Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


* проц.действия на страните, с които не се слага край на делото (за разлика от оттегляне, отказ от иска, съд.спогодба) са оттегляеми до приключване на устните състезания. Оттегляемостта има предели - спира до правата, придобити от противната страна в резултат на проц.действие. Затова не може да се оттегля съгласието за заменяне на страна в делото чл.226, 228, за спиране на делото чл.229 ал.1 т.1 ГПК;
* проц.действия на страните са твърде разнообразни - искания, твърдения и доказвания.

Искания са тези проц.действия на страните, които са насочени да предизвикат желано от страната проц.действие на съда - за отстраняване на съдия, за прекратяване на делото, за допускане на док-ва и т.н. Когато са насочени да предопределят съдържанието на решението, исканията са по същество - за допускане и събиране на док-ва. В останалите случаи те са процесуални. Исканията по съществото на делото подлежат на двояка оценка: дали са допустими и дали са основателни.

Твърденията подкрепят исканията и са изявления за знание на страната относно съществуването или не на права или факти. Биват: правни, когато имат за предмет претендирани или отричани права /ИМ, отказът от иска/; фактически, когато се отнасят до съществуването или не на факти, които са релевантни - посочване на основанието на иска става с факт.твърдение. Но факт.твърдение е и отричането на основанието на иска от страна на ответника.

Доводите на страните са техни изводи относно факти или суб.права. Различаваме факт и правни доводи. Първите се градят върху преценка на док-вата, каквато страната прави, а вторите - върху подвеждане на доказаните факти под правната форма. Доказванията подкрепят твърденията. Те се състоят в тези действия на страните, с които те сочат док-ва или участват в тяхното събиране.

Тема № 8 - Форма и време на процесуалните действия. Процесуални бездействия.

1. Форма на проц.действия - трябва да се извършат на бълг.език - чл.5 и чл.105 ал.1 ЗСВ /чрез преводач/ в писмена форма, когато проц.действия се извършват вън от съд.заседание (ИМ; искания на страните). В устна форма се извършват всички проц.действия на съда и на страните през време на съд.заседание (показания на свидетели; заключения на ВЛ; устни състезания). Трябва да са писмено удостоверени със съд.протокол и всички устно извършени проц.действия, за да могат да бъдат доказани. За да може да има собствена представа за съдържанието на проц.действия, решаващият орган трябва лично да ги възприеме. Непосредствеността и публичността обуславят валидността на проц.действия - ако не води до недействителни и подлежи на отмяна. Всички проц. действия на съда и на страните се удостоверяват в съд.протокол чл.150. Той е офиц.документ, който ги доказва чл.179. Неудостоверените в него проц.действия се смятат за неизвършени - т.нар. отрицателна док.сила на съд.протокол. Протоколът може да е пропуснал да удостовери извършени проц.действия или пък погрешно да ги удостоверява - подлежи на поправка. След обявяването му той може да бъде поправен само по искане на някое от участващите в делото лица.

2. Време на проц.действия - всяко едно от действията си има опр.място. Периодите от време, в които следва да се извършат проц.действия, са заседанията и сроковете.
* заседанията са периоди от време, през които се предприемат проц.действия на съда и на страните, насочени към разглеждане на делото. Заседанието се насрочва от районния съдия или от председателя на окр.съд - служебно. За заседанието страните трябва да бъдат непременно редовно призовани, това се проверява служебно и се отбелязва в съд. протокол. Неявяването на страните, ако са редовно призовани, не осуетява заседанието, но съдът разглежда делото, след като разгледа делата, по които страните са се явили. Заседанието е винаги публично. Заседанието се открива с обявяване на делото, чието разглеждане започва. То се закрива с обявяване, че разглеждането на делото се приключва. Заседанието може да бъде отсрочено, преди да се състои, и да бъде отложено, след като е било открито. Отлагането е винаги наложително, когато някоя от страните не е била редовно призована и не се явява, както и когато тя или нейният пълномощник са възпрепятствани да се явят поради внезапно заболяване или друго - прир.стихия. Заседанието се отлага и поради неявяване на свидетели или ВЛ. То трябва да бъде винаги свързано с определяне на следващото заседание, за което явилата се страна не се призовава отново по чл.43. Видове заседания (за изпита):
- открито - с участието на страните. Не е задължително да участват страните, а трябва да са редовно призовани. Провежда се в сградата на съда, изкл. лечебно заведение.
- закрито (разпоредително) - времето през, което съда върши писмената работа, доклад. Без страните. Ако съда е колективен орган при закрито заседание обсъжда и взема решение;
- заседание при открити врати - винаги е открито. Откритото съд.заседание е масово, съда уведомява и призовава страните и което се провежда при условията на публичност;
- при закрити врати - също е открито заседание, но не се допуска публика, поради особенни обстоятелства. Чл.136 ал.1 са причините, а ал.2 - остават лица, чието присъствие е необходимо, допускат се лица на които изрично им е разрешено от председателя на съда чл.138 и 139;
- закрито съд.заседание при закрити врати - в предвидените от закона случаи.

