Европейски съд по правата на човека


Категория на документа: Право


Профил Право, Въпрос №7: Защита на основните права в Европейския съд по правата на човека.
Източници: Европейска конвенция по правата на човека и основните свободи
Лекции по Права на човека при ст.ас. Мариета Рабохчийска от летния семестър на 2009 г.
Европейският съд по правата на човека (ЕСПЧ) е създаден с подписването на Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ) през 1950 г. в рамките на Съвета на Европа. Особено голямо значение за развитието на правозащитния механизъм, закрепен с ЕКПЧ, им Протокол №11, който е приет през 1998 г. Протоколът води до съществено реформиране на ЕСПЧ. До 1998 г. основна роля играят Европейската комисия по правата на човека, Комитетът на министрите и ЕСПЧ, който дотогава не е постоянно действащ. След подписването на Протокол №11 разпоредбите на ЕКПЧ са ревизирани и Европейската комисия по правата на човека е премахната. Така закрилата на правата на човека (ПЧ) се поема изцяло от ЕСПЧ, който става постоянно действащ орган.
Разпоредбите, засягащи дейността, функциите и юрисдикцията на ЕСПЧ, фигурира в част ІІ на ЕКПЧ. ЕСПЧ е със седалище в Страсбург. Броят на съдиите, които са негови членове, е равен на броя на държавите страни по ЕКПЧ. Преди реформата от 1998 г. броят на съдиите е бил равен на броя на страните членки на Съвета на Европа. Към съдиите са поставени няколко изисквания. Първо, съдиите трябва да имат високи морални качества. Това условие отпраща към идеята за необходимостта от добра репутация. Второ, алтернативно зададени критерии са кандидатът да отговаря на условията за заемането на висши съдебни длъжности в собствената си държава или да бъде юрист с призната компетентност. Съдиите са независими и действат в лично качество. Те напускат всички държавни длъжности, такива в международни организации, които са заемали до момента на назначаването си, и се отказват от всички останали професионални дейности.
Съдиите се избират от пленарния орган на Съвета на Европа - Парламентарната асамблея (ПАСЕ). Кандидатите се номинират от страните по конвенцията. Всяка от държавите издига 3 кандидатури. ПАСЕ избира 1 от тях с обикновено мнозинство от подадените гласове. Съдиите се избират за срок от 6 години, като техният мандат е подновим. Срокът на мандата на половината от избраните на съдии изтича след три години. Тези лица се определят от Генералния секретар чрез жребий.
Мандатът на съдиите приключва при навършване на 70 години. Прекъсване на мандата се предвижда при смърт, подаване на оставка и при освобождаване от длъжност. За да бъде реализирана последната възможност, е необходимо мнозинство от две трети от съдиите, които считат, че конкретното лице не отговаря на поставените условия за заемането на поста. При овакантяване на съдийско място е възможно провеждането на избор за заместник на титуляря, до края на чийто мандат заместникът осъществява функциите си. Съдиите изпълняват длъжността си до замяната им, но работят по дела, които вече са започнали да разглеждат.
Пленарният състав на ЕСПЧ избира свой председател. Неговият мандат е 3 години и е подновим. Председателят подписва всички актове на ЕСПЧ. Той представлява председателстваният от него орган пред Съвета на Европа, държавите членки и държавата на седалището. Той ръководи заседанията и по силата на заеманата длъжност е член на Голямата камара (Голямото отделение)1. Пленарният състав на ЕСПЧ избира за срок от 3 години също един или двама заместник председатели, които заместват председателя при необходимост и съгласно задачите, които той им поставя. Заместник председателите също са ex officio членове на Голямото отделение.
ЕСПЧ разполага със Секретар, който оглавява Секретариата, в който е зает административен персонал, и юридическите секретари, подпомагащи Секретариата в работата му по същество. Съдиите се разпределят в 3 звена: комитети (състави)2, камари (отделения)3 и Голямата камара (Голямото отделение). Съставите биват образувани от отделенията и се състоят от трима съдии. В отделенията се включват 7 съдии и се създават от пленарния състав на ЕСПЧ. Пълният състав, в който ЕСПЧ може да заседава, е Голямото отделение. То се състои от 17 съдии и включва председателя, заместник председателите, председателите на отделенията и други съдии, избрани според правилника на ЕСПЧ. Когато се разглежда спор с ответник дадена държава страна по ЕКПЧ е задължително в отделението, разглеждащо делото, да присъства съдия от съответната държава в качеството му на лице, номинирано от нея. Ако такъв няма, държавата предлага съдия ad hoc.
