Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Съгласно чл. 16 ЗМТА, ако арбитърът не се отведе, може да се подаде жалба до Софийски градски съд. В закона не е казано какъв е актът, с който се сезира СГС. Обикновено това е жалба, защото второто изречение казва ... .
Ако има подадена жалба, това не спира арбитражното производство. Арбитражът може да спре производството - чл. 16 ал. 2 ЗМТА.
Арбитражното решение се взема от мнозинството, тоест председателят на арбитражния състав няма някакво надмощно положение. За разлика от съда обаче, тук е предвидена една специфична възможност. Проблемът е какво ще стане, ако тримата арбитри са на различно мнение. Заради това, че тук нямаме втора инстанция и нямаме заменяемост на арбитрите, както в държавните съдилища, е казано, че ако не могат да постигнат консенсус, решението се взема от председателя на арбитражния състав. Другите трябва да го подпишат, може и с особено мнение.
Арбитражното решение се съобщава на страните и влиза в сила в момента, в който е съобщено на една от тях.
След това започва да тече 3-месечният срок по чл. 47 ЗМТА за атакуване пред ВКС. При хипотезите на чл. 47 ЗМТА в 3-месечен срок до ВКС трябва да се подаде искова молба за отмяна на арбитражното решение.
Това е изключителен парадокс, защото ВКС се получава първа инстанция. Оказва се, че имаме едноинстанционно исково производство, което, строго погледнато, се намира в противоречие с КРБ и Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (правото на достоен процес).
Взаимодействие между арбитража и държавния съд:
При отвод на арбитъра и неуважен отвод на арбитъра може да се подаде жалба до СГС, чието решение или определение ще бъде задължително за арбитража.
Арбитражът няма властническа компетентност, поради което той не може да налага обезпечителни мерки. Разбира се, случва се арбитражният състав да наложи обезпечителна мярка, но е въпрос на добра воля, а не на закон, тази мярка да бъде изпълнена, защото определението на арбитража не е задължително за държавните органи. Ако има нужда да се наложи обезпечителна мярка, арбитражът се обръща към компетентния съд за съдействие. Обикновено това е районен съд.
По линия на обезпечаване на доказателствата. Арбитражът може:
Да поиска съдействие на съда за обезпечаване на доказателства,
Да поиска от него да извърши разпит на свидетел по делегация.
В арбитража на свидетеля му се напомня за наказателната отговорност, но това е напълно безсмислено, защото лъжесвидетелстване имаме, когато са дадени неверни показания пред държавни органи, а арбитражът не е такъв. Тук имаме гражданска отговорност.
Чл. 47 ЗМТА - подаване на искова молба за отмяна на арбитражното решение. Всъщност става дума за недопустимо арбитражно решение. Прецизната формула трябва да е "обезсилва, обезсилване", а не "отмяна".
Ако няма арбитражно споразумение, арбитражното решение е недопустимо. Т. 3 - ако спорът не е арбитрируем, решението е процесуално недопустимо.
След това вече може да се говори за неправилност - например ако страната не е била надлежно уведомена.

Стамболиев
 КРАЙ 






Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.