Гражданско - правни науки


Категория на документа: Право


Привилегировани кредитори - чл. 136 ЗЗД. Хирографарните кредитори се удовлетворяват след привилегированите, ако секвестируемото имущество на длъжника е недостатъчно за всички, те получават съразмерно вземанията си.

Въпрос 3.

Субект на правото.
Гражданските правоотношения възникват м/у конкретни лица. Субективните права и правните задължения трябва да имат носители. Субективното право е средство за задоволяване потребностите на определени лица.
В гражданското право има три вида правни субекти: ФЛ (това са човешките същества); изкуствени образувания, които въз основа на ПН се създават от хора – ЮЛ. ЮЛ имат имущество и извършват правни действия чрез ФЛ; държавата.
Правен субект (определение) – способност да бъде носител на права и задължения. Правоспособност=правосубектност.
Правоспособност – абстрактната възможност за едно лице да бъде носител на права и задължения, които могат да се породят въз основа н обективното право; правоспособността не зависи от волята на носителя. Разлика от субективното право – то винаги е конкретна възможност да се получи някакъв полезен резултат, упражнява се по волята на носителя. Не може да има отказ от правоспособност, за разлика от отказ от субективно право.
Физически лица.
Цел на обективното право е да създаде еднакви правни възможности за участие на ФЛ в правния живот. Според чл. 1 от ЗЛС, всяко лице от момента на раждането си придобива способността да бъде носител на права и задължения – правоспособност, качеството „правен субект”. Единствено условие е плодът да е роден жив. Изкл.: заченатият, когато се отнася до придобиване на наследствени права (правна фикция).
Правоспособността следва да се разграничава от притежанието на субективни права. То е резултат от осъществяването на конкретни ЮФ или фактически състави. Равна е само правоспособността на ФЛ, а не и притежаваните от тях субективни права.
Дееспособност – социално-правно качество, въз основа на което ФЛ със свои лични правни действия пораждат правни последици. Дееспособността възниква тогава, когато лицето става способно да извършва разумни действия, с навършване на гражданското пълнолетие. Чл. 27 от ЗЗД – правните действия, извършени от недееспособни ФЛ са унищожаеми. СК поставя редица ограничения на правспособността на ненавършилите пълнолетие лица при извършване на безвъзмездни разпоредителни правни действия – те са нищожни (цел – да не се допусне намаляване или обременяване на имуществото на непълнолетния).
Безвестно отсъствие и обявяване на смърт.
ФЛ обикновено пребивават постоянно или преимуществено в определени населени места. Ненормално състояние е, когато едно лице отсъства продължително време от населененото място, което обитава, и няма сведения за него. Цел – защита на интересите на отсъстващия, както и на лицата, с които той се намира в правоотношения.
За да бъде налице правно релевантно отсъствие, това трябва да е станало при особени обстоятелства: изчезване (не се знае причината за отсъствието); да няма сведения за лицето (от него или от други лица).
По искане на заинтересуваните лица или на прокурора районният съд назначава представител. Ако лицето има законен представител или пълномощник, друг представител не се назначава.
От съдебното решение м/у представителя и отсъстващия възниква правоотношение, което по съдържание е аналогично на това при договора за поръчка. Разпоредителни действия може да извършва само пълноможник ,ако е упълномощен за това.
Ако безвестното отсъствие продължи повече от една година, заинтересуваните или прокурорът може да поискат от районния съд по последното местожителство на отсъстващия да обяви отсъствието. Правата и задълженията на обявения в отсъствие се запазват, но се спира изпълнението на задълженията спрямо отсъстващия, които се погасяват с неговата смърт: издръжка, пенсия и др. Евентуалните наследници могат да бъдат въведени във владение на имотите му – при това положение представителството се прекратява. Наследницие нямат право да се разпореждат с правата на отсъстващия. Все още има вероятност отсъстващият да се окаже жив.
Обявяване на смъртта – след изтичане на 5 години от деня, за който се отнася последното известие за отсъстващия може да бъде обявена неговата смърт по искане на заинтересованите или на прокурора. Единственото изискване е да е минал 5-годишният период. ЗЛС предвижда и по-кратки срокове – 2 години, ако лицето е изчезнало при военни действия. Смъртта се обявява с решение на РС по поседното местожителство на отсъстващия, като в него се определя денят, а по възможност и часът на предполагаемата смърт. Въз основа на решението се съставя акт за смърт в общината. Решението на съда се основава на оборима презумпция. По съображения за правна сигурност бракът му се прекратява и дори при оборване на презумцията за смърт не се възстановява.
Дееспособност на ФЛ.
Субектите могат да участват пълноценно в правния живот само когато със свои волеви актове въздействат върху съдържанието на правните последици, които се пораждат. Качестовото да участват с лични действия в правния живот – дееспособност. Способността на едно лице да придобива права и да се задължава. Годност да се извършват правомерни правни действия, чрез които могат да се пораждат, съхраняват, изменят, погасяват или прекратяват права и задължения.
Дееспособността е уредена с ПН и ФЛ не могат да внасят промени в своята дееспособност въз основа на свои волеизявления.
Дееспособността следва да настъпи в такъв момент от развитието на човешкото същество, когато то е достигнало необходимата психо-физическа и интелектуална зрелост. У нас гражданското пълнолетие настъпва на 18 години.
Дееспособността може да възникне само за правоспособни лица. Правното и значение се проявява главно при сключването на правни сделки и извършване на такива други правомерни правни действия, за които законът изисква нейното наличие.
У нас дееспособността възниква постепенно, поради което се различават три степени на нейното развитие: 1. до 14-год. възраст – малолетни и напълно недееспособни; 2. от 14 до 18 годишна възраст – ограничено дееспособни; след 18 годишна възраст – пълнолетни – пълна гражданска дееспособност. Само пълнолетните могат да извършват безвъзмездни разпоредителни действия – чл. 73, ал. 3 от СК. Еманципиране на 16-годишния непълнолетен, сключил брак – единствено ограничение е относно разпореждането с недвижим имот да става с разрешение на РС по местожителството. Трудовата дееспособност също настъпва на 16 години.
Непълнолетните могат да се разпореждат само с непосредствено придобитото срещу труда си. Действия на разпореждане – имат за последица загубване на субективното право или внасяне на качествени промени в него, като обременяването му с чужди права или вещни тежести и др. Действия на управление – насочени са към запазване и поддържане на имуществото, събиране на доходи, използване, сключване на договори за наем и др. Непълнолетният може да извършва възмездни сделки само ако се нуждае от средствата или пък сделката е очевидно изгодна за него (без разрешение от РС).
Гражданската дееспособност се прекратява със смъртта или с поставянето под пълно запрещение.
Отнемане или ограничаване на гражданската дееспособност на ФЛ може да се постанови само чрез поставянето им под запрещение. Прибягването до тази мярка се налага както в интерес на лицето, така и за осигуряване на сигурност и стабилност в правния живот. Под запрещение могат да се поставят непълнолетни и пълнолетни ФЛ при две условия: 1. болестно състояние: слабоумие или душевна болест; 2. ако не може да възприема съдържанието на ПН и да разбира значението на постъпките си и тези на другите лица (не трябва да е краткотрайно).
Пълнолетни лица могат д бъдат поставяни както под пълно, така под ограничено запрещение; непълнолетни – само под пълно запрещение. Иск за поставяне под запрещение се подава пред Окръжния съд от всяко заинтересовано лице. Лицето, чието запрещение се иска, трябва да бъде разпитано от съда – задължително. Съдът не е обвързан с искането, определя степента на ограничаване на дееспособността самостоятелно въз основа на събаните и преценени по съвкупност доказателства по делото.
Съпругът, с при липса на такъв родителите са по право настойници или попечители на поставеното под запрещение лице. Ако последното е настанено в обществено заведение, управителят му е по правило настойник или попечител – чл. 128 СК.
На поставени под пълно запрещение се назначава настойнически съвет. Настойникът е длъжен да се грижи за запретения, да управлява имуществото у и да го представлява пред трети лица. Той може да се разпорежда с неговото имущество само при нужда и очевидна полза за запретения. Всяка година настойникът дава отчет за своята дейност.
Попечителят се грижи за личността и имуществото на поставения под ограничено запрещение. За разлика от настойника, той не е законен представител на запретения, а дава съгласие за сключваните от него сделки.
Длъжностното лице по настойничеството и попечителството упражнява надзор върху дейността на настойника и попечителя и при необходимост ги освобождава и заменя с други лица.
Гражданскоправна защита на личността (лични неимуществени права).
1. Когато се отрича субективното право; когато се разгласяват неверни обстоятелства – чрез установителен иск. Със съдебното решение се установява истината, но и публично се опровергава нарушителя.
2. Когато нарушението в/у неимуществени права не е завършено – чрез осъдителен иск. Цел – преустановяване на нарушението + може и обезщетение (по справедливост).
3. Когато накърняването е прекратено – осъдителен иск за обезщетение, ако са причинени вреди.
4. За придобиване собствеността в/у снимки и видеозаписи и т.н. – с конститутивен иск.

