Граждански процес


Категория на документа: Право


а) лицето, което търси защита; и
б) лицето, срещу което защитата се търси и спрямо което санкцията може да бъде наложена.
За да даде възможност на всяко от тези лица да вземе участие както в проверката на условията, при които защитният и санкционният акт може да бъде издаден, така и в подготовката на неговото издаване, законът организира ГП като двустранно производство, като обезпечава на всяка страна еднакви процесуални възможности за участие в производството (§ 16-17).
2. Предназначен да брани граждански права, ГП е изграден върху диспозитивното начало (§ 15). Правната защита не се натрапва на заинтересуваното лице, а зависи от неговата воля. Ето защо участието на страните в ГП се привлича по правило чрез стимула на техния интерес от защитния акт, а не чрез задължения за процесуални действия и отговорности, ако тези действия не бъдат предприети (§ 5 III). Същевременно, за да осуети вечно висящия процес, законът ограничава възможността на страните да предприемат процесуални действия с точно определени срокове (§ 52). Последиците от тази организация на процесуалните действия на страните са следните характерни особености на ГП като производство:
а. Развитието на производството се обезпечава чрез действията на защитния орган и без да бъдат извършени действията, които страните могат да предприемат в хода на производството. Така се идва до разликата между законно необходим (минимален) и законно възможен (максимален) състав на производството.
Законно необходимият, минимален състав на исковото производство включва
исковата молба,
нейното връчване на ответника,
първо и последно заседание, завършило с необжалвано първоинстанционно решение.
Законно възможният, максимален състав на исковото производство може да включи при обжалване пред въззивен съд и пред ВКС и връщане на делото за ново разглеждане пет производства:
едно първоинстанционно,
две въззивни и
две касационни -вж. §114-116) заедно с многобройни заседания и усложнения на производството (например правоприемство; съединяване на искове; изменение на иска - § 78-95).
Следователно ГП не трябва да се разглежда като производство, което винаги протича еднообразно. Напротив, между конкретното развитие на отделните граждански дела може да съществуват най-големи различия, крайните предели на които са минималният и максималният състав на производството.
б. Много от процесуалните действия на страните са обаче необходими за успешното развитие на производството (например посочване на съдебен адресат - чл. 44; изнасяне на факти; представяне на доказателства и т. н.). Вместо да наложи принудително тяхното извършване (вж. § 5 III 2), ГП прикрепва към тяхното неизвършване такива правни последици, чрез които се обезпечава развитието на производството. Чрез тези неизгодни за страната процесуални последици от нейното бездействие законът едновременно: а) стимулира страната към предприемане на процесуалното действие; и б) обезпечава неспъваното развитие на производството, ако страната не предприеме действието. По същия начин законът постъпва, когато страната не упражни в предвидения срок своето процесуално право. Правото се погасява, а производството се развива и приключва без неизвършеното действие: извършеното след срока действие не се взема предвид - чл. 40; необжалваното решение влиза в сила и туря край на производството - чл. 219, б. „б" ГПК.
Така се разкрива друга съществена особеност на ГП като производство, а именно, че той включва в своя строеж покрай процесуалните действия на защитния орган и на страните още и процесуалните бездействия (пропускания) на страните (§ 53 II) заедно с прикрепените към тях правни последици. Тези последици, понеже са неизгодни за страната, допуснала пропускането, се наричат процесуални тежести (§ 5 III 2; § 53 II 3).
3. Специфични само за ГП като производство са:
а) особеният предмет на защита - накърнени граждански права; и
б) особените защитни и санкционни последици, чрез които той възстановява накърнените граждански права - силата на пресъдено нещо, принудителното удовлетворяване, обезпечаването (§ 3). Чрез тия свои белези той се отличава от други производства. Тези белези на ГП оказват предопределящо въздействие върху съдържанието на включените в ГП процесуални действия, върху техните последици и поредност. Защото ГП като производство е средство към целта - защита на накърнените граждански права.Силата на пресъдено нещо е присъща на всички спорни съдебни производства независимо от техния предмет.
IV. Така се обяснява, че ГП включва множество производства, прие пособени към различните видове накърнени граждански права и към различната защита, от която те се нуждаят (§ 7). Всички тези производства се групират в три основни форми, отговарящи на трите проявни форми на незаконосъобразно развитие на гражданските правоотношения (§ 2) и на трите способа за защита-санкция, чрез която се възстановява законосъобразното развитие на гражданските правоотношения (§ 3). Затова основните типове производства на ГП са: исковото, изпълнителното и обезпечителното производство. Всяко от тях се характеризира с присъщ само нему строеж, отговарящ на търсената чрез него защита.
