Граждански процес


Категория на документа: Право


Наследникът, приел наследството под опис, отговаря за дълговете на наследството само с наследственото, но не и с личното си имущество (чл. 60 ЗН и 326, ал. 2 ГПК). Ако кредиторите на наследството са поискали неговото отделяне (чл. 67 ЗН), кредиторите на наследника могат да се удовлетворят само от личното негово имущество, а не и от наследственото имущество.
Друг случай на ограничена отговорност въвежда КТМ (чл. 338-346). Според чл. 343 КТМ корабопритежателят може да се освободи от отговорност за задълженията си по чл. 338 КТМ, ако изостави кораба и другите си имуществени права по чл. 340 КТМ на кредиторите по посочените задължения. Същата ограничена отговорност ползват и лицата, посочени в чл. 346 КТМ. Чрез изоставянето (или, по-точно казано, „пре-доставянето") личното имущество на корабопритежателя, респ. лицето по чл. 346 КТМ, се разделя на две части: една, с която те отговарят, и друга, с която те не отговарят. Тази ограничена отговорност намалява рисковете, произтичащи от фактите, източници на задълженията по чл. 338 КТМ.
II. Принципът на чл. 133 ЗЗД има и отрицателен смисъл: за дълг на длъжника не може да се посегне върху имуществено право, което не принадлежи на длъжника. Иначе ИП би престанал да бъде санкция срещу длъжника и би се превърнал в незаконно посягане върху правната сфера на друго лице, което не отговаря за дълга. Ето защо принадлежността на правото, обект на ИП, към имуществото на длъжника е важна предпоставка за законност на ИП при събиране на парични притезания. За дълг на длъжника може да се посегне само върху негови имуществени права (685-54-1; 384-54-1У). За положението при договор за поръчка и при комисионен договор вж. чл. 292, ал. 2 и чл. 349, ал. 2 ТЗ, както и правото на кредитора да насочи принудително изпълнение.
Изпълнението се насочва върху правата, които длъжникът притежава към деня на възбраната или запора (§ 160 I; 161 I). Върху прехвърлените преди това права ИП не може да бъде насочен освен след успешен иск по чл. 135 ЗЗД. Тук се крие смисълът на обезпечаването на паричните притезания чрез залог, ипотека или чрез мерките за обезпечаване на иска (§ 192 II).
Изключение от принципа, че за дълг на длъжника изпълнението може да се насочи само върху негови права, са: поръчителството, залогът и ипотеката за чужд дълг. Поръчителят отговаря за чуждия дълг с цялото си имущество, но по силата на издаден срещу него изпълнителен лист. Третото лице, дало своя вещ в залог или ипотека за чужд дълг, отговаря за дълга само с тази вещ, и то по силата на изпълнителния лист, издаден срещу длъжника (чл. 326, ал. 3; § 153 II б).
III. По своята правна същност имуществената отговорност или сек-вестируемостта е явление на процесуалното, а не на материалното право. Тя се състои в задължението на длъжника да понася ИП, насочен върху имуществото му. Неин корелат е правото на съдия-изпълнителя да осребри секвестируемото право и да удовлетвори кредитора (§ 158 VI 4).
§ 158. НЕСЕКВЕСТИРУЕМИ ИМУЩЕСТВЕНИ ПРАВА
I. Несеквестируеми са тия имуществени права на длъжника, относно които съдия-изпълнителят не разполага с процесуалната власт да ги възбранява, запорира и продава. Несеквестируемостта (Н) е забрана за принудително изпълнение върху определени имуществени права на длъжника. Две са основанията за Н.
1. Първото основание за Н е непрехвърляемостта на правото. Тя осуетява осребряването му. А щом не може да бъде осребрено, то става негоден обект за изпълнение. Изпълнителният процес (ИП) върху такова право е недопустим. Непрехвърляемостта може да се дължи на естеството на правото, на неговото предназначение или на законова забрана за прехвърляне (например правото на ползване по чл. 56 ЗС).
Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми поради естеството им са правата, създадени с оглед на личността на техния носител (например издръжка; стипендия: 91-54-ОСГК; правото на заемателя да ползва заетата вещ и др.), както и правата, чието упражнение зависи от строго личната преценка на техния носител (например правото да се развали дарение поради непризнателност - чл. 227, ал. 3 ЗЗД; правото на съпруга на дял от имуществото на другия съпруг - чл. 28 и 29 СК и др.). Н на тия права се извежда от недопустимостта на непрекия иск по чл. 134 ЗЗД спрямо тях.
Непрехвърляеми, а следователно и несеквестируеми са и имотите:
а) които са в изключителна държавна собственост (чл. 18, ал. 1 на Конституцията, чл. 2, ал. 2, т. 1 ЗДС); и
б) които с оглед на своето предназначение - да служат за функциониране на различни държавни или общински служби - представляват публична собственост на държавата и общините (чл. 2, ал. 2, т. 2 и 4 ЗДС). Тук спадат улиците, площадите, парковете в населени места, държавните и общински сгради, в които са настанени и работят различните държавни учреждения, вещите в музеите и т. н. Понеже публичният характер на собствеността зависи от предназначението на съответната вещ, с отпадане на предназначението собствеността ще стане частна и следователно секвестируема. В тази връзка заслужава да се подчертае, че секвестируемостта предпоставя частноправен характер на имуществените права на длъжника.
2. Второто основание за Н е изрична законова забрана да се насочва върху определени права ИП, макар че те са прехвърляеми. Съображения на обществен интерес изискват определени имуществени права да се изключат от ИП, за да се запазят като опора за съществуване на длъжника и на неговото семейство. Социалният облик на даден ИП се определя до голяма степен от кръга на този вид Н (§ 14 III).
II. Правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона, се сочат от чл. 339, 341, както и от разпоредбите на особени закони.
Между правата, които са несеквестируеми поради изрична забрана на закона, спадат:
а) движимите вещи, необходими за всекидневно употребление на длъжника и на неговото семейство, необходимата храна и топливо, предмети за упражняване на занятието и необходимият работен добитък (чл. 339, б. „а"); тези вещи са точно изброени в списък, одобрен от МС;
б) жилището на длъжника, ако той или никой от членовете на семейството му, с които живее заедно, нямат друго жилище, независимо от това, дали длъжникът живее в него, и ако то не надхвърля жилищните нужди на длъжника и на членовете на семейството му (чл. 339, б. „в", вж. по-долу т. 1);
в) възнаграждението за труд в посочените в чл. 341 размери (вж. т. 2);
г) вземането за издръжка (чл. 341, ал. 5);
д) вземането за стипендия (чл. 341 ал. 5);
е) застрахователната сума за застраховка „живот" и „злополука", както и обезщетението по застраховка „гражданска отговорност"; застрахователното обезщетение по имуществените застраховки, ако застрахованото имущество е било несеквестируемо (чл. 393 ТЗ);
ж) що се отнася до предвидената в чл. 339, б. „б" несеквестируемост на земите на земеделските стопани до размера на средния тип частно трудово земеделско стопанство, тя трябва да се счита отменена поради отменянето на ЗТПС (ДВ, бр. 98/1987 г.), към който чл. 339, б. „б" препраща.
Най-важно практическо значение има и най-много правни въпроси поставя обаче Н на жилището и на трудовото възнаграждение.
1. За да обезпечи подслон на длъжника и на неговото семейство, чл. 339, б. „в" обявява жилището на длъжника за несеквестируемо при определени условия.
а. Трябва да се касае за постройка, която е предназначена за жилище. То е несеквестируемо независимо от неговата стойност или вид (къща или апартамент в етажна собственост) даже и да не се обитава от длъжника, защото местожителството му е в друго населено място (314-69-1). Затова е несеквестируема и незавършената жилищна постройка (2586-59-1, Сб. 117). Несеквестируемостта на жилището води до несеквестируемост и на дворното място, върху което то е построено (1583-60-111, Сб. 224). Но сам по себе си незастроеният парцел е секвестируем даже когато още не е отделен, но може да се отдели от дворното място, върху което е несеквестируемото жилище (2170-60-1, Сб. 130).
