Гражданско процесуално право


Категория на документа: Право


Арбитраж към Българска стопанска камара.
Арбитраж към Асоциацията на българските юристи.
Арбитражното споразумение създава компетентност на арбитража да разреши спора и чрез него се делегира волята на страните той да разреши спора.
Арбитражното споразумение, за да е действително, трябва да отговаря на изискванията на чл. 7 ЗМТА и чл. 19 ГПК:
Предметът на спора, за който се сключва арбитражно споразумение, трябва да е арбитрируем. По силата на чл. 19 ГПК принципът е, че всички гражданскоправни спорове са арбитрируеми, с определени изключения.
Гражданскоправните спорове биват имуществени и неимуществени. Арбитрируеми са само имуществените спорове. Тоест, не са арбитрируеми неимуществените спорове и ако има арбитражно споразумение за такъв спор, то не създава компетентност за арбитража, защото е нищожно.
Не всички имуществени спорове са арбитрируеми. Не са арбитрируеми:
Спорове за право на собственост и вещни права или за владение върху недвижими имоти. От днешна гледна точка е трудно да си обясним защото държавата си е запазила монопола върху тези спорове.
Арбитрируем ли е спор по чл. 19 ал. 3 ЗЗД? Има предварителен договор и арбитражно споразумение, може ли арбитражът да реши спора? - По този въпрос има 2 различни мнения:
Едното е, че чрез иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД се променя собствеността на недвижимия имот, следователно това е иск за собственост на недвижим имот и е приложима нормата на чл. 19 ГПК.
Другото становище е, че арбитраж може да разглежда този спор. Предварителният договор създава облигационни правоотношения между страните, а няма вещноправно действие. Искът по чл. 19 ал. 3 ЗЗД е конститутивен, за упражняване на едно потестативно право, а не е за право на собственост. Понеже искът не е вещен, а облигационен, може да се смята, че чл. 19 ГПК не действа и спорът е арбитрируем.
Вероятно някои арбитражи няма да приемат иск по чл. 19 ал. 3 ЗЗД, а други ще го приемат.
Спорове за издръжка;
Спорове за права по трудово правоотношение.
Писмена форма. Арбитражното споразумение може да бъде отделен, самостоятелен арбитражен договор, а може да бъде и клауза в материалноправния договор. Обикновено е второто, много рядко имаме отделно арбитражно споразумение.
Когато арбитражното споразумение е клауза в материалноправния договор, то има относително самостоятелно битие и съществуване. По този въпрос има трайна практика на най-стария арбитраж - този при БТПП.
В какъв смисъл и защо се е стигнало до това разрешение в практиката? - Защото ако има спор за действителността на материалноправния договор, арбитражът, на базата на арбитражното споразумение, което е част от материалноправния договор, има право да се произнесе по валидността на материалноправния договор. Тоест, действителността на арбитражното споразумение се преценява отделно от действителността на материалноправния договор.
Арбитражното споразумение трябва да дава достатъчно данни за индивидуализацията на арбитража.
"В случай на спор спорът ще бъде решен от държавен съд или от арбитраж" - може ли арбитражът да реши спора на базата на това арбитражно споразумение? - По този въпрос мненията са разделени:
Дефектът е, че не е посочен конкретен арбитраж, а е посочено само арбитраж, а арбитражи в България бол.
Другото мнение е, че ако има такава бланкетна арбитражна клауза, тогава ищецът по делото сам избира арбитража и с това го индивидуализира, но това е инцидентно мнение и Стамби не го поддържа.
Арбитражното споразумение трябва да посочва вече съществуващ конкретен материалноправен договор, а не по всички възможни спорове и всички възможни договори, които страните могат да сключат за в бъдеще.
Случаи, приравнени на арбитражно споразумение:
В чл. 7 ал. 2 ЗМТА се казва, че се счита, че има писмено арбитражно споразумение и тогава, когато то се съдържа в документ, подписан от страните, ... . Ако има разменени писмени или електронни средства за комуникация и по този начин е постигнато съгласие спорът да бъде решен от арбитраж, се смята, че имаме арбитражно споразумение. Щом "се смята", значи всъщност няма, но това е хипотеза, приравнена към наличието на арбитражно споразумение. За да имаме действително арбитражно споразумение, в тази писмена или електронна комуникация трябва да е посочен конкретният арбитраж.
Чл. 7 ал. 3 ЗМТА - ако бъде предявен иск, арбитражът ще изпрати исковата молба на ответника и ще му посочи седмичен срок да изрази становище. Ако в рамките на този срок ответникът подаде отговор, в който приеме спорът да бъде разгледан от арбитража, това е приравнено към арбитражно споразумение.
Когато ответникът по делото участва в арбитражното производство, без да оспорва компетентността на арбитража, това е приравнено към арбитражно споразумение.
Ако не иска спорът да се разрешава от арбитраж, ответникът трябва:
Да направи възражение в отговора на исковата молба или
Да се яви в арбитражния съд и да заяви, че арбитражът не е компетентен, след което да си излезе, за да не участва в арбитражното производство.