§ 5. ГРАЖДАНСКИЯТ ПРОЦЕС КАТО ПРАВООТНОШЕНИЕ
В процесуалната теория е господстващо разбирането, че ГП следва да бъде схващан не само като производство, но и като съвкупност от процесуални правоотношения. В какво обаче се състоят процесуалните правоотношения?
I. При наличността на предвидените от закона условия защитният орган дължи защита. Това не е само негово задължение спрямо държавата в изпълнение на възложената му защитна функция. То е задължение и спрямо лицето, което се нуждае от защита и има поради това право на защита (право на иск, на принудително изпълнение, на обезпечение - вж. § 38; 148; 190 IV). Това право предхожда ГП като производство и обезпечава започването на производството. Въз основа на него неговият носител може да наложи образуването на производството, като обжалва отказа на органа да му даде ход. От друга страна, понеже защитата не може да бъде дадена, без да се приложи спрямо правонарушителя санкцията, в която защитата се състои (§ 3), защитният орган е овластен да предприеме спрямо правонарушителя действия на държавна принуда, които последният е длъжен да търпи като лице, подчинено на правомерното упражняване на държавна власт.
Съдът е овластен да призове на съд ответника и да го конституира като страна независимо и против неговата воля, както и да го обвърже със своето решение. Съдия-изпълнителят е овластен: да лиши длъжника от разпоредителна власт върху запорираните или възбранени имуществени права; да прехвърли на друго лице тези права; да отнеме владяна от длъжника вещ и да я предаде другиму; да наложи глоби и т. н.
Правото на защита и задължението тя да се даде образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между лицето, което търси защита, и защитния орган. Властта да се наложи санкция заради правонарушението и задължението тя да се понася образуват съдържанието на процесуалното правоотношение между защитния орган и лицето, срещу което се търси защита. Двете правоотношения са така неразривно свързани помежду си, както защитата и санкцията: защитният орган е затова овластен да наложи санкция, защото дължи защита. Тази двойка от правоотношения, в които защитният орган се намира със страните, е опората на законността в процеса и образува основната правна рамка, в която се развива ГП като производство.
II. Правото и задължението за защита, както и властта да се наложи санкция заедно със задължението тя да се понася, не остават едни и същи, непроменени през цялото развитие на производството. Напротив, те се променят съобразно с неговото движение. Правото на защита, преди да се образува защитното производство, се изчерпва в право да се предприеме началното действие на производството. Бъде ли то предприето, правото да се образува производството се погасява, но в полза на извършилия го се поражда ново, по-богато по съдържание право за защита, защото то е насочено към следващото защитно действие, което стои по-близо до крайния защитен акт, отколкото началното действие на производството (правото да се подаде искова молба се превръща I право да се иска от съда да връчи на ответника препис от подадената молба). Бъде ли това ново, по-богато по съдържание право удовлетворено чрез защитното действие, към което е насочено, то се погасява,за да се види заместено от следващо, още по-богато по съдържание право на защита. Последователното превръщане на правото за защита, на което, разбира се, отговаря и съответна промяна в съдържанието на задължението за защита, се развива наред с развитието на процеса, представлявайки, както видяхме (§ 4 II), моторът на неговото движение към крайния защитен акт. Когато развитието на производството е стигнало до този акт, правото и задължението за защита заедно с властта да се наложи санкция са с най-богато съдържание. Защото те се отнасят не вече до действие, подготвящо защитата, а до самата защита-санкция (§38 IV). Казаното сочи, че ГП като правоотношение не е статичен, а е така динамичен, както е динамичен ГП като производство. От друга страна, както производството е една верига от процесуални действия така и ГП като правоотношение е една верига от процесуални правоотношения, в която всяко звено има своето определено място в цялата динамична система. Иначе не би могло и да бъде. Защото не друго, а последователната смяна на процесуалните права и задължения обезпечава развитието на производството. Въпреки тази смяна тъждеството на ГП като правоотношение се запазва. Бидейки устремени към една и съща цел - защитата на накърненото материално право, - последователно сменящите се процесуални права и задължения образуват едно целево единство. От тази гледна точка ГП представлява система (организирана съвкупност) от последователно възникващи и погасяващи се процесуални правоотношения. Разгледаме ли обаче ГП в определен момент на неговото развитие, той ще ни се представи само с едно от многото звена на цялата възможна своя верига. Защото към този момент всички предхождащи процесуални правоотношения, въз основа на които е възникнала настоящата двойка от отношения (между всяка от страните и защитния орган), са вече погасени, а следващите още не са възникнали. С други думи, от гледище на минало и предстоящо свое развитие ГП е множество от последователни правоотношения, докато от гледище на настоящото свое положение той се състои само от възникналото и още неосъществено правоотношение между защитния орган и всяка от страните.
