Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право



Не така ярка е обусловеността на обезп.процес от нуждаещото се от обезпечаване МП. Обезпечението предхожда/ съпровожда иск.процес. За да се допусне обезпечение, молителят трябва да удостовери вероятната основателност на своя иск. Външно зависимостта на обезп.процес се проявява в изискването да се удостовери вероятното съществуване на това право като условие, за да се допусне обезпечението - т.е. обезп. процес е едно вероятно съществуващо право.

Иск.процес започва по повод на правен спор - няма сигурност дали спорното право съществува. Нещо повече - когато ищецът го оспорва, иск.процес започва с твърдението, че спорното право не съществува. Всяка ИМ трябва да съдържа данни за спорното право. Т.е. за да се развие иск.процес предпоставя твърдяно МП - може да се твърди от ищеца, чрез полож.уст., осъд. или конст.иск. Може обаче да се твърди от ответника, с/у когото ищецът предявява своя отриц.уст.иск, защото отрича претендирано от ответника право. Тази проверка може да завърши с отричане на твърдението на ищеца. Исканата от него защита се отхвърля. Но това не означава, че иск.процес завършва, без да даде защита и без санкция - той дава защита на противната страна (ответника), тъй като потвърждава нейното твърдение и се явява санкция спрямо ищеца. Т.е. при иск.процес няма необходимо съвпадане м/у спорно право и защитено, макар че такова е възможно - уважен полож.уст., осъд. или конст.иск. Това произтича от предназначението на иск.процес - да разреши спора, като е неизвестно на чия страна е правото.

Ролята на ищец може да вземе както кредиторът, така и длъжникът. Всеки от тях има оправдан интерес да бъде разрешен правният спор и има поради това право на иск. Ищец става този, който пръв вземе инициативата да сезира съда. Но понеже правните твърдения на страните по спора са противоречиви, исковете, които те биха предявили, ще бъдат различни. Претендентът на спорното право ще го предяви съдебно с положителен установителен, осъдителен или конститутивен иск, а този, който отрича спорното право, ще се защити чрез отрицателен устан.иск. В иск.процес всяка от 2-те страни търси защита на своето твърдение, а чрез това - на правото, което брани.

Иск.процес се различава от изпълнителния и от обезпечителния. При тях винаги има съвпадане между правото, което е предмет на процеса, и правото, което се брани. По тези два процеса защита търси и може да получи само едната страна - носителят на доказаното притезание или на вероятно съществуващото право. Срещу другата страна е насочена санкцията. Понеже при изп. и обезп.процес правото, което е предмет на процеса, съвпада винаги с правото, което се брани, и двата процеса трябва да бъдат прекратени, ако се окаже, че предявеното за защита право никога не е съществувало или е престанало да съществува. Напротив, иск.процес никога не се прекратява, ако се разкрие, че предявеното от ищеца право не съществува. В такъв случай защитната функция на иск.процес се състои в потвърждаване на това правно положение.

Тема № 4 - Принципи на гражданското съдопроизводство, система на принципите

Принципите са осн.ръководни правни норми, защото:
* отразяват и изразяват основните, ръководни правни идеи и ценности на обществото;
* предопределят съдържанието на цели комплекси от правни норми;
* разкриват качествените особености на обусловените от тях съвкупности от правни норми;
* служат като опора за тълкуване и за попълване на празнините в действащото зак-во;

За да бъде една правна норма принцип трябва да бъде основна, т.е. на нейна база да са изградени цели комплекси от правни норми, и ръководна - когато съдът прилага една или друга правна норма и има съмнение - ще се обърне именно към тази. Принципите се категоризират според обсега на нормите, чието съдържание обуславят:
* принципи, общи за цялата правна система на РБ (принцип на законност);
* важащи за няколко правни клона (присъщия на гражд. и на нак.процес);
* присъщи на отделни клонове на правото (присъщото на ГП диспоз.начало).

Измежду принципите на ГП-с гарантирани са принципите за законност, равенство, състезателност и дирене на истината. Ядрото на ГП-с са принципите на диспоз.начало, служ.начало и състез.начало - чл.6, 7 и 8 ГПК, както и новото концентрационно начало. Чл.11 ГПК постановява, че делата се разглеждат публично и непосредствено, а чл.12 определя вътр.убеждение. Това не са самостоятелни принципи на ГП-с, а гаранция за осъществяване на принципа за законност чл.5 ГПК. Другите т.нар. принципи за бързина и проц.икономия са допълн.изисквания за по-голямата ефикасност на ГП като защита-санкция. Неефикасната защита обаче не е незаконосъобразна. Всяка промяна в един принцип влече промяна и в останалите.

В гл.2 са предвидени общо 9 принципа. С изключение на изискването за разглеждане на делата в разумен срок чл.13 ГПК, не се открива като заглавие нито един нов принцип. Това не означава, че промяна няма. В гл.2, освен специфичните за ГП-с принципи, са закрепени и присъщи на цялата правна система. Сравнението с формулираните в др.кодекси - НПК и АПК, показва че броят на общите за разл.видове правораздаване принципи е чувствително по-голям от специфичните. Освен принципа за дирене на истината (в НПК - обект.истина), всички съдържат принципите на непосредственост, устност и публичност, на вътр.убеждение, съд.език, равенството на страните в процеса, както за разглеждане на делата в разумен срок.

