Граждански процес


Категория на документа: Право


Има две паралелни проц. отношения, съществуващи по отделно м/у всяка от срещупоставените страни и защитно-санкционния орган.
1. При наличностт на предвидените от з-на условия защитният орган дължи защита. Това не е само зад-ние спрамо Държавата, а и зад-ние спрамо лицето, което се нуждае от защита и поради това има право на защита. Това право предхожда ГП-с като пр-ство и обезпечава започването му. Защитния орган е овластен да предприеме спрямо правонарушителя действия на държавнан принуда, които последният е длъжен да търпи.
- Провото на защита и зад-нието тя да се даде образуват съдържанието на проц. провоотн-ие м/у ищец и съд.
- Властта да се наложи санкция и зад-нието тя да се понася образуват съдържанието на проц. провоотн-е м/у съда и ответника.
2. Провото на защита, зад-нието тя да се даде, властта да се наложи санкция и зад-нието тя да се понася не остават непроменени през цялото развитие на пр-вото. ГП-с представлява система от последователно възникващи и погасяващи се правоотношения /динамичен процес/.

Особености:
1. Няма проц. връзка м/у насрещните страни, за разлика от арбитражното правораздаване.
N.B. В българския ГПр. отношения между страните НЯМА.
2. Проц. правоотн-е се поражда със сезиращото действие. На този етап връзка има само м/у сезиращата страна и защитния орган. С връчване на преписа на исковата молба на ответника се създава втората проц. връзка. Възможно е обаче да не се стигне до нейното възникване.
3. Централен субект на проц. права и зад-ния е защитният орган. Съдът е едновременно лице на двете правни връзки. Всяко негово действие е реализиране на негово зад-ние спрямо едната страна, а спрямо другата е упражняване на властнически правомощия да й наложи опред. поведение.
4. Страните също са носиттели на проц. права, но имат и зад-ния, за чието извършване з-на използава стимули като: отговорност за вреди /чл.3/, за съд. разноски и особенно неизгодни за страните последици от тяхното бездействие - така нар. проц. тежести. Също така и тежестта на доказване в исковия процес.
5. Проц. провоотн-я имат изключинтелно вътрешнопроцесуално значениие, което служи само на развитието на пр-вото. Имат временен х-р, съпровождащ развитието на пр-вото. Рязко се отличават от правоотн-ята, които възникват след като процесът е приключил. Те имат окончателен и неотменим х-р.
6. Правоотношенията между лицето, к. търси защита и защитния орган и това, с/у к. се търси и защитния орган, се наричат основни. Допълнителни - правоотношения м/у съда и свидетеля, вещото лице и т.н. Тези лица са сътрудници на защитния орган, но не са адресати на търсената защита и налаганата санкция.
!!!! За ГПр. субекти на процеса като система от правоотношения са всички лица, к. участват в процеса - страни, свидетели, вещи лица, съдът и т.н.
Проц. правоотношения са властнически, защото са отношения м/у орган, носител на държавна правозащитна власт и страните, к. са подчинени на тази власт. Единственото изключение от това правило е арбитражът, който не е дължавен съд. ГПр. Правоотношения са различни от другите влъстнически правоотн., защото защитават накърнени граждански права. Различават се и от материалнопр. гражд. правоотн-я, където страните са равнопоставени. Матер. правоотн-я съществуват и извън закона, те са първични, а проц. са вторични.
3. Гражданско процесуално право

І. ГППраво е съвкупността от пр. норми, които уреждат:
- проц. действия, образуващи ГП-с като производство;
- проц. права и зад-ния, образуващи Гп-с като правоотн-е;
- защитните и санкционните пр. последици, в които ГП-с като защита-санкция се състои.
ГППраво е клон на действащото право и урежда урежда регулираните от него отношения ч/з метода на държавна власт и подчинение.
ГППраво противостои по метод на регулиране на другите правни клонове, които регулират правоотношенията с метода на равнопоставеност /ГП, ТП, СП, Трудовото право/. Спрямо всички тях то се явява като защитно /процедурно/ право. Спряво материалнопавните норми гражд. проц. норми са вторични и служебни понеже са защитни.

