Анализ-разработка на съдебно решение


Категория на документа: Право


 В настоящата разработка ще бъдат анализирани и изследвани мотивите, и диспозитива на съдебно Решение № 228 от 02.04.2013г. постановено от Административен съд - Монтана, І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и осми март, през две хиляди и тринадесета година по административно дело №125/2013г.
Съдебното дело е образувано на основание чл.147, ал.2 от АПК където е нормативно установена възможността на прокурора да подаде протест срещу незаконосъобразни административни актове. Същият член препраща и към разпоредбата на чл.16 пак във връзка с участието, и правомощията на прокурора в административния процес. Производството се води и въз основа на чл.149, ал.5 от АПК, обосновавайки възможността административните актове да бъдат оспорвани по повод обявяването на тяхната нищожност без ограничение във времето, тоест нямаме преклузивен срок в тази хипотеза. Аргумент за откриване на съдопроизводството е и разпоредбата на чл.45, ал.8 от ЗМСМА, където е нормирана контролно-отменителната компетентност като опция на Административния съд по повод законността на актовете издавани от Общинския съвет. Фактически делото е образувано по повод протест на Емил Овчаров - прокурор при Районна Прокуратура гр. Монтана, с който протест се иска обявяването нищожността на Решение № 453 взето с Протокол № 16/29.01.2013г. на Общински съвет Монтана, с което на основание чл.21 ал.1 т.8 от ЗМСМА, чл.14 ал.7 във връзка с ал.2 от "Закон за общинската собственост" (ЗОС), във връзка с чл.13 ал.1 т.2 от "Закон за концесиите" (ЗК), във връзка с §1 т.4 от "Закона за публично-частното партньорство" (ЗПЧП), във връзка с §1 т.22 от Допълнителните разпоредби на "Закон за дейностите по предоставяне на услуги" (ЗДПУ) е взето решение в три точки, че:
- т.1 "Язовирите - публична общинска собственост на територията на Община Монтана, не са обекти от обществен интерес";
- т.2 "Дава съгласие имотите по т.1 от решението да бъдат предоставени на трети лица, по реда на чл.14 ал.7 ЗОС";
- т.3 "т.3 Възлага на Кмета на Община Монтана изпълнението на горното решение".

По същество в протеста си прокурор Овчаров поддържа тезата, че административният акт е нищожен, тъй като е постановен при липса на компетентност - чл.146, т.1 от АПК и в грубо нарушение на материалния закон - АПК, чл.146, т.4. Развити са доводи, с които прокурорът твърди, че имоти публична общинска собственост следва да бъдат предоставени на концесия по реда на "Закона за концесиите", а не отдавани под наем по реда на "Закон за общинската собственост". По същество и в хода на спора прокурорът не взима становище. Към същото адм. дело (№125/2013г.) е присъединена и Заповед №АК-04-6 (1)/26.02.2013г. на Областният управител на Област Монтана Николай Пенчев, с която се оспорва законосъобразността на Решение №453 взето с Протокол №16/29.01.2013г. на Общински съвет Монтана, като са развити доводи за съществено нарушение на материалния закон и административнопроизводствените правила - АПК, чл.146. т.3. По същество на спора, Областния управител в качеството си на оспорващ е представен от пълномощника си ст. Експерт Иванова, която е надлежно управомощен и правоспособен юрист. Старши експерт Иванова поддържа оспорването като подробни доводи развива в мотивирано становише представено по делото. Ответникът по спора, представен от упълномощеното от него лице - адвокат Цветков развива обстойни доводи за неоснователност на протеста и оспорването на Областния управител на Област Монтана.
Първи състав на Административен съд - Монтана, вземайки предвид:
- оплакванията в жалбата;
- доводите на страните;
- събраните по делото доказателства;
- приложимата нормативна уредба;
- извършвайки служебна проверка на оспорения административен акт по силата на чл.168, ал.1 от АПК, счита за установени следните няколко пункта в мотивите си:

