Гражданско - правни науки


Категория на документа: Право



Отбелязване на ипотеката. Освен вписване, което става чрез подреждане на акта, има две хипотези при които се правят отбелязвания по отношение на имот - чл.171 и чл.175 ал.2. Според чл.171: "Прехвърлянето и залагането на вземането, което е обезпечено с ипотека, встъпването в такова вземане и налагането на запор върху него, както и подновяването и заместването в задължение, обезпечено с ипотека, за да имат действие за ипотеката, трябва да бъдат отбелязани към договора или към молбата за учредяването и."

Чл.175 ал.2: "Ипотеката може да се запази при публична продан на имота, ако купувачът, по съгласие с ипотекарния кредитор, поеме обезпеченото задължение. Б такъв случай протоколът, с който съдебният изпълнител констатира това съгласие, се отбелязва към вписването."

Вписването се заличава по два начина: 1)по искане на заинтересования кредитор (по-скоро със неговото съгласие) което трябва да бъде дадено в нотариално заверена форма, съгласно чл.179; 2)ако няма такова съгласие, въз основа на влязло в законна сила решение на съда. Нормално след като кредиторът се удовлетвори, заличава ипотеката, защото тя се погасява с погасяването на главното вземане. Вписването обаче е една формалност, която остава и ще пречи. Не че кредиторът ще може да изнесе имота на публична продан, но евентуалният купувач на имота би се отказал, след като е отбелязана съществуваща ипотека. Ако кредиторът не предостави заявление с нотариална заверка на подписа за заличаване на вписването, собственикът ще трябва да се снабди със съдебно решение. (Б повечето случай след като си приберат парите кредиторите забравят за ипотеката. А ако това е банка трудностите ще се окажат много повече/.

(55). Съдържание и същност на ипотечното право.
Ипотекарният кредитор има право да иска от собственика или от всяко трето лице да не влошава състоянието на имота. Правото е вещно и има абсолютен характер. Напротив, промени, които не обезценяват имата, са позволени.
Извършването на правни действия поначало не е забранено – обременяване на имота с вещно право, учредяване на друга ипотека. Те не са противопоставими на ипотекарния кредитор, щом са учредени след ипотеката.
Правото да не се допуска влошаване на имота се защитава чрез квазинегаторен иск, наречен “девастационен иск”. За да може да се защити правото, действието не трябва да е завършено. Ответникът по иска трябва да бъде осъден да преустанови нарушението и да възстанови предишното състояние.
Ако длъжникът е обезценил ипотекарния имот, той губи привилегията на срока. Поведението му трябва да е виновно.
Ипотекарният кредитор може да търси обезщетение за вреди. Кредиторът с втора по ред ипотека не може да търси обезщетение.
Възможност на ипотекарния кредитор да се удовлетвори предпочтително от цената на имота. Особена привилегия върху имота(трета по ред), с която трябва да се съобрази съдия-изпълнителя. Удовлетворяването се извършва само по реда на принудителното изпълнение. Ипотекарният кредитор може да избира дали да се удовлетвори предпочтително от цената на имота или от който и да е било обект от имуществото на залогодателя.
Осъждане на длъжника обезпеченото с ипотека изискуемо вземане и снабдяване с изпълнителен лист срещу срещу длъжника и срещу третото лице-собственик на имота. Възможно е да се предяви иск само срещу собственика на имота.
Принудителното изпълнение се насочва върху имота, заедно с приращенията и подобренията+доходите от имота от деня на призовката за доброволно изпълнение.
Публичната продан погасява всички учредени върху имота ипотеки. Затова ипотекарният кредитор е присъединен по право взискател, за чието удовлетворяване съдия-изпълнителя служебно трябва да отдели сума. Сумата е до размера на вземането, за което е вписана ипотеката+разноските(по учредяването; съдебни разноски)+лихвите, ако са вписани. За да я получи, той трябва да се снабди с изпълнителен лист. Ако съдия-изпълнителят не го уведоми, кредиторът има иск за обезпечение срещу държавата.
С особена привилегия, която е първа по ред, се ползва ипотечното право и в производството по несъстоятелност – чл. 722, ал. 1 ТЗ. Ако продажната цена не покрива изцяло вземането, за остатъка, кредиторът участва в разпределението като хирографарен кредитор.
Ипотеката може да се запази и след публичната продан, ако купувачът е съгласен на това. Сключва се договор между него и ипотекарния кредитор, с който купувачът поема обезпеченото с ипотека задължение, т.е. всъпва в дълга или замества главния длъжник.
Същност на ипотечното право.
Ипотечното право има абсолютен и вещен характер. Защитава се чрез осъдителен иск. Предимството на ипотекарния кредитор е неговата особена привилегия(процесуално право). Ипотеката има акцесорен характер – възниква въз основа на валидно главно задължение. Суброгация във вземането води и до суброгация в ипотеката.
Ипотеката е неделима – плащането на част от дълга, не освобождава част от имота. Частично прехвърляне на ипотечното право не води до частично прехвърляне на ипотеката.
Както и заложното право, осигурява кредитора срещу неизпълнение на главния дълг. Обезпечително право.
Прекратяване на ипотеката:
1) С прекратяване на главния дълг изцяло.
2) С погиването на имота.
3) Чрез отказ на кредитора в писмена форма с нотариална заверка на подписа.
4) Сливане на ипотекарен кредитор и собственика на имота.
5) По давност с главното вземане.
Мобилиарна ипотека – върху кораби.
Не е реален договор – корабът не се прадава. Формален – писмена форма с нотариално заверени подписи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско - правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.