Предмет на регулиране са защита на накърнени гражд. права ч/з производства и проц. правоотнош-я.

ІІ. Процесуалтите норми могат да бъдат най-лесно смедсени с материалнопр. норми, на които служат и с които те често са свързани в един и същ норм. акт. Те се различават с оглед на: характера им, действието на нормите във времето и в пространството.
1. Характер на нормите - матер.-правните са диспозитивни, а проц. норми са императивни. ГППраво изключва договорът като средство за уреждане на проц. отношения и налага едностранните действия като способ за движение на процеса. В ГП договорът е осн. източник на права и зад-ния.
Съвременното ГППраво отрича договорно регулирания процес /т.нар. конвенционален/ когато се касае за държавно правораздаване. Договорно регулирания процес е допустим само по дела, които српорещите страни възлагат на избран от тях арбитражен съд.

Недопустими са и процесуалните договори, с които стпраните се задължават да изваршват или не определени проц. действия по бъдещ или вече висящ процес м/у тях. Такива договори ГПК допуска само по изключение в изрично предвидени случаи /арбитражен договор, договор за местна подсъдност/. Съглашенията за такива зад-ния са нищожни, освен в ппредвидените от з-на случаи.
Съд спогодба не спада към тези разглежданите договори. Съгласието да се прекрати делото, което тя съдържа, представлява съгласие за оттегляне на иска, което е допустимо.

2. Действието на нормите във времето: Материалнопр. норми нямат обратна сила. Когато решава пр. спор съдията ще изхожда от матр. закон, който е бил в сила в деня, когато е възникнал фактът, от който ищецът извежда претендираното право.
При законодателна промяна на ГП-с новата уредба трябва да се приложи незабавно, и то не само за защита на гражд.права, които ще възникнат след номвата уредба, не само относно възникнали вече права, чиято защита се търси след новата уредба, но и по всички висящи пр-ства, образувани под действието на стария проц. закон.
Новият проц. закон не зачита породените и придобити поради проц. права, ако не не са упражнени, понеже пр-вото е още висящо, когато новият закон влиза в сила. В това се изразява обратната силана проц.закон.

Новата норма преурежда проц. право и зад-ние, което е възникнало, но все още не се е реализирало от последното извършено проц. действие. Действието е обратно по отношение на последния ЮФ. Това обратно действие се нар. "незабовно действие", не засяга вече извършени действия. Отнася се до действията с вътрешет проц. х-р, не и на действието със защитно-санкционен резултат, тъй като ролята му е да регламентира трайно отношенията м/у страните. Следователно не е приложимо обратното действие по отношение на крайния защотносанкционен резултат.
3. Действието на нормите в пространството - Ограничение от района, на който може да функционира и да се прояви компетентността на сезирания компетентен орган - територията на РБ.

4. Спрямо лицата. Това са тези лица, които притежават лична или териториална връзка, чрез която законът ги свързва с компетентността на съответния орган (всяко лице с местожителство или седалище в РБ, ако срещу тях са заведе дело).

5. Всяка защита по реда на ГПК поставя три основни групи от въпроси, съобразно с чието уреждане нармита на ГП-с се делят на:

а/ нормии, уреждащи предпоставките за допустимост на търсената защита - спадат нормите, предвиждащи предпоставките за допустимост на исковия, изпалн. и обезпечителния процес;
б/норми, уреждащи развитието на допустимото пр-ство за защита - спадат нормите уреждащи проц. действия на органа и страните, с които се подготвя крайният защитен акт.
в/ норми, уреждащи предпоставките и съдържанието на защитните и санкционните последици, както и способите за тяхната отмяна когато са порочно възникнали.

ІІІ. Източници:
1. Конституцията - върховен закон, има непосредствено действие, влезлите в сила междунар. договори, по които РБ е страна, са часто от нейното вътрешно право и имат предимство спрямо тези норми, които им противоречат. /чл.117-134 - съд.власт/



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Граждански процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.