Граждански процес


Категория на документа: Право


1. Според чл. 6, ал. 2 съдът сам решава подлежи ли заведеното пред него дело на разглеждане от него или от друг орган. Правилото означава, че съдът не е длъжен да изчаква отрицателното становище на несъдебния орган, за да приеме за разглеждане делото, което не е било прието от несъдебния орган. Нещо повече, съдът не е обвързан от становището на несъдебния орган, че делото му е подведомствено. Даже несъдебният орган да е приел делото за разглеждане, съдът ще приеме делото, а несъдебният орган следва да повдигне препирня за подведомственост.
Според чл. 6, ал. 2 никой друг орган не може да приеме за разглеждане дело, което вече се разглежда от съда, даже и да счита, че делото му е подведомствено (2998-98-ВАС, АП 98 IV, 40). И в този случай несъдебният орган трябва да повдигне препирня за ПВ. Ако по погрешка е приел делото за разглеждане, той трябва да го спре в изчакване на решението по препирнята.
2. Препирнята за подведомственост е несъвпадане на становищата на съда и на несъдебния орган по въпроса на кого от тях делото е подведомствено. Препирнята е положителна, когато и съдът, и несъдебният орган считат, че са компетентни да разгледат делото. Тя е отрицателна, когато всеки от тях смята, че делото му е неподведомствено. Положителната препирня заплашва правораздавателната власт на несъдебния орган, а отрицателната - правото на иск на ищеца, който не може да по­лучи защита нито от съда, нито от несъдебния орган. Тази разлика обяснява разликата в легитимацията за образуване на производството за разрешаване на двата вида препирни. Положителната препирня се повдига от учреждението, което счита, че делото, прието от съда за разглеждане, е подведомствено нему (чл. 11, ал. 1). Отрицателната препирня се повдига от ищеца, чийто иск е бил отхвърлен като недопустим и от съда, и от несъдебния орган с влязло в сила определение (чл. 11, ал. 2).
За да възникне препирня за ПВ, няма значение какво е качеството на несъдебния орган (особена юрисдикция или административен орган - срв. 55-55-ОСГО). За да възбуди препирня за ПВ, несъдебният орган не е нужно да е приел делото за разглеждане.
Той няма, както видяхме, такова право, когато делото е било вече прието от съда. Определението на ВКС, с което се е произнесъл по отрицателна препирня за подведомственост, е задължително за органа, на който спорът е изпратен за разрешаване (чл. 11, ал. 2, опр. 322-86-Ш, Б IX 25).
Препирнята за ПВ и при двата нейни вида се решава от състав на ВКС. Образуваното пред съда дело се спира до разрешаване на препирнята. Спирането не пречи съдът да постанови обезпечение на предявения иск (чл. 11, ал. 1).
3. Разгледаният режим за разрешаване на препирни за ПВ не важи при противоречиви становища на български и чуждестранни съдилища относно международната ПВ на делото, респ. на държавен и избран от страните арбитражен съд относно компетентността на арбитражния съд (§132).
§ 24. ПРАВНО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОДВЕДОМСТВЕНОСТТА
I. Понеже представлява власт да се разреши гражданският спор, ПВ означава, че съдът е властен да вземе становище и по всички въпроси, обуславящи решението, освен по въпроса, дали е извършено деяние, което е престъпление (чл. 182, б. „д" и § 96 II 26). Но даже и по този въпрос съдът е властен и длъжен да вземе становище, ако поради някое от основанията по чл. 21 НПК наказателният процес за това деяние е недопустим (§ 10 IV 2). Без власт да вземе становище по обуславящите (преюдициалните) въпроси, даже когато те са от компетентността на други органи, съдът не би могъл да разреши спора, с който е сезиран. Ако би трябвало да спира делото, за да изчака решението на компетентния орган, правната защита би се твърде забавила.
