Гражданство


Категория на документа: Право



УНИВЕРСИТЕТ ЗА НАЦИОНАЛНО И СВЕТОВНО СТОПАНСТВО
Юридически факултет

РЕФЕРАТ

по

АДМИНИСТРАТИВНОПРАВЕН СТАТУТ НА ГРАЖДАНИТЕ И ОРГАНИЗАЦИИТЕ

Тема: Гражданство. Гражданството като фактор за определяне на административноправния статут на физическите лица.

ИЗГОТВИЛ: ПРОВЕРИЛ:
Мирослава Валентинова Николова Гл. ас. д-р Надежда Христова
Специалност: Право
Курс IV
Ф. № 29160127

гр. София
2012 г.

СЪДЪРЖАНИЕ:

I. Увод 3

II. Изложение 6
1. Придобиване на българско гражданство по произход 6
2. Придобиване на българско гражданство по месторождение 6
3. Придобиване на българско гражданство по натурализация 7
4. Облекчен ред за придобиване на българско гражданство 8
5. Конституционни принципи за закрила на българските граждани 9
6. Загубване на българско гражданство 10
7. Възстановяване на българско гражданство 11
8. Производство във връзка с българското гражданство 11
9. Историческо развитие на правното положение на чужденците 12
10. Гражданството като елемент на административноправния статут на
чужденците 13

III. Заключение 16

IV. Използвана литература 18

I. Увод

В настоящото изложение ще бъдат разгледани въпросите свързани с гражданството и неговото значение като фактор за определяне на административноправния статут на физическите лица.

На първо място следва да разграничим понятията "лице от български произход" (българин) и "български гражданин". Понятието "български гражданин" е юридическо и такива могат да бъдат не само българи, но лица и с друга етническа принадлежност, докато понятието "лице от български произход" обозначава лице, което по своя произход (от майка или от баща) е с българска кръв. Българинът не е задължително български гражданин и съответно това понятие е етническо, а не юридическо1.
Въпросите за гражданството са предмет на глава II на Конституцията на Република България2, озаглавена "Основни права и задължения на гражданите" (чл. 25, както и чл. 35, чл.93, ал. 2) всяка една от разпоредбите на основния текст по материята гражданство е свързана с конституционно значими, основни въпроси. Именно в чл. 25 от Конституцията са установени способите за придобиване на българско гражданство и те са: по произход; по месторождение и по натурализация.
Основен вътрешноправен акт, който регламентира обществените отношения, непосредствено свързани с гражданството, е Законът за българското гражданство3. Трябва да посочим принципната постановка в чл. 2 от ЗБГ, според която: "Българското гражданство се урежда от Конституцията на Република България, от закона и от международните договори, които са в сила при настъпването на фактите или събитията, свързани с гражданството". По-нататък в закона е уредена допустимостта на двойното гражданство. Според чл. 3 от ЗБГ: "Български гражданин, който е и гражданин на друга държава, се смята само за български гражданин при прилагането на българското законодателство, освен ако в закон е предвидено друго". Този текст е израз на проявата на държавния суверенитет и има принципно значение при формулирането на основните принципи, на цялостната правна уредба и при реализирането на държавната политика по въпросите на множественото гражданство. Принцип е лицата с множествено гражданство, едно от които е българско, на територията на РБ при влизане, пребиваване и напускане на страната да се ползват изключително от правния статут на български гражданин. Това безусловно произтича от тълкуването на фразата "се смята само за български гражданин". Изключени от това принципно положение могат да бъдат въведени само със закон. Анализът на така посочените разпоредби недвусмислено сочи, че българските граждани, независимо от наличието на едно или повече чужди гражданства, на територията на РБ при влизане, пребиваване и напускане ползват правния статут на български гражданин, освен ако в закон не е посочено друго. На следващо място, в Общите разпоредби, които отразяват основните принципни положения по материята на българското гражданство, е регламентирано, че "гражданството не може да се установява по съдебен ред" (чл. 4 от ЗБГ). Това обаче не означава, че не могат да се оспорват отделни етапи от административното производство, като например заповед на упълномощеното длъжностно лице, с която се спира производството и не се дава ход за разглеждане на постъпилата молба. Регламентирано е още, че сключването или разтрогването на брака, както и промяната на гражданството на единия съпруг не води автоматично до промяна на гражданството на другия съпруг. Така също е регламентирано, че осиновяването не променя гражданството на осиновения. В чл. 7, ал. 2 от ЗБГ е регламентирано, че "Всеки има право на избор на гражданство". Тази разпоредба се отнася за лицата, които по рождение придобиват освен българско гражданство още едно или повече чужди гражданства.

Като страна членка на ЕС и кандидат за Шенгенското пространство, Република България е притегателен център за чужденци от цял свят. От една страна тя е външна граница на ЕС и в този смисъл възможност за по-лесно придвижване към богатите централни и западни страни на съюза, а от друга страна, в нея граждани на по-богатите западни страни могат по-лесно да вливат капитал и да осъществяват търговска, кредитна и т. н. дейност. Ето защо от особено значение за страната е да се обособи същинската същност на административноправния статут на чужденците.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданство 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.