Граждански процес


Категория на документа: Право


Докато престъпникът се старае не само да не остави, но и да заличи доказателствата за престъплението, доказването на гражданските юридически факти често се подготвя и затова улеснява чрез нарочно съставени частни или официални документи. Предмет на доказване в ГП е по правило външното поведение, а не психическото отношение към него, а когато вината или добросъвестността са от значение за гражданското право, те се обикновено презумират (чл. 45 ЗЗД; чл. 70 ЗС). Точно обратно е положението в НП. Там вината, т. е. психическото отношение на дееца, е централен предмет на доказване, защото без вина няма престъпление и тя не се предполага, толкова повече,че е обикновено умишлена.
4. На скицираната разлика в съдържанието на двата процеса отговаря разлика в процесуалната форма. Уредбата на НП се отличава от уредбата на ГП. Диспозитивното начало е чуждо на НП. Той започва по почин на прокурора и веднъж започнат, не се прекратява, даже прокурорът да оттегли обвинението. Отказ от иска, спиране на делото по взаимно съгласие, съдебна спогодба са институти, непознати на НП. Непознати му са всички усложнения на гражданския исков процес, отразяващи усложненията на гражданските правоотношения (другарство; пра-воприемство; участие на трети лица; обратен иск; инцидентен установи-телен иск; насрещен иск и т. н.).
От друга страна, понеже моралният упрек за престъплението не може да бъде отправен голословно, и то от един държавен орган, съдебната фаза на НП се предхожда, макар и не винаги, от т. нар. предварително производство, целящо да се провери дали заподозреният е извършил престъплението. Подобно предварително производство е неприсъщо на ГП. Достатъчно е твърдението на ищеца, че правото му е накърнено, за да се образува исковият процес.
5. Направеният анализ на приликите и разликите между ГП и НП сочи, че теорията за т. нар. съдебно право не може да бъде споделена. Според нея двата процеса могат да бъдат обединени в един общ клон на правото, на който да отговаря и обща дисциплина (теория). Схващането на съдебното право надценява приликите между ГП и НП и подценява техните дълбоки различия. Тези различия обособяват ГП и НП като два отделни клона на процесуалното право. Опитът да се сливат двата процеса може да доведе само до неадекватна тяхна уредба и до неадекватни за тях общи понятия.
III. Въпреки изтъкнатите разлики, а понякога именно поради тях, двата процеса се намират в отношения на взаимно обслужване и взаимна зависимост.
1. НП служи на защитата на граждански права чрез институцията на гражданския иск в НП (чл. 60 НПК). Касае се за възможността да се съедини за общо разглеждане с НП гражданско дело за гражданските последици на престъплението. Съединяването позволява да се използват за гражданското дело доказателствата за престъплението, събрани в НП. Но макар и съединен с НП, за гражданския иск важат ред правила на ГП (чл. 64 НПК). Зависимостта на процесуалната форма от нейното материалноправно съдържание тук отново се проявява. Съобразно с диспозитивното начало пострадалият не е длъжен да използва НП. Той може да защити правото си чрез отделен иск вън от НП. Даже да е прибягнал до помощта на НП, той може да оттегли иска си; да се откаже от него; да се спогоди; да бъде заместен от своите наследници, а присъдата в частта й, с която присъжда обезщетение, ще бъде изпълнена по реда на гражданския изпълнителен процес.
2. Всякога, когато НП е недопустим (чл. 21 НПК), а престъплението е от значение за граждански права, то ще бъде установено по реда на ГП. Тук ГП поема установителната функция на НП относно факта на престъплението. Това ще стане било с нарочен установителен иск (чл. 97, ал. 4 ГПК и § 40 VI б), било инцидентно в делото, чийто предмет е правото, обусловено от престъплението (ср. IV 2).
3. Когато наказанието е имуществено и по-специално глоба, то се осъществява не по реда на НП, а или по реда на финансовото принудително изпълнение, или по реда на гражданския изпълнителен процес (вж. § 146 III).
IV. Взаимната зависимост на двата процеса се състои във взаимодействието, което те могат да си окажат. А то се дължи на връзките между гражданското и наказателното право.