Затова, когато изходът на граждански спор зависи от валидността на административен акт, пред съда може да бъде предявено възражение за неговата незаконосъобразност. Съдът е длъжен да разгледа това възражение и да вземе становище по неговата основателност. В това се състои т. нар. инцидентен или косвен съдебен контрол върху законосъобразността на административните актове. Той важи и спрямо тези от тях, които не подлежат на обжалване пред съд. В трайната си практика ВС прилага този контрол (457-65-Ш, Сб. 208; 497-70-Ш, Сб. 216; 78-73-ОСГК, Сб. 15; 1840-83-1, Сб. 67;само в две решения той го отрича: 443 и 851-69-1, Сб. 32 и 41). Ако намери, че актът е нищожен, съдът ще отрече гражданските последици, претендирани въз основа на него (2574-63-1, Сб. 119; 78-73-ОСГК, Сб. 15). Когато обаче актът е унищожаем. съдът е длъжен да зачете неговото действие, докато актът не бъде отменен по надлежния ред от компетентния орган (1171-66-1, Сб. 59; 78-73-ОСГК, Сб. 15; 225-75-Ш, Сб. 199). Чл. 32, ал. З ЗЗД не важи спрямо административни актове. Но ако административният акт по съдържание противоречи на закона, съдът е длъжен да приложи закона и да откаже да зачете незаконосъобразния административен акт (497-70-Ш, Сб. 216; обратно 37-97-ГУ, Сб. 99). Ако съдът е длъжен така да постъпи спрямо подзаконов нормативен акт, когато той противоречи на закона (чл. 15, ал. 2 ЗНА и § 21 II), толкова повече той е длъжен така да постъпи спрямо противозаконен индивидуален административен акт. Желателно е при възражение за незаконност на административен акт да се отграничават случаите на нищожност от тези на унищожаемост, като се избягва общата формулировка по повод на унищожаеми актове, че съдът не може да се занимава с възражението за незаконосъобразност на акта (вж. за такива формулировки 1171-66-1, Сб. 59 и 99-69-1). За допустимостта на възражението е без значение, дали актът е стабилен, или не (обратно: 99-69-1 - ако актът е стабилен, възражението е недопустимо). Във всеки случай обаче съдът е длъжен да се произнесе по съществото на гражданския спор. Той не може да откаже разглеждането му под предлог, че за да го разреши, трябва да вземе становище по законосъобразността на административен акт или по обсега на неговата задължителна сила. Обратната тенденция на някои решения на ВС (48-62-ОСГК, Сб. 12 и 1706-62-1, Сб. 96) не може да бъде споделена. Тя прегражда съдебната защита на граждански права.
II. ПВ не само предопределя органа, който е овластен да реши делото, но и реда (производството), по който то ще се разгледа и реши. Защото различните органи прилагат обикновено различни производства, по които процесуалните права на страните не са еднакви. Не са еднакви и гаранциите за правилно решение.
III. ПВ обуславя правото на иск на ищеца спрямо съда: за да е длъжен да реши делото, съдът трябва да има власт да го реши. Затова ПВ е процесуална предпоставка, и то от категорията на абсолютните (§ 39). Съдът я проверява още преди да връчи препис от исковата молба и следи по свой почин за нейната наличност при всяко положение на делото (чл. 10, ал. 1). При проверката съдът трябва да изхожда от твърдините в исковата молба белези на спорното право (опр. 5-70-111, Сб. 208). Те не могат да бъдат оспорвани с цел да се обоснове отвод за неподведомственост. Гаранцията срещу неистински твърдения, целящи да обосноват желана от ищеца ПВ, е рискът за отхвърляне на иска като неоснователен (169-64 ВДА IV 29; 402-65 ВДА IV 9; вж. § 29 II 2). Определението, с което съдът се произнася по въпроса за ПВ, подлежи на обжалване с частна жалба, и то не само когато прекратява делото поради липса на ПВ, но и когато го приема за разглеждане (чл. 10, ал. 2), докато при другите процесуални предпоставки подлежи на обжалване само определението, с което делото се прекратява (чл. 213, б. „а"). Прекрати ли делото, съдът трябва да го препрати за разглеждане на компетентния орган (арг. чл. 93, ал. 1; опр. 12-65-1; 322-86-111, Б IX 25; затова и предявеният пред некомпетентен орган иск прекъсва давността: 2321-75-1, Сб. 95).