Позовавайки се на чл.149, ал.5 от АПК - административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. В такъв случай протестът на прокурор Овчаров, и в качеството му на лице с призната административна правосубектност, изхождайки от чл.16, ал.1, т.1 във връзка с чл.147, ал.2 от АПК - се признава за процесуално допустим. Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.4 ЗМСМА - Областният управител може да върне незаконосъобразните актове за ново обсъждане в Общинския съвет, като в случая това е станало със Заповед №АК-04-6/06.02.2013г. (л.6 по приобщеното Адм.дело №171/13г. на Адм.съд Монтана), която е постъпила в Общински съвет Монтана на 06.02.2013г. (видно от писмо вх.№06-00-45/06.02.2013г. л.5 по приобщеното Адм.дело №171/13г. на Административен съд Монтана). Съгласно разпоредбата на чл.45 ал.8 ЗМСМА върнатият за ново обсъждане акт може да бъде оспорен пред съответния административен съд от кмета на общината, съответно от областния управител в 7-дневен срок от изтичане на срока по ал.7, ако в този срок Общинския съвет не се произнесе по него. В случая от приетото на л.29 по делото писмо №11-12-234/15.03.2013г. се установява, че Общинският съвет Монтана не е преразгледал върнатото решение, тоест оспорването инициирано със Заповед №АК-04-6 (1)/26.02.2013г. на Областният управител на Област Монтана е подадено в срока по чл.45 ал.8 във вр. с ал.7 ЗМСМА и е процесуално допустимо.
Изхождайки от горепосочените аргументи, протестът на прокурора и заповедта на Областния управител - се считат за процесуално допустими по делото.

С това приключва етапът от съдебното дело където се преценява допустимостта на искането и съответно дали има правен интерес жалбоподателят/ите. В случая това е положително установено от съда. След това, конкретно по делото, съдът установява от фактическа страна процедурата по приемането на Решение №453 взето с Протокол №16/29.01.2013г. на Общински съвет Монтана, на основание чл.21 ал.1 т.8 ЗМСМА, чл.14 ал.7 във връзка с ал.2 "Закон за общинската собственост", във връзка с чл.13 ал.1 т.2 "Закон за концесиите", във връзка със "Закона за публично-частното партньорство", във връзка с Допълнителните разпоредби на "Закон за дейностите по предоставяне на услуги" е решено, че т.1.Язовирите - публична общинска собственост на територията на Община Монтана, не са обекти от обществен интерес; т.2.Дава съгласие имотите по т.1 от решението да бъдат предоставени на трети лица, па реда на чл.14 ал.7 ЗОС; т.3 Възлага на Кмета на Община Монтана изпълнението на горното решение, като за приемането му са гласували общо 29 общински съветници от присъстващи 32.
Въз основа на събраните доказателства, имайки предвид становищата на страните І-ви състав в съдебно заседание на двадесет и осми март през две хиляди и тринадесета година, Административен съд - Монтана формира следните правни изводи по същество на спора:

На първо място, намира за основателен прокурорския протест и се съгласява с изложените аргументи относно нищожността на Решение №453 взето с Протокол №16/29.01.2013г. на Общински съвет Монтана. Пороците на акта са толкова радикални и съществени, че неговата нищожност възниква ipso iure - съдът просто я постановява, като обосновката (чл.121, ал.4 от КРБ) му е солидна и обстойна.
Съдът представя конкуриращите се правни норми, които са инкорпорирани в няколко различни нормативни актове като след тълкуването им разяснява коя е приложимата процедура, която е следвало Общински съвет - Монтана да проведе. Това, което става ясно от аргументите на съда за постановеното решение, е явното неспазване на правилото, че специалната норма дерогира общата, което може да стане само след като правилно се разтълкуват, нещо което е извън "обсега" на един инженер какъвто е председателят на Общински съвет - Монтана. Та директно на въпроса по решаването на казуса:

От гледна точка на действащата поправка (de lege lata) в чл.14, ал.7 от ЗОС (ДВ., бр.15/2011г.) - "Свободни имоти или части от тях - публична общинска собственост, могат да се отдават под наем за срок до 10 години при условията и по реда на ал. 2 след решение на общинския съвет. Части от имоти - публична общинска собственост, които са предоставени за управление по реда на чл. 12, могат да се отдават под наем, при условие че не се възпрепятства осъществяването на дейностите, за които съответният имот е предоставен за управление". От друга страна, от гледна точка на разпоредбата в чл. 13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите - "на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес", т.2 - "обекти, имоти или части от имоти, публична държавна или публична общинска собственост". Видно от чл.19, ал.1, т.1 от Закон за водите - "Публична общинска собственост са... т.1 - водите и водните обекти, в това число естествени извори, езера и блата, когато са разположени на земи - общинска собственост, и не са води и водни обекти по смисъла на чл.11 а именно:
" Публична държавна собственост са следните води и водни обекти:
- водите на реките и принадлежащите им земи, както и водите във водохранилищата, включително и тези в язовирите и микроязовирите - държавна собственост;
- естествени езера, лагуни, лимани, блата и блатисти местности, когато са разположени в земи - държавна собственост;
- подземните води, с изключение на минералните, независимо от това дали се намират под държавна, общинска или частна собственост;
- естествените водопади и прилежащите им ивици