Към престъпления гражданското право може да прикрепи граждански последици (вземане за вреди; унищожаване на сделката, опорочена от насилие или измама; отмяна на дарение - чл. 227 ЗЗД; недостойнство да се наследи - чл. З ЗН, и др.). От своя страна наказателното право може да включи като елемент на престъпния състав наличността или липсата на определено гражданско правоотношение (отцеубийството предпоставя, че убиецът е син на убития; отнемането на вещ от владението на другиго без неговото съгласие е кражба, ако вещта не принадлежи на отнемащия, и самоуправство - ако му принадлежи; злоупотребата с доверие предпоставя, че между дееца и пострадалия е съществувало правоотношение на договор за поръчка, и др.).
В тези случаи НП се оказва от значение за ГП и, обратно - ГП се оказва от значение за НП. Но това значение не е еднакво. Обусловеността на ГП от НП е по-интензивна, отколкото обусловеността на НП от ГП.
1. По принцип фактът на престъплението може да бъде установяван само по реда на НПК, а не и по реда на ГП по повод на граждански спор. Ето защо съдът е длъжен да спре гражданското дело всякога, когато спорното право е обусловено от факт, който според наказателния закон е престъпление (чл. 182, б. „д" ГПК). Няма значение дали относно този факт е вече образуван НП, или не. Съдът ще спре гражданското дело, за да се образува НП. Разбира се, когато постановява спирането, гражданският съд самостоятелно квалифицира деянието. Спирането на гражданското дело е средство, за да може да бъде зачетена присъдата по наказателното дело. Тя трябва да бъде зачетена по граждански дела във всички случаи без оглед на престъплението, до което се отнася. Задължението за зачитане е прогласено от чл. 222. В какво се състои зачитането и какви са неговите предели, е въпрос, свързан с доказването по граждански дела (вж. § 68 V 5).
Относно факт, който е престъпление, съдът може да се произнесе инцидентно по гражданското дело само в случаите на чл. 21 (освен т. 6). В тия случаи е невъзможно да се образува НП. Безцелно е поради това да се спира ГП в изчакване на присъда, която не може да бъде постановена. Безцелно е да се предявява отделен установителен иск по чл. 97, ал. 4 (§ 40 VI 1) за престъплението. То може да бъде установено със същия успех по висящото гражданско дело, образувано за неговите граждански последици (тълк. 11-67-ОСГК, Сб. 3).
2. Обратно, по реда на НП съдът може инцидентно да се произна­ся по всички граждански правоотношения, които са преюдициални за наказателната отговорност, без да изчаква образуването на ГП за тях. НП следва да бъде спрян обаче, ако има вече образуван ГП. Вярно е, че чл. 22 НПК не предвижда такова основание за спиране, но то следва от задължителната сила на решението за наказателния съд. В нея се състои зачитането на силата на пресъдено нещо от всички съдилища и учреждения в републиката (чл. 220, ал. 1, § 74 II 3). Ако НП не бъде спрян, възниква опасност от противоречие между решението и присъдата относно същото гражданско отношение.

№73.
Подведомственост и подсъдност. Видове подсъдност – родова, местна, функционална, договорна.
ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ
§ 22. ГРАЖДАНСКО ДЕЛО
I. Подведомствеността (ПВ) е от гледището на органа неговата компетентност (власт) да издаде определен държавен акт, а от гледището на въпросите (делата), които органът е овластен да решава, ПВ е тяхното подчинение на неговата власт. Тези въпроси (дела) са „под неговото ведомство", т. е. те му са „подведомствени".
Правилата за ПВ обаче не се ограничават само с това да възложат на определен орган определена компетентност, като го овластят да издава определени актове. Овластяването е свързано и със задължение да бъде упражнявана възложената компетентност, когато са налице предвидените от закона условия. От тази гледна точка ПВ е правото и задължението да се издаде съответният държавен акт. Понеже очертават пределите на компетентността, правилата за ПВ същевременно разпределят между различните органи различните категории дела.
ПВ на съдилищата обхваща граждански, наказателни и административни дела.
