Феодална собственост и видове собственически правомощия


Категория на документа: Право


Феодална собственост и видове собственически правомощия

Феодалната собственост в средновековна Б-я се придобива по няколко начина, в зависимост от отделните периоди в нейното развитие. В ранните стадии от развитието на българската държава доминират способи като:
- Плячка
- Наследствено завладяване на територии
В по-късните форми от развитието на средновековна Б-я, доминират форми като покупко-продажба, замяна наследяване, дарение и др. Според наличните данни можем да разграничим няколко осн. Форми на собственост:
- Общинна - включва гори, пасища, земя, които са достъпни за всеки член на общината и се ползва от всички.
- Задругарска- имуществото принадлежи на задругата и се ползва от всички нейни членове. Този вид собственост е позната в Сърбия и Русия, но по презумция се приема, че тя е съществувала и у нас, където се среща в по-късно време, запазвайки се чак до началото на 20век.
- Индивидуално-частна собственост - включва личното движимо и недвижимо имущество на свободните лица.
В средновековното общество разграничаваме 3 вида собственически правила:
- Право на ползване /iusutend /usus/
- Право на плодосъбиране /iusfruendi/ fructus/
- Право на разпореждане / ius abutendi/ abusus/
Видове феодална собственост

В правото на собственост, на феодалното общество може да бъде разграничено в 3 категории:
- Суверена собственост /dominium emineus/ - тази категория отразява правото на владетеля в/у собствеността на цялата държава. Тя се основава на т. нар. патримонялно теологична концепция, според която владетелят е върховен собственик на държавата и тази собственост му е предоставена от Бога.
- Пълна собственост /dominium plemium/ - собственоста на феодалите, свободните лица и задругарите по отношение на недвижимата собственост, а по отношение на движимите вещи към тази категория може да добавим още подвластните и зависимите.
- Разделна собственост
Във Византия съществува една специфична форма на собственост наречена брони. Брон се дава................................................................................................................Защитата на феодалната собственост. Една от най-често срещаните форми са феодалните имунитети. Обичайно те се използват чрез специални датствени грамоти, с тях се предоставят финансови, административни и съдебни привилегии на някой феодали. Финансовия имунитет е свързан с освобождаване от съответните данъци и такси. Административния имунитет ограничава правата на държавните служители да извърват определени действия на територията на феодалното владение. Съдебния имунитет предоставя на местния феодал да съди /съдебни правомощия - да правораздава/

Българското средновековно семейно право

Сведенията за семейното право през езическия период от развитието на средновековна българска държава /от създаването до покръстването/ са твърде оскъдни. По някой данни съдържащи се в отговорите на папа Николай I допитванията на българите разбираме, че по това време са били разпространени многоженството / по-точно двуженството - бигамия/, кражбата на момата и откупването, а вероятно бракът при близко родство, приставане и др. В отношенията м/у съпрузите, жената е напълно зависима от съпруга, той може да я изгони от дома, да я убие, да я продаде, жената няма свое имущество, тя е напълно неправоспособна. По отношение на децата, правата на бащата са неограничени, той може да ги продаде в робство, да им налага дисциплинирани наказания, да ги убие, да ги изгони от дома и пр. Право да прекрати брака има само съпругът, за което не са необходими отп. Основания.

След покръстването в семейно - брачните отношения настъпват значителни промени. В Б-я започва да се налага византийското законодателство - екогата, моноканони и др. Съгласно византийските правни норми, обичайно бракът се предхожда от годеж мин. Възраст за който според екогата е 7год. Другите другите условия за годеж са: сгодените да са православни християни, съгласие на родителите и на двете страни. Допуска се годежът да бъде оформен с писмен договор, допускат се също и задатъци под формата на брачни дарове, които могат да бъдат задържани от едната страна, ако другата откаже да сключи брака или пък трябва да бъдат върнати в двоен размер от страната която откаже да сключи брака. Годежът може да бъде развален от годеницата, ако са изминали 2год. От договорения срок, страната на годеницата е поканила годеника да сключи брак, но той е отказал. Лица които са били сгодени като непълнолетни или сираци, могат да развалят годежа до навършването на 15год. Възраст.

Сключването на брака се възприема като религиозен християнски и светски договор. Различните законодателни сборове опр. различна минимална възраст за сключването на брака. Така напр. според скогата тази възраст е 13год. За девойките и 15год. За младежите, а според ноноканона 16 за жените и 18 за мъжете. Други условия за сключването на брака са: младоженците да са православни християни, съгласие на втъпващите, съгласие на родителите, страните да нямат непрекратен брак. Сключването на брак приключва с християнския ритуал "венчавка".

Средновековното право определя следните пречки за сключване на брак:
- Кръвно родство /по права линия във всички степени , по съребрена до шеста степен, т. е. втори братовчеди/
- Родство по сватовство / съроднини на бивш съпруг/
- Духовно родство/ с кръстници/
- Наличието на 3 предходни брака на една от страните / християнството не позволява тетрагамията, т.е четвърти брак/
- Родство при побратимство / среща се само у българите, според сведения в писмата на Теофилак Охридски/
Според екогата бракът може да бъде сключен и с писмен договор в 3 екземпляра и удостоверени от трима свидетели.

В отношенията м/у съпрузите след покръстването се наблюдава известно предоставяне на права на жената. Мъжът продължава да бъде глава на семейството, но жената вече има свое имущество - нейната зестра.
Мъжът е длъжен да я съхранява и не може да се разпорежда с нея без съгласието на жената, освен ако не е уговорено друго в писмен брачен договор. При смърт на жената преди мъжа, ако нямат деца, той получава 1/4 от зестрата, а останалите 3/4 се предоставят на наследниците. При смърт на мъжа преди жената, ако нямат деца, тя получава зестрата си и 1/4 от неговото имущество. И 2-та случая са валидни, ако нямат уговорено друго в писмен брачен договор. Мъжът вече няма право да убива жената, освен при прелюбодеяние.

Промяна има и в отношенията м/у родители и деца. Бащата продължава да има право да налага телесни наказания на децата, да ги изгони от дома, да ги предава в робство, но не може да ги убива, а по-късно също се забраняват осакатяващите наказания.

При смърт на бащата, родителската власт се упражнява от майката, а при смърт и на двамата се налагат настойници. Това може да стане приживе на родителите, писмено или устно, а ако няма такова настойничеството се възлага на църкви, сиропиталища и др.
Средновековното право определя следните основания за прекратяване на брака: при смърт на една от страните или развод, бракът се счита за прекратен. Основанията за прекратяване на брака чрез развод са:
- Изневяра на съпругата
- Опит за убийство на другия или недоносителство на такава конспирация
- Заболяване от.....
- Тежко психическо заболяване
- Невстъпване в плътска връзка в продължение на 3год. / импотентност на мъжа/
- 3год. Отсъствие от дома / ноноканона/
- Тежко пиянство на една от страните / ноноканон/



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Феодална собственост и видове собственически правомощия 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.