Гражданско - правни науки


Категория на документа: Право


Гражданскоправни науки

Въпрос 1.

Обективно ГП – съвкупност от правни норми с определено съдържание. За да се осъществят гр-пр. норми, трябва да възникнатконкретни гр-пр. правоотношения. Гр. правоотношение е тясно свързано с обективната действителност, защото се поражда от ЮФ, които са част от нея, има за страни определени лица - субекти на правото, а за обект ценности, които природата ни дава или са резултат на човешка дейност.
Публично и частно право спрямо римското право - критерий за разграничаване е интересът( този на римската държава/този на отделните лица).
Германско-правна теория - критерий за разграничаване е дали в правоотношението като страна участва субект, който е носител на властнически правомощия.
ГП като отрасъл на частното право - ЧП урежда отношенията на отделните лица като равноправни субекти, равнопоставени, неподчинени на властта на дъравата. В ГП има три вида правни субекти: ФЛ, ЮЛ, както и държавата. Равнопоставеност - състои се в еднаквото им третиране от нормите на този отрасъл, в еднаквите възможности, които те имат за придобиване на права и тяхното упражняване.
Система на ГП - възприета е пандектната система. Системата на бг ГП се отклонява да известна степен от пандектната система, поради липсата на ГКодекс, но образецът е сходен: 1. На първо място се поставя общата част на ГП. - общите правила за гп-норми и общите институти за отделните гп правоотношения. 2. На второ място след общата част следва да се постави вещното право - правната уредба на отношенията по придобиване, упражняване и защита на правото на собственост и другите вещни права. 3. Облигационно право - най-големият по обхват дял на ГП - включва общи правила за източниците на обл. отношения, за изпълнението, неизпълнението и другите способи за погасяване на обл. задължения. 4. Авторско право - правния режим на правата върху творчески произведения на литературата, науката и изкуството и др. 5. Семейно право + наследствено право - урежда имуществени и неимуществени отношения м/у лица, които са свързани помежду си чрез брак, произход и родство или осиновяване.
Източници на ГП - източниците на правото са особен вид ЮФ. Техен специфичен белег е правното им действие. То се състои най-често в установяване на нови правни норми или в изменение или отмяна на действащи такива. Различават се от ЮФ на ГП по това, че последните пораждат, изменят или прекратяват гп правоотношения, а не правни норми.
5 вида източници: 1. Нормативни актове - основен източник на ГП. Чрез НА се установява писаното обективно ГП. По принцип НА се издават от държавни органи с призната в Конституцията или в законите нормотворческа компетентност. Нормативните актове се подреждат в йерархическа стълбица: Конституция; закони и кодекси; постановления, правилници, наредби, инструкции и разпореждания на МС; НА на министри и ведомствени ръководители; НА на органите на местното самоуправление - общинските съвети. За нормативните актове, източник на ГП, е характерно, че са прадставени всички видове НА поради многообразието на гп правоотношения. 2. Решения на Конституционния съд, с които се тълкуват разпоредби на К., приложими в областта на ГП. 3. Международните договори. Те пораждат задължителна сила за правните субекти у нас след ратификация от НС или потвърждаване от МС и след публикуване в "Държавен вестник" и влизането им в сила. Ратифицираните от НС междудържавни актове дерогират(изключват) противоречащите им български закони. 