Ако арбитражното споразумение е недействително и арбитражът все пак реши спора, това е просто удар във въздуха. Съвсем сигурно е, че това решение на арбитража ще бъде отменено от ВКС.
Това, че е налице арбитражно споразумение, не пречи искът да бъде предявен пред съд. За наличието на арбитражно споразумение съдът не следи служебно, трябва да има възражение на ответника. Ако е предявен иск и пред държавен съд, и пред арбитраж и ответникът пропусне да направи възражение, делото ще се гледа и от дъжавния съд, и от арбитража.
Какъв е изходът от тази ситуация? - Ако има сила на пресъдено нещо, следващ сезиран съд или арбитраж не може да пререшава спора. Което дело приключи по-рано с влязло в сила решение, другото дело трябва да бъде прекратено поради наличие на сила на пресъдено нещо. Колкото и бавно да е арбитражното дело, със 100% сигурност ще свърши преди делото пред държавния съд.
Ако ответникът е направил възражение, че делото не следва да се гледа пред държавен съд, последният трябва да го прекрати и делото ще се гледа от арбитража. Ако няма висящо дело пред арбитража, делото се прекратява и се изпраща на арбитража.
Възможно е държавният съд да отговори отрицателно на възражението и да гледа делото. Арбитражното решение е процесуално недопустимо. То ще бъде обезсилено по линия на обжалването. (?)
В арбитражното производство по силата на изрична разпоредба на ЗМТА не се прилага ГПК. По неуредените в ЗМТА въпроси арбитражът процедира по разум.
Ако при арбитраж ad hoc в арбитражното споразумение няма нищичко по процедурата, арбитражът ad hoc действа по разум. Обикновено страните се споразумявят арбитражът ad hoc да действа по Правилника на арбитражния съд към БТПП или към Българската стопанска камара.
Арбитражно производство - основни принципи. Особени разлики от принципите, които сме слушали в първите лекции, няма. Това, което трябва да се добави, е конфиденциалност. В арбитражното производство няма публичност, не могат да присъстват външни лица.
Исковата молба в съда и пред арбитража - разлики. Исковата молба е почти същата, каквато е пред съда, с тази разлика, че тук в исковата молба ищецът по делото трябва да посочи арбитър и заместник-арбитър (резервен арбитър). В отговора на исковата молба ответникът също трябва да посочи арбитър и резервен арбитър. При повечето постоянно действащи арбитражи списъкът на арбитрите е закрит.
За разлика от държавния съд, при който трябва да има безпристрастност, в арбитража се държи много повече, отколкото в съда, на липсата на пристрастие на арбитрите. Причината за това е разбираема - в държавния съд все пак имаме 3 инстанции, а арбитражното производство е едноинстанционно и арбитражното решение влиза в сила в момента, в който бъде съобщено на една от страните.
Когато се формира арбитражен състав, всяка от страните посочва по един арбитър. След това двамата арбитри се събират и избират председател на арбитражния състав.
Посоченият от страната арбитър не е адвокат на тази страна. Той не бива да има каквато и да е заинтересуваност. Когато някой е посочен за арбитър, трябва да посочи основания, които водят до съмнение в неговата безпристрастност. Ако има някакви основания, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност, той е длъжен да ги посочи.
Има 2 различни начина на процедиране:
В повечето постоянно действащи арбитражи, когато едно лице е посочено за арбитър, то подава декларация, че няма основания за пристрастност.
Другото четена на закона е, че не е необходимо да се подава такава декларация, а трябва да се подаде такава, ако има съмнение за пристрастие. Така е казано и в закона.
Необходимо е да се посочи резервен арбитър, защото основният арбитър може да не приеме да разгледа делото, а може и да има някакви основания, които да поставят под съмнение неговата безпристрастност. Например, ако арбитърът е консултирал търговеца или пък е участвал като адвокат по някакво дело на тази фирма.
Ако съществува съмнение за безпристрастността на арбитъра, той трябва сам да се отведе. Ако съществуват съмнения за безпристрастност, страната може да направи отвод на арбитъра - чл. 14 ЗМТА. Отводът може да се прави по всяко време:
Още в началото на процеса или
В хода на развитието на делото, но ако обстоятелствата, които поставят под съмнение безпристрастността на арбитъра, са станали известни по-късно.
Арбитърът участва в производството по своя отвод. Нормално е ако има отвод, дори арбитърът да няма никакви съмнения в себе си, той да се отведе. Въпросът не е правен, а морален.
Понякога отводът на арбитъра се прави не защото арбитърът е пристрастен, а за да се торпилира  арбитражното производство. Просто може да имаме злоупотреба с право. Ако е институционен арбитраж, това рядко се прави, защото то няма да торпилира (провали) арбитражното производство, тъй като ще бъде назначен друг арбитър. Ако имаме арбитраж ad hoc, за да имаме такъв, трябва да посочим кой е той, и ако той се отведе, не можем да имаме арбитражно производство. Това си е чиста проба злоупотреба с процесуални права.
Ако бъде направен отвод, на негово място идва резервният арбитър. Ако и той се отведе, ще бъде назначен нов арбитър от председателя на съответния институционен арбитраж.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско процесуално право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.