Бизнес право


Категория на документа: Право


БИЗНЕС ПРАВО

ЧАСТНО И ПУБЛИЧНО ПРАВО
Делението на правото на частно и публично датира от времето на Римското право. Публичното право регулира отношенията между държавата от една страна и отделните лица и техните общности.Частното право регулира отношенията между отделните индивиди. Разграничаването се извършва въз основа на няколко основни критерия: предмет, метод и принципи на правното регулиране.
По отношение на предмета на правно регулиране можем да кажем, че публичното право регулира първо обществените отношения, възникващи и установени по повод достигането и упражняването на държавна власт. Характерна особеност е, че единият субект е винаги държавата в лицето на нейните органи и институции. В тези рамки държавата упражнява, обвързва и повелява с поведението си другата страна, а това са гражданите. Публичното право регулира и друг тип обществени отношения. То определя компетентността и правомощията на държавните органи и взаимоотношенията между тях.

Частното право регламентира обществените отношения, които по силата на своята същност, конструират гражданско общество. В рамките на тези отношения си взаимодействат отделни личности. Цел на частното право е да задоволи интересите и индивидуалните потребности на индивидите.

Между частното и публичното право не съществува рязка и непреодолима граница, възможно е обществените взаимоотношения, регулирани от публичното право да станат предмет на частното право и обратно. Тази трансформация може да стане винаги в името на общия интерес. Вторият критерий е методът на правно регулиране (начините и средствата, чрез които се въздейства върху съзнанието и волята на лицата, а оттам и върху поведението им). Съществуват два основни метода на правно регулиране: императивен и диспозитивен. При императивния имаме само един начин на поведение – това е т.нар. метод на власт и подчинение. Диспозитивният представя възможността за два или повече начина на поведение, уреждайки отношенията между равнопоставени лица (метод на координация).
Публичното право използва императивния метод. Чрез него държавата установява и упражнява своята власт, като на индивидите се представя един единствен начин на поведение. Частното право използва диспозитивния метод, т.е. предоставя възможност на лицата да хармонизират волите си с цел задоволяване на интереси. В пазарната икономика диспозитивният метод се проявява най-силно.
Третият критерий са принципите на правно регулиране. Те служат за юридическа обосновка на двата дяла, оформят парадигмата на частното и публичното право. Публичното право се конституира на принципа на държавата и е разрешено само и единствено това, което изрично е посочено и позволено в закон или в друг източник на право. Държавните органи не могат да излизат извън рамките на своята компетентност. В публичното право правните субекти следват принципа на неотклоняване от предписанията на правните норми. Частното право се основава на друг принцип – на отделната личност и на обществото е позволено всичко, което не е забранено излишно със закон.
Идеята за разделението между материално и процесуално право е свързана с идеята за справедливостта. Те разкриват способността на правото да служи като защита на личната свобода. Материалното право регулира правата и задълженията на правните субекти в тяхното социално поведение. То включва имуществени, лични и неимуществени права и свързва правно признатия интерес с правомерното поведение. То представлява призната от всички останали власт на индивида, с която се задоволяват интересите му. Случва се обаче индивидите да не зачитат чуждата власт, а често пъти материалното право не е ясно формулирано в конкретни ситуации. В тези случаи се прилага процесуално право, чиято функция е да регулира правото и задълженията на правните субекти във връзка с един вече възникнал правен спор. Неговата цел е да внесе яснота и определеност в материалните правоотношения (т.е. има вторичен характер по отношение на материалното право). Процесуалното право е инструмент за справедливо и общественополезно прилагане на материалното право. То включва въпроса как се защитава и възмездява материалното право, т.е. съдържа защита и гаранцията й във връзка с установяване на санкция за нарушение срещу материалните права на индивида. Процесуалното право включва и процедурат, в рамките на която се реализира тази санкция,определя и съразмерността на възмездието и причинената щета. По този начин процесуалното право е основна норма на осъществяване на юридическа отговорност. Съвкупността от правила, чрез които се опазват материалните права, формира процеса, в рамките на който най-важен е съдът.

Финансовото право като отрасъл на действащото право на Република България.