4. Правният обичай - зависим, субсидиарен източник на ГП. Възниква постепенно и непосредствено чрез продължително съблюдаване на определено поведение. Многократно повтаряното поведение се превръща в задължително правило за уреждане на отношения на членовете на обществото. "Убеждение за задължителност". За разлика от НА, които съдът е длъжен да знае, правният обичай следва да се установи по съдържание от страната, която се позовава на него. 5. Тълкувателни решения на ВКС, съдебна практика, правила на морала и справедливост. Тълкувателните решения на ВКС са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт. Моралът(най-широко понятие) - господстващи в дадено общество възгледи, принципи и понятия за добро и зло, за справедливо и несправедливо, за порядъчно и непорядъчно поведение на хората. Добри нрави - морални изисквания, пригодени за съблюдаване при осъществяване на ЮФ и правоотношения. Чл .9 от ЗЗД. Добросъвестност - включва се в съдържанието на добрите нрави. Чл. 12 от ЗЗД.
Справедливостта - правило за поведение, адресирано до правоприложителя, до правозащитния орган.
Действие на ГП норми.
1.Влизане в сила на гр. закон - 3 дни след обнародването в ДВ, ако няма посочен друг срок. Vacatio legis - период от време, предназначен за запознаване със съдържанието на закона.
2. Отмяна на гр. закон - преустановява неговото действие за в бъдеще. Основания за отмяна - срок, постигане на целта и др. Ако липсват таива основания, отмяна може да се предизвика само с по-нов НА. Кой НА е по-нов - определя се от датата на влизане в сила. Задължително изискване при отмяната с по-нов НА е последният да има същата или по-висока степен(ранг) от отменения НА. Изрична/мълчалива отмяна.
3. Правилото относно действието на новия гр. закон по време е, че той урежда ЮФ, които са се проявили след влизането му в сила, както и заварените висящи гр. правоотношения за в бъдеще. Действие за в бъдеще - ex nunc. Обратно действие - нова правна преоценка на факти извършени или настъпили преди влизането на закона в сила (обезсилване на първоначалната правна преценка). Нова правна квалификация; за да се допусне, законодателят изхожда от сериозни основания - съображения за справедливост или социална целесъобразност. Характерно за обратното действие освен новата правна оценка (според В. Таджер) е и действието на ЮФ от един минал момент, предхождащ влизането на новия закон в сила - ex tunc. Пораждат се правни последици преди влизането на закона в сила.
4. Действие на гр. закон по място.
5. Действие на гр. закон спрямо лицата.
Видове ГП норми.
1. Повелителни и диспозитивни.
Повелителни - не се допуска отклонение от тях. (стр. 109, М.П.). Отклонението на правните субекти от императивна ПН води до недействителност на правоното действие и непораждане на желаните правни последици.
Диспозитивни - също са задължителни, но има възможност за отклонение от предписанието, съдържащо се в тях, от предписанието в диспозицията.
2. Общи и специални ПН.
3. Заповядващи, забраняващи и овластяващи.
4. Абсолютно и относително определени.
5. Материални и процесуални.
Презумпция (предположение) – въз основа на установени факти като се има преджид това , което обикновено става при наличието на тези факти , се прави заключение за съществуването на други , неустановени факти .Предположенията се основават на онези връзки и взаимоотношения между фактите в действителността , които обикновено нормално съществуват. Оборима презумция (възможно е опровергаване)- макар даден факт да е установен , фактът , за който е установена презумцията не е възникнал. Страната , която се ползва от факта , се освобождава от тежестта да го доказва.

