Гражданско - правни науки


Категория на документа: Право


Фондации.
Фондациите са ЮЛ с нестопанска дейност с идеални цели, които нямат членствен състав. Фондацията се образува доброволно от гражданскоправни субекти, които не са негови членове. Те предоставят имуществени средства за дейността му, определят целите, към които тя трябва да бъде насочена, и органите, които ще я осъществяват. Фондацията възниква като правен субект, за да организира използването на имуществото с определен социален ефект/предназначение.
Учредяване – с едностранен акт, с който се предоставят безвъзмездно имуществени права за постигане на нестопански цели или преживе или по случай на смърт чрез завещание или завет.
Ако имуществото се предоставя преживе, учредителният акт трябва да бъде в писмена форма с нотариална заверка на подписите.
В учредителния акт трябва да се изрази воля от лица, които се разпореждат със свое имущество за създаване на фондация. В ъчредителния акт се посочват; наименованието; седалището и целите и т.н. Учредители могат да бъдат както ФЛ, така и ЮЛ и държавата.
Искане за регистрация пред съд (охранително съдебно производство) – открива се по искане на учредителя. Фондацията възниква като ЮЛ от вписването на тези данни в съдебния регистър.
Имуществото, предоставено с учредителния акт, се придобива от датата на този акт, извършен преживе или от датата на откриване на наследството.
Дейност – нестопанска: благотворителни цели; екологични цели; образователни, научни, просветни цели; религиозни; спортни и др.
Фондациите могат да извършват стопанска дейност като допълнителна, но тя трябва да е свързана с основната дейност.
Орагани – управителен орган, който може да е колективен или едноличен. Той представлява фондацията. Възможно е с учредителния акт да се запазят определени права за учредителя или за трети лица.
Прекратяване на фондацията – съгласно волята, изразена в учредителния акт. Задължително се извършва ликвидация.
ЮЛ с нестопанска цел за общественополезна дейност.
Вписват се в централния регистър при Министерство на правосъдието.
Учредява се от най-малко 7 дееспособни ФЛ или 3 ЮЛ. Изрично в устава или в учредителния акт трябва да се предвиди, че се създават, за да извършват общественополезна дейност.
Възможните цели на дейност на тези ЮЛ са изброени в чл. 38, ал. 1 ЗЮЛНЦ.
Трябва да имат колективен върховен орган и управителен орган. Веднъж годишно се проверява от лицензиран експерт-счетоводител. Веднъж годишно изготвя публичен доклад за дейността си – запознава Министерството на правосъдието.
Не може да се преобразува в ЮЛ за частна полза.
При ликвидация останалите активи се предават на ЮЛ с близка дейност, определено със съдебно решение. Ако няма такова – се предават на общината.
Политически партии.
Учрдяват се от не по-малко от 500 български граждани с избирателни права. Регистрират се в СГС, в отделен регистър. Отказът подлежи на обжалване пред ВКС. Финансират се от свои приходи и от държавна субсидия – партии, които са получили не по-малко от 1 % от гласовете на последните парламентарни избори.

Въпрос 10.

Обект на гражданското правоотношение – всяко правоотношение има обект (предмет). Около него се движи цялото идейно съдържание на ЮФ, на правата и задълженията и правоотношенията, породени от него. Обектът – това е известна материална или духовна ценност. Субективното право е средство за задоволяване на човешките потребности; съдържанието му е свързано с определен обект, който е годен да обслужва интереси на правните субекти. Обектът винаги притежава качеството полезност – ценност, благо, с което е свързано субективното право.
Обект на гр. п-е са всички възможни имуществени (вещни; СИО) и неимущетвени блага, във връзка, с които се пораждат такива праоотношения. Облигационните отношения винаги имат за обект човешко поведение – действие или бездействие – или обективен резултат от такова поведение, в много случаи, съчетано с вещи или нематериални блага.
Обект на прехвърлителна сделка и на породеното от нея правоотношение могат да бъдат отделни субективни права и/или правни задължения.
Възможните обекти на гр. п-е са: 1) вещите; 2) нематериалните блага, които се ползват с правна закрила – пр.: авторски произведения; 3) човешко поведение – действия или бездействия, както и резултат от човешкото поведение; 4) отделни субективни права и задължения; 5) съчетания от изброените видове.