Юрисдикцията на ЕСПЧ преди 1998 г. е била автоматична, що се касае до междудържавните жалби, а по отношение на индивидуалните - факултативна, т.е. държавите е трябвало да направят изрична декларация, че приемат юрисдикцията на ЕСПЧ. След приемането на Протокол №11 юрисдикцията става автоматична и за индивидуалните жалби. ЕСПЧ е компетентен да разглежда междудържавни жалби на основание чл. 33 от ЕКПЧ. Това е остатък от времето преди 1998 г., като за целия период на съществуване на ЕСПЧ има само няколко (2-3) такива казуса. Правителството на всяка ратифицирала конвенцията държава може да сезира ЕСПЧ, че друга високодоговаряща се страна нарушава предвидените права и свободи. Не е необходимо потърпевшите да бъдат нейни, нито граждани на атакуваната страна. Съгласно чл. 34 ЕСПЧ може да разглежда и индивидуални жалби. Самата ЕКПЧ предвижда 3 категории субекти, които могат да подават такива жалби: физически лица, групи от лица и неправителствени организации.
При подаване на индивидуални жалби е необходимо изпращането на писмо до Секретаря. То трябва да представлява писмен текст без ограничения в съдържанието. Не се приемат жалби по телефона, а при използване на електронна поща или факс е необходимо жалбата да бъде изпратена и по пощата. Индивидуалната жалба трябва да съдържа определени реквизити. Първо, трябва да бъдат изложени фактите по нарушението. Второ, трябва да бъде посочено нарушеното право, защитено в ЕКПЧ. Трето, необходимо е да бъдат посочени изчерпаните вътрешно правни средства. Четвърто, трябва да бъде направен списък със всички административни и съдебни решения, постановявани от вътрешни органи на държавата. Секретарят отваря временно досие и изпраща отговор на писмото, като включва указания до жалбоподателя за корекция на непълноти. При изпълнение на всички условия, жалбата се предава на състав на ЕСПЧ.
Това е първата стъпка от съдопроизводството и е свързана с проверката на допустимостта. Допустимостта се проверява както при индивидуални, така и при междудържавни жалби. ЕКПЧ определя кои звена са компетентни да се произнасят. В случаите на индивидуални жалби за допустимостта произнасят 2 звена. При констатиране на недопустимост е необходимо единодушно решение на състав на ЕСПЧ, който бива запознат с казуса от становището на предварително определен съдия докладчик. Консенсусът се изисква поради тежката санкция за жалбоподателя. При неотхвърляне на жалбата тя се обявява за допустима от отделение на ЕСПЧ. По допустимостта на междудържавните жалби е компетентно да се произнася единствено отделение на ЕСПЧ.
Критериите за допустимост са предпоставка за отхвърляне на 90 % от жалбите. Първо, необходимо е да са изчерпани всички вътрешноправни средства за защита. Второ, жалбата следва да бъде подадена в срок от 6 месеца от окончателното решение на националната инстанция. Трето, жалбата не трябва да бъде анонимна. Четвърто, тя не може да представлява дело, което вече е разглеждано в ЕСПЧ. Пето, жалбата не трябва да се разглежда в хода на друга международна процедура за решаване на спорове. Шесто, жалбата трябва да не е необоснована. Седмо, тя не трябва да бъде злоупотреба с правото на жалба.
След обявяване на жалбата за допустима се преминава към разглеждането й по същество. ЕСПЧ прави първо опит за приятелско решаване на спора. Тази функция е остатък от разпоредбите преди 1998 г. и по принцип е извънсъдебен способ. При осъществяването на тази си посредническа роля ЕСПЧ действа чрез някое от своите отделения. Процедурата е поверителна. Ако тя приключи с приятелско уреждане, ЕСПЧ излиза със заключение, в което се излагат фактите по спора и споразумението между страните. Ако липсва приятелско споразумение, се преминава към разглеждане на самото дело и същинската правораздавателна функция.