Въпрос 4.

Юридическото лице е една от основните категории на частното право. То е правно организациоона форма, която дава възможност да се обединят личните усилия на повече лица и заедно с това да се съберат значителни по размери материални средства, капитали за постигане на общите цели. ЮЛ е самстоятелен субект със свое имущество и обособена отговорност.
ЮЛ е социално образувание, което не е естествен организъм, а се създава от човешки същества въз основа на закона, на обективното право. ЮЛ възниква, за да бъде носител на права и задължения, за да бъде страна по правоотношения – обособен правен субект, различен от ФЛ, които го създават. Органи на ЮЛ са отделни ФЛ или групи от такива лица. При промяна на персоналното съдържание на ЮЛ, то не води до изменения в идентичността на ЮЛ като правен субект. ЮЛ има свое имущество, което е съставено от права, задължения и фактически състояния с икономическа стойност. Имуществена и отговорностна обособеност от всички останали правни субекти. ЮЛ не притежава властнически правомощия.
Видове ЮЛ.
ЮЛ на публичното право – създават се въз основа на властнически актове и развиват дейност, чрез която обслужват общонационални интереси или на отделни общини. Пример: държавните учреждения, БНБ, общините.
ЮЛ на частното право – създават се по инициатива на субекти на частното право. В техния режим преобладават норми на гражданското и търговското право. ЮЛ на търговското право – ТД и кооперациите, без ЖСК. ЮЛ на гражданското право – ЮЛ с нестопанска цел.
Корпорации (корпоративно устроени ЮЛ) – имат за членова само ФЛ или както ФЛ, така и ЮЛ. Имуществото се набира чрез имуществени вноски на учредителите. Корпорациите възникват по нормативно-контролната и разрешителната система.
Учреждения – нямат членове. Възникват по разпоредителната система. Имуществото се предоставя от друг правен субект – този, който създава ЮЛ.
В зависимост от вида на правото на собственост върху вещите, които притежават, ЮЛ биват държавни, общински и частни.
Първични – образуват се направо от държавата или от гражданите. Производни – образуват се от други ЮЛ.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско - правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.