Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право



При определяне обема на търсената защита освен искането (устан., осъд. и констит.иск) трябва да се определи размера (главница; лихва - мораторна, законна). Лихва - от датата на подаване на ИМ, дори и да няма покана до длъжника, подаването й се приема за покана, затова дължи обезщетение за забава в размер на лихвата чл.86 ЗЗД. За да се формулира претенцията за лихва, освен като процент трябва да се определи и времето на забавата. Закон.лихва се начислява служебно, но трябва да се поиска. Датата на ИМ се удостоверява от печата или датата на клеймото. Кога ще се плати се определя в ИМ, като ние определяме крайния момент за плащане.

Чл.6 ал.2 ГПК - кол-вото и кач-вото на защитата зависи от волята на този, който има право на защита - може да поиска осъждане с осъд., устан. или конст.иск с разл.последици - СПН, ИС и КД. Съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска - съдът не може да уважи иска на непосочено основание или на незаявен петитум.

Гаранция на ДН е атакуването на действията на защитния орган, нарушаващи ДН по реда на обжалването или чрез извънредните средства за отмяна - в две направления:
* нарушение на ДН в позитивен план - ако съдът се самосезира, съд.решение е недопустимо и подлежи на обезсилване; ако присъжда повече от поисканото, отново е недопустимо в частта над поисканото и следва да бъде обезсилено; ако служебно е възобновил делото;
* в негативен план - съдът е сезиран, но не образува дело. Определението му подлежи на обжалване с частна жалба и касац.контрол. ДН не е безгранично. Няма възможност за предварителен отказ от правото за защита - той е недействителен. Не само носителят на накърненото право разполага с право за защита, а същото право имат в предвидени случаи и лица, които не са носители на нуждаещото се от защита право - проц.субституенти.

Служ.начало - съдът е длъжен служебно да извършва необходимите проц.действия по пр-вото от момента, в който е сезиран до момента на обявяване на съд.решение - чл.7, проявления:
* Задължение за "служ.извършване на необходимите проц.действия по движението и приключването на делото"- да придвижва делото служебно, без страна да е направила искане;
* Служ.проверка за допустимостта и надлежното извършване на проц.действия на страните - дали страната има възможност да извърши опр.действие, дали го извършва в опр.време, срок;
* нов момент - чл.7 ал.1 изр.2 - "той съдейства на страните за изясняване на делото от факт. и правна страна". Предвижда задължение на съда за "съд.съдействие" - помощта за попълване на док-вата (определянето на лихва от ВЛ, съда е длъжен да допусне експертиза; страната има нужда от документ, съда задължава трето лице да го представи). По изключение съда може сам да иска чл.195 ал.1, може да постави допълн.въпроси на ВЛ. Новост е ал.2;

Молбата за защита е искане да се развие цялото пр-во. Когато то е заявено и се поддържа, съдът по свой почин извършва проц.действие, без да чака нарочна молба от заинтересуваното лице - след получаването на ИМ я изпраща на ответника - чл.131. По този начин защитата става бърза, икономична и по-достъпна. Ако съдът не извършва своевременно нужните действия страната може да подаде молба за бавност - чл.255 - 257 ГПК. Съдът не е обвързан от квалификация на фактите от страните, а е длъжен по свой почин да издири приложимия матер.з-н.

Служ.начало във възз. и кас.пр-во: съгл. ВКС те служебно проверяват дали съд.решение е проц.допустимо или не; дали е нищожно и т.н. Проявления на принципа на служ.начало - подпомагане на страните при изясняване на делото от факт. и правна страна - чл.7 ал.1 изр.2, задължението за служ.изпращане на страните на препис от негови актове, които подлежат на самост.обжалване - чл.7 ал.2 ГПК.

Тема № 6 - Принцип за търсене на истината. Законност. Решаване на делата в разумни срокове

Принцип за търсене на истината - чл.10. Истината е нещо, което съществува вън и независимо от съзнанието. Формална истина - съдът изгражда своите констатации само въз основа на фактическия и док.материал, представен от страните. Обект.истина е реалното положение, т.е. онези факти, които са се осъществили в действителност. Тази истина съдът се стреми да установи, но съд.решение ще бъде правилно, ако отговаря на формалната - на събрания по делото док. материал. Установяването на истината е от значение за решаване на делото. Съда трябва да посочи в доклада си по делото кои факти трябва да бъдат изяснени и коя страна да го направи, страната преценя дали да се съобрази. Принципът за дирене на истината не само изисква всяка страна да посочи факти и док-ва в подкрепа на своето твърдение, но задължава и съдът да им съдейства за това - чл.10. Пречки са: непълните и неверните факт.твърдения на страните; непълните и недостоверните док-ва, съд.грешка. Гаранции:
1. Задължението да се говори истината - чл.3 изр.2, отнася се до всички факт.твърдения - до изгодните и неизгодните факти. Страните са длъжни и да не премълчават съзнателно факти, които са от значение за изхода на делото. Забранява се проц.лъжа и премълчаването на известни факти, обект.неистинност или непълната сигурност в твърденията не са нарушения.
2. Доказването - ГПК предвижда изискванията за публичност, устност и непосредственост; пристрастие на съда, което е опасност за истината - гаранцията е чрез възможността за отстраняване от участие на съдията, прокурора или секретаря - чл.22-24; неправилността на факт.констатации - като гаранция ГПК изисква съдът да вземе предвид всички данни по делото при решаването му, както и съд.решение да бъде мотивирано - чл.236 ал.2 ГПК.