Фикция – нещо несъществуващо реално се приема за осъществило се. Само законодателят има право да установява фикции , и то при наличието на достатъчно основания , наложени от изисквания за справедливост и социална целесъобразност . Чрез правната фикция законодателят свързва с един осъществен ЮФакт правни последици , които нормално могат да се породят само от друг ЮФ , който в случая не съществува .

Въпрос 2.

Правоотношението е конкретизация на на ПН, техният модел, приложен към конкретни факти и лица. Връзка на п-ето с обективното право – то възниква и съществува само доколкото ПН определят ЮФ, които го пораждат, и неговото съдържание или поне допускат съществуването му. П-ето се схваща като последица на определен ЮФ, като права и задължения – правна връзка м/у лица.
Определение за п-е – връзка, която възниква въз основа на ПН м/у лица, признати от тези норми за правни субекти и която се състои от права и задължения.
Гражданско п-е – трябва да се отчете принципа на договорната автономия, като единственото изискване е да не се нарушават повелителни ПН и добрите нрави (чл. 9 ЗЗД). В гр. п-я държавата участва като равнопоставен субект на ФЛ (връзка м/у равнопоставени субекти). Гр. п-я се състоят от субективни гр. права и правни задължения. То съществува независимо дали страните го осъзнават и дали съобразяват своето поведение с него. Правното задължение възниква, за да може да се осъществи субективното право и така да се задоволят потребности на носителя му. Субективните права и задължения са свързани с определени предмети – вещи, човешко поведение, нематериални блага и др.
Тристранен х-р на гр. правоотн-е – при неизпълнение на правни задължения и след сезиране на съответния орган, може да има намеса на държавните правозащитни органи в п-ето. Когато се търси защита на нарушени субект. права от съда, в исковата молба се изисква да бъдат посочени ЮФ, от които произтичат претендираните права. Тези факти представляват основанието на иска. ЮФ са основание за възникване на правоотношенията.
Субективните права са средства за задоволяване потребностите на правните субекти. Видът, съдържанието и защитата на тези права се определят от нормите на действащото право. Връзката на субективното право с правния ред се подчертава чрез необходимостта то да бъде признато и гарантирано то закона. Ако субективното право не бъде осъществено чрез съдействието на задълженото лице, то може да премине в състояние на притезание, претенция или право на иск в материален смисъл (т.е. това е една възможност задълженото лице да се застави да изпълни дължимото).
Субективното право се поражда от ЮФ, а обективното право осигурява с държавна принуда осъществяването на субективното право. Правният ред гарантира един полезен резултат, едно имуществено или неимуществено благо, което носителят на правото получава. Чрез него носителят на субективното право определя кой и чий конкретен интерес ще задоволи.
Разлика м/у благо и интерес – благото(полезния резултат) е ползата от имуществен или неимуществен х-р, а интересът се определя от това кои потребности и на кои лица ще задоволява тази полза.
Определение за субективно право – възможност, която възниква на основа на закона от определен ЮФ; гарантирана от обекивното право възможност носителят да получи определено имуществено или неимуществено благо. Интересът не е част от неговата същност, интересът е цел на упражняването на субективното право. На всяко субективно гр. право съответства и правно задължение.
Гражданскоправно задължение – връзка с обективното право; възниква въз основа на закона от ЮФ. Опрделение – обвързаност да се осъществи полезно за носителя на субективното право благо или да се търпи една полезн за него промяна, която засяга правната сфера на задълженото лице. Обвързаност, насочена към определено лице/лица – носителя на субективното право. Задълженото лице обслужва с поведението си интереси на правоимащия.
Субективното право включва в съдържанието си латентната възможност спрямо задълженото лице да се прибегне до държавна принуда, правото става годно за принудително осъществяване. Това състояние се нарича: притезание, претенция или право на иск в материален смисъл. Всеки, който твърди, че притежава определено субективно право, което не може доброволно да осъществи, има право на иск. Съдът е длъжен да уважи иска. Когато субективното право се погаси по давност, то не е годно да получи защита от държавата. Правото не се прекратява, но отпада възможността спрямо задълженото лице да бъде принудително осъществено. Погасено по давност право = „естествено право”.
Видове граждански п-я:
Прости гр. п-я – включват само едно субективно право и съответстващото му правно задължение. Пример: заем за полужване. Простите гр. правоотношения са едностранни – едната страна има само право, другата има само задължение.
Сложни гр. п-я – от един ЮФ м/у две страни възникват две или повече субективни права и правни задължения. По-голямата част от сложните правоотношения са двустранни. При тях всяка от страните притежава субективни права, но заедно с това поема и правни задължения. Пример: продажбени, наемни и др. правоотношения.
Комплексни гр. пр-я – включват субективни права от различен вид.
№ 6 Трудово правотношение – понятие, обща характеристика, видове

ТрПО има всички белези на ПО като уредено от правото ОО. Тр ПО възниква при и по повод предоставянето на работната сила от работника или служителя на работодателя, определя условията за нейното използване и съдържа произтичащите от това права и зад-я, както и тяхната защита и самозащите. Правният му облик се очертава от няколко основни белега:
ТрПО е уредено от трпр норми ПО. ТрП урежда правото на саморегулиране и самозащита на трПО- възможността да се установят, вън от законовите и подзак.актове, споразумения с нормативен х-р между синдикалните организации и работодателя. Саморегулирането обхваща и тристранното сътрудничество и саморегулирането на дейността на органите на предприятието. Изградени са правни механизми и процедури за доброволно и мирно уреждане на колективни тр спорове.
Предоставянето на работна сила може да приеме само юридическата форма на ТрПО.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско - правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.