Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право



Съдът е държ.учреждение на бюдж.издръжка - чл.42, носител на властта да правораздава. Действа чрез своите органи, а като юрид.личност - чрез своя председател. Седалище е нас.място, където се намират съд.служби и където се извършват съдопроизводствените действия. Съд.район е територията, на която се разпростира правораздавателната власт на съда. Той определя делата, които са подсъдни на съда; пределите, в които съдът може валидно да извършва проц.действия - огледи; обуславя инстанционната подчиненост. Седалищата и районите се определят от Висшия съд.съвет чл.37 ЗСВ. Съд.система включва всички общи и особени съдилища. Районните и военните са само 1 инстанционни, окръжните 1 и 2 инст-нни, апелативните - само 2 инст-нни, а ВКС контролира решенията на окр. и апел.съдилища, когато те действат като 2 инст-я. ВАС - първа и последна инстанция по спорове за законосъобразността на ПЗНА и последна инстанция за контрол върху решенията на съдилищата по адм.дела чл.39 ал.5 ЗСВ. Не е подчинен на ВКС, а е паралелен.

Съдът действа чрез своите органи. Съд.орган е лице/ лица, овластени да извършват опр. функции по разглеждане и решаване на делата. Всеки съд има решаващ, удостоверяващ и призоваващ орган. Най-важен е решаващият - чрез него съдът упражнява правосъдната си власт. Решаващите са еднолични или колегиални (съд.състав). Всеки колегиален орган се състои от председател и членове. По едно дело съдът може да действа последователно чрез няколко сменящи се свои решаващи органи, за разлика от нак.процес - несменяемост. Съд.решение се произнася от името на народа чл.2 ал.2 ЗСВ. Друг орган на съда, чрез който той действа по искови дела е секретарят - удостоверителна функция. Заедно с председателя на съд.състав (или районния съдия) удостоверява в съд.протокол всички проц.действия. Призоваващ орган е връчителят на призовки, съобщения или книжа. Той не е само техн.лице, а е овластен да удостоверява чл.44-46 ГПК.

Съдия може да стане само лице, което има висше юрид.образование и нарочен съд.стаж, и отговаря на изисквания на чл.126 ЗСВ. Чл.129 КРБ - съдиите (прокурорите и следователите) се назначават, повишават, понижават, преместват и освобождават от длъжност от Висшия съд.съвет. Съдиите се ползват с имунитета, предвиден за нар.представители от чл.70 КРБ, като решението за снемане на имунитета се взема от Висшия съд.съвет. Не носят гражд.отговорност за вреди, причинени от нарушаване на техните служ.задължения, освен когато деянието е престъпление чл.135 ЗСВ. С навършване на 5 г. стаж като съдия и след атестиране, с Решение на ВСС съдиите стават несменяеми чл.129 ал.3 КРБ. Те се освобождават от длъжност само при: пенсиониране, подаване на оставка, при влизане в сила на присъда, налагаща наказание ЛС за умишлено престъпление, при трайна факт.невъзможност да изпълняват задълженията си за повече от 1 г., при тежко нарушение или системно неизпълнение на служ.задължения, и действия, които накърняват престижа на съд.власт. Съдията е подчинен само на закона. Изключения - на авторитетното тълкуване трябва да се подчини и съд.независимост не важи, когато се касае до въпроси на съд. управление - устройство и ръководство на съд.служби, бързина и поредност на делата и т.н. Съдийската независимост обхваща прилагането на мат. и на проц.закон. Съдийското безпристрастие има само когато съдията се ръководи от изискванията на принципите за дирене на истината и незаконността. Съдията дава обещание за безпристрастие чл.107 ЗСВ. Гаранция са и основанията за отвод в чл.22 ГПК:
* страна по делото или заедно с някоя от страните е субект на спорното или свързано с него правоотн-е - ЮЛ (пряко представителство), връзка м/у страната, съдията, представителите;
* съпруг или роднина по права линия без ограничение, по съребрена линия до 4 степен или по сватовство до 3 степен на някоя от страните или на неин представител (близък кръг роднини);
* живее във факт.съпружеско съжителство със страна по делото или с неин представител;
* е било представител, съответно пълномощник, на страна по делото (създава се известна степен доверителност и конфиденциалност - скрития пълномощник);
* взело участие при решаване на делото в др.инстанция или е било свидетел или вещо лице;
* относно което съществуват други обстоятелства, които пораждат основателно съмнение в неговото безпристрастие.