б. За да бъде обаче жилището несеквестируемо, нужно е нито длъжникът, нито който и да било от членовете на неговото семейство, живеещ заедно с длъжника, да не притежава друго жилище. По смисъла на чл. 339, б. „в" в семейството на длъжника влизат само тия лица, които са свързани с длъжника чрез създадени от него семейни връзки на брак, произход или осиновяване. Затова семейството на длъжника включва неговия съпруг, деца и осиновени. Тези лица трябва да живеят с длъжника. Само тогава притежаваното от тях жилище ще направи секвестируемо жилището на длъжника, тьй като може да послужи за подслон на неговото семейство. Ето защо, ако синът на длъжника има жилище, но се е отделил от баща си, като си е образувал отделно домакинство, жилището на длъжника остава несеквестируемо.
в. Най-после, за да е несеквестируемо, жилището не трябва да надминава жилищните нужди на длъжника, преценени с оглед на чл. 31 ППЗДС във връзка с чл. 22 ЗДС. Тази част от жилището, която надхвърля полагащата се на длъжника жилищна площ, е секвестируема, ако може да се обособи като отделен обект на етажна собственост съобразно с чл. 39, ал. 2 ЗС. Не могат да се изнесат на публична продан две стаи от къщата без сервизни помещения (701-54-ГУ).
2. Според чл. 341 вземанията на длъжника за трудово възнаграждение или за каквото и да е друго възнаграждение срещу труд, както и за пенсия, чийто размер е над минималното трудово възнаграждение, са частично несеквестируеми. Секвестируемите части се определят съобразно с б. „а"-„д" вкл. на чл. 341, ал. 1. Пенсията с размер под минималното месечно възнаграждение е изцяло несеквестируема.
Несеквестируеми са не само възнагражденията срещу работна сила, предоставена по силата на трудов договор или членство в ТПК (чл. 10, ал. 3 ЗК), но и възнагражденията срещу трудов резултат (авторски, артистични, изобретателски, рационализаторски възнаграждения, както и възнаграждения по договор за изработка). Не само заплатата, но и всички други вземания по трудовото правоотношение, на които работникът или служителят има право (например вземане за обезщетение поради уволнение без предизвестие), се ползват от несеквестируемостта по чл. 341. Сумите, посочени от чл. 341 като критерий за секвестируемата част от вземането, имат предвид не брутния, а чистия негов размер, след като се приспаднат плащаните данъци.
Разгледаните несеквестируемости важат в полза и на едноличен търговец, както и за неограничено отговорния съдружник, за когото е открито производство по несъстоятелност (чл.614,ал.3 ТЗ).
3. Несеквестируемо е вземането на издръжка, а вземането за стипендия е секвестируемо само за удовлетворяване на вземане за издръжка срещу получаващия стипендията (чл. 341, ал. 5).Н на отделни имуществени права е абсолютна или относителна.
III. Н е абсолютна, когато върху несеквестируемото право не може да се посегне за удовлетворяване на което и да било притезание срещу длъжника. Абсолютно несеквестируеми са обикновено правата, чиято Н следва от невъзможността или забраната за тяхното прехвърляне (II). Както се посочи, абсолютно несеквестируемо е например правото на издръжка (чл. 341, ал. 5). Стипендията не е абсолютно несеквестируема, тъй като нейната несеквестируемост отпада спрямо вземането за издръжка.
IV. Н е относителна, когато върху несеквестируемото право може да се посегне, за да бъдат удовлетворени определени, посочени от закона притезания. Спрямо тях Н не важи, докато спрямо другите притезания тя е в сила. Пробивът в Н, допуснат в полза на определени притезания, представлява засилена правна защита в тяхна полза. Тя се проявява в две насоки.
а. Имуществената отговорност на длъжника спрямо тия притезания е по-широка, защото към общо секвестируемите права се прибавят и тия, чиято Н отпада. И те стават обект на ИП.
б. Прибегне ли се до ИП върху тези права, чиято Н е отпаднала, от получената срещу тях сума трябва да се удовлетворят преди всичко притезанията, спрямо които Н е отпаднала. Само ако след тяхното удовлетворяване остане някаква сума, от нея могат да бъдат удовлетворени другите притезания съобразно с общите правила.
