Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Тема № 1 - Същност на ГП-с: защита - санкция; динамичен факт.състав; правоотношение

ГП-с е средство за защита с/у незаконосъобразното развитие на гражд.правоотн-я и цели да възстанови законосъобразното им състояние. Незак.съобразно развитие е налице:
* правен спор - външно проявено противоречие на правните твърдения на насрещните субекти. Правният спор отнема на правото качеството му на безспорно и го превръща в спорно. Две са проявните форми на правния спор:
- неоснователно отричане на право, което съществува - израз на незачитане на правото;
- неоснователно претендиране на право, което не съществува - накърнява правата на лицето, спрямо което се предявява и създава впечатление, че правната му сфера е обременена с тежести. Пример: при договор за покупко-продажба на недв.имот задължение на продавача е да прехвърли собствеността. Тя преминава по силата на закона ex lege, в момента в който е сключен договора чл.24 ЗЗД - в момента на полагане на подписите на страните. Вписването има значение за противопоставянето на действието на 3 лица, но не е елемент на факт.състав /подписа на нотариус/. Нотариуса е частно лице, на което закона е възложил да изпълнява удост.функция - проверява самоличността на ФЛ и ЮЛ; удостоверява съдържанието на волеизявленията (прочитане, подписване). Спор възниква когато има несъвпадане на представите относно факти и последици и положението, при което никой не спори, но не е изпълнено задължение.
* неизпълнението на изискуеми зад-я - липсва съвпадане м/у дължимо и факт.поведение, в следствие правоимащият е лишен от престацията или вещта, на която има право. Неизпълнението на зад-ето придава на притезанието кач-вото на неудоволетворено право;
* предприемането на действия, целящи да осуетят защитата на правото. Това поведение, го прави застрашено право.

ГП-с е организиран като защита в полза на правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Защитата от съда е скрепена с държ.принуда (СПН - решение) с цел да се възстанови зак.съобразното развитие на гражд.правоотн-е. Способи на защита - санкция:
1. Исковият процес - влиза в действие по повод на правен спор. Цели да го разреши, като издири действ.правно положение и го потвърди със СПН. СПН действа като защита в полза на страната, чието правно твърдение съдът е потвърдил и като санкция спрямо страната, чието правно твърдение е отрекъл. Всеки опит да се поднови правния спор става правноирелевантен, защото СПН погасява правото на иск. При осъд.иск иск.процес брани неудовлетвореното право. При конст.иск осъществява прин.правната промяна, към която то е насочено. В иск.процес се състои гражд.правораздаване. Право на иск има страна, която има реално съществуващо отношение - суб.връзка - само за субекти, страни или участници, свързани с правоотн-ето. Проц.предпоставки на искането за защита са:
* Положителни: 7 - Правоспособност; Дееспособност; Предст.власт; Подведомственост; Подсъдност; Наличие на правен интерес; Редовност на ИМ - съда следи служебно.
* Отрицателни (проц.пречки): 3 - СПН - забрана за в бъдеще, който и да е друг съд да преразглежда спора; Висящ процес - един и същ предмет м/у едни и същи страни. Пример: ИМ за заплащане на издръжка - виси спор за бащинство. Делото за издръжка е допустимо, но не се решава докато не се реши въпроса за бащинството. Висящ процес по обуславящо правоотношение - тук съда следи само, ако страната възрази.

Въпрос: Как следва да реагирате ако сте районен съдия във Видин и имате ИМ за развод от лице от Тутракан? - изчакваме ответника и ако той не възрази може да се разгледа делото там, защото е развод. А при недв.имот не може.
2. Изп.процес - влиза в действие при неудовлетворени притезания с цел да достави принудително на правоимащия дължимото - пар.сума, вещ или действие. Прин. удовлетворяване е защита в полза на неговия носител и санкция за неизправния длъжник.
3. Обезп.процес влиза в действие при опасност от поведение, което заплашва осъществяването на правото, защото ще осуети защитата, която то предстои да получи чрез исковия и изп. процес. Обезп.мярка цели да запази непроменено факт. и правно положение, докато трае иск. процес. Тя брани оправомощения с/у увреждащи го промени и е същевременно санкция спрямо другата страна, защото ограничава нейната правна сфера.

