Форми на парламентарен контрол


Категория на документа: Право


Времето за изложение на въпроса е 2 минути, а за отговора на министъра 3 минути.Народният представител има право на реплика по въпроса, които е задал, а министърът - на дуплика.

Според чл.83, ал 6 от ПОДНС, народните представители могат писмено да оттеглят своите въпроси до започване на заседанието за парламентарен контрол. Председателят на Народното събрание уведомява съответния министър за това.

2. Питания

Правната уредба на питанията се намира в чл.90 от КРБ и ПОДНС в членовете от чл.85 до чл.92.

Питанията трябва да засягат основни страни от дейността на министър - председателя, отделния министър или администрацията му. Не трябва да съдържат лични нападки и обидни квалификации. Срокът за отговор е 14-дневен като е възможно отсрочване, но не по-дълго от 7 дни. Ако министър, който не е поискал отсрочване със 7 дни, не спази 14-дневния срок или в поискания 7-дневен не даде отговор, се задължава да даде обяснение пред Народното събрание в 10-дневен срок.

Председателят на Народното събрание обявява новопостъпилите питания в в началото на всяко заседание; уведомява този, към когото е насочено постъпилото питане за деня и часа на заседанието, на което трябва да бъде даден отговорът. По правило се отговаря устно и лично, но може и писмено ( по желание на питащия). Питанията с писмен отговор и писмените отговори към тях се прилагат към стенографския протокол.

Народният представител има 3 минути, за да изложи питането си. Министърът трябва да даде отговора си в рамките на 5 минути. Не се допускат реплики, дуплики и разисквания по отговора на питането.

Народният представител има право на два уточняващи въпроса след отговора, на които министърът трябва също да отговори. След това народният представител може в рамките на 2 минути да изяви отношение по отговора - дали е доволен от него или не. По отговора на питането не се провеждат разисквания и не се допускат реплики. Народният представител, отправил питането, може в рамките на 2 минути да изрази своето отношение към отговора. Не се допуска реплика от страна на министъра под никакъв предлог.
Принцип при уредбата в практиката на питанията в Народното събрание е те да се извършват в последните 3 часа на пленарното заседание, всеки петък. Първи трябва да отговори министър-председателя, а след това на ротационен принцип отговарят останалите министри от кабинета, към които има зададени питания.

Според чл.94, ал1 от ПОДНС питане, което е получило отговор не може да бъде зададено повече в Народното събрание от друг народен представител. При положение, че въпрос или питане не съответства на ПОДНС или не е зададен към министър, от чийто ресор е въпросът, председателят на Народното събрание уведомява питащия народен представител, за да може той да отстрани несъответствието в тридневен срок.

Питанията и въпросите имат цел събиране на информация и контрол върху държавното управление.

3. Интепелации

Интерпелацията е налице, когато питането се превръща в разискване, а след това Народното събрание взема решение, в което изразява своето отношение и преценка.

Терминът "интерпелация" не е използван в Конституцията.В чл.90,ал.2 от КРБ присъства съдържането му: 1/5 от народните представители могат да поискат след отговора на питането да протекат разисквания. Според чл.92, ал1 изречение второ от ПОДНС предложенията за разисквания заедно с проект за решение се внасят при председателя на Народното събрание до приключване на пленарното заседание. Той задължително насрочва разискванията за следващото пленарно заседание,определено за парламентарен контрол. След насрочване на разискванията народните представители не могат да оттеглят подписите си от предложението. Времето за разискване е 1 час, който е разпределен между парламентарните групи и независимите депутати, в зависимост от числеността на групите, като за най-малката е 5 минути, а за независимите общо 5 минути за всички. Задължително на заседанието трябва да присъства и министърът, в чийто ресор е питането.

След приключване на разискванията по питането Народното събрание трябва да приеме решение. Предложението за провеждане на дебата може да включва и проек за решение. Освен него проекти за решение могат да предлагат и народните представители. Когато има повече от едно предложение, те се гласуват по реда на постъпването им, като предложението на вносителя се смята за основно.

Решението, което се приема от Народното събрание няма преки правни последици. В случай, че то съдържа порицание за действия или бездействие на министър то не води до автоматично подаване на оставката му или някаква юридическа отговорност.

Може да се приеме като косвен блам, защото в зависимост от политическата обстановка може да се наложи на министър-председателя да предложи министъра, в чийто ресор е било решението по съответното питане, на Народното събрание да го смени, или ще застане зад него.

4. Проучвателни и анкетни комисии, изслушване

Регламентация на проучвателните, анкетните комисии и изслушването съществува в глава девета на ПОДНС, "Парламентарно проучване, анкети и изслушване", от чл.99 до чл.102.

Проучвателните и анкетни комисии са временни комисии в Народното събрание, които работят по принципа на постоянните, но се свикват за разглеждането на конкретен въпрос. Комисиите, също като народните представители в пленарната зала, могат да канят министрите на пленарните заседания, да им задават въпроси, на които министрите са длъжни да отговорят. Въпросите трябва да засягат държавни или обществени интереси.

Комисиите могат да задължават министрите да се явяват на техните заседания и да отговарят на поставените въпроси. В 7-дневен срок след провеждане на изслушването съответната комисия представя на председателя на Народното събрание доклад за изслушването, който се раздава на народните представители. Когато Народното събрание пристъпи към провеждане на изслушването, вносителят на предложението прави изложение на въпросите в рамките на 10 минути. Изслушваното лице информира Народното събрание по въпросите, предмет на изслушването. Могат да се задават допълнителни въпроси.Като право на това имат по двама народни представители от парламентарна група и един независим народен представител. Времето за задаване на въпроса е 2 минути. Изслушваното лице отговаря след задаването на всички допълнителни въпроси.
Начинът за събиране на информация от комисиите също е предвиден в ПОДНС, в чл.100,чл.101. Сведения и документи, по повод на разглежданите въпроси при проучването, анкетата или изслушването, са длъжни да дават всички граждани, длъжностни лица от държавната или общинската администрация, дори и сведенията да бъдат държавна, служебна или следствена тайна. Народното събрание или съответната комисия определя формата, в която се предоставят сведенията.

Освен това ако длъжностните лица или гражданите бъдат поканени, те са длъжни да се явят лично и да предоставят сведенията и изисканите документи на Народното събрание или на комисията, която ги е поканила.

Целта на изслушването е не толкова осъществяване на парламентарен контрол, колкото събиране на информация, по въпроси засягащи държавен или обществен интерес.

5. Вот на недоверие

Вотът на доверие е най-силната форма на парламентарен контрол спрямо праителството.Характерен е за парламентарната форма на управление. Представлява най-тежката отговорност на Министерския съвет пред Народното събрание.

Правната уредба на вота на недоверие се намира в Конституцията(чл.89) и ПОДНС (чл.96 и чл.97). Съществува и решение на Конституционния съд от 1992 по чл.89, отнонсо вота на недоверие към правителството,което гласи, че:" Когато Народното събрание е отхвърлило предложение за гласуване на недоверие на Министерския съвет за цялостната му политика, не може да се прави ново предложение за недоверие в шестмесечния срок по чл. 89, ал. 3 от Конституцията на каквото и да е основание освен за извършено в този срок нарушение на Конституцията. "Предложението за вот на недоверие може да бъде към целия Министерски съвет като колективен орган или към министър -председателя. Не се предвижда вот на недоверие към отделен министър. Той отговаря пред парламента в рамките на питанията, актуалните въпроси, интерпелациите и анкетните, постоянните комисии и изслушвания.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Форми на парламентарен контрол 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.