Казаното сочи, че по своето правно естество относителната Н е равнозначна на особена привилегия в полза на притезанията, спрямо които Н не важи. Тази привилегия предхожда всички други, освен ако някое от притезанията, спрямо които Н не важи, е привилегировано на собствено основание (например жилището на длъжника според чл. 340 е секвестируемо спрямо вземането, обезпечено с ипотека, и спрямо вземането за издръжка и за вреди от непозволено увреждане и от финансов начет). Иначе привилегията по чл. 136 ЗЗД е без значение, ако спрямо привилегированото вземане дадено имуществено право на длъжника е несеквестируемо. Сама по себе си привилегията не го прави секвестируемо.
V. Постановената от закона Н отпада спрямо редица притезания.
а. Н на жилището отпада в полза на следните притезания:
аа. притезания, обезпечени с ипотека върху несеквестируемия имот, независимо от това, дали тя е законна, договорна (320-54-1; 134-56-1У) или учредена по реда на чл. 180 и 191 ЗЗД.
бб. притезания за издръжка, без да има значение дали ИП е бил образуван по молба на кредитора за издръжката, или пък той се е присъединил към ИП, образуван по молба на кредитор, за чието вземане Н важи (обратно: 477-61-IV, Сб. 328); вж. чл. 340, б. „б". Когато обаче изпълнението за вземане за издръжка се насочва върху вземане на длъжника спрямо трето лице, жилището на третото лице си остава несеквестируемо, защото него-вото задължение не е за издръжка и не променя характера си (1046-85-П, Б 1986 Ш 30).
вв. притезания за обезщетение поради вреди от непозволено увреждане (чл. 340, б. „б"; 1603-98-1У, БЗ 99 111, с. 81.
гг. притезания за отговорности, удостоверени с актове за финансови начети (чл. 340, б. „б"); за тези притезания вж. § 126 II; отпадането на Н важи даже и начетеното ли-це да е било наказателно оправдано, ако то отговаря граждански (1755-62-1, Сб. 100).
б. Н на вземането срещу труд по чл. 341 отпада спрямо вземането за текуща издръжка (чл. 341, ал. 3). То се изплаща изцяло даже като се посегне и върху несеквестируемата част от вземането срещу труд. Другите вземания, вкл. и вземането за издръжка за времето преди предявяване на иска, се изплащат от остатъка от секвестируемата част на вземането срещу труд, ако такъв остатък има. Ако вземането за текуща издръжка е в полза на тия лица, с оглед на които чл. 341 определя несеквестируемата част от вземането срещу труд (съпруг, деца), вземането за издръжка се изплаща от несеквестируемата част на вземането срещу труд.
в. Н на стипендията отпада спрямо вземанията за издръжка.
VI. Правното значение на Н се проявява в няколко насоки.
1. ИП върху несеквестируемото право е недопустим. Недопустимо е не само осребряването на несеквестируемото право, но и неговото запориране или възбраняване.
Безпредметно е да се обезпечава недопустима продан (69-67-1, Сб. 32). Вж. обаче по-долу т. 3. Ето защо съдия-изпълнителят и съдът са длъжни служебно да проверяват дали правото, обект на ИП, е секвестируемо (821-55-ГУ; 1748-58-Ш, Сб. 265). Достатъчно е правото да е секвестируемо в деня на запора или на възбраната.
Кредиторите, които са се присъединили към ИП, започнат от кредитор, спрямо когото Н не важи, не получават неговото правно положение. Спрямо тях Н важи. Затова, ако длъжникът е спрял въз основа на чл. 348 ИП спрямо взискател по чл. 349, присъединените кредитори не могат да продължат изпълнението под предлог, че длъжникът не е внесъл 20% и от техните вземания.
2. Изпълнителните действия, нарушаващи Н, са унищожаеми. До приключване на ИП длъжникът може да се позове на Н.
Нейното нарушаване не се покрива поради пропускане на срока за обжалване (517-54-1, 102-54-1У; 2199-5б-1У). Но ако в резултат на ИП трети лица са придобили права върху несеквестируемата вещ, техните права се запазват. Публичната продан на несеквестируемото жилище не е нищожна или унищожаема (арг. чл. 330, ал. 3; § 156 III).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.