особености на правото на ЕС – автономност, директен ефект, предимство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.