Разпределението на делата съобразно с правилата на ПВ е от обществен интерес и затова страните не могат да уговорят валидно, че делото ще се реши не от съда, а от друг орган или, обратно. Но те могат при предвидените от закона условия да уговорят, че делото следва да се реши от арбитражен, или чуждестранен съд - чл. 9 (§ 216).
Липсата на ПВ опорочава решението, постановено въпреки нейната липса. То е процесуално недопустимо (§ 100 IV). Но степента на неговото опорочаване е различна в зависимост от това, кое е основанието за неподведомствеността.
а. Ако делото е гражданско, но е подведомствено не на съда, а на друг орган, решението на съда не е нищожно (в противен смисъл 966-57-1У), но подлежи на обезсилване по пътя на обжалването. Обратно, решението на несъдебен орган по гражданско дело, подведомствено на съдилищата, е нищожно. ПВ на несъдебните органи по граждански дела е ограничена само до делата, които по изключение им са възложени (чл. 6, ал. 1). Затова спрямо други граждански дела те не разполагат изобщо с правораздавателна власт. Спрямо тия дела положението на несъдебните органи е същото, каквото е положението на съдилищата спрямо делата, които изобщо не са подведомствени на съдилищата (667-78 ВДА XI 5).
б. Ако делото е гражданско, но съобразно с правилата на международната подведомственост е подведомствено на чуждестранен съд, решението на нашия съд ще е неатакуемо, ако отводът за липса на международна ПВ не е бил заявен от ответника най-късно в първото заседание (§ 217, т. 3).
Глава VI
ПОДСЪДНОСТ
§ 25. ПОНЯТИЕ И ВИДОВЕ
I. Подведомствените на съдилищата дела се разпределят между тях чрез правилата на подсъдността (Пс). По този начин всеки съд се оказва овластен да правораздава не по всички граждански дела, включени в съдебната компетентност, а само по ограничен кръг такива дела, определени съобразно с техния предмет, връзка с района на съда или съобразно с процесуалните действия, които следва да се извършат по тях. Подобно на подведомствеността и Пс е от гледището на съда компетентността (властта) да разглежда така определената група дела, а от гледището на тия дела Пс е тяхното подчинение на правосъдната власт на съответния съд. Тези дела са му „подсъдни". Но Пс е производна от подведомствеността. За да бъде подсъдно на определен съд, делото трябва да е подведомствено на съдилищата, а не на други органи. Следователно Пс предпоставя властта на съда да разгледа делото, защото то е гражданско дело.
Изводът е, че неподсъдността на делото не прави решението нищожно. Не трябва да се смесва Пс с вътрешното разпределение на делата, подсъдни на същия съд, между различни негови решаващи състави. Всеки от тях може да реши делото, защото то е подсъдно на съда, а не на един от неговите решаващи състави.
II. Подведомствените на съдилищата дела се разпределят първо между районните и окръжните съдилища в качеството им на първоинстанционни съдилища. Това разпределение става чрез правилата на родовата (материална, предметна) Пс. Родовата Пс се нарича така, защото използва като критерий предмета (рода) на делото (чл. 80). Тя разде­ля съдебните искови дела на две големи групи: дела, подсъдни на районните, и дела, подсъдни на окръжните съдилища.
Между многото районни или окръжни съдилища делата се разпределят чрез правилата на местната Пс, която използва като критерий връзката на делото с района на съответния районен или окръжен съд. Местната Пс предпоставя родовата Пс, защото разпределя между съдилищата от същата степен дела, които са родово подсъдни на всички тях.
Разпределението на правосъдните функции по едно и също граж­данско дело между различни по степен съдилища става чрез правилата на функционалната (инстанционната) Пс. Тя възлага на първоинстанционните съдилища първоинстанционното разглеждане на делото, а на въззивните съдилища (окръжни и апелативни съдилища) - второинстанционното разглеждане на делото, а на ВКС - касационното (третоинстанционно) разглеждане на делото.
