Форми на парламентарен контрол


Категория на документа: Право



Право на инициатива за вот на недоверие имат 1/5 от всички народни представители като внесат мотивиран проек за решение.Искането задължително е скрепено с мотиви. Предложениет за вот на недоверие може да бъде по конкретен повод или по цляостната политика на правителствто. То се поставя за разискване в пленарна зала не по-рано от 3 дни и не по-късно от 7 от постъпването му. В процедурата постоянните комисии не участват, защото след предоставяне на предложението в проекта за решение не могат да се правят предложения и допълнения. Гласуването се провежда не по-рано от 24 часа след приключване на разискванията. Предложението се приема с квалифицирано мнозинство, т.е. когато за него са гласували повече от половината от всички присъстващи народни представители. Това е предвидено, за да не може малцинството в парламента да свали управляващото мнозинство.

Правните последици след успешен вот на недоверие срещу правителството като цяло или срещу министър-председателя са оставка на правителството и прекратяване на пълномощията му. Не се предвижда разпускане на парламента по предложение на министър-председателя. Правителството се превръща в "правителство в оставка" до избирането на ново по установения в чл.99 от КРБ ред.

Ако вотът не бъде приет, поради недостъгане на определеното мнозинство, тотой е неуспешен и правителството продължава да управлява

Съществува и решение на Конституционния съд от 1992 по чл.89, отнонсо вота на недоверие към правителството,което гласи, че:" Когато Народното събрание е отхвърлило предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет за цялостната му политика, не може да се прави ново предложение за недоверие в шестмесечния срок по чл. 89, ал. 3 от Конституцията на каквото и да е основание освен за извършено в този срок нарушение на Конституцията." Това е правната последица от неуспелия вот,която води до спокойствие при осъществяване на политиката на правителството през този период.В Член 89 от Конституцията се урежда политическата отговорност на Министерския съвет и министър-председателя. Този текст не урежда друг вид отговорност (наказателна, гражданска и др.).

Предложения за вот на недоверие е ималов 36-тото Народно събрание - общо 7, като всичките са без успех; в 37-то Народно събрание те са били 3, също без успех; в 38-то Народно събрание - общо 4 неуспешни вота на недоверие'.В39-то народно събрание те са били общо 6 предложения за вот на недоверие с неуспешен край. В 40-ото Народно събрание - общо 6 без успех също. При действието на Конституцията от 1991 г. Няма успешен вот на недоверие.

6. Вот на доверие

Вотът на доверие е повече средство на Министерския съвет, от колкото на Народното събрание за осъщестяване на парламентарен контрол. Той спомага за стабилизирането на правителството и предодоляване на кофликтите му с парламента.
вотът на доверие е правно регламентиран в чл.112 ,чл.111, ал1,т.1 от Конституцията и в чл.95 от ПОДНС. Вот на доверие може да бъде поискан от Министерския съвет по цялостната политика, по програмата или по конкретен повод. Отрицателният вот на Народното събрание води до прекратяване правомощията на правителството (чл. 111, ал. 1, т. 1 от Конституцията).

Процедурата при вота на доверие е доста по-проста, спрямо тази при вот на недоверие. Предложението за вота се разглежда на следващото заседание на Народното събрание, което ще се проведе след постъпването му. След приключване на разискванията Народното събрание приема решение още на същото заседание. Решението се смята за прието, ако за него са гласували повече от половината от присъстващите народни представители. Мнозинството е същото, с което Народното събрание приема своите актове.

При успех на вота на доверие правителстото получава стабилност за следващите 6 месеца, защото по въпроса, по който е гласуван вота не може да се иска вот на недоверие, а ако е гласуван вот на доверие по цялостната политика, то не може да се иска по какъвто и да е въпрос вот на недоверие. Това е предвидено в чл.95 от ПОДНС, както и с Решение на Конституционния съд №13 от 1992 г.,което тълкува чл.89 от Конституцията.

Нуждата от това тълкуване, произтича от факта, че в чл.89 от КРБ е предвиден само срока, през когото не може да се иска нов вот на недоверие, но нищо не е опоменато за вота на доверие. От това решение следва, че и за успешния вот на доверие срокът за стабилизация на правителството е 6 месеца.

Последиците на неуспешния вот на доверие са като при успешния вот на недоверие. Те са под формата на политическа отговорност и не съдържат в себе си друга правна отговорност ( наказателна, гражданска и др.). Министър- председателя се задължава да подаде оставка на правителството; правомощията на Министерския съвет се прекратяват като се прилага разпоредбата на чл. 111,ал. 1, т.1 от Конституцията.

При действащата конституция вот на доверие е бил искан само веднъж. Той е бил неуспешен и правомощията на правителството са били прекратени. Това показва, че вотът на доверие е не само силно оръжие в ръцете на министерския съвет, но и форма на парламентарен контрол със сериозни последици.

7. Отет за изпълнение на държавния бюджет

Това е дейност на Народното събрание, която според Б. Спасов също е форма на парламентарен контрол. При подготовката и приемането на бюджета Народното събрание предвижда целесъобразното използване на средствата. При приемането на отчета за изпълненито на държавния бюджет трябва да се правят разисквания, които да доведат до по-целесъобразно използване на средствата от държавната хазна.

IV. Парламентарният контрол от гледна точка на действието му във времето може да бъде:

* Предварителен - във връзка с подготовката за изпълнение на дадено решение. Той се извършва, за да се предотвратят отклонения от дадената програма и да се осигури приемане на решения, съответстващи на целите й. Тази форма на контрол е характерна главно за постоянните комисии в Народното събрание.Например законодателната комисия, която докладва на Народното събрание своите констатации и заключения по даден закон и то решава дали да го приеме или не.

* Текущ- в хода на изпълняване на определени дейности.Тази форма подпомага парламента в процеса на работа да оценява дейността на органите,с които взаимодейства, а ако открие дефект в работата им да предвиди мерки за отстраняването му.

* Последващ - когато действията вече са извършени и се търси отговор на въпроса, защо това действие е предприето.Неговата цел е да установи резултатите от взетото решение и в зависимост от тях ако е необходимо да се предприемат съответни мерки.

Използвана литература :

1. Е. Друмева, Конституционно право,изд. Сиела, С.2008 г.

2. Б. Спасов,Парламентарно право, изд. Novisima Verbera, Бургас 1993 г.

1

 Конституция на Република България, обн. ДВ бр56 от 13 юли 1991г.

2

 Правилник за организацията и дейността на Народното събрание,(Обн. ДВ, бр. 58 от 27.07.2009 г., изм. ДВ, бр. 60 от 30.07.2009 г.)



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Форми на парламентарен контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.