В съдебния език с думата „дело" се обозначава:
а) канцеларското досие, образувано от последователното подреждане на съдебните книжа, документиращи процесуалните действия;
б) отделното съдебно производство;
в) въпросът (предметът), с който съдът може да бъде или е вече сезирай (§ 45; 48 I). Тук ни интересува този смисъл на думата „дело".
Гражданският процес се интересува от ПВ на съдилищата по граждански дела. Тя обхваща исковите дела и неисковите дела за съдебна безспорна и спорна администрация на гражданските отношения (§ 7 IV). За ПВ на съдилищата по охранителни дела е нужна нарочна разпоредба на закона. С обща ПВ съдилищата разполагат само относно исковите граждански дела. С оглед на тях ни е нужно общото понятие „гражданско дело" и то се отнася само до тях.
II. Понятието „гражданско дело" е от значение в две насоки:
а) с оглед на компетентността (подведомственост или подсъдност на делото); и
б) с оглед на процедурата за разглеждане на делото. Гражданските, наказателните и административните дела (даже когато се касае за такива, които са подведомствени на съдилищата - например обжалване на административни актове или откази) не са подсъдни на едни и същи съдилища и не се разглеждат по един и същ съдопроизводствен ред. Гражданските дела се разглеждат по реда на ГПК, наказателните - по реда на НПК, а подсъдните на съдилищата административни дела - по реда на ЗАП. С други думи, за да знаем на кой орган е подведомствено делото, на кой съд то е подсъдно и по какъв ред подлежи на разглеждане, ние трябва предварително да знаем какво е делото.
1. Не е трудно да отделим гражданското от наказателното дело. Наказателно е делото, което има за предмет искането да се наложи наказание заради претендирано престъпление.
В редица случаи обаче е трудно да кажем дали делото е гражданско, или административно, защото е трудно да разграничим гражданското от административното правоотношение. И двете правоотношения могат да имат едни и същи субекти. Държавата и държавните учреждения са както носители на власт, така и на граждански права. Едни и същи по естеството им обекти могат да бъдат предмет на граждански или на административни отношения. Парично е както вземането за цената, така и данъчното вземане. Граждански правоотношения обуславят административни актове и, обратно - административни актове пораждат, изменят или погасяват граждански правоотношения. Данък върху наследството дължи наследникът, а отчуждаването за държавна или обществена полза предпоставя, че имотът не принадлежи на държавата, а на друго лице. От друга страна, права на собственост се създават или погасяват с регулационни или отчуждителни актове и т. н. Казаното сочи, че критерият за отграничаване на гражданските от административните правоотношения не може да бъде естеството на субектите, обектите или на юридическите факти на тия правоотношения. Те могат да служат само като индиция доколкото обикновено по тези белези гражданските правоотношения се различават от административните /Гражданските правоотношение възникват от договор, а административното от административен акт/
Граждански в широкия смисъл на думата са всички правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на субектите на отношението.
2. Всяко искане да се разреши спор относно гражданско право е гражданско дело по смисъла на чл. 6 ал.1
3. Напротив когато искането е така формулирано, че не цели съдът да излезе извън пределите на компетентността си, като издаде, измени или отмени административен акт, делото ще е гражданско, ако цели защита на гражданско право. То не се превръща в административно само защото разрешаването му е в зависимост от преюдициални административноправни въпроси или от възражения на ответника, черпени от административни актове. Защото естеството на делото се определя от естеството на правото, относно което се търси решение, а не от преюдициалните за това право въпроси и правоотношения или от възраженията на ответника.
Ако възражение черпено от административен акт, е основателно, искът ще бъде отхвърлен като неоснователен, а не като недопустим.
Затова са граждански делата:
За връщане на сума претендирана като недължимо платена срещу несъществуващо в тежест на платилия данъчно задължение /поради повторно плащане на вече платен данък или такса/
Поради негаторен иск срещу незаконосъобразен строеж, предприет без строително разрешение.