Възлагането на самостоятелни производства, предхождащи или следващи висящността на делото, не е проява на функционална Пс, макар и тези производства да са във функционална връзка с гражданското дело било защото обезпечават доказателствата или иска по бъдещото дело (чл. 166, ал. 1 и 309), било защото контролират влязлото в сила решение по приключено дело (чл. 231 и 233). Не е проява на функционална Пс и разпределението на функциите между председателя на състава и самия състав. Режимът на компетентностите в тези случаи е различен от този на функционалната Пс.
III. Пс може да произтича от разпоредба на закона. Тогава тя е законна. Такава е родовата, местната и функционалната Пс. Но Пс може да бъде предвидена и с договор. Тогава тя е договорна (вж. по-долу § 28). Пс може да се основава и на разпореждане на съда, по силата на което дело, което по закона е подсъдно на един съд, става подсъдно на друг съд. До такива случаи се идва, когато окръжният съд изземва дело, подсъдно на районния съд (чл. 80, ал. поел.), както и когато компетентният съд разполага с един решаващ състав, а той или не може да се образува поради отстраняване на образуващите го лица (чл. 14, ал. 2 и § 21 III 3), или няма право да разгледа върнатото за ново разглеждане дело, което по-рано е решил (чл. 218ж, ал. 1 и § 115 I 1).
IV. Както видяхме, всеки съд може да извършва валидно процесуални действия само на територията на своя район (§ 20 II 2). Но по де­лото може да възникне нужда да се призоват лица, живеещи в района на друг съд (чл. 41, ал. 2), или пък да се съберат доказателства в района на друг съд (чл. 112). В тия случаи се налага да се прибегне до сътрудничеството на съда, в чийто район следва да се извършат процесуалните действия. Това сътрудничество представлява проява на взаимна помощ между съдилищата.
Чрез нея по дело, подсъдно на един съд, се извършват процесуални действия от друг съд. За да бъдат извършени тези действия, съдът, който има нужда от тях, отпра­вя искане до съда, който трябва да ги извърши. Това искане овластява замоления съд да извърши действията и им придава същата сила, както ако те биха били извършени от молещия съд. Затова в тия случаи се говори за събиране на доказателства по делегация (§ 63 IV 2).
Взаимна помощ може да стане необходима и между съдилища на различни държави. Тя е проява на международен граждански процес и ще бъде разгледана заедно с него (§ 221).
§ 26. РОДОВА ПОДСЪДНОСТ
I. Родовата Пс поставя въпроса: на кой съд като първа инстанция е подсъдно делото - на районния или на окръжния съд. На този въпрос законът отговаря с правилото, че подведомствените на съдилищата граждански дела са подсъдни на районните съдилища (чл. 79). Родовата Пс на окръжните съдилища е изключение от това правило. Тя обхваща само делата, посочени в чл. 80. Тази уредба на родовата Пс сочи, че основният съд по граждански дела у нас е районният съд. Той разглеж­да и решава като първа инстанция всички граждански дела без тия по чл. 80.
Според чл. 80 на окръжните съдилища са подсъдни:
1. Исковете за установяване или оспорване на произход, за прекратяване на осиновяване, за поставяне под запрещение или отменянето му.
2. Исковете с цена над 10 000 лв. по граждански и търговски дела, без да има значение кой е страна (гражданин или юридическо лице), с изключение на исковете за издръжка и за защита на вещни права върху недвижими имоти и движими вещи. Тези искове са родово подсъдни на районните съдилища. При съединяване на искове за Пс е меродавна цената на отделните искове, а не сборът от цената на всички искове. Тук чл. 55, ал. 4 не важи (опр. 40-84-1 V, Сб. 156).
Без оглед на цената на иска на районните съдилища са подсъдни владелческите искове (чл. 294), както и исковете за съдебна делба и по финансови начети (чл. 278, ал. 1 и 299, ал. 1).
3. Исковете по чл. 498 за установяване недопустимостта или нищожността на вписаните в регистъра на окръжния съд обстоятелства или за тяхното несъществуване (чл. 80, ал. 1,6. „г" 2).