III. 1. Централен субект на процесуалните права и задължения е защитният орган. Той участва във всяко сменящо се правоотношение с всяка една от страните. Неговите действия образуват гръбнака на ГП като производство. Всяко негово действие е едновременно изпълнение на задължението да се даде защита и упражнение на властта да се наложи санкция. Затова процесуалният закон се грижи с нарочни средства да обезпечи защитния орган да предприеме всички дължими действия на защита и да упражни законосъобразно властта си да наложи санкция. Тези средства са обжалванията на незаконните откази и действия на защитния орган (частни жалби, обжалване на решенията, на действията на съдия-изпълнителя - § 104-118; 188-189), както и извънредните средства за отмяна на влезли в сила решения (§ 119-122). Както видяхме (§ З IV), в тях се състои защитата-санкция срещу незаконосъобразното поведение на защитния орган. Ако се наложи тя да влезе в действие, ще възникнат между контролиращия орган и страните вторични процесуални права и задължения, функционално свързани с основното процесуално отношение на първична защита-санкция (процесуални отношения: а) с въззивната инстанция по обжалване на определенията или на решенията на първоинстанционния съд; б) с ВКС по обжалване на определенията или решенията на въззивния съд или по отмяна на влезли в сила порочни решения; в) с районния съд по обжалване на откази и действия на съдия-изпълнителя).
2. Страните в ГП са също носители на процесуални права и задължения. Те действат обаче предимно като носители на процесуални права (право на иск; на изпълнение; на обезпечение; на жалба; на оттегляне, отказ и изменение на иска и т. н.), чието упражняване те не дължат съобразно с диспозитивното начало (§ 15).
В гражданския процес страните са носители и на редица процесуални задължения (задължение да се говори истината и да се упражняват добросъвестно процесуалните права: - чл. З и § 13; задължение да представят намиращи се у тях доказателства, ползващи противната страна, както и да не пречат за събиране то на доказателства - чл. 152 и 128, ал. 2 и § 58 III; 63 II и др.). Процесуалният закон обаче не предвижда производства, чрез които да се осъществят процесуалните задължения на страните. Обратното би направило процеса твърде бавен, неикономичен и скъп. Ето защо процесуалният закон използва други стимули: отговорност за вреди (чл. 3), за съдебни разноски (чл. 65) и особено - неизгодни за страната последици, обезпечаващи развитието на процеса въпреки нейното бездействие, защото се явяват като сурогат на неизвършеното действие. Тези неизгодни последици са, както видяхме (§ 4 III 2 б), процесуалните тежести. Те са най-икономичният и ефикасен способ, за да се предизвика изпълнение на процесуалните задължения на страните. На тази цел служи преди всичко тежестта за доказване в исковия процес (§ 56).
3. Освен процесуалните права и задължения, включени в правоотношенията между защитния орган и всяка една от страните, ГП може да обхване и други процесуални правоотношения. Такива са например правоотношенията между съда, от една страна, и
свидетеля,
вещото лице или
третото лице, у което се намира документ (чл. 153);
правоотношенията между съдия-изпълнителя, от една страна, и пазача, наддавачите и купувача при публична Продан, от друга страна. Тези правоотношения имат служебен и производен характер спрямо основното процесуално правоотношение между защитния орган и страните, което може да се развие и без те да възникнат (например исков процес въз основа на документи, без свидетели или вещи лица). Лицата, които участват в тези подпомагащи отношения, се явяват като сътрудници на защитния орган, а не и като адресати на търсената защита или налаганата санкция.
IV. Процесуалните правоотношения са държавноправни, защото са отношения между орган, носител на държавна правозащитна власт, и страните (граждани, юридически лица), които са подчинени на тази власт. Само по изключение процесуалните отношения не са държавноправни, когато като правораздавателен орган действа създаден или избран от страните арбитражен съд (§ 130).
От другите държавноправни отношения процесуалните отношения се отличават по своето предназначение - защита на накърнени граждански права. Тя предопределя и тяхното съдържание Понеже са държавноправни, процесуалните правоотношения рязко се различават от материалноправните граждански правоотношения, които се характеризират с равнопоставеност на участващите в тях субекти. Но макар и да се отличават от материалноправните граждански отношения не само по метод на регулиране, но и по субекти, юридически факти и съдържание, процесуалните правоотношения са функционално свързани с материалноправните. Те се развиват по повод на незаконосъобразното развитие на гражданските правоотношения и целят да възстановят нормалното им функциониране. Затова те имат спрямо тях вторичен и служебен характер, какъвто има санкцията, която те подготвят.