Вещи – материални, телесни предмети, възприемат се чрез допир до тях. Необходимо е материалният обект да е обособен от останалите предмети в пространството (пр.: течностите и газовете не са обособени; ако са поставени в съд – може). Вещите са само материални предмети, които с достъпни за човека и той може да извлича облаги от тях (пр.: не са вещи небесните тела от космоса). Вещи са и обособените поземлени участъци – недвижими имоти. Енергията е обявена за движима вещ. Вещ може да бъде само материален предмет, който има потребителна и икономическа стойност.
Видове вещи: проста вещ – съставена е само от един материален обект; сложни вещи – от две или повече материални части, които при съединяването си в едно цяло загубват своята самостоятелност и служат заедно за определени цели. При разрушаване, отделните части, ако имат потребителна стойност, се превръщат в самостоятелни вещи.
Вещи в гражданския оборот – могат да се учредяват или прехвърлят в полза на правни субекти, различни от техните собственици.
Вещи за всеобщо ползване – извън гражданския оборот – държавна или общинска собственост. Сделките с тях са нищожни поради противоречие на закона.
Недвижими вещи – изброени в чл. 110, ал. 1 от ЗС: Чл. 110. Недвижими вещи са: земята, растенията, сградите и другите постройки и въобще всичко, което по естествен начин или от действието на човека е прикрепено трайно към земята или към постройката. Всички други вещи са движими. Разграничителен критерий – дали вещта е трайно прикрепена към земята. Сделките с недвижими вещи с формални + вписване в специалните книги на нотариалните служби и районните съдилища, докато обратното важи по принцип за сделките, засягащи движими вещи. Срок за придобиване по давност при недобросъвестно владение – 10 години, а при движимите – 5 години. Чл. 78, ал. 1 - Чл. 78. (Ал. 1, изм. - ДВ, бр. 100 от 1997 г.) Който придобие по възмезден начин владението на движима вещ или на ценна книга на приносител на правно основание, макар и от несобственик, но без да знае това, придобива собствеността, освен когато за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква нотариален акт или нотариална заверка на подписите. Това правило се прилага и за придобиване на други вещни права върху движима вещ.
Делими вещи – чието естветво позволява да се разделят на части, без да губят значително от стойността си и законът допуска това (пр.: някои недвижими имоти не могат да се делят – ЗУТ). Единствено при делими вещи е възможно всеки съсобственик да придобие реална част от вещта. Само при делимите вещи могат да се извършват сделки на разпореждане с реални части от тях. Останалите вещи са неделими.
Потребими вещи – използването засяга тяхната субстанция, така че се намаляват техните полезни свойства или постепенно се унищожават. Непотребимите вещи се износват бавно и съществуването им продължава по-дълго време.
Заместими вещи – определено количество вещи от даден вид и качество се третират като равностойни на други вещи в същото количество и качество. Вещи, които нямат равностойни други вещи в гражданския оборот с незаместими.
Индивидуално определени вещи – с волеизявления на страните по сделката – точно определена вещ. При погиването и, преди да е изпълнено задължението за предаване, настъпва невъзможност за изпълнение. Родово определени вещи.
Главна вещ – може да се използва самостоятелно. Принадлежности.
Нематериални блага – те са завършени творчески произведения или отличителни знаци, които могат да се използват за задоволяване на материални или духовни потребности, поради което имат стойност. Могат да бъдат обект на правоотношения едва след като се обективират по начин да могат да бъдат възприети и от други лица, различни от техните създатели. Пр.: авторските творби по ЗАвПСП; идеите, резултат на техническо и естетическо творчество; отличителните знаци, като име, марка и др. За изобретенията и полезните модели – общото понятие индустриална собственост – е необходима регистрация, за да бъдат годен обект за закрила.
Ценни книжа.
Това са писмени документи, върху които са закрепени едно или повече волеизявления, насочени към пораждане на граждански или търговски правоотношения. Те материализират (инкорпорират в себе си) субективните права, които сделките, закрепени в тях, пораждат. Задължиелна предпоставка е предявяването на документа на задълженото лице. Стойността на ЦК се определя от стойността на субективното право, което тя материализира.
ЦК участват в гражданския и особено в търговския оборот като стоки, коио могат да се превръщат в налични пари чрез банковите институции и фондовите борси.
ЦК на приносител – за притежател на субективното право се счита правомерният държател на документа. Пр.: чек, облигация, акция, коносамент и др. Прехвърлянето става с предаването на документа. Те могат да се придобиват от добросъвестен владелец на възмездно правно основание – чл. 78, ал. 1 ЗС.
ЦК на заповед – в тях се посочва името на притежателя на субективното право, който има възможност да го прехвърля с джиро, което представлява формално едностранно волеизявление, обективирано писмено на гърба на ЦК. Джирото представлява сигурност, че изпълнение ще получи притежателят на правото, а не приносителят на документа. Пр.: запис на заповед, менителница, коносамент.
Поименни ЦК – в тях задължително се посочва името на притежателя на субективното право, инкорпорирано в документа. При тях правото на собственост в/у документа следва правото, произтичащо от ЦК. Прехвърлянето става чрез цесия. Пр.: поименният чек, поименният коносамент, ипотечният акт, запис на заповед и менителница, в които изрично е предвидено, че не са на заповед. За поименните ЦК в ТЗ изрично се предвижда, че се води специална книга, в която се вписват прехвърлянията с посочване на името на приобретателя.

Пари (материализират субективно право) – всеобщ еквивалент и мярка на стойността на всички други материални обекти. Съществена за оборота е номиналната им стойност, която се определя от броя на паричните единици, отбелязани в/у банкнотата или монетата. Парите са заместими вещи – род, който не погива. Курсова стойност – съотношение с другите валути. Парите са делими вещи. Ако имат нумизматична стойност, то тогава са индивидуално определени вещи.
Имущество – такива права на длъжника(на субекта на правото), които могат да се прехвърлят на други лица, да се осребрят или да се превърнат в пари при реализиране на неговата отговорност при неизпълнение. Съвкупност от имуществени права, а не вещи. Според ЗН след смъртта на физическото лице както имуществените му права, така и имуществените му задължения преминават върху неговите наследници(широко понятие за имущество).Това са неговите активи и пасиви. Когато в имуществото на даден правен субект стойността на пасивите превишава тази на активите, той се намира в несъстоятелност. Разликата с неплатежоспособността е в това, че тогава длъжникът не може да изпълнява свои изискуеми и ликвидни парични задължения поради липса в определен момент на налични парични средства. Срямо изпаднали в неплатежоспособност ЮЛ се открива производство по обявяването им в несъстоятелност. Секвестируемо имущество – върху него може да се посегнепри принудително изпълнение на задължения на длъжника.
11.Основания за възникване на индивидуалното трудово правоотношение

Основанията за възникване на ИТрПО са от категорията на правопораждащите ЮФ, защото от тях възникват нови ПО, каквито са ИТрПО.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско - правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.