Гносеологични аспекти в ученията за правото


Категория на документа: Право


Гносеологични аспекти в ученията за правото

От началото на 19в. 1804г. немски философ Ем. Кант казал, че юристите продължават да спорят и не могат да определят същността на правото. Проблемът обаче е не в юристите, а в спецификата на правото като социално явление и това е така, както сочи Хегел - колкото по-сложно е изучаваното явление, толкова повече определения могат да се дадат за неговата същност. Правото възниква като необходим социален регулатор на отношенията по повод разпределения на обмен на блага. То не е измислено абстрактно, а се въвежда да отговори на реална нужда от уреждане на отношения в конкретен исторически момент. Затова във времето, когато не са съществували отношения по обмен на блага - правото не е необходимо. От тук и заключението, правото не съществува винаги (както държавата). Исторически преди правото са се формирали другите ценностни социални нормативни регулатори. Едва когато развитието на обществото, на средствата, чрез които се създават блага, позволяват да се мине към индивидуално разпределение вместо общо ползване - тогава необходимост от право се появява. Право, което да урежда тези отношения. Фактически промяна настъпва при възникване на частна собственост (вместо колективна). Тъй като в обществото има промяна на собственост, то първо, е процес, не може да се даде точна граница на поява на правото. Правото се включва в живота на обществото, използва се като необходимо средство и постепенно предмет на теоретичното обяснение като социален фактор. При това същностните белези на правото се извеждат последователно в зависимост от историческите условия. В Древността законовото право се появява и служи като средство, за да се наложи новият социален ред, присъщ на държавата. Правото носи ред, който е различен и изключва традиционното равенство, присъщо на родовия строй. Държавата възниква в резултат на завоевание и така се образува нейният състав като състав от победители и победени. Няма как да съществува равенство между свои и чужди. Поради това, за да се наложат новите обществени отношения, спазването на правото е гарантирано с изключително сложни санкции, а то самото включва/състои се от заповеди и забрани. Категоричността на законите в Древността се гарантира с колективната наказателна отговорност, която е позната от Древен Китай до България (ЗСЛ). Според концепцията на китайските легисти, смисълът на закона е да заповядва и да наказва. Така една същностна черта на правото, която се извежда, е неговата императивност, гарантирана със санксция/репресия. Римското общество успява да достигне до изключително високо ниво на паричен обмен, което обуславя изграждане на римското частно право. Императивният характер е безспорен за римските юристи, но те насочват усилията си към една определеност на волята и интересите като правно значими факти и техните правни последици. Известните институции на римския юрист Гай, потвърдени по-късно от император Юстиниан в неговия кодекс, са дефиниции на праворелевантни факти. По пътя на рецензията римското право става достояние и на съвременното европейско право. ...... Определеността на правото се изразява в изработване на съответни и отделни понятия като контракт, деликт, енот или на цели модели на правни контрукции каквито са суперфикция, ревендикационен иск (суперфикация - право на строеж върху чужда земя). В тези понятия и конструкции са ....... Това позволява да се отрази по-пълно нормативността, присъща на правото, вместо преметната елементарна, примитивна казуистика (понятието вещ). Обществените условия през ранното средновековие не позволяват в Западна Европа да се прилага римското частно право и то остава непознато. Интересът към него се възобновява със създаването на първите университети, където започва да се изучава Римско право (Първи - в Болония 1173г.). Вниманието на университетите е насочено към определени конструкции, които могат да намерят приложение. Първоначално това става в сферата на стопанските отношения, като отделни институции на римското право се реципират. В късното Средновековие школата на естественото право обръща внимание към естествените права. Естествено право на човека се обяснява като присъщата му по природа власт върху блага и следователно естествено право върху живота на всеки един - власт върху живота. Тъй като властта е форма на свобода, тогава естествените права - естествени свободи. Когато естествената свобода се положи в закон, когато се узакони, то и законовите права се дефинират като отмерена свобода, като права. Това схващане за свободата като същностен признак на свободата се среща при Монтескьо, схваща се от Кант и се развива от Хегел. В теоретичен план тази философска концепция води до формиране на понятието за СП. Така вече в съдържанието на понятието право, в новото време освен заповеди и забрани, се включват и правата. Според Кант свободата на човека е в това да се ръководи, да следва нравствения императив. Тази свобода е присъща на всички и затова всеки е свободен до границата, каквато е чуждата свобода. Всеки е длъжен да спазва чуждата свобода. Това етично задължение Кант определя като дължимо поведение. В тази връзка етичните правила са израз на дължимото. Мярата за дължимото поведение при различните хипотези на обществени взаимоотношения определят наличието на норми. От тук правилата на морала, етиката, естетиката, на традициите се определят като норми, респективно като нормативни системи или регулатори. Социалният живот на човека според Кант протича в две сфери, изведени в начина на германското мислене - означаване на съществуващото (sein) и дължимото (sollen). От тук Кант включва в sein фактите, а пък поведението, което следва от тях, в това, което "трябва" - sollen. Sein изразява обективна нормативност, която обяснява дължимото поведение, положено в нормите като общи абстрактни правила, приложими към неопределен брой хора и случаи. Под влиянието на Кантовата философия през 19в. в Германия правото започва да се обяснява като правни норми, като система от правни норми.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Гносеологични аспекти в ученията за правото 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.