Процедурата по отвод е в чл.23. Отстраняване може да поиска всяка от страните в заседанието, след като е възникнало или е станало известно основанието за отстраняване. Съдът решава въпроса при участие на съдията, за когото е направено искането. Ако е едноличен съдия преценя дали по чл.22 има основание за отвод и с определение приема отвода или отхвърля искането, като мотивира отказа си. Ако поради отстраняване на съдии разглеждането на делото в съответния съд е невъзможно, горестоящият постановява изпращането му за разглеждане в друг равен съд чл.23 ал.3. Когато всички съдии си правят отвод, то горестоящия съд го изпраща в друг съд. Ако всички направят отвод се обръщат към ВКС, които да разпореди на ВАС. Чл.24 урежда отвод на други длъжн.лица, а на осн. чл.22 ал.1 ГПК може да бъдат отстранени прокурорът и съд.секретар. Решение, постановено от съдия в нарушение на чл. 22, ал. 1 ГПК не е нищожно.

Проц.действия на съда - действия на съда и на страните, които са насочени към учредяване, развиване и завършване на иск.процес и чийто факт.състав и правни последици се уреждат от проц.право. Проц.дейност на съда се осъществява чрез актовете или връчването на призовки. С тях съдът се произнася по исканията на страните или служебно се разпорежда за движението, спирането или прекратяването на пр-вото. Делят се на:
1. Решение - по всички пр-ва с решението съдът се произнася относно специфичния за пр-вото предмет, образуващ "съществото на делото" - гл.въпрос с който съдът е сезиран. С решението съдът се произнася по съществото на делото и отговаря на задачата, която стои пред иск.пр-во - да даде защита по повод на гражд. спор, като го разреши със СПН. Иск.пр-во завършва и се прекратява състоянието на правен спор с решение. В рамките на инстанцията може да има само едно решение.
2. Определение - най-много на брой с тях се осъществява придвижването на делото. Разликата между решенията и определенията е, че решенията са актове по същество на спора, а определенията са актове по проц.въпроси. Общото между тях е, че винаги се постановяват от пълния състав на съда. Те не подлежат на отделно обжалване или се обжалват с частна жалба, а също не могат да се атакуват с извънредните средства за отмяна. Поначало могат да бъдат изменяни или отменяни от съда, който ги е постановил чл.253 ГПК. Съобразно с техния предмет и въздействието им върху пр-вото се делят на:
* определения, с които пр-вото по делото се прекратява-констатират, че пр-вото е недопустимо и го прекратяват. Иск.процес е недопустим, когато липсва право на иск или то е ненадлежно упражнено; но и допустимият иск.процес става недопустим, когато съдът бъде десезиран чрез оттегляне на иска, отказ от иска или чрез съд.спогодба. Тези определенията слагат край на делото и подлежат на отделно обжалване с частна жалба;
* определения по хода на делото - нямат самостоятелен характер. С тях съдът администрира движението на пр-вото. Делят се на:

- определенията, с които съдът взема становище по допустимостта на пр-вото, без да го прекратява. Тук спадат: определенията, с които съдът дава ход на делото, след като е констатирал, че съществува право на иск и че то е надлежно упражнено; с които той препраща делото на комп.орган, понеже то е неподведомствено или неподсъдно на сезирания съд чл.118 ал.2 ГПК;

- определенията, които, като предпоставят, че процесът е допустим, целят да организират и обезпечат бързото, икономично и законосъобразно развитие на пр-вото към постановяване на правилно решение - определенията по отстраняване на съдии; по участието на трети лица в процеса.
3. Разпореждания - по проц.въпроси. По гл.въпрос на пр-вото съдът се произнася с разпореждане само когато се издава изп.лист въз основа на изп.основания по чл.404 ГПК. Предмет на разпорежданията могат да бъдат не всякакви проц.въпроси, а само тези, които законът допуска да се разрешават от едноличен орган (председателят на състава или съдия), даже когато делото се разглежда и решава от съд.състав. Хипотезите са в чл.262 ал.2 и чл.286 ал.2. Разпорежданията се обжалват като определенията чл.274 ал.3. Общото между обезп. заповед и изп.лист е това, че те са проц.ценни книги. Те овластяват лицата, в полза на които са издадени да упражнят или да реализират правата, които са му дадени.
4. Дейност по връчване на призовки и съобщения - гл.6, чл.37 - 58 призоваванията и съобщенията целят да уведомят страната за проц.действия, които са вече извършени от противната страна или от съда, или които предстоят, за да може страната да вземе участие. Те обезпечават възможността на всяка страна да се подготви за защитата и да осъществи защитата на своето право. Връчването на призовки става по чл.58. Дейността по връчване на призовки и съобщения е в чл.37, и се извършва от съд.служители - връчители чл.42. Два са осн.способа за призоваване: чрез призовка и обнародване.
* С призовка се призовават лица, чиито адрес е известен. Съдържанието й е в чл.57 ГПК - съда, който я изпраща, името и адреса на призования, по кое дело, в какво качество и заседание по време и място се призовава лицето и посочване на последиците от неявяването /при липса - недействителна/. Призоваването се извършва най-късно 1 седм. преди деня на заседанието чл.56 ал.3 ГПК. Ако този срок не бъде спазен, решението подлежи на отмяна.

