Гражданско право


Категория на документа: Право


№ 1 ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ЗАЩИТА И САНКЦИЯ

ГП е организиран като защита-санкция : защита в полза на правоимащия и санкция спрямо правонарушителя. Задача – възстановяване на законосъобразното развитие на накърненото гражданско правоотношение.
ГП трябва да реагира съобразно проявната форма на правонарушението. Три основни способа на защита-санкция : исков, изпълнителен, обезпечителен процес.
Исков процес – решава правния спор със СПН. Защитното и санкционно въздействие на исковия процес не се състои само в СПН. При осъдителния иск се брани неудовлетворено право, а конститутивният иск осъществява принудително потестативно право, като предизвиква правна промяна. В исковия процес се състои гражданското правораздаване.
Изпълнителен процес – влиза в действие при неудовлетворени притезания. Принудителното удовлетворяване действа като защита в полза на неговия носител и като санкция спрямо неизправния длъжник. Съществува каузална връзка между отделните видове процеси.
Обезпечителен процес – цели да запази фактическото положение от поведение заплашващо осъществяването на спорното право, докато привърши исковият процес. Обезпечителният процес е функционално свързан с исковия.
Защитата и санкцията са неразривно свързани страни по едно и също явление. ГП като санкция включва : гражданскоправни (деликт), трудовоправнии, семейноправни, наказателни. Трите процеса са самостоятелни способи за защита, всеки може да влезе в действие поотделно. Те не са фази на едно и също производство.
Общи белези на трите способа за защита-санкция :
1) По своето съдържание и СПН, и принудителното удовлетворяване, и обезпечителната мярка са сурогат на липсващото дължимо поведение. Затова са в състояние да възстановят накърненото право, като възпроизведат принудително законосъобразното развитие на правоотношението. За да постигнат защитата и санкцията трите способа трябва да окажат своето въздействие в сферата на тези отношения, където лежат тези права. От тази гледна точка ГП упражнява извънпроцесуално действие (ефект). Въздействието може да бъде държавноправно (СПН) или гражданскоправно (принудително удовлетворяване). Защитата и санкцията са проява на държавна принуда. Те се постановяват с властнически акт. Затова ГП е отношение на власт и подчинение, докато гражданскоправните санкции представляват ново гражданско правоотношение.
2) Правозащитният орган е на равно разстояние от участващите субекти и е откъснат от нуждаещото се от защита правоотношение. Затова правозащитният орган може да застане като трето незаинтересовано лице между срещупоставените страни и да даде защита.
3) Процесите не се поставят в ход служебно. Трябва да се сезира правозащитният орган с искане за защита. Законът дава на нуждаещия се право на защита (право на иск, принудително изпълнение, право на обезпечение). ГП е дължима защита-санкция, която се поставя в ход по искане на лицето, което има право на защита.
4) Способите за защита-санкция имат и друг общ белег – те се осъществяват по реда на нарочно предвидени от закона производства, с участието на лица – адресати на защита и санкция, като във връзка с това им се предоставят специални права от закона.
Отказът от защита и незаконосъобразната санкция са правонарушения. Срещу тях също е необходима защита-санкция. Тя се състои в обжалване на тези действия на правозащитния орган, както и отмяна на влезли в сила порочни решения. Характерното за това второ звено от веригата е, че то е поверено на контролни органи (висшестоящи съдилища), развива се с участието на същите страни и е регулирано от същия закон (ГПК).
Затова първичната защита-санкция (исков, изпълнителен и обезпечителен процес) и обезпечаващата я вторична (обжалвания и извънредни средства за отмяна) образуват заедно ГП като институция за защита на гражданските права.
Вторичната защита-санкция не е необходима съставна част на конкретния процес, дори е желателно той да се изчерпи с първичната защита.

