Бизнес право


Категория на документа: Право


Б. Санкционни правомощия: всеки орган в кръга на компетенциите си може да налага санкции за неспазване на правни норми. Това са административни наказания под формата на глоби и принудителни административни мерки, от тях е изключена наказателната отговорност, която се налага само по съдебен ред.
ІV. Финансова администрация.
Тя може да се разбира в широк и тесен смисъл. В широк смисъл тя обхваща всички органи, които извършват някаква финансова дейност. В тесен смисъл финансовата администрация са специализирани държавни органи, които са компетентни изцяло или преимуществено за осъществяване на финансова дейност:
♦ БНБ - осъществява паричната и кредитната политика на държавата и я представлява в международните финансови институции;
♦ данъчна администрация - събиране и попълване на приходната част на държавния бюджет;
♦ Сметна палата - независим държавен орган, осъществяващ финансов контрол във връзка с изпълнението на държавния бюджет; контролът се извършва на две нива. В България е имало Сметна палата до 1948г., възстановена е със Закона за сметната палата.
Финансови актове – най-често срещаните юридически факти от категорията на юридическите действия (актове на финансовата администрация). Те се визират в хипотезата на финансовоправната норма без да се покриват с нея. В практиката и законодателството наименованията, под които се срещат са: удостоверения, заповеди, нареждания, разрешения, забрани и др., защото наименованието “финансови актове” е обобщително правнотеоритично понятие. Фин. актове се издават от органите във всички звена на финансовата система. С такива актове се осъществява подготовката на бюджета, във връзка с изпълнението му и контрола; в областта на данъците, таксите, банковата система и др.
Финансовите актове са особена категория адм. актове – те от една страна притежават общите характерни признаци на адм. актове, а от друга, разкриват специфични особености, които ги отличават от тях.
1. Специфични особености в характеристиката на фин. актове:
- те се отнасят до финансови въпроси;
- издават се във финансовата система;
- издават се от финансови органи, които поначало действат при условията на обвързана администрация;
- в голямата си част имат декларативно действие.
Фин. актове, както и адм. актове са:
 юридически актове;
 волеизявления на власт;
 на органи на държ. управление;
 издадени въз основа и в изпълнение на закона (в широк смисъл);
 за решаване задачите на държавата.
2. Видове финансови актове:
А/ с оглед на юридическите им свойства:
 стабилни актове (актове-решения) – проява на обвързана администрация (например данъчни облагателни актове) и обикновени актове (актове-разпореждания) – проява на оперативна самостоятелност. Те са изключение;
 актове на контрол в трите му проявни форми по време: предварителен, текущ и последващ контрол;
 актове, в които намира израз една юрисдикционна дейност (например решения на висшестоящ фин. орган);
Б/ според интензивността на правното им действие фин. актове биват:
 удостоверителни актове – актове, с които се удостоверява официално (едностранно-властническо) едно фактическо или право положение например данъчни удостоверения);
 декларативни актове – с които се решават фин. въпроси в съответствие със съдържанието и разпорежданията на финансовоправната норма (например ДОА);
 конститутивни актове – актове, с които фин. администрация не декларира (не признава) съществуващи права и изобщо правни положения, а напротив, създава такива положения. Под тяхното въздействие възникват, видоизменят се и се прекратяват фин. правоотношения. Тези актове са израз на оперативна самостоятелност и поради това са изключения в дейността на фин. администрация.
3. Финансовите актове трябва да отговарят на общите изисквания за законосъобразност на юридическите актове. Освен това те трябва да отговарят и на следните специфични изисквания за законосъобразност:
• да са законосъобразни по същество;
• да са издадени от компетентния орган;
• в изискваната от закона форма;
• съобразно целта на закона.
• Всяко една финансово правоотношение поражда права и задължения. Предмет на разглеждане са същинските финансови правоотношения пораждащи права и задължения. Тук се говори за финансови вземания. С термина се обозначават на първо място финансовите вземания, с финансов произход вземания и всички субективни права с финансов произход без значение носителя на правото. Под вземания се обозначават и публичните финансови вземания. Тук носител е държавата - данъци и такси, но не пенсии и стипендии. Публично вземане в по-широк смисъл - и вземанията с нефинансов произход, например глоби, конфискации, приходи от приватизация. В ДПК се говори за публични вземания (чл.13):
• ~публични държавни вземания:
• -вземания с финансов произход
• -вземания със санкционен произход
• ~частни държавни вземания:
• -вземания с гражданско правен произход
• -други държавни вземания
• 1. Вземания с финансов произход - неточно е, че става дума за публични
• вземания. Това са най-важните вземания - с данъчен произход освен същинските-митата и таксите. Последните имат данъчен характер, защото се определят от държавата едностранно. Тези вземания формират основните бюджетни приходи на държавата и могат да бъдат планирани и прогнозирани. Постъпват перманентно в бюджета и са скрепени със срокове. Колкото е по-голямо задължението-толкова е по-къс срокът.
• 2. Вземания със санкционен произход - наказателен или административно
• наказателен произход. Санкциите имат двуяка функция-превъзпитание и приход в бюджета. Имат сравнително малък дял в бюджета и не подлежат на планиране. Усилията са държавата да въздейства в посока спазване на реда.
• 3. Вземания с гражданско правен произход - тук държавата не участва в
• качеството си на власт, а като равноправен субект:
• -с договорен характер - държавният орган няма пълна свобода да договаря;
• -на деликтно основание (непозволено увреждане) - репариране на вредите, няма приход в бюджета.
• Други държавни вземания - приходи от приватизация, от непотърсени награди и печалби от лотарии, приходи от неизправни стипендианти.
• Начини за определяне на размера на публичните вземания:
• ~постоянни (твърд размер) - размерът не зависи от имущественото състояние, от печелбата на субекта. Финансовата администрация не извършва никакви действия по определяне на размера, той е определен от закона. Най-често при таксите, по-рядко при данъците;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бизнес право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.