Частно право


Категория на документа: Право


ТЕМА 1: ПОНЯТИЕ ЗА ПРАВО

Правото е система от правила за поведение, установени и гарантирани от държавата, предназначени да регулират обществените отношения. Правото е нормативна система. Формира се от общи правила за поведение в резултат на тяхната системна организираност, поради това една от основните особености на правото е, че то съществува като единна нормативна система, която се установява от държавата. Това става по два основни начина - в едни случаи тя използва съществуващи в обществото норми, които утвърждава като предвижда правни последици. В други случаи държавата създава първичното правило за поведение, когато обществените отношения изискват регулиране, а такова липсва от други видове обществени норми.

Правото е нормативна система, реализирането на която се гарантира със специфични средства: специфични правни последици, които се осъществяват по държавно принудителен ред или самите те имат характер на мерки на държавна принуда.

В регулирането на обществените отношения участват и нравствени норми, обичайни норми, норми на обществени организации и др.

Различията между нормите се проявяват в четири направления:
- по начин на създаване: правните норми са единствените, които се създават в резултат на дейността на компетентните държавни органи, всички останали се създават от съответни социални групи;
- по начин на изразяване: правните норми се характеризират с формална определеност, изразяваща се в писмената езикова форма на тяхното съществуване, всички други видове съществуват по правило в съзнанието на съответните социални групи;
- гарантираност със средствата на държавната принуда: това се отнася за правните норми, но не означава, че другите видове не са обшозадължителни: всяка норма е общозадължителна за социалната група, която я е създала;
- четвъртото различие е свързано с регулирането на обшествените отношения от страна на социалните групи: правните норми служат за регулиране на всички основни обществени отношения.

ТЕМА 2: ЧАСТНО И ПУБЛИЧНО ПРАВО

Действащото право се подразделя на два основни дяла: частно и публично.

Частното право регулира обществените отношения, които съставят гражданското общество, такива като икономически, социални, духовни и др.

На първо място правото регулира икономическите отношения - в тяхната регламентация особено място заемат правните норми, регулиращи отношенията на собственост. На тази основа се формира отрасъла вещно право.

На основата на тази регламентация и в зависимост от нейния характер се осъществява правно регулиране на отношенията, свързани с движението на собствеността, така се формира отрасъла облигационно право.

Отношенията на производство и размяна на субектите, които участват в тези отношения, получават правната си регламентация от търговското право.

Освен това в системата от отрасли на частното право се включва и правото на интелектуална собственост, наследството и семейното право и др.

Критерият за разделението на правото на частно и публично е предметът на правно регулиране. Методът на регулиране на обществените отношения е друг критерий за разграничение. Частното право използва метод на равнопоставеност на правните субекти. Принцип, който се използва в частното право е, че на правните субекти е разрешено всяко правно поведение, което не е забранено изрично в правна норма.

Публичното право регулира държавно-политически отношения. Това са отнощения между държавни органи и длъжностни лица, а също така и между тях и останалите субекти на правото при прилагане на метода на подчиненост. Тук се прилага принципа, че държавният орган има само правото, което е специално посочено от закона. Към публичното право се отнасят наказателното право, административното право, финансовото право и всички останали процесуални правни отрасли.

ТЕМА 3: ПРАВНА НОРМА - ПОНЯТИЕ И СТРУКТУРА

Под норма разбираме общо правило за поведение, установено да регулира отношенията на хората с природата или помежду им. Това означава, че се делят на два вида: технически и обществени.

Техническите норми регулират поведението на хората във връзка с активното им въздействие върху природата. ч

Обществените норми са предназначени да регулират отношенията между членовете на обществото. Те от своя страна се делят на: правни, обичайни, нравствени и норми на обществените организации.

Може да се даде определение за правна норма като общо правило за поведение, в което са установени правата и задълженията на участниците в обществените отношения, има общозадължителен характер, който е осигурен със специфични правни последици.

Това абстрактно правило се отнася до неограничен кръг правни субекти, прилага се неограничен брой пъти и за неограничен брой хипотези.

Структурата на правната норма се състои от три елемента:
- хипотеза - съдържа юридическив факт или факти, след настъпването на които се провяват определени правни последици. Фактите могат да бъдат правопораждащи, правопроменящи или правопрекратяващи.
- диспозиция - съдържа конкретно правило за поведение, като се показват точно правата и задълженията на правните субекти
- санкция - съдържа правни последици, които настъпват при неизпълнение на задълженията, визирани в диспозицията, когато са настъпили фактите, визирани в хипотезата.

ТЕМА 4: ИЗТОЧНИЦИ И СИСТЕМА НА ГРАЖДАНСКОТО ПРАВО




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Частно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.