4. Исковете, които по други разпоредби са подсъдни на окръжните съдилища, са:
исковете за екзекватура - те са подсъдни на приравнения към тях Софийски градски съд (чл. 304 и § 224 IV); исковете за защита на членство и отделни членствени права (чл. 71 ТЗ);
исковете за отмяна на решения на общи събрания на търговски дружества (чл. 74 ТЗ);
исковете за прекратяване на търговски дружества (чл. 95, 154, 252 ТЗ) и по аналогия на тях - исковете за обявяване за недействително търговско дружество (чл. 70 ТЗ; обратно: опр. 470-97-V, Сб. 113; исковете във връзка с несъстоятелността на търговец (чл. 613, 649, ал. 2, 679, 694 и 750 ТЗ); исковете по чл. 21 от ЗЗК (чл. 22 ЗЗК);
искът за обявяване за нищожно или за отмяна на арбитражно решение (чл. 47 ЗМТА) - той е подсъден на Софийския градски съд;
исковете за отменяне на решения на общи събрания на етажни собствености (чл. 13 от Пр.ЕС) с изключение на решението за изваждане на етажен собственик от сградата, чиято отмяна е подсъдна на районния съд (чл. 46, ал. 1 ЗС);
исковете за установяване незаконността на обявена, започнала или завършила стачка (чл. 17, ал. 2 ЗУКТС).
До Пс на окръжния съд се стига и поради връзка между делата, когато главният (обуславящ) иск е подсъден на окръжния съд, например иск за издръжка, свързан с иска за бащинство (опр. 137-67-П, Сб. 159; 1162-73-11, Сб. 110; опр. 520-83-П, Сб. 116).
За Пс на иска по чл. 255 (§ 168 V) важат общите правила, като е без значение какъв съд е издал решението, чието изпълнение се оспорва (опр. 102-76-11, Сб. 105 опр. 102-94-ГУ, Сб. 91: изпълнение на решение на окръжен съд може да бъде оспорено пред районен съд, ако с оглед размера искът по чл. 255 се явява нему подсъден).
II. Според чл. 80, ал. 2 окръжният съд може да изземе и да реши дело, което по правилата на родовата Пс е подсъдно на районен съд от неговия съдебен район.
Изземването трябва да става по съображения на добро правосъдие. То предпоставя, че делото е вече образувано. Всички процесуални действия, извършени от съда, пред който делото е било образувано, запазват силата си. Делото се продължава пред съда. постановил изземването. Той става компетентен по силата на собственото си разпореждане, като изменя предвидената от закона родова Пс. Затова правилото на чл. 80, ал. 2 не може да бъде подкрепено.
§ 27. МЕСТНА ПОДСЪДНОСТ
I. Като предпоставя, че делото е родово подсъдно на районните или на окръжните съдилища, местната Пс поставя въпроса: пред кое от многото районни или окръжни съдилища трябва да се предяви искът? На този въпрос законът отговаря според връзката на делото с териториалния район на съответния съд. Делото е подсъдно на този районен или окръжен съд, с чийто район то стои в посочената от закона връзка. Законът използва различни териториални връзки на делото (по местожителството или седалището на страните; по местонахождението на спорната вещ и т. н.). Разликата в използваната от закона връзка води до различ­ни видове местна Пс, важаща за различни категории граждански дела. Една от връзките обаче законът обявява като общ критерий за местната Пс, меродавен за всички граждански дела, за които не е посочена друга териториална връзка. Този критерий е местожителството или седалището на ответника (чл. 81, ал. 1, 89). Затова основаната на него местна Пс е обща. Спрямо нея всички други видове местна Пс са особени.
II. Общата местна Пс е прогласена от чл. 81 и 89. Тя изхожда от съображението, че делото трябва да се води пред най-удобния за ответника съд, тъй като не е известно дали искът е основателен. От друга страна, обикновено правонарушението, даващо повод за иска, се осъществява там, където се намира ответникът. Според това кой е ответник, делим общата местна Пс на:
Пс по искове срещу граждани;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.