Съд.заседания се провеждат в съд.зала. Откритите заседания могат да се провеждат обикновено, при открити врата (допуска се публика) и закрити врата (само страните - решава се от председателя на състава). За всички открити заседания се води протокол, които след като бъде изготвен се предоставя на страните за поправка, ако има претенции.

Сроковете - периоди от време, в течение на които трябва да бъде извършено проц.действие на страните под страх, че правото да се извърши ще бъде погасено, ако не бъде упражнено в срока. Първо се проверява има ли срок за извършване на действието. Рядко има срокове (преклузивни) - за ИМ, при иск за установяване на произход 3 г. Сроковете са в мат.закон. Проверяваме има ли преклузивен срок? Давностния срок не е пречка за ИМ, но ответника може да възрази за давността. Давността не се прилага служебно трябва да се възрази: - има ли преклузивен срок?; - има ли давностен срок?. Видове срокове: законни - чиято продължителност е предвидена от закона. Съдебни - определените от съда срокове за предприемане на посочени от съда проц.действия. Преклузивни - всички срокове, когато са за страните - погасява се възможността страната да извърши опр.действие. Инструктивни, когато адресат е съда.

В ГПК сроковете са в седмици и месеци. Какъв е срока за извършване на някакво действие - материален чл.72 ЗЗД или процесуален чл.60 ГПК? Срокът се изчислява по години, месеци, седмици и дни. Срокът, който се брои на години, изтича в съответния ден на последната година, а ако месецът в последната година няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Който се брои на месеци, изтича на съответното число на последния месец, а ако последният месец няма съответно число, срокът изтича в последния му ден. Който се брои на седмици, изтича в съответния ден на последната седмица. Срокът, който се брои на дни, се изчислява от деня, следващ този, от който започва да тече срокът, и изтича в края на последния ден. Когато последният ден от срока е неприсъствен, срокът изтича в първия следващ присъствен ден /няма значение работен или не/.

Продължава се срок, който още не е изтекъл (по уваж.причини - заминал в чужбина адвокат). Съдът, пред който делото е висящо, продължава срока. Молбата за продължаване на срока трябва да бъде подадена от заинтересуваната страна преди изтичането на срока, може и устно в съд. заседание. Уважителността на причината се преценява от съда. Взаимното съгласие на двете страни не е основание за продължаване на срока. Имаш 30 дн.срок да извършиш някакво проц.действие и на 25 ден разбирам, че трябва още 7 дни, за да се изготви скицата. Подавам молба да се продължи срока. И тогава ако искаш да ти го продължат с 3 дни, то тогава трябва да ти го продължат още с толкова в случая още 30 дни, т.е. 60 дни, които започва да се чете от първия срок чл.63 ал.2 ГПК. Чл.63 ал.3 - Могат ли да бъдат възстановени сроковете за жалба? - няма разпоредба. Възстановява се срок, който вече е изтекъл при особени непредвидени обстоятелства - заметресение, катастрофа. Срокът спира чл.61, когато бъде спряно делото на някое от основанията. За да бъде спрян, срокът трябва да е започнал да тече и да не е още изтекъл.

3. Проц.бездействия (тежести) - пораждат неблагоприятни последици за страната. Проц. бездействие е неупражняване на проц.право или неизпълнение на проц.задължение.
* действията на съда са винаги дължими, затова проц.бездействия на съда са винаги неизпълнение на негови служ.задължения. Понеже е абсолютно необходимо за развитието на пр-вото, неговото предприемане трябва да бъде наложено - дисц.отговорност на съдията, но преди всичко обжалването на неправомерния отказ да се извърши дължимото действие, както и жалбата за бавност. Незаконосъобразното връщане на редовна ИМ, както и незаконосъобразното прекратяване на делото се атакуват с частна жалба пред 2 инстанция. Когато решението на съда е постановено при неизпълнени от съда на негови задължения (непризоваване на страната; несъбиране на док-ва), решението се оказва опорочено и чрез неговата отмяна ще се наложи да бъдат извършени дължими съд.действия.
* режимът на проц.бездействия на страните - проц.бездействия, представляващи неупражняване на проц.права, се нар.проц.пропускания, защото са винаги свързани с пропускане на срока, в който проц.правомощие следва да бъде упражнено чрез предприемане на съответното действие. А проц.срокове са преклузивни. Първата последица, е погасяване на правомощието да се извърши валидно пропуснатото действие. Бъде ли извършено, то е недопустимо. Съдът е длъжен да не го взема предвид. Втората последица е непораждане на изгодните за страната последици от пропуснатото действие. Третато е правилото, че неявяването на редовно призованата страна не пречи за разглеждане на делото. Общото на всички разглеждани досега последици на проц.бездействия, е, че те са неизгодни за бездействащата страна. Затова се нар. проц.тежести. Последиците от проц.бездействия на страните са отстраними:
- когато проц.бездействие се състои в неизпълнение на проц.задължение, страната може, докато делото е висящо, да предприеме дължимото проц.действие и да га отстрани занапред.
- когато проц.бездействие е в неупражняване на проц.правомощие в опр.преклузивен срок, последиците могат да бъдат отстранени чрез възстановяване, когато бездействието е извинително. Ако съдът възстанови срока с обратна сила отпадат породените от проц.бездействие последици.