По иск за разваляне на наемно правоотношение, макар то да е учредено с акт на държавен орган (обратно: 1251-61-1, Сб. 69); г) между ДСК и вложител във връзка с влога (опр. 186-83- III, Сб. 185) или между вложител и банката, която едностранно е прехвърлила сума от един влог в друг (64-84-ОСГК, Сб. 15); д) за плащане на законно определения размер на премия (196-78 ВДА XI 1); е) относно дължимостта на такси по договор за услуги, макар и таксата да е нормативно определена (1073-78 ВДА XI 2 за телефонни такси; 404-82 ВДА XII 3 за пре­возни такси; 86-84 ВДА XIII 4 за такси за вода; вж. също 4-81 ОС ВДА XII 7 и 753-83 ВДА XIII 3).
Споровете относно валидността на смесени фактически състави, съчетаващи граждански и административни елементи, са граждански даже когато са опорочени административните елементи, стига гражданският елемент да преобладава и последиците на целокупния състав да са граждански.
4. Правната квалификация на спорното право като гражданско или административно се извежда от основанието и петитума на иска, защото ищецът е който определя правото, от чиято защита е заинтересуван. Ако исковата молба е неясна, от значение е нейният смисъл, а не бук­валното й съдържание (18-60-1У, Сб. 353).
5. Само спорове относно граждански права, които се твърдят от едната или от другата страна като вече възникнали, се включват в общата ПВ на съдилищата по чл. 6, ал. 1. Неправните (неискови) спорове (§ 2 I) не се включват в общата ПВ на съдилищата. Не се включват в нея и установителните искове за факти (435-59-11, Сб. 44; 1247-59-1, Сб. 81;
552-84-1, Б Х 85-39) и конститутивните искове (1538-59-111, Сб. 374). Те са допустими само в предвидените от закона случаи. С обща власт да установява факти по повод на установителни искове, както и да създава, изменя или прекратява граждански отношения, съдът не разполага. Все пак при съмнение относно компетентния орган би следвало да се предпочете съдът.
Не са подведомствени на съдилищата искът за преназначаване на друга длъжност (339-76-111, Сб. 195), за промяна на трудови норми (340-76-111, Сб. 196); за определяне на размера на заплатата (745-81-111, Сб. 205). Съдът може да отмени уволнение, но не може да уволнява на друго основание (413-76-111, Сб. 203).
Изводът е, че общата ПВ на съдилищата по чл. 6, ал. 1 обхваща осъдителните и установителните искове относно граждански права. Те са гражданските дела, които съдилищата са длъжни да приемат (чл. 2,ал. 1) само въз основа на чл. 6, ал. 1, без да е нужна нарочна разпоредба, овластяваща съда да разглежда делото.
6. Разбира се, общата ПВ на българските съдилища обхваща само тия граждански дела, които съобразно правилата за международната ПВ са лично или териториално свързани с българската държава. ПВ на българските съдилища не обхваща тия граждански дела, които съобразно правилата на международната ПВ са подведомствени на съдилищата на други държави (чл. 7 и 8; § 214).
§ 23. ПРЕПИРНИ ЗА ПОДВЕДОМСТВЕНОСТ
I. Делото може да не е гражданско (например дело за издаване или изменение на административен акт, възложено на административен орган; дело за създаване или изменение на граждански отношения, възложено от закона не на съда, а на несъдебен орган - вж. § 22 II 5). От друга страна, някои граждански дела са изключени от общата компетентност на съдилищата по граждански дела. Такива са например трудовите спорове за отмяна на уволнение, посочени в чл. 360 КТ, (вж. РКС № 12 от 1995 г. ДВ., бр. 69/95 г., изм. бр. 2/96 г. и РКС № 11 - ДВ., бр. 52/98 г.).
Възможно е поради грешка съд да приеме за разглеждане дело, подведомствено на несъдебен орган или, обратно, несъдебен орган да приеме за разглеждане дело, подведомствено на съдилищата. Възмож­но е също така приемането на делото за разглеждане да бъде отказано както от съда, така и от несъдебния орган. Подобни случаи дават повод за т. нар. препирни за подведомственост. Те поставят принципния въпрос за съотношението между подведомствеността (ПВ) на съдилищата и подведомствеността на несъдебните органи.
II. Това съотношение законът урежда, като изхожда от надмощието положение на ПВ на съдилищата спрямо тази на несъдебните органи, защото тяхната ПВ е изключение от общата ПВ на съдилищата.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.