Законът урежда исковия, изп. и обезп.процес като самостоятелни способи за защита. Всеки от тях може да влезе в действие поотделно без другите, без значение от поредността:
* По своето съдържание СПН е сурогат на липсващата и дължима безспорност на действителното правно положение. Прин.удовлетворяване на липсващото и дължимо доброволно изпълнение, а обезп.мярка е сурогат на дължимото въздържане от действия.
* Защитата и санкцията са проява на държ.принуда. Постановяват се с властн.акт.
* Третата обща особеност на защитата и санкцията, е, че правозащитният орган е напълно откъснат и обособен от неговите субекти.
* Исковият, изп. и обезп.процес не се поставят в ход служебно, а органа трябва да бъде сезиран с искане за защита. За да обезпечи, че нуждата от защита ще бъде удовлетворена, законът дава на нуждаещия се право на защита (право на иск, право на прин.удовлетворяване или право на обезпечение). Бъде ли то упражнено органа е длъжен да постави в ход исканото защитно пр-во. ГП-с е дължима защита-санкция, която се поставя в ход по искане на лицето, което има право на защита.
* Друг общ белег на разл.способи за защита-санкция, е че те се осъществяват по реда на нарочно предвидени от закона пр-ва.

ГП-с като динамичен факт.състав - правният акт, чрез който ГП-с дава защита и налага санкция, не може да бъде постановен отведнъж. Той трябва да бъде подготвен. Съвкупността от тези действия със защитният акт, които ги завършва, образува ГП-с като пр-во. Динамичен е този последователно осъществяващ се факт.състав, чието развитие до крайния, завършващ го акт е правно обезпечено, чрез специф.проц.права и задължения. Те се пораждат от предходното проц. действие и са насочени към предприемане на следващото. Динамичният факт.състав е съвкупност от факти. Факт.състави биват: еднородни (регулират се с един и същи метод) и смесени (с разл.методи - равнопоставеност или власт и подчинение). Напр.: продажба на общ.жилище и настаняване в общ.жилище. Динам.факт.състави се състоят от последователно предприемани проц.действия. При статичния факт.състав имаме кумулативно наличие на факти (гражд.сделки, предшествани от разрешение или от одобрение) - за наем на общинско жилище

ГП-с е процедурата, по която се разглежда гражд.дело, как се поставя началото на делото, как се разглежда и как се решава спора. Всички пр-ва започват с МОЛБА за защита или съдействие - исковата, жалба, молба до съдия-изпълнител /адм.пр-во - заявление/. Молбата е искане за защита и съдействие. Съдът не може да се самосезира (изключения: по искане на прокурора, при иск за установяване на произход СК; при някои случаи по Закона за защита на детето; чл.75 ТЗ). Съда разглежда молбата. Другата страна трябва да се уведоми. Изпраща се препис на ответника. Когато решението е постановено, закона забранява на съда да го променя, изменя, допълва - правилата на ГПК са диспозитивни. Мин.ФС е молба, съд.заседание, решението да е влязло в сила. Макс.ФС е молба, съд.заседание, решение, да попречим да влезе в сила - обжалване, възз.пр-во, решение, обжалване, касац.пр-во, решение, връща на възз.инстанция, решение, обжалване, кас.пр-во, окончателно решение. При мин.ФС периода, в които се осъществява е не повече от 6 м., а при макс.ФС е 4 г. Защита-санкция е първична защита, а вторичната е чрез обжалване на съд.актове. За защита с/у определенията се подава частна жалба до по горна инстанция с искане да провери дали съда е спазил изискванията, ако не е решението ще бъде отменено. Всяко пр-во е многоличен ФС -трябва да участват поне 2лица. Специф. за ГП-с са: особеният предмет на защита - накърнени гражд.права; и особените защитни и санкц. последици, чрез които той възстановява накърнените гражд.права - СПН, прин.удовлетворяване, обезпечаването.