№ 2 ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ПРОИЗВОДСТВО

Правният акт, с който се дава защита и се налага санкция трябва да бъде подготвен. Трябва да се проверят условията, при които защитният акт може да бъде издаден и да се подготви издаването му. Това налага редица действия на защитния орган и лицата, адресати на акта. Тези действия са предписани от процесуалния закон. Съвкупността от тези действия, заедно със защитния акт образува ГП като производство. Белези, присъщи за всяко производство :
1.Всяко производство е динамичен ФС. Всяко процесуално действие е едновременно правопораждащ ЮФ. Така чрез последователно възникване, упражнение, изпълнение и погасяване на процесуалните права и задължения се развива постепенно производството.
Това е един развиващ се динамичен ФС. Поради това може да се окачестви като процес. Това е правен (юридически) процес.
2.Многоличен ФС. В развитието му трябва да участват поне две лица (различни).
3.Процесуалните права и задължения, които са моторът на производството, могат да имат за предмет само процесуални действия. Затова всяко производство се гради от юридически действия, а не от юридически събития.
4.Всяко действие, включено в производството притежава самостоятелна, вътрешнопроцесуална релевантност, каквато не притежават елементите на статичния фактически състав.
5.Отделните процесуални действия са лишени от непосредствено, пряко значение за прикрепените към този акт правни последици, а само косвено, доколкото обуславят неговата валидност. Това е и разликата от статичните ФС-ви, където всеки от елементите е conditio sine qua non за прикрепените към състава правни последици.
Съществена особеност тук е неравнопоставеността на подготвящите процесуални действия към подготвяния от тях краен акт. Те се отнасят като средство към цел. В крайния акт се концентрира цялото процесуално усилие на цялото производство.
6.Процесуалните действия стават безпредметни и с обратна сила изгубват своето правно значение, ако крайният акт не може да бъде постановен и производството трябва да бъде прекратено. В това се проявява вътрешнопроцесуалното значение на действията, подготвящи крайния акт. Затова те са недопустими ако липсват предвидените в закона условия, при които крайният акт може да бъде издаден.
Белези, присъщи на производствата, в които участват две срещупоставени страни
1.ГП обхваща действията на защитния орган и действията на двете срещупоставени страни в производството. ГП е двустранно производство, обезпечаващо еднакви процесуални възможности на страните в производството.
2.ГП е изграден върху диспозитивното начало. Участието на страните в ГП се привлича чрез стимулиране на техния интерес от защитния акт, а не чрез задължения за процесуални действиия и отговорност, ако те не бъдат предприети.
Действия на защитния орган и без да бъдат извършени действия от страните :
• Законно необходим (min) състав на производството – искова моба, връчването й на ответника, първо и последно заседание необжалвано съдебно решение; законно възможен (max) състав – обжалване пред въззивен съд, ВКС и връщане на делото за ново разглеждане;
• Много от действията на страните обаче са необходими за успешното развитие на производството – например представянето на доказателства. Вместо да наложи принудително тяхното извършване, чрез неизгодни за страната процесуални последици, за нейното бездействие законът едновременно стимулира и обезпечава. Тези последици, понеже са неизгодни за страната, допуснала пропускането, се наричат процесуални тежести.
Специфични само за ГП като производство са :
- особеният предмет на защита – накърнени граждански права;
- особените защитни и санкционни последици, чрез които се възстановяват накърнените граждански права – СПН, принудително удовлетворяване, обезпечение.
ГП като производство е средство към целта – защита на накърнените граждански права.
Така се обяснява, защо ГП включва множество производства, приспособени към различните видове накърнени граждански права и към раззличната защита, от която те се нуждаят. Всички тези производства се групират в три основни форми, отговарящи на трите основни форми на незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения и на трите способа за защита-санкция. Затова основните типове производства в ГП са исково, изпълнително и обезпечително. Към всяко от тези производства се напластяват производствата, обезпечаващи тяхното законосъобразно развитие и представляващи вторични защитни производства (обжалвания, извънредни средства за отмяна на влезли в сила решения).
ГП като производство обхваща както първичните, така и вторичните производства за защита-санкция на гражданските права.

№ 3 ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ПРАВООТНОШЕНИЕ

Гражданският процес /ГП/ трябва и следва да се разглежда не само като производство, но и като съвкупност от процесуални правоотношения. Правото на защита и задължението тя да се даде образуват съдържанието на първото процесуално правоотношение между лицето, което търси защита и защитния орган. От друга страна властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между защитния орган и лицето, срещу което се търси защита. Двете правоотношения са неразривно свързани и образуват основната правна рамка, в която се развива ГП като производство.
Правото и задължението за защита, властта да се наложи санкция и задължението тя да се понесе не остават едни и същи, а се променят в хода на производството. Преди да се образува защитното производство, правото на защита се изчерпва в право да се предприеме началното действие на производството. След като то бъде предприето, правото да се образува производството се прекратява, но се поражда ново, по-богато по съдържание право. Например правото да се подаде искова молба се превръща в право да се иска от съда да връчи на ответника препис от молбата. С други думи, ГП като правоотношение не е статичен, а динамичен, както е динамичен ГП като производство. Освен това, както производството е една верига от процесуални действия, така и ГП като правоотношение е верига от процесуални правоотношения, които възникват и се погасяват последователно.
Централен субект в процесуалните правоотношения е защитния орган. Той участва във всяко едно сменящо се правоотношение и с всяка една от страните. Всяко негово действие е едновременно изпълнение на задължението да се даде защита и упражнение на властта да се наложи санкция.
Страните в ГП също са носители на процесуални права и задължения. Те действат предимно като носители на процесуални права /право на иск; изпълнение; на обезпечение; на жалба/, чието упражняване те не дължат съобразно с диспозитивното начало.
Освен процесуалните права и задължения между защитния орган и всяка една от страните, ГП може да обхване и други процесуални правоотношения. Например: между съда и свидетеля; между съда и вещото лице. Тези правоотношения обаче имат служебен и производен характер спрямо основното правоотношение между защитния орган и страните.
По правило процесуалните правоотношения са държавно правни, защото са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт и страните, които подчинени на тази власт. По изключение процесуалните правоотношения не са държавно правни, когато като правораздавателен орган действа избран от страните арбитражен съд.
В сравнение с другите правоотношения, процесуалните правоотношения се отличават с няколко особености:
1. Те имат изключително вътрешно процесуално значение и служат само на развитието на производството; чрез тях законът цели не да регулира съществуващи обществени отношения, а да предизвика обществени отношения между защитен орган и страни;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.