Гражданско правни науки


Категория на документа: Право



1. Понятие за търговско право.

1.1. Правото се дели на публично и частно като разграничението между тях се обяснява в зависимост от различни критерии.

1) Първият критерий е бил интересът, и по конкретно чии интереси защитава правото - още Улпиан е казал: "Publicum ius est quod ad statum rei Romanae spectat, privatum - quod ad singulorum utilitatem".

2) Днес обаче за решаващ критерий се приема методът за правно регулиране - императивният метод е присъщ на публичното право, а методът на равнопоставеност - на частното право. Делението на правото на частно и публично е универсално - присъщо е на почти всички правни системи.

1.2. Частното право има два основни дяла - гражданско и търговско право, което дава възможност да се говори за дуализъм на частното право. Разделението на частното право на гражданско и търговско е въпрос на законодателна политика. Търговското право не съществува като самостоятелен отрасъл във всички правни системи:

1.3. Обективни основания за отделянето на ТП от ГП се откриват в предмета на правното регулиране. ТП урежда правни отношения, които се формират на базата на обществени отношения, възникващи в сферата на обмена на стоки, услуги и капитали.

1) От икономическа гледна точка търговията е тази фаза от оборота, която се намира между производството и потреблението;

2) От юридическа гледна точка това е т. нар. предприемаческа дейност и когато се казва, че ТП урежда търговски отношения се има предвид именно предприемаческата дейност.

2. Система на ТП. Когато се говори за система се има предвид обособяването на правни норми от даден клон на правото в правни институти и тяхното логическо подреждане. Основни институти в системата на ТП са:

1.1. Правоотношения, свързани с търговците и търговските предприятия (ЕТ и търговски дружества) и правоотношенията, които възникват и се развиват във връзка с търговските предприятия. Тази група институти всъщност обхваща въпросите за субектите на ТП. Проблемът тук идва от липсата на обща уредба на юридическите лица, нито в ГП, нито в ТП (от една страна са ТД, а от друга кооперациите във външния Закон за кооперациите). Един от белезите на правния отрасъл е самодостатъчността и вътрешната организираност на материята. Затова в много страни дружественото право е самостоятелен отрасъл от правната система, като под дружествено право се разбира уредбата на капиталовите дружества. В ТП на тези страни съществува търговски кодекс, който урежда общите правила относно събирателните и командитните дружества, но освен това има и външни закони, които уреждат капиталовите дружества и борсовата търговия, който образуват дружественото право. В България първа стъпка в тази насока е Законът за публичното предлагане на ЦК, който е външен закон неинкорпориран в ТЗ, но е необходим за да се разберат акционерите дружества.

1.2. Търговски сделки - тук близостта с ГП е най-голяма, защото има субсидиарно прилагане на гражданския закон и то много често, защото ТЗ урежда само изключенията от общия гражданскоправен режим. Банковите сделки не могат да се отделят като отделен дял, защото при тях има много често препращане към ЗЗД и договора за поръчка.

1.3. Менителнични ефекти - по принцип, част от търговските сделки, но обособени поради абсолютно пълната си уредба. Те се отличават от общите правила както на гражданското, така и търговското право поради своята абстрактност.

1.4. Морско търговско право - обособена уредба, отличаваща се от търговската уредба и отразена в КТК, който е изработен въз основа международните конвенции, по които България е страна.

1.5. Отношения свързани със защита на конкуренцията.

1.6. Несъстоятелност - дял с комплексен характер, съдържащ и материални и процесуални норми. При систематизацията на несъстоятелността могат да се използват 2 модела: 1) германски - първо материалните разпоредби, а после процесуалните, той не е повторен никъде, защото е много сложен; 2) правилата са смесени като се следва развитието на производството.

1.7. Международно ТП.
В) Трудово право.
ПРЕДМЕТ И СИСТЕМА НА ТРУДОВОТО ПРАВО КАТО ПРАВЕН ОТРАСЪЛ И КАТО НАУКА. ФУНКЦИИ НА ТРУДОВОТО ПРАВО.
Следователно предмет на трудовото право са трудовите отношения. Трудови отношения са отношенията между работника/служителя и работодателя във връзка с предоставянето на работна сила от работника/служителя, т.е. предоставянето на жив труд, а не на овеществен труд - не на резултат от труда. Предоставянето е, за да се извърши работата, но и когато не е извършена, също има предоставяне и на работника се заплаща трудово възнаграждение. Т.е. същинските трудови отношения са отношенията по предоставяне на работна сила.
Предмет на трудовото право освен същинските трудови отношения са и непосредствено свързаните с тях отношения - например отношения, свързани със сдружаването на работници/служители с професионални организации за защита на техните интереси, сдружаване на работодателите, колективните трудови отношения /колективни трудови договори - става въпрос за по-благоприятно уреждане на условията на труд, отделно е предвидено в закона/, отношения по уреждане на индивидуални трудови спорове и колективни трудови спорове, които винаги са свързани със същинското трудово отношение, още контрол за спазване на трудовото законодателство и отговорността за нарушеването му.
Предметът на всеки правен отрасъл е определящ критерий, за да може да се раздели правната система по отрасли, следователно щом има предоставяне на работна сила, то отношенията се уреждат от трудовото право.
2. Система на трудовото право. Законът не отделя обща и специална част на трудовото право, но въз основа на съответно тълкуване, можем да обособим обща част, обхващаща въпросите за предмета, метода, източниците на трудовото право, трудовото правоотношение /индивидуално и колективно/. Останалите институти са институти на специалната част.
3. Функциите на трудовото право са:
а/ закрилна - закрила на работника и служителя като икономически по-слаба и зависима страна в трудовите отношения;
б/ производствена - създаване на такива условия за работодателя, при които той би могъл най-ефективно да управлява предприятието и да извлича облага.
МЕТОД НА ПРАВНО РЕГУЛИРАНЕ НА ТРУДОВОТО ПРАВО.
Методът на правно регулиране се способите, чрез които се въздейства на субектите по правоотношението с цел неговото регулиране. Методите могат да бъдат на равнопоставеност, на власт и подчинение и др.
1. Метод на равнопоставеност.
2. Централистичен метод: КТ урежда по еднакъв начин трудовото отношение за страната, както и редица подзаконови нормативни актове.
3. Децентрализиран метод: уреждането на отношенията може да бъде на различни нива - например на ниво предприятие действа Правилника за вътрешния ред, предвиден в чл. 181 КТ, който урежда правата и задълженията на работниците; колективният трудов договор /КТД/ урежда по-благорпиятни условия от __________ законова норма; роля на Общото събрание на предприятието.
4. Уреждане на трудовите отношения с императивни правни норми - страните не могат да се отклонят от предписанието на правната норма.
5. Диспозитивен мотед - нормата урежда отношенията, при условие че не са уредени от страните по друг, позволен от закона начин.
Г) Международно частно право.
1. Характеристика на гражданските правоотношения с международен елемент.
Международните отношения биват две категории:



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гражданско правни науки 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.