ГП-с като правоотн-е - система от последователно възникващи и погасяващи се проц. правоотн-я. ГП като правоотношение е динамичен. Центр.субект на проц.права и задължения е защитният орган. Проц.закон се грижи да обезпечи защитния орган да предприеме всички дължими действия на защита и да упражни законосъобразно властта си да наложи санкция - обжалванията на незаконните откази и действия на защитния орган (частни жалби, обжалване на решенията); извънредни средства за отмяна на влезли в сила решения. Страните са също носители на проц.права и задължения. Те действат предимно като носители на проц.права (право на иск; на изпълнение; на обезпечение; на жалба), чието упражняване не дължат. ГП-с може да обхване и други проц. правоотношения - между съда и свидетеля, ВЛ или 3 лице, които имат служ.характер спрямо осн. проц.правоотношение между защитния орган и страните, което може да се развие и без те да възникнат (например исков процес въз основа на документи, без свидетели). Лицата, които участват в тези подпомагащи отн-я, се явяват като сътрудници на защитния орган.

Проц.правоотношения са държавноправни, защото са отношения между орган, носител на държ.правозащитна власт, и граждани, ЮЛ, които са подчинени. Те се различават от мат.правните гражд.правоотношения, които се характеризират с равнопоставеност. Проц.правоотношения са свързани с материалноправните - имат вторичен и служебен характер, какъвто има санкцията, която те подготвят и вътрешнопроц.значение - служат на развитието на пр-вото. Имат временен характер - продавач/купувач: продавача не е получил цената на вещта, той има нарушено притезание. Продавача подава ИМ, той е ищец, а купувача ответник. Между К и П има мат.правоотношение. Съда няма отношение към страните. Молбата е към съда да защити или съдейства. Имаме проц. правоотношение между ищеца и съда и между съда и ответника. Между ищеца и ответника няма проц.връзка, а има мат.правоотношение. Ищеца ще използва проц.средства за защита.

Исковото пр-во е двустранно, но може да участва 3 лице, като м/у съда и него има допълн. проц.правоотношение - двустранно (не е задължително) и с цел доказване (ВЛ, свидетели). Чрез съда страните упражняват проц. си права. Всяко неизпълнение на задълженията от съда води до незаконосъобразност, а нарушение на процедурата води до нарушение на проц.права на И или О. С/у порочните действия на съда има вторична защита.