Всяко нарушаване на принципа за търсене на истината е винаги СПН и е основание за отмяна на съд.решение чрез обжалване или ако е влязло в сила - по реда за отмяна на влезли в сила решения - чл.303 ГПК.

Принцип на законност чл.5 - всяко проц.действие на органите на процеса и страните трябва да бъде съобразено с изискванията на проц.закон, а когато постановява решението си, правораздавателният орган трябва да приложи точно матер.закон. Несъобразяването с този принцип води до ирелевантност на проц.действия на страните чл.101 ал.3 ГПК; и до атакуемост на порочните действия на защитния орган чрез обжалване. Др.гаранции за спазване на принципа:
* Независимостта и безпристрастието на органите на ГП-с - чл.117 КРБ; 22 ГПК и 14 ЗМТА;
* Участието на прокурора в ГП-с чрез предявяване на иск в интерес на друго лице, встъпване, даване на заключение или обжалване на решението по дело, образувано между други лица;
* Обжалванията на определенията и решенията на съдилищата, на действията на съдия -изпълнителя и извънредните средства за отмяна на влезли в сила порочни решения;
* Спиране на пр-вото от ВКС, ако приложимият закон противоречи на КРБ и сезиране на КС;
* Неизгодните правни последици - проц.тежести, които настъпват при несъобразяване с изискванията на проц.закон;
* Забрана за злоупотреба с проц.права - чл.3 участващите в делото са длъжни да упражняват добросъвестно проц. си права.

Когато установи злоупотреба съдът трябва да отхвърли искането. Злоупотребилият отговаря спрямо противната страна за вреди, когато те са настъпили вследствие на злоупотребата - чл.3 ГПК. /вреди - разноски на другата страна; вреди причинени от забавянето - по транспорт, за адвокат/. Принципа за законност се изразява и в спазването на междунар.актове, по които РБ е страна.

Разглеждане и решаване на делата в разумен срок чл.13 - решаването на делата се определя от последното съд.заседание до постановяване на решението. Под разумен срок се има в предвид 30 дни от датата на последното заседание чл.235 ал.5. Срока е инструктивен, изтичането му не погасява правото му да постанови решение. Защитата на правото трябва да е навременна и актуална. При бързото пр-во чл.316 ГПК срокът е 2 седмици.

Публичност и непосредственост - чл.11 по евр.стандарти и практиката на Съда в Страстбург публичността се отнася и до обявяването на решението на съда, което може да се ограничи само до диспозитива му. В чл.235 ал.5 ГПК е закрепено обратното решение - ГПК допуска изключване не само на публичността, но и на устността чл.376. Непосредствеността се изразява в извършването на проц.действия пред съответен съд - чл.235 ал.1 - решението се постановява от съд.състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото, т.е. са проведени устните състезания.

Вътр.убеждение чл.12 ГПК - е логич.дейност по преценка на док-вата и приложимата правна норма. Те трябва да бъде изложена в мотивите на решението или определението.

Равенство на страните чл.9 - страните имат еднакви проц.права. Примери за РС: право на всяка страна да участва в делото с представител - чл.32; да иска да бъде отстранен от участие в делото заинтересуван член от състава - чл.23 и др. Проявления само в иск.процес - правото на всяка страна да предяви инцидентен устан.иск - чл.212; да привлече ТЛ за свой помагач - чл.219 ал.1 и др. Гаранции: ако страната няма средства може да си издейства служ.защитник в процеса.

Принцип за соц.справедливост - изисква защитата, която ГП-с предоставя да е достъпна, а санкцията - хуманна. Под достъпна се има предвид не формален достъп до процеса чрез проц.права като правото на иск; равенство на страните и т.н., а гарантиране на факт.възможност за осъществяването им - достатъчен брой 1 инст.съдилища; ниски държ.такси или неплащане на такива за издръжка, за труд. възнаграждение; безплатна правна защита. Хуманен ГП - напр. не е справедливо имущ.права на длъжника, които са опора на достойното му съществуване - чл.444 ГПК, да бъдат обект на прин.изпълнение. Затова именно чл.444 ГПК ги изключва изрично.

Концентрационно начало - по стария ГПК до приключването на устните състезания страните можеха да посочват всякакви док-ва. При пропускането на този срок следваше имущ. санкция, но не и недопустимост на док-вата. Това водеше до често отлагане на делото. По новия ГПК късното посочване на нови факти и док-ва е недопустимо. Ако го направи, решението е порочно и подлежи на отмяна. Последният момент за попълване на делото с док-ва е с отговора на насрещно проц.действие, например - на подадения иск ответникът може да посочи док-ва в отговора на ИМ, но не и след това; на направените възражения с отговора на ИМ ищецът може да противопостави нови факти и док-ва, но само в 1-то заседание. Единствената възможност нови док-ва да се представят и по-късно е до приключването на съд.дирене - началото на устните състезания, ако не са могли да бъдат изтъкнати своевременно поради обект.обстоятелства. Конц.начало съответства на засиленото служ.начало - съдът трябва да даде указания на страните какво ще се случи, ако не посочат фактите в срок.

Тема № 7 - Съд, съд.състав, отвод на съдия. Проц.действия на съда (актове, призовавания и съобщения). Процесуални действия на страните.

Съд, съд.състав, отвод на съдия - Правораздаването е възстановяване на законността (защита и санкция при правонарушение), което се състои в разрешаване със СПН на правни спорове от независим орган с участие на страните по спора.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.