Нормално призоваването става чрез връчване на призовка /изкл. съдът може да разпореди да стане от служител на съда по телефон, факс чл.42 ал.3/. Призоваването чрез връчване на призовка се извършва от нарочен съд.служител, когато в нас.място, където се намира призоваваното лице, има съд.учреждение чл.42 ал.1 изр.1 ГПК; от служител на общината или кметството, когато няма изр.2 - тази дейност се възлага от кмета на опр.лице; по пощата или чрез кур.служба с препоръчана пратка с обратна разписка; може и посочен от страната електр.адрес. Те се смятат за връчени с постъпването им в посочената информ.система чл.42 ал.4. Чл.56 ал.2 предвижда, че страните, които са редовно призовани, при отлагане на делото не се призовават за следващото заседание, когато датата му е обявена в заседанието. При всяко отлагане на делото в открито заседание съдът обявява деня и часа на следващото. Уведомена се смята не само присъствалата на заседанието страна, но и тази, която не се е явила, въпреки че е била редовно призована чл.142 ал.1. Когато обаче някоя от страните не е била редовно призована за откритото заседание, то не може да се състои, а трябва да се отсрочи. Съдът е длъжен да изпрати призовка на страните и когато заседанието, за което те са били призовани или уведомени, е отсрочено в закрито заседание, както и в случаите на възобновяване на спряно дело, след отстраняване на пречката за развитието му чл.229, 230 ГПК.

Чл.44 ГПК урежда удостоверяването на връчването: връчителят удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването. Той отбелязва и качеството на лицето, на което е връчено. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението. Отказът да се приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът на получателя не засяга редовността на връчването. Връчването по телефона или по факса се удостоверява писмено от връчителя, връчването с телеграма - с известие за доставянето й, а когато е по телекса - с писмено потвърждение за изпратено съобщение. Разписката, удостоверяваща връчването от служител на съда или от частен съд. изпълнител, обратната разписка, известието за доставка на телеграма, както и писменото потвърждение за изпратено съобщение по телекс, се връщат в съда веднага след съставянето им. Извършени от длъжн.лица с възложени от държавата удостоверителни функции, посочените документи са официални, с обвързваща док.сила. Те са единствено допустимото средство за доказване на призоваването и затова трябва да бъдат представени по делото.

По правило призовката се връчва лично на призоваваното лице, законът допуска призовката да се връчи и на други лица, като призоваването се счита въпреки това за валидно. Може да се връчи на пълномощника на призоваваното лице, ако то има такъв чл.45 ГПК. Връчването на представител се смята за лично връчване. Адвокатът чл.51 ГПК не може да откаже получаването на съобщението на своя доверител, освен след оттегляне на пълномощното по реда на чл.35 ГПК, отказ от пълномощие по чл.36 ГПК, както и когато от пълномощното недвусмислено личи, че не се отнася за инстанцията, за която е призоваването. Отказът на адвоката да приеме съобщението се отбелязва в разписката и се удостоверява с подписа на връчителя. Отказът не засяга редовността на връчването. Ако страната е недееспособна и няма пълномощник се връчва на зак.представител/ попечител. Ако връчителят не може да намери призоваваното лице, той може връчи призовката на лицата, посочени в чл.46 ал.1 ГПК. Призовката трябва да бъде връчена на пълнолетно лице измежду домашните на призовавания - лицето, което живее с призоваваното лице в едно домакинство. То трябва да бъде дееспособно. Ако връчителят не намери в дома на призоваваното лице никой от неговите домашни, той може да връчи призовката на някой от съседите на призоваваното лице, но те не са длъжни да я приемат. Съседът трябва да бъде дееспособен. Лицето, чрез което става връчването, се подписва в разписката със задължение да предаде призовката на адресата. Не може да се връчва на лица, които участват по делото като насрещна страна на адресата. Може да бъде връчена по местоработата на страната чрез длъжн.лице от администрацията на работодателя. Призоваването е редовно, ако са посочени длъжността и трите имена на получателя чл.46 ал.2 ГПК. Връчването на търговци и на ЮЛ става в канцелариите им и може да се извърши на всеки служител или работник, който е съгласен да ги приеме. При удостоверяване на връчването връчителят посочва имената и длъжността на получателя. Мястото на връчване на търговец и на ЮЛ, което е вписано в регистър, е последният посочен в регистъра адрес. Ако лицето е напуснало адреса си и не е вписан новият му адрес, всички съобщения се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени. Когато връчителят не намери достъп до канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл.47 ал.1 ГПК. Второ уведомление не се залепва. Отказът да се приеме призовката се удостоверява под страх на недействителност с подписа поне на един свидетел, като връчителят отбелязва трите му имена. При тези условия лицето се смята призовано, макар и да не е получило призовката. Иначе отказът би осуетил призоваването и движението на делото.