Тема № 2 - Обхват и система на гражданското съдопроизводство

ГП брани гражд.правоотношения, регулирани от няколко клона на правото (гражданско, търговско, семейно и трудово). Включват се и разликите в разл.гражд.суб.права: вещни, притезания (за пар.суми, за предаване владението, за действия) и др. Трите осн.способа за защита трябва да се приспособят към особеностите на защитаваните права, като вътре във всеки един от тях се обособят множество разл.искови, изп. и обезп.пр-ва. В тяхната съвкупност се състои ГП-с като система от защитни пр-ва. Съдопр-вото е пр-во пред съдилищата по гражд.дела чл.1 ГПК. Проява на несъд.исков процес е доброволният арбитраж. Проявни форми на диференциация са:
1. Иск.процес: чрез общия иск.процес се разрешават всички гражд.дела, за които не е предвидено особено исково пр-во и особените иск.пр-ва (по брачни дела, по съд.делби) - само спорове относно точно посочени от закона гражд.права;
2. Изп.процес се състои от отделни изпълн.способи. Изп.пр-во се прилага при неуредени притезания, като на всяка осн.категория притезания (за пари, за вещи, за действия и безд-я) отговаря изп.способ. Изп.процес е средство за доставяне на разл. притезания - пар.вземания, за предаване на дете, изпълнение в/у вещи. Изп.процес спира давността (5 г.) на задължението чл.116 ЗЗД. Тук спада и пр-вото за несъстоятелност - то е способ за прин.изпълнение, съчетано с мерки за оздравяване на изпаднало в затруднение търг.предприятие.
3. Обезп.процес е единен в 1-та фаза - допускане на обезпечението. Различията се проявяват във 2 фаза - налагане на допуснатата обезп.мярка. По разл.ред се налагат: запор в/у дв.вещи или вземания, възбрана в/у недв.имот или пък др.обезп.мерки. Обезп.пр-во е при застрашени права. Обезп.мерки могат да се наложат с ИМ, по време на иск.процес и по време на изп.процес чл.390. В отделни случаи съдът е призован да осъществява не защита, а администрация на гражд.отношения, деляща се на:
* безспорната се състои в охран.съд.актове по реда на охран.пр-ва. Охран.акт е правомерно развитие на гражд.отношения с цел да го улесни чрез изгодни за молителя правни последици, непосягащи в/у правната сфера на др.лице: удостоверяване на факти. Съд.намеса при охран. актове е безспорна, а охран.пр-ва са едностранни и безспорни. Те са за указване на съдействие - изчезнал документ, нот.пр-ва. Има разпоредби в мат.закони, в които опр.права се упражняват от особен представител - за разрешение за сключване на брак (СК) и др.;
* пр-ва по спорна съд.администрация - не е кодифицирана от ГПК. Съд.намеса се предприема въз основа на общ.интерес, от съображения на целесъобразност и се състои в изменение на гражд.отношения, което е за едната страна изгодно, а за другата неизгодно (семейното жилище се предоставя на един от съпрузите, а другият се отстранява от него).

Източници на ГП-с: КРБ - принцип на разделение на властите; гражданите могат да търсят защита; ГПК; З за съд.власт; З за държ.служител; Тарифа за държ.такси; З за адвокатурата; З за правната помощ; Кодекс за соц.осигуряване - за предоставяне на правна помощ; СК и др. Субсидиарни източници са осн.начала; обичая и морала.

Тема № 3 - Материално право и ГП-с. Способи за защита на материални граждански права

Мат.право и ГП-с - гражд., търг., сем. и насл., вещното и труд.право, които ГП-с брани, могат да бъдат обозначени като мат.право. МП и ГП-с стоят помежду си в отношение на взаимна зависимост. МП има свои проц.форми, но зависи от ГП-с, поради връзката между право и държ. принуда. Единството, което те образуват, е функционално. МП обуславя ГП-с, който от своя страна въздейства върху МП чрез защитата, която му дава. Разнообразието на гражд.права налага, да се приспособят защитните способи на ГП-с към особеностите на защитаваните права, поради множество разл.искови, изп. и обезп.пр-ва. Общ.значимост на разл.гражд.права не е еднаква, затова ГП-с степенува силата на санкцията. ГП-с се приспособява към усложненията на гражд. правоотношения (множество носители на право; правоприемство). Израз на приспособяването са разл.усложнения на ГП-с (другарство; проц.правоприемство; допълн.встъпване и привличане). Норм.зависимост на МП от ГП-с се дължи на зависимостта на правото от държ.принуда.

Способи за защита на мат.гражд.права - норм.обусловеност на конкретния ГП-с от накърненото МП се проявява различно при разл.способи за защита. Най-ярко при изп.процес. В качеството си на сурогат на доброволното плащане прин.удовлетворяване подобно на доброволното изпълнение предпоставя съществуването на притезанието. Задачата на изп.процес не може да се състои в прин.доставяне на недължимо. Такъв процес е недопустим и ако е започнат, трябва да бъде прекратен. Редица институти на изп.процес отразяват зависимостта му от изпълняваното МП, като има изискване да се докаже съществуването на притезанието, за да се допусне прин.осъществяване.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.