Тема № 9 - Подведомственост. Компетентност по обуславящи въпроси. Възражение за наличие на арбитражно споразумение.

Подведомствеността означава дали е компетентен да се произнесе по конкретен въпрос. Органът е овластен и същевременно длъжен да упражни своята компетентност при наличие на предвидените в закона условия.

Гражд.дело - искане да се разреши спор за мат.гражд.правоотн-ние. Гражд.правоотношения са всички, регулиращи първични общ.отношения чрез метода на равнопоставеност на субектите. Всяко искане да се разреши спор относно гражд.право е гражд.дело по чл.14 ГПК. Не са обаче гражд.делата, при които искането е така формулирано, че се изисква от съда да излезе извън компетентността си като гражд.съд - да издаде, измени или отмени адм.акт.

Общата подведомственост по чл.14 ГПК обхваща осъдителните и устан.искове чл.124 ал.1 и 2 относно гражд.права. Не се включват устан.искове за факти с правно значение, както и конст.искове - само в опр.случай (конст.иск по чл.19 ал.3). Подведомствеността на бълг.съдилища не обхваща гражд.дела, за които съобразно правилата на м/унар.компетентност са компетентни др.съдилища.

Значението на гражд.дело се разглежда в две насоки: 1.преценяване на комп.орган; 2.реда, по който ще се разгледа делото. Т.е. за да знаем на кой орган е подведомствено делото, на кой съд то е подсъдно и по какъв ред ще се гледа, трябва да знаем какво е делото. Споровете могат да бъдат решавани от съд чл.14, арбитраж и адм.орган.

Спорове за подведомственост чл.16 ГПК - могат да възникнат, когато например поради грешка съд е приел за разглеждане дело, подведомствено на несъд.орган (арбитраж). Съдът сам решава дали разглежданото дело му е подведомствено чл.14 ал.2. Съгл. чл.14 ал.3 ГПК никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счете че делото му е подведомствено. Ако счете така, трябва да повдигне спор, но не може да го разгледа. Спорът се повдига от ищеца пред ВКС, когато и съдът, и другото учреждение са отказали да разгледат делото. Чл.16 ГПК - спор е новото, преди е било препирня. ВКС казва кой е компетентен.

Компетентност по обуславящи въпроси - когато изходът на гражд.спор зависи от валидността на адм.акт, пред съда може да бъде предявено възражение за незаконосъобразност. Съдът е длъжен да разгледа това възражение и да вземе становище - т.нар. инцидентен или косвен съд.контрол върху законосъобразността на адм.актове. Ако намери, че актът е нищожен, съдът ще отрече гражд.последици, претендирани въз основа на него. Когато обаче актът е унищожаем, съдът е длъжен да зачете неговото действие, докато актът не бъде отменен по надл.ред. Ако адм.акт по съдържание противоречи на закона, съдът е длъжен да приложи закона и да откаже да зачете незаконосъобразния адм.акт. Във всеки случай обаче съдът е длъжен да се произнесе по съществото на гражд.спор. Подведомствеността е абсолютна проц.предпоставка - съда я проверява още преди да връчи препис от ИМ и следи по свой почин за нейната наличност чл.15 ал.1. При проверката съдът трябва да изхожда от твърдените в ИМ белези на спорното право. Определението, с което съдът се произнася по въпроса за подведомственост, подлежи на обжалване с частна жалба чл.15 ал.2. Прекрати ли делото, съдът трябва да го препрати за разглеждане на комп.орган чл.118 ал.2, затова и предявеният пред некомпетентен орган иск прекъсва давността.

Подведомствеността е конкуренция между държ. и частното правораздаване (арбитраж). Почти по всички видове спорове арбитража може да дерогира съда. Неподведомственост в никакъв случай не води до нищожност. Липсата на подведомственост опорочава решението - проц. Недопустимо, но в разл.степен взависимост от това, кое е основанието за неподведомствеността:




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.