Чистото учение за правото - Ханс Келзен


Категория на документа: Право


Чистото Учение за ПРАВОТО - Ханс Келзен

Ханс Келзен е австрийски философ и теоретик на правото. Основател на нормативистката школа в рамките на юридическия позитивизъм, основана на неопозитивизма и неокантианството. Безспорно най-известното му произведение е "Чистото учение за правото" . В него той излага основните си възгледи за позитивността на правото и най-вече за същността на правната норма. Чистото учение за правото е всъщност теория за позитивното право. Позитивността на правото според Келзен се състои едновременно в позитивността (положителността) на човешките постъпки и в действеността на правната норма. Позитивността се възприема като нещо съществуващо, действащо, валидно, ефективно,реално. Келзен въвежда понятието "чисто" за правото като по този начин подчертава, че елиминира всички политически, идеологически, морални, метафизичеки и социални елемнти при третирането на правото.

Познанието за правото е насочено към познанието на правните норми. Една норма е смисълът на съществуващо във времето и простанството волево действие (волеви акт). Действието се възприема, интерпретира и преценява чрез правната норма, която се отнася за него. Нормата служи като схема за тълкуване.

Специфичното съществуване на една норма е нейната валидност. Тук Келзен открива и разликата между естественото и позитивното право - те се различават най-вече в принципа за валидност, който при позитивното право означава налагането на определено поведение. Причина за валидността може да се търси в една по-висша норма, която регулира създаването на една по-низша норма и по възможност предопределя нейното съдържание. Така се получава степенният строеж на правните норми, изграждането на тяхна собствена йерархия.

Келзен въвежда понятието "основна норма", която е основа на един принудителен ред. Първата норма не е реална, а условна. Съдържанието на позитивния правен ред е напълно независим от основната норма, той не може да бъде изведен от нея. Според Келзен ефективността е условие за валидността на нормите и затова от гледна точка на чистото учение само един действащ правен принудителен ред може да бъде тълкуван като правен ред. По тази логика всеки принудителен ред с продължителна ефективност на своите нори може да бъде възприет като обективно валиден правен ред.

При естественото право винаги има един общовалиден критерий, който служи за преценка дали едно действие е правомерно или не е. При позитивизма няма такъв критерий или ако има той е в кръга на "чистото" третиране на правото-като принудителен ред, наложен от някаква сила и който предизвиква определени последици.

Ефективността, т.е. действеността направната норма е условие за нейната валидност. Чистот учение за правото предпоставя две условия за валидността на правните норми: 1. Установяването на правов ред; 2. Ефективността на правната норма.

За Келзен разликата между правото и морала е в начина, по който се забранява или позволява нещо. Правото е нормативен ред, който налага определено човешко поведение, а моралът не разполага с принудителните механизми на позитивното право. Щом като принудата е елемент на нормативността, то тогава държавата, коят налага принудата, е също част от нормативността.

В юридически смисъл всяка държава е правен ред, но не важи обратното: не всеки правен ред е държава.За да съществува държава правният ред трябва да бъде централизиран казва Келзен. Този централизиран правен ред се отнася към другите 2 елемента на държавата: народ и териотория. Народът се възприема като персонална сфера на влияние, държавната територия като пространствена сфера на влияние, а държавната влас като влияние на правния ред. Самият правен ред според възгледите на Келзен има стъпаловиден строеж. Законодателството е интерпретация на конституцията, а съдебното решение е интерпретация на закона, а прилагането на правото е интерпретация на индивуалната норма на един съдебен акт или на акт на управлението.

Келзен подчертава, че всеки акт на създаване на право е и едновременно и акт на прилагане, защото се позовава по-стари норми.

За Келзен ФП отговаря на въпроса какво би следвало да е истинското, правилното, справедливото право. Понеже има много идеи и идеали за справедливостта, затова според Келзен ФП достига до различни отговори на това какво следва да е правото. Докато за юриста-позитивист не съществува подобна опасност- да достигне до различни дефиниции за правото. Чистото учение се въздържа от всякакво обяснение затова какво е справедливост. За него е важно какво е правото,а не какво трябва да бъде.
Разбира се това учение не трябва да се абсолютизира или идеализира. Учението на Келзен, освен че отразява развитата западна култура, но е и послание към примитивните общества да създават, развиват и укрепват демокрацията чрез правилата на нормативизма.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Чистото учение за правото - Ханс Келзен 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.