Принципите прогласени в гл.2: законност чл.5, диспоз.начало чл.6, служ.начало чл.7, съст. начало /право на съд.защита; участие на страните в пр-во/ чл.8, равенство на страните чл.9, установяване на истината чл.10, публичност и непосредственост чл.11, вътр.убеждение чл.12 и разглеждане и решаване на делата в разумен срок чл.13.

Тема № 5 - Състезателно начало. Диспозитивно и служебно начало (принцип на сътрудничество между съда и страните в процеса на установяване на факт.страна на спора)

Състезателно начало - всяка страна има право на участие в пр-вото, по реда на което ще бъде постановен акта, явяващ се спрямо нея защита или санкция. Най - ярко се проявява в иск.процес - съд. или несъд.(напр.арбитражен), а в изп. и обезп.процес е по-слабо. Състез.начало e в чл.121 ал.1 КРБ. Сега съдът има задължения да подпомага и напътства страните. Уреден е в чл.8 ГПК - "Съст.начало" - правото на всяка страна да участва в пр-вото (представители), да брани матер. си права и да въздейства чрез своите проц.действия в/у неговото развитие и в/у съдържанието на акта, с който ще приключи. Нар.право за защита или право на страната да бъде изслушана. Включва:
* право на всяка страна да бъде уведомена за исканията и възраженията на противната страна;
* право на всяка страна да подкрепи своите искания и възражения чрез факти и док-ва, които защитният орган е длъжен да обсъди;
* да бъде призована за съд.заседания и да бъде уведомена за актовете на съда;
* да участва в събиране на док-вата и в разискване на факт. и правната страна на делото;
* да атакува порочните действия на защитния орган, за да наложи законосъобразно развитие и приключване на процеса.

По силата на този принцип само страните посочват факти. Съдът няма право да се позовава на факти, непосочени от тях. Той е длъжен да им окаже съдействие при посочване на фактите, но те не са длъжни да се съобразят. Само те посочват и док.средства. Съдът е длъжен да им съдейства при посочване на док.средства - да ги насочи, че за един или друг факт не са посочили такива. Фактите трябва да се докажат от страната, тя определя, кои факти да използва.

Чл.8 ал.3 ГПК е принципа на публичност на делата - страните има достъп до делата, огран. достъп има при фирм.дела и по несъстоятелност. Състез.начало е свързан и с принципа на равенство на страните чл.9. Равни права е различно от еднакви. Страните имат равни възможности да участват. Съда не е страна по спора. Законът предоставя гаранции за правото на участие на страната в пр-вото:
* призоваване за заседанието най-малко седмица преди него - чл.56 ал.3 ГПК;
* представяне на заключението на вещ.лице най-малко 1 седмица преди заседанието - чл.199;
* отмяна на влязло в сила решение, когато страната е била лишена от възможност да участва в делото - чл.303 ал.1 т.5 ГПК и др.

Дисп.начало се състои в обусловеността на защитата на накърненото право от волята на лицето, легитимирано да я търси. Съда е длъжен да даде защита и съдействие, когато се поиска, доколкото се поиска и докогато се поиска. Обратната страна на ДН е забраната защитният орган по почин да образува ГП-с, да изменя неговия предмет или да го прекратява, преди да е дал защитата. Съд.процес се поставя с молба за защита и съдействие, а съда не може да се самосезира - чл.6 ГПК (прокуратурата има възможност за опр.гражд.дела). ДН има 3 направления:
* Кога съдът дава защита - чл.6 ал.1 ГПК съд.пр-ва започват само по молба/ жалба на носителя на правото на защита. Съдът не може да образува по свой почин гражд.дела.
* Докога дава защита - крайният момент е постановяване на решението, с което се решава спора. Съда не може да отменя или изменя решение, което е постановил, изключение при допусната явна факт.грешка - чл.246 ГПК. Защитата е докато страната я иска, т.е. докато пр-вото не бъде прекратено (оттегляне или отказ от иск - чл.232 и 233; съд.спогодба - чл.234; при оттегляне или отказ от жалба - чл.264). Възможно е да се реши от арбитраж;
* Доколкото се поиска (в какъв размер) - в ИМ ищеца трябва да изложи не само правоотношенията, от които произтичат, а доколко се иска (цена, обезщетение). Обема се изразява във вида на защитата, която търсим:
- установителни искове (СПН) - за установяване на собственост на автомобил;
- осъдителен иск (СПН + ИС) - ако е неизпълнено притезание - т.нар. изпълн.пр-во от съдия - изпълнител. Имаме освен СПН и държ.санкция с възможност на изпълн.сила - ИС;
- конститутивен иск (СПН + КД) - накърнените преобразуващи права - чл.19 ал.3 ЗЗД. Такива са допускане за разваляне на договор; искове за развод. При преобразуващите права настъпва промяна в правната сфера на други лица. Освен, че се установява, че ние сме титуляр на преобразуващото право, за да се предизвика промяна в чуждата правна сфера е нужна и конст.д-е.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.