В правната теория съществуват две теории:
♦ финансовото право е самостоятелен отрасъл;
♦ обективното финансово право е компилативен правен отрасъл, т.е. то има допирни точки с всички други правни отрасли и няма собствен предмет на правно регулиране.
Първото становище е, че финансовото право е самостоятелен отрасъл, но има връзка с другите правни отрасли. За да бъде обособено като самостоятелен правен отрасъл трябва да има собствено правно регулиране, т.е. определен кръг от обществени отношения, с които друг отрасъл не се занимава и трябва да има метод на правно регулиране (вторичен критерий).
Финансовото право като отрасъл на правото - самостоятелен отрасъл на правната система, представляващ съвкупност от финансово-правни норми, регулиращи обществени отношения, възникващи в процеса на финансовата дейност на държавата, относно разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (националния доход) и контрола върху тази дейност, с цел набиране и използване на необходимите на обществото и държавата финансови средства. В теоретичен аспект е важно въздействието върху икономиката с цел набирането и използването на средствата от бюджета.
Финансовото право като учебна дисциплина представлява теоретически знания и практически умения за действащото обективно финансово право и за достиженията на финансово-правната наука. Изучава се в Юридическите и Икономическите факултети.
Финансовото право като наука представлява научни изследвания върху финансовото право като отрасъл на правото, за да може да бъде използвано от държавата като средство за ръководене и управление на финансите и развитие на икономиката и обществото
2. Предмет на финансовото право е съвкупността от отношения, възникващи в резултат на упражняваната финансова дейност на държавата, по повод на разпределението, натрупването, разходването и използването на съвкупния обществен продукт (национален доход) и контрола върху тази дейност. Същността на предмета на регулиране на финансовото право се разграничава от три предпоставки:
♦ обществено-икономическо развитие;
♦ възпроизводство; за повишаване на възпроизводството трябва да се произвеждат повече материални блага, т.е. по-голям национален доход (националният доход е предмет на разпределение и използване и той е източник на всички блага);
♦ ролята на държавата е да ръководи разпределението и използването на националния доход.
Финансовото право регулира финансовите отношения. Те имат паричен характер (управляват движението на паричните средства), но не всички финансови отношения са парични и: vice versa.
Държавата има две сфери - производствена и непроизводствена (образование, здравеопазване, наука, армия, etc.). Производствената сфера създава националния доход. Държавата не може без непроизводствената сфера и затова трябва да се намери начин за прехвърляне на средствата от производствената сфера. С тази цел се създава държавният бюджет, който осъществява връзката. Държавният бюджет е централизиран паричен фонд. Отношенията по прехвърлянето се наричат финансови отношения.
3. Предмет на правно регулиране.
В тази връзка предметът на правно регулиране има комплексен характер и обхваща относително самостоятелни и взаимно и необходимо обвързани обществени отношения. Предметът отразява единният процес на създаване и определяне на дохода и печалбата.
♦ създаване на дохода и печалбата. Това става в производствената сфера. Характерен е общ финансово-правен режим и имаме финансова отчетност.
♦ разпределение на дохода. Включва данъци, мита, публично-правни вземания, задължителни финансови вноски. Тези отношения се наричат най-общо данъчни и с тях се занимава данъчното право. Те са отношения, с които се разпределя натрупания финансов доход. Обособява се в централизирани и децентрализирани фондове. Децентрализираните се използват за нуждите на стопанските организации, а централизираните се разходват за задоволяване на общодържавни нужди.
♦ натрупване и разходване на финансовите средства. Натрупването става в държавен, републикански, местен бюджет, фондове за обществено осигуряване, извънбюджетни сметки etc. Наричат се бюджетни отношения и се регулират от бюджетното право.
♦ използване на натрупаните в централизирани и децентрализирани фондове парични средства. Те трябва да бъдат използвани производително. Става дума за банковата система, а отношенията са парично-разходни и с тях се занимава банковото право. Включват се отношенията по изпълнение на държавния бюджет, по паричното обръщение; става дума за кредитиране, влогонабиране и разплащане; отношения по повод използването на натрупаните финансови средства: специфични финансово-правни способи за движението, съхранението, прехвърлянето, начина на плащане и т.н.
♦ контрол. Контрол върху всички четири предходни елемента, като контролът изисква те да се извършват в съответствие с финансово-правните норми. Контролът е: финансов, данъчен, митнически, банков, ценови, бюджетен. Тези отношения са контролни отношения и с тях се занимава финансовият контрол. Финансовият контрол се осъществява от Държавния финансов контрол, данъчният от данъчните дирекции, бюджетният от Сметната палата и т.н. Характерното за контролните отношения е, че възникват винаги и само по волята на държавата. Не са първични разпределителни отношения, а вторични – контролни. Не са парични отношения, но последиците им са парични.

4. Финансовите отношения са публично-правни отношения и са резултат от държавната дейност.
Поне един от субектите по всички финансови правоотношения е държавата, правоотношенията са желани и установени от нея и затова държавата полага усилия за тяхното усъвършенстване. Финансовото право е част от публичното право.
Финансовите отношения имат организираща роля: чрез финансовата дейност на държавата се осигурява планомерно разпределение на финансовите средства.
Място на проявление на финансовите отношения е финансовата система на държавата, което означава - в самите фирми и при прилагането на данъчната система.
Приложение - финансовите правоотношения са само резултат от приложението на правни норми. Те не съществуват обективно в действителността, а само и единствено по силата на правни норми.
Финансовите правоотношения имат паричен характер, защото възникват и се прекратяват по повод на парични средства.
Има три момента в едно финансово правоотношение:
1) задължение да се получи или заплати сума пари по силата на правна норма;
2) една от страните е държавата, тя е и активен субект;
3) има и отношения, които нямат за обект парични средства - наричат се безобектни, вторични или помощни - биват устройствени, контролни или процесуални.

5. Методът на правно регулиране - е способът, чрез който се уреждат отношенията. Той показва по какъв начин се регулират провежданите в отрасъла отношения. В правото има 2 типа: равнопоставеност (характерен за гражданското или частното право) и властническо-императивен метод, който регулира публично-правни правоотношения, които са от особено значение за държавата.
Властническо-императивният метод се изразява чрез самото финансово законодателство - диспозитивните норми са изключение, и чрез индивидуалните финансови актове, които са властнически актове - актове, които финансовата администрация издава по прилагането на финансовото законодателство и в тях са предвидени санкции за нарушение или принудителни мерки за изпълнение. Дори на своите органи държавата не разрешава договаряне.
Във финансовото право финансовите органи действат в условията на обвързана компетентност. В цялото финансово право има само 2-3 случая на оперативна самостоятелност.
Властническият метод във финансовото право не се покрива с властническия метод в административното право. Във финансовото право той е засилен. Актовете на финансовата администрация са с декларативно, а не с конститутивно действие, т.е. не създават права и задължения тепърва. Актът прави вземането ликвидно и изискуемо, затова и във финансовото право са едни от най-тежките глоби и санкции. Във финансовото право има и принудителни финансови мерки.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Бизнес право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.