Авторски и сродни права в музиката


Категория на документа: Право


ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ УНИВЕРСИТЕТ "Св. Св. Кирил и Методий"

СТОПАНСКИ ФАКУЛТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
На тема: "Авторски и сродни права в музиката"

Съдържание:
1. Обекти и носители на авторското право.................................3
1.1 Обекти на авторското право............................................3
1.2 Носители на авторското право.........................................4
2. Притежатели на права при музикалните изпълнения.................5
3. Права на артиста-изпълнител. Права на продуцентите...............5
3.1 Права на артиста изпълнител..........................................5
3.2 Права на продуцентите..................................................6
4. Икономически права. Възнаграждение. Свободно използване.....6
5. Музикална индустрия в България.........................................8
6. Колективно управление в областта на музикалните творби........9
7. Колективно управление на музикални произведения в България10
8. Музика в интернет..........................................................11
9. Лицензиране на музиката в интернет...................................13
10. Скандалът "Лорейн"........................................................14
11. Използвана литература....................................................17

1. Обекти и носители на авторското право
1.1 Обекти на авторското право.

Обектите на авторското право в общи линии са "всички произведения на литературата, изкуството и науката, които са резултат на творческа дейност и е изразено по какъвто и да е начин и в каквато и да е обективна форма". Това означава, че всички произведения в областта на литературата, музиката, сценичните произведения, киното, произведенията на изобразителното изкуство, архитектурата, фотографията, графичния дизайн (най-вече на печатните издания). Към тези произведения, които са под опеката на авторското право, се включват и преводите и преработките на съществуващи произведения. Това означава, че ако дадено произведение от областта на литературата на английски език бъде преведено от автор на български език, той получава права върху произведението на български език. Аранжиментите на музикалните произведения също могат да бъдат защитени от Закона за авторските и сродни права. Част от произведение също може да бъде защитено от този закон.

Изключение правят няколко произведения, които са ясно упоменати в Закона за авторското право и сродните му права. Това са нормативни и индивидуални актове на държавни органи за управление, както и официалните им преводи. Други изключения, посочени в този закон са фолклорните творби. Например не може някой автор да си препише някоя народна песен за негова и по този начин да печели от заплащане за авторските права. Но ако направи негов аранжимент, той може да кандидатства за авторство, защото според закона аранжиментите попадат под егидата му. Идеите също не могат да се защитят от авторското право. Няма начин, по който някой да има идея за създаването на нещо и да си я запази. Трябва да изобрети нещо, но тогава това изобретение не е в сферата на авторското право, а трябва да се патентова, което е по-различно от авторството. Новините, фактите и сведенията също не попадат под закрилата на този закон. Никоя новинарска агенция не може да защити новината, която публикува.

Като се обобщи, всички произведения, които са създадени целенасочено, които са упоменати в Закона за авторското право и сродните му права. При нарушаването на правата, авторите могат да потърсят наказание на нарушителите, както е упоменато в закона. Този закон, в сегашния му вид, е създаден през 1993г., но е променян и допълван постоянно, защото той трябва да е в крак с новите тенденции на авторство и на нарушенията на авторското право.
1.2 Носители на авторското право

Според Закона за авторското право и сродните му права, "Автор е физическото лице, в резултат на чиято творческа дейност е създадено произведение. Други физически или юридически лица могат да бъдат носители на авторско право само в случаите, предвидени в този закон". За да бъде автор, лицето трябва да покаже написаното му име или друг символ върху оригинала на творбата. След това той трябва да покаже, че в действителност е лицето, което е автор на даденото произведение. Едва след като се докаже, той става автор и този закон може да защити неговата творба.

В законът е упоменато и когато авторът не е с собственото си име, а с псевдоним. Тогава друго физическо или юридическо лице може да представи автора, но само след изричното съгласие на автора на това произведение. Това може да не се наложи, когато псевдонима на автора е ясно разпознаваем и няма нужда от това да се посочи конкретния автор - пример за това в българската музика е изпълнителя Графа, чието истинско име е Владимир Ампов.

Законът дава право да има и т.нар съавторство. Това е характерно за най-вече за музиката, но се среща и в другите области, закриляни от този закон. Това важи, когато една песен е създадена от дует, трио или група. Законът за авторското право и сродните му права посочва, че авторското право е общо, независимо от това дали произведението е цяло или на части. За да се преработи или да се използва дадено произведение, което е съавторско, то трябва да се получи съгласието на всички, ако не се стигне до това, въпросът се решава от съда. Също така в закона е упоменато, че след като е дал съгласието си, част от групата автори не може да се противопостави на използването на творбата им, това важи и когато решението е взето от съда, той само може да обжалва. Възнагражденията, които получават като общо се разделят на дялове, които те самите са определили, а когато на лице е спор, той се разрешава от съда. Пример за това е ако една музикална група се раздели и всеки от участниците в нея иска да получава по-голяма част от възнаграждението, въпросът се решава в съда.
2. Притежатели на права при музикалните изпълнения

Няма страна в света, в която да не се консумира музика, почти всички страни произвеждат разнообразни музикални форми и стилове. Музиката се създава и "употребява във всяка култура, следователно може да се каже, че музикалните произведения са най- достъпните за потребление продукти.

Според чл.2 от ЗАПСП, авторското право върху музикални произведения възниква със самото им създаване. Тези произведения могат да бъдат под материална форма- аудио касета, компакт диск или др., както и в нематериална форма. Според същия този закон, авторското право, не само за музикалните произведения, свършва 70 години след смъртта на автора, а когато са няколко автора, след смъртта на последния жив автор. След като изминат 70 години от смъртта на автора или последния автор на изпълнението, музиката може да се използва свободно, ако не се нарушават други закони, които са включени в ЗАПСП.

Притежателите на права в музиката могат да са притежатели на авторски права или на сродните му права. Притежателите на сродни на авторското право права са артистите-изпълнители върху техните произведения, продуцентите на звукозаписни компании върху техните звукозаписи, радио- и телевизионните организации върху своите програми.
3. Права на артиста-изпълнител. Права на продуцента
3.1 Права на артиста-изпълнител.

Според ЗАПСП артист-изпълнител е лицето, което пее, танцува, свири, рецитира, играе, режисира, дирижира, коментира или изпълнява по друг начин произведение. Артистът-изпълнител има правото да изисква да се изпише името му или псевдонима му по време или след всяко показване на даденото произведение, също така има право да изисква запазването целостта на даденото произведение. Например по време на излъчването на песен в някой музикален канал, в началото и в края на песента се изписва името на изпълнителя и името на песента, а в радиото се съобщава.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Авторски и сродни права в музиката 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.