Бизнес право


Категория на документа: Право


- вземането да е налице, определено по основание и размер;
- вземането да е изускуемо (да е настъпил падежа);
- да има издаден индивидуален финансов акт (в повечето случаи, но не е условие);
- вземането трябва да бъде безспорно (да има силата на присъдено нещо) - да са изчерпани възможностите за оспорване. Това не се отнася за данъчното право, в чл. 110 от ДПК пише, че “... в 14-дневен срок от връчването на данъчния ревизионен акт, лицето трябва да изпълни данъчно задължение, иначе – принудително изпълнение...";
- вземането не трябва да е разсрочено или отсрочено.
Субект на изпълнението:
1) финансовият длъжник (адресатът на индивидуалния финансов акт);
2) правоприемство - в зависимост от частта на дълга, което приемат, отговарят за задължението;
3) трето лице - може да бъде всяко лице, такова плащане не е свързано с личността на длъжника. Финансовите задължения са непрехвърляеми. Държавата е длъжна да приеме плащането. Държавата не е длъжна да търси изпълнение от трето лице. Няма значение за нея какви са отношенията между длъжника и третото лице. Ако обаче съществува уговорка за прехвърляне на дълга - това не обвързва държавата, тя продължава да търси задължението от титуляра- длъжник.
ІІІ. Начин на изпълнение. Принципът е - дължи се изцяло и в срок. Може и разсрочено и отсрочено. Това става с молба до органа, който преценява в условията на оперативна самостоятелност. Във финансовото право няма безсрочни задължения, срокът зависи от характера на вземането и може да варира от 3 дни до една година. Има обвързана компетентност на финансовата администрация по отношение на сроковете. Съществуват привилегии за предварително изпълнение, които имат стимулираш ефект.
Принудителното изпълнение се прилага, когато длъжникът не плати в срок, той изпада в забава. Има 3 вида:
а) в резултат на неспазване на срока и при забава се дължат лихви, равни на основния лихвен процент + 10 пункта;
б) административна отговорност - глоба;
в) възможност данъчният орган да пристъпи към принудително изпълнение - до това води забавата. Разходите са за сметка на длъжника.
ІV. Гаранции - правни способи, които държавата създава, за да обезщети вземанията. Те са многобройни, но могат да се обособят в две групи:
1) Гаранции в широк смисъл - всички гаранции в законодателството. Те са превантивни способи, целта е да не се стига до неизпълнение на задълженията. Те са 9:
- финансов автоматизъм - част от вземанията на държавата с данъчен произход се събират служебно, без издаване на данъчен ревизионен акт;
- компенсация - когато има нещо надвнесено;
- отговорност за чужд финансов дълг - трето лице плаща задълженията, то отговаря заедно с длъжника за това, което не е събрано;
- поръчителство;
- отстъпка при своевременно внасяне на данъка;
- 5-годишна погасителна давност - установява се основанието за спиране и прекъсване на давността. След прекъсването следва нов 5-годишен давностен срок;
- принудително изпълнение (след неплащане в срок и забава);
- предварително плащане (патентен данък, съдебни такси);
- подаване на декларация.
2) Гаранции в тесен смисъл. Същински гаранции, предимно в производството по принудително изпълнение. Те са два вида:
- общи;
- специални.
Когато длъжникът няма достатъчно средства да плати и не може да удовлетвори всички кредитори, се образува изпълнителен процес, независимо от кредиторите и задълженията. Съдията-изпълнител проверява, има ли задължения към държавата, ако има такива държавата служебно се привлича като присъединил се кредитор. В този процес тя се нарича взискател и се удовлетворява с предпочитание.
V. Ред за погасяване на задълженията към държавата.
Той е един и същ и при доброволното и принудителното изпълнение и е:
1) разноски;
2) лихви;
3) главница.
Ако длъжникът има две или повече задължения към държавата и сумата не е достатъчна да се погасят всички задължения, принципът е: погасява се първо по-старото задължение. При две и повече задължения, падежа на които е настъпил по едно и също време, задълженията се изпълняват пропорционално. Когато финансовите задължения имат акцесорни задължения се плаща по същия ред. Приема се, че задължението е погасено, когато се погасят и трите съставки - разходи, лихви и главница.
Когато има надплащане - процедура по проверка, дължи ли се нещо, ако не и дали сумата трябва да се върне, проверява се, в кой е грешката. Ако тя е в данъчния орган, надвнесеното се връща с лихва, ако грешката е в длъжника, надвнесеното се връща без лихва. За да се реализира тази възможност данъчният орган трябва да се сезира с молба. Възможно е и процедурата да се извърши и служебно.
Принудително изпълнение на публичните вземания. Обща характеристика. Органи. Предпоставки. Способи за осъществяването на принудителното изпълнение.
Принудителното изпълнение е другият вид изпълнение след доброволното, в резултат на което се достига до прекратяване на финансовото правоотношение и наличие на постъпление в бюджета. Правният ефект е един и същ, но способите са различни. Принудителното изпълнение е способ на държавна принуда, а при доброволното изпълнение това става по волята на длъжника.
1. Предпоставки за започване на принудителното изпълнение – идентични с тези при доброволното, плюс допълнителни.
а) длъжникът да е изпаднал в забава;
б) държавният изпълнителен орган да е изпратил покана за доброволно изпълнение до длъжника.
/Ако задължението е било разсрочено н настъпи падежа на някои от частите и длъжникът не плати, принудителното изпълнение се предприема за цялото вземане, т.е. премахва се ефекта на разсрочването. Ако изпълнението е било отсрочено, принудителното изпълнение може да започне едва след настъпване на новия срок./
2. Компетентни органи - това са т.нар. публични изпълнители. Те са служители на Агенцията за държавни вземания. Прилага се ДПК и субсидиарно ГПК. Структурата и правомощията на тези органи са уредени в Закона за събиране на държавните вземания. Страни в производството по принудителното изпълнение са: (1) данъчната администрация с нейните органи и Агенцията за държавни вземания и (2) данъчни субекти.

Предпоставки.
Изпълнителен титул. Изпълнителният титул е документ, в който е посочено субектното право на държавата да получи определено вземане, основанието и размера на вземането и субекта, който трябва да плати задължението.
Няколко вида актове:
1. Всеки финансов акт - индивидуален акт, данъчен ревизионен акт, митнически и т.н. Наличието им е достатъчно да започне принудителното изпълнение, без съдебен акт.
2. Съдебни актове - държавни вземания със съдебен произход - необходимо е издаване на изпълнителен лист (само един път, копие не се дава).
3. Наказателно постановление - глобите - подлежат на принудително изпълнение и не е необходимо производство по издаване на изпълнителен лист и изпълнително дело. Преминава се през определена процедура - издава се акт за констатация на нарушението, въз основа на който се издава наказателното постановление. Актът за констатация не е изпълнителен титул, наказателното постановление не може да обхваща неща, които не са констатирани в акта.
4 Данъчна декларация.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бизнес право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.