По същество всички жалби се разглеждат от отделенията. Едно дело може да се разглежда по същество и от Голямото отделение. Голямото отделение може да разглежда дело само ако му бъде препратено от някое от отделенията. Голямото отделение не е апелативна инстанция. Отделенията могат да му препратят дело единствено на 2 основания. Първото основание е жалбата да повдига сериозен въпрос относно тълкуването на ЕКПЧ и протоколите към нея. Второто основание е решението на отделението да е от такова естество, че може да доведе до противоречие с предишни решения на ЕСПЧ. В своята същност посочените мерки са насочени към поддържане на единство в практиката на ЕСПЧ. Предаването на делото на Голямото отделение е възможност за отделенията, но не е задължение. Жалбите се разглеждат на открито заседание.
След взимане на решение от отделението решението може да бъде преразгледано и от Голямото отделение, ако делото е повдигнало сериозен въпрос по тълкуването и прилагането на ЕКПЧ или ако решението провокира сериозен проблем с общозначим характер. Искът за преразглеждане от Голямото отделение може да бъде отправен единствено от страна по спора. За целта се подава писмена молба за преразглеждане в срок от 3 месеца от датата на постановяване на решението. Когато се преразглеждат постановени решения Голямото отделение заседава в състав от 5 души. Решенията му са окончателни. Решенията на отделенията също са окончателни, когато двете страни по спора изрично са се отказали от възможността за преразглеждане от Голямото отделение, при неподаване на молба за преразглеждане в срок от 3 месеца и при отхвърляне на искането за преразглеждане. Независимо от звеното, постановило решенията, те са окончателни, винаги са мотивирани, съдържат особеното мнение на онези съдии, които не са съгласни с решението. Освен това решението е публично и е задължително за страните по спора.
Решенията трябва да бъдат изпълнени от съответната държава нарушител по няколко начина. Държавите могат да изпълнят решението, отменяйки закон, административно или съдебно решение. Друг подход за отстраняване на нарушението се изразява в приемането на нов законодателен или административен акт от държавата, който да изправя нарушението и да не допуска повторни. Изпълнението може да се изрази в изплащането на справедливо обезщетение, чийто размер се определя от ЕСПЧ.
При всички случаи се разчита на доброволното изпълнение на решенията. Все пак съществуват и принудителни механизми, които се изразяват в политическо въздействие, упражнявано от Комитета на министрите на Съвета на Европа. Комитетът разполага с няколко инструмента в тази насока. Той може да следи дали съответната държава е изменила или отменила даден акт, довел до нарушения и да държи сметка на държавата при неизпълнение. Комитетът на министрите упражнява надзор над приемането на нови актове за отстраняване на нарушения. Той може да иска информация за изпълнението на решение на ЕСПЧ и да поставя срокове за това. На всеки 6 месеца Комитетът може да включва в дневния си ред точка относно изпълнението на задълженията от държавата. Най-тежката санкция, която може Комитетът на министрите да приложи е изключването от Съвета на Европа.
По искане на Комитета на министрите, ЕСПЧ може да дава съвещателни мнения, отнасящи се до правни въпроси във връзка с тълкуването на ЕКПЧ. По отношение на тази своя функция ЕСПЧ наподобява Международния съд на ООН и е нетипична в сравнение с националните правораздавателни органи. Комитетът на министрите може да отправи искане за правна помощ във вид на съвещателно мнение с мнозинството от състава си. Правните въпроси, които са обект на тълкуване, не могат да засягат съдържанието и обхвата на правата на човека, заложени в ЕКПЧ, т.е. заложените права не могат да бъдат изменяни чрез съвещателни мнения. Съвещателните мнения се дават от Голямото отделение и се предоставят на Комитета на министрите Те са мотивирани. Съдията, изразил несъгласие, подписва с особено мнение.
1В българския превод на ЕКПЧ в сайта на ЕСПЧ е приет термина "Голяма камара", в текста на обнародвания в Държавен вестник български превод е използвано понятието "Голямо отделение".
2 В българския превод на ЕКПЧ в сайта на ЕСПЧ е приет термина "комитет", в текста на обнародвания в Държавен вестник български превод е използвано понятието "състав".
3 В българския превод на ЕКПЧ в сайта на ЕСПЧ е приет термина "камара", в текста на обнародвания в Държавен вестник български превод е използвано понятието "отделение".
??

??

??

??





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Европейски съд по правата на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.