Страната може да посочи лице в седалището на съда съд.адрес, на което да се връчват отнасящите се до нея призовки и съобщения по делото чл.39 ал.1 ГПК. Съд.адрес е лице с местожителство в седалището на съда, което се упълномощава да получава от името на страната отнасящите се до нея призовки, съобщения и други книжа. Съдът следва да зачете избора на страната, посочила съд.адрес, като я призовава на него, а не на постоянния й адрес. Страната, която живее или замине за повече от 1 м. в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -съд.адресат, ако няма пълномощник по делото в РБ. Същото задължение имат зак.представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съд.адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение чл.40 ГПК.

Смяната на адреса на страната, на нейния законен представител или попечител, ако променят постоянно или временно адреса си, трябва да уведомят съда за новия си адрес. Задължение е за продължително и краткосрочно пребиваващите чужденци и тези, които са в процедура по предоставяне на бежански статут, да регистрират своя адрес в службите за адм.контрол на чужденците. Държ.учреждения и общините са длъжни да осигурят служител, който да приема съобщения в раб.време. Връчването на пребиваващите в страната чужденци се извършва на адреса, заявен в съответните адм.служби. Ако при връчването има нередовности, същото се смята за извършено в момента, в който съобщението действително е достигнало до адресата чл.52-54.
* Чрез обнародване се призовава само ответник, чийто постоянен адрес е неизвестен при предявяване на иска чл.48 ГПК. Ако при завеждането на делото ответникът няма регистриран постоянен или настоящ адрес, по искане на ищеца връчването се извършва чрез публикация в неофиц.раздел на "ДВ", направена най-малко 1 м. преди заседанието. Съдът разрешава връчването да стане по този ред, след като ищецът удостовери чрез справка, че ответникът няма адресна регистрация и ищецът потвърди с декларация, че не му е известен адресът на ответника в чужбина. Ако въпреки публикацията ответникът не се яви в съда при разглеждане на делото, съдът му назначава особен представител на разноски на ищеца.

Проц.действия са в писмена форма. Чл.150 урежда протокола от съд.заседание - 3 дн.срок, който е инструктивен; писмената форма, подписва се от председателя и секретаря. Протокола от съд.заседание е док-во чл.152 ГПК - нов. Съгл. чл.151, ако страната иска да промени нещо срока е удължен от 3 дни на 1 седмичен.

Проц.действия на страните - страните са равнопоставени. Проц.действия са само тези, при които проц.право регулира както факт.състав (изисквания за валидност), така и правните последици на действието на страната. Не са проц.действия материално равните волеизявления на страните - прихващане, спогодба, опрощаване на вземане. Ако бъдат извършени валидно пред съда, те ще бъдат взети предвид от него в качеството им на факти, но тяхна правна оценка съдът ще извърши въз основа на матер.право. Проц.действия са възражението за извършено прихващане или отказът от иска, макар че се отнасят към спорното право. Те могат да бъдат извършени от страни, неовластени да се разпореждат с мат.право, и нямат никакви мат.правни последици.

За да са действителни действията те устно ги извършват само в съд.заседание, което се отразява в протокола чл.100 ГПК. Извън съд.заседание се изисква писмена форма - ИМ е първото действие. Когато страната извършва действия в писмена форма има изисквания чл.102 ГПК. Съда следи служебно за надлежното извършване на проц.действия. Той указва на страната в какво се състои нередовността на извършеното от нея проц.действие и как тя може да бъде отстранена, като определя срок за поправката чл.101 ал.1. Исканията са волеизявления, изявления за знания, опр. знания пред съда, другата страна - отговор, възражение; реплика - дуплика. За да бъдат валидни, ПД на страните трябва да отговарят на редица изисквания на проц.закон:
* трябва да изхождат от проц.правоспособна и дееспособна страна, а когато се извършват от представител, той трябва да разполага с представителна власт;
* трябва да бъдат извършени в предписаната от закона форма;
* трябва да бъдат насочени към съда, който е техният адресат;
* трябва да бъдат предприети като безусловни и безсрочни изявления;
* представляват упражнение на проц.права - липсва ли проц.право, предприетото действие е опорочено, то е недопустимо - предявяване на иск без право; обжалване без право на жалба;
* важно изискване е за добросъвестност - злоупотреба с проц.права е забранена. А предприети в нарушение - недобросъвестно, при злоупотреба с проц.право са недействителни;
* проц.действия са оттегляеми. Затова е безпредметно те да се атакуват по реда за атакуване на гражд.сделки поради пороци на волята - грешка, насилие, измама. А когато порочното действие не е било своевременно оттеглено и е довело до основано на него влязло в сила решение, засегнатата страна може да се защити чрез извънредните средства за отмяна;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.