Тъй като целят да подготвят защитата-санкция, в която ГП се състои, процесуалните правоотношения в сравнение с други правоотношения се характеризират със следните особености:
а. Те имат изключително вътрешнопроцесуално значение, като служат само на развитието на производството. Образно казано, това са права и задължения, насочени към осъществяване на сложния юридически факт на ГП. Чрез тях законът не регулира обществени отношения, които съществуват независимо от него и които той преднамира, какъвто е случаят със семейните и производствените отношения. Напротив, чрез тях законът тепърва цели да предизвика обществените отношения между защитен орган и страни, в които конкретният ГП се състои. Затова тяхното битие подобно на битието на всяка правна санкция се дължи само на правото и лежи изключително в неговата сфера.
б. Те имат временен, преходен, попътен характер, съпровождащ развитието на производството. Те се раждат и умират с всяко следващо процесуално действие, като в своята цялост правоотношението на търсена и дължима защита важи, докато тя бъде дадена чрез крайния акт на производството. Тогава процесуалното правоотношение се прекратява.
Процесуалните отношения трябва рязко да се отличават от тия правоотношения, които се пораждат от крайния акт на производството и в които се състои защита-санкцията, постигана чрез ГП. Тези правоотношения възникват, след като процесът е вече приключил. Те са поради това извънпроцесуални. С изключение на обезпечителните мерки (§ 190 II 2) те нямат преходен и временен характер. Напротив, с оглед на своето защитно и санкционно предназначение те претендират за окончателност и неотменимост (§ 6 IV 2; 70).
V. Както ГП като производство се състои от множество различни производства, обединени в основните категории на исково, изпълнително и обезпечително производство, така и ГП като правоотношение обхваща множество,различни откъм защитна цел процесуални правоотношения, обхванати от три основни категории: правоотношения на исков изпълнителен и обезпечителен процес.
Към всяко от тези правоотношения при незаконосъобразно неговото развитие се напластяват вторичните процесуални отношения на защита-санкция, целяща да възстанови законосъобразното му развитие. Ето защо ГП като правоотношение обхваща в своята цялост както първичните, така и вторичните процесуални отношения (вж. § 3 IV и § 4 IV).
§ 7. ОБСЕГ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКИЯ ПРОЦЕС
I. ГП брани гражданските правоотношения в широк смисъл на думата, т. е. всички материални правоотношения, регулирани с метода на равнопоставяне на участващите в тях субекти (вж. чл. 2, ал. 1 и чл. 6, ал. 1 и § 22 II). Касае се за широк кръг частноправни отношения, регулирани от няколко клона на правото (гражданско, търговско, семейно и трудово право), поради което техният правен режим разкрива съществени различия. Към тях трябва да се прибавят разликите в естеството на различните граждански субективни права: вещни права, притезания (за парични суми, за предаване владението на вещи, за действия и бездействия),потестативни права и др.
Не е целесъобразно, а в редица случаи е и невъзможно тези разнообразни права да бъдат защитени чрез еднакво за всички тях исково, изпълнително или обезпечително производство. Трите основни способа за защита трябва да се приспособят към особеностите на защитаваните права, като вътре във всеки един от тях се обособят множество различни искови, изпълнителни и обезпечителни производства. В тяхната съвкупност се състои ГП като система от защитни производства.
В нея се изразява диференциацията на защитата, отразяваща диференциацията на нуждаещите се от защита права.
II. Предел на диференциацията на защитните органи и производства постави Конституцията. За разлика от предходната Конституция, която изрично допущаше да бъдат създавани стоящи вън от съдебната система несъдебни правораздавателни органи (т. нар. особени юрисдикции - вж. чл. 126, ал. 2), новата Конституция изключи създаването на такива органи, като прогласи принципа за пълнота на правораздавателната компетентност на съдилищата, които могат да бъдат общи и особени (чл. 119; § 20 II). Затова заварените от Конституцията особени юрисдикции трябва да се считат отменени от нея (вж. § 3, ал. 1 от преходните разпоредби към нея) и най-важните от тях (държавен арбитраж и комисии за трудови спорове) бяха изрично отменени (§ 8 II).
III. Съсредоточим ли погледа си върху съдебния ГП, ще установим следните проявни форми на диференциация в пределите на съдебния исков, изпълнителен и обезпечителен процес.
Съдебният исков процес обхваща:
а) общия исков процес; и
б) особените искови производства (по брачни дела, по финансови начети по съдебни делби и др. § 123-129). По реда на особените искови производства се разрешават само спорове относно точно посочени от закона граждански права. По реда на общия исков съдебен процес се разрешават всички подведомствени на съдилищата граждански дела, за които не е предвиден особен съдопроизводствен ред (особено съдебно исково производство). Общият съдебен исков процес е централен институт на ГП. По-голямата част от неговите правила се прилагат и по особените искови производства.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.