Eкспулсирането на ромите от Франция - правомерно действие на една суверенна държава или нарушение на европейското законодателство?


Категория на документа: Право



Разделът"За граждани"е насочен към онези, които искат да получат практическа информация за техните права и възможности в Европейския съюз и вътрешния пазар, както и съвети как да прилагат тези права.

Разделът "За бизнеса"е насочен към предприятията и предприемачите, които имат нужда от конкретна информация, свързана с предоставяните от тях услуги във вътрешния пазар на Европейския съюз.

Всеки раздел включва по три подраздела:
* Подраздел "Служби за информация", съдържащ списък на услугите за предоставяне на обща информация правата на гражданите и фирмите и техните възможности в рамките на Европейския съюз.
* Подраздел "Служби за правни съвети", които представя услугите даващи правни съвет на конкретно зададени въпроси от гражданите и фирмите.
* Подраздел "Служби за разрешаване на проблеми", целящ да информира за съществуващите услуги за разрешаване на спорове в ЕС.

Българският СОЛВИТ център се надява, че порталът "Вашите права" ще допринесе за по-добрата Ви осведоменост като част от голямото семейство на Европейския съюз.
3.Проблеми с ромите

Проблемите на българите с ромите са с дълга история. Същото е и в цяла Европа. Наскоро, преди медийната буря във Франция и Европа, гледах по френска телевизия филм-репортаж "Кой се страхува от ромите?"

В последно време цяла Европа спряга общественото внимание към съдбата на ромите. Макар и това вече да отшумява като тема в медиите, защото темите се промениха - и съдбата на френските и европейски роми остава... за в бъдеще.

Заради репатрираните преди седмици 8500 румънски и български цигани, евродържави и еврочиновници осъждаха Франция за "расизъм", плашиха я с даване под съд, сравниха случаите с депортациите на евреи през Втората световна война!

Френски "защитници на демокрацията" пък дори напомниха, че Хитлер е депортирал от Европа също и милиони роми, без дори да ги е броил и слагал в списъци както евреите. Дори извадиха исторически справки, от които се вижда, че е имало доста цигани, измъкнали се от депортацията, участници в антифашистката съпротива тогава!Статистиката за жизненото равнище и качеството на живот на това малцинство в Европа показва стряскащи данни.Днес в страните от ЕС като роми се самоопределят около 10 милиона души (като цяло в света те са около 18 милиона).Всеки шести ром постоянно гладува. Под 20 на сто от ромите в държавите от постсъветския блок са завършили средно училище. Над 70 процента живеят под чертата на бедността.Ромите често нямат никакви документи за самоличност. Средната продължителност на живота при тях е с 15 години по-малка, отколкото в Европа като цяло, а нивото на детската смъртност е четирикратно по-високо. Обезпокоителен е и делът (20.5%), които нямат завършен дори начален етап на образование в сравнение с този при българите (почти 0%) и при турците (5.6%).Особено тревожна е тенденцията на увеличаване на неграмотността.Едва около 5% достигат пенсионна възраст, причините за което е по-лошото им здравословно състояние. Средната продължителност на живот на ромите е с повече от 10 години по-ниска в сравнение със средната за страната. Най-високият пик на смъртността е между 40-49 г., като основни причини са сърдечно-съдовите и мозъчно-съдовите заболявания. Ромите се сблъскват и с повече трудности при профилактиката и ранното диагностициране на разпространени сред тях заболявания, каквито, освен горепосочените са раковите, белодробните, социално значими инфекциозни заболявания и др. Непълноценното хранене, постоянния стрес, нехигиеничните жилищни условия, ранните и чести раждания, са причина за рязкото влошаване здравето на ромите.Редица проучвания показват, че най-подходяща възраст за изграждане на здравна култура и опазващо здравето поведение е юношеската, когато е възможно да се придобият знания, нагласи и социални умения, които да гарантират повишаване на контрола над фактори, от които зависи здравето на хората и техните деца.Около 46% от ромите обитават селските райони, а 54% населяват предимно градовете. По-голяма част от тях живеят в т.нар "обособени ромски квартали", където жилищните условия са крайно неприемливи. Обособените квартали продължават да бъдат една от основните пречки за цялостната интеграция на ромите в обществото, тъй като условията на живот в тях водят до задълбочаване на изолацията им, до занижаване на възможностите за подобряване на образователния, социално-икономическия и здравния статус и до маргинализиране на значителна част от общността. В над половината от жилищата, в които живеят, няма канализация, а около 10% от домакинствата не разполагат с течаща студена вода. Ниският социално-икономически статус на жителите на ромските квартали задълбочава допълнително тяхната уязвимост като потребители на комунални услуги.За обособените за тях райони е характерно стихийно и хаотично строителство на незаконни сгради и като следствие от това - незаконни включвания към инфраструктурата, неизяснена собственост върху земята, липса на актуален кадастър и на подробни устройствени планове, неприложимост на Закона за устройство на територията за повече от 70% от обособените ромски квартали. Но най-големият проблем, гордиевият възел който спъва тяхната интеграция в структурите на българското общество, е тяхната необразованост, обусловена от отрицателната им позиция спрямо учението и просветата.От там следват като верижна реакция всички беди и нещастия, налегнали обществото им.Защото непросветеният и неук човек не може да бъде полезен нито на себе си, нито на целия граждански колектив.В съвременния свят образованието е задължително условие за превръщането на всеки индивид в пълноценен гражданин, а липсата на такова го обрича на маргинализация.То е абсолютно наложително, понеже дава на младите хора в тяхната най-подходяща възраст общи познания за заобикалящата ги среда,за близкия и далечен свят, чрез него те придобиват всестранна култура и умения да общуват с останалите ивдивиди, получават подготовка за своята бъдеща професионална кариера.Образованието е може би на-важният етап от развитието на личността в съвременните условия.То е вратата към един по-добър и достоен живот.

Човек, който не преминал през образователната система е неспособен да се справи с предизвикателствата на модерното време, в което той така или иначе живее.Той не би могъл да комуникира адекватно с другите членове на социума, не би имал познания за заобикалящия го свят,у него ще липсва дисциплина, а съпоставяйки се с останалите, той ще бъде вечно комплексиран и фрустриран.Поради липсата на знания и умения,той не би могъл да се реализира на пазара на труда, където всеки човек е оценяван според полезността си за трудовия процес.Защото работодателите нямат нужда от субекти, които не владеят добре официалния език, с които е почти невъзможно да се осъществи нормален вербален контакт,а още по-малко в писмена форма, които не притежават дисциплинираност и отговорност към работния процес, които нямат знанията и уменията да усвоят елементарни трудови практики,които не притежават технически познания, които не умеят дори да четат и пишат.Основните проблеми на това малцинство произхождат от неговата неграмотност, безкултурие и необразованост.
3.Българската официална позиция

Президентът Георги Първанов не се съобрази с официалната българска позиция и заяви в сряда, че "изгонването на българските и румънските роми" не е нормално и се разминава с европейските ценности. Той определи връщането на български роми от Франция като групово репатриране, което не е "добър европейски тон".

Само преди два дни външният министър Никола Младенов обясни в Брюксел, че България не е реагирала срещу практиката на Франция, тъй като не приема връщането на българските граждани от ромски произход като "групово депортиране в нарушение на човешките права". Нито един от тях не е подал жалба. Той припомни, че всички те са се върнали доброволно от различни части на Франция и с различни граждански полети.

Георги Първанов обаче е на абсолютно противоположно мнение.
"Това, което стана с изгонването на българските и румънските роми от Франция, не е добър европейски тон. Не намирам за нормално груповото репатриране, какъвто беше този случай. Ако има хора, които са нарушили закона, то тази информация трябва да стане публична, което е ангажимент и на българските власти, но в никакъв случай не бива да се вменява вина на етнически принцип", заяви Георги Първанов, след като откри учебната година в Борован.

Всеки български гражданин, съгласил се да се върне в страната, получи безвъзмездна помощ от френското правителство - 300 евро за възрастен и 100 евро за дете. Един от завърналите се потвърди, че е получил парите и с видимо задоволство сподели, че една седмица даже бил настанен в хотел.

Първанов критикува и френския посланик Етиен дьо Понсен, който преди ден определи ромската интеграция като основно предизвикателство пред страната и препоръча да има отделен държавен пост, натоварен с темата. Дипломатът коментира още, че не е ясно къде отиват средствата, отпускани за интеграцията на ромите и определи ситуацията в България като "почти хуманитарна катастрофа".

Според Първанов "с назидателен тон, особено от дипломати, няма да се реши ромският проблем".

"Ако аз показвам някаква нервност в случая, то е защото изказването на френския посланик ми прозвуча менторски. Ние добре си знаем проблемите, свързани с ромския въпрос", каза Първанов. Според него правителства наред, в това число и сегашното, полагат немалко усилия, за да намерят реалната социална и образователна интеграция на ромите. България обаче постоянно търпи критики в докладите на различни международни организации, че е много изостанала с интеграцията на ромите. "Но този проблем няма да бъде решен със замах. То е създаван в продължение на десетилетия и сигурно ще ни трябват години за неговото решаване", заяви държавният глава, след като преди ден посланик Понсен констатира, че не се вижда къде са отишли парите по Десетилетието на ромското включване. Критиката обаче не може да се отнесе само към нашата държава, след като миналата седмица Европейският парламент след дискусия по ромските проблеми реши да на прави проверка за начина, по който са били изразходвани средствата по въпросната инициатива с Десетилетието на ромското включване.Ромите са част от българското общество, те са българи и по тази причина не могат да бъдат изолирани или игнорирани. Пренебрежението към проблемите им само ще ги направи по-тежки. Жалко е, че от политическа гледна точка ромската общност не е добре организирана. Там няма лидери, които да поставят проблемите на национално ниво. Едно от нещата, е възможността за включването на повече роми в силите на полицията, повече роми трябва да станат учители - не само в районите, където живеят, но и в другите училища.
Справянето с проблемите на тази част от българското население изисква множество малки, но последователни стъпки. Има младежи-роми които, са намерили начин да се откъснат от порочния кръг на бедност и неграмотност и търсят начин това да се случи и с останалата част от общността им.

Успешната интеграция на малцинствата в САЩ е продължаващ процес. Днес в САЩ подкрепяме и насърчаваме различието. Докато дискусията в Сърбия, България, Румъния и Унгария тече повече в посока на интеграцията на ромите, то в САЩ проблемът е формулиран различно.Ние говорим за разнообразие, за различие и по-малко за интеграция.
Важното в днешно време е да си американец, но да се гордееш и да държиш на своите корени. Ние имаме метафора, с която описваме националната си различност. Казваме, че Америка е котел, в който се смесват различни метали, за да се получи сплав. Днес вече става въпрос за друго - за една богата култура от афроамериканци, много жива азиатска общност, испански говорещиамериканци...Именно това е най-голямата ценност на американската култура - хората, които държат на коренитеси.Аз, разбира се, не искам да кажа, че това е непременно решението на нещата и в България. Просто давам пример за това как подобен проблем е бил преодолян.

В каква посока трябва да бъде насочена според вас политическата активност по проблемите на ромите в България?

- Всички политически партии в България трябва да бъдат отговорни. Убеждението, че ромите са проблем, се е превърнало в стигма. Престъпността и неграмотността в общността им наистина са проблем, но е погрешно да се твърди, че самите роми като общност са проблем. Политическите партии, които са готови да говорят за това, са много малко и вероятната причина за това е именно стигмата, за която стана дума.

Българските роми (цигани) живеят в сравнително компактни общности със специфичен начин на живот, като едва след Втората световна война те са принудени да уседнат трайно. В годините на държавния социализъм се полагат системни усилия те да бъдат включени в образователната система, да им бъдат открити специфични работни места и да изградят свое самочувствие.
Ромската (циганска) общност преживява тежко икономическите последици на прехода заради срива в системата за социално подпомагане. Пазарната икономика носи на ромите масова безработица, която тласка големи ромски групи към престъпност и просия. Ромската общност е единствената в България, която поддържа траен положителен демографски ръст. Официалните данни от преброяванията показват по-нисък брой на ромите, тъй като много от тях се самоопределят като българи или турци.

Свободата за икономическа инициатива и средствата, отпускани от много европейски фондове и фондации, стимулират създаването на икономически и политически елит сред ромите. Появяват се известни богати фамилии, възникват ромски фондации и партии, подкрепящи една или друга политическа сила, ромски вестници и други медии. Държавата полага усилия не само за материалното и социалното подпомагане на ромите, но и за тяхното интегриране в българското общество. Този процес е изключително труден - неграмотността сред тях рязко нараства, безработицата кара много ромски семейства да се издържат от детски надбавки или от дребна престъпност. Въпреки трудностите България се включва в 10-годишната програма на група източноевропейски държави за интеграция на ромите, чието начало тържествено е обявено на 2 февруари 2005 г. в София.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Eкспулсирането на ромите от Франция - правомерно действие на една суверенна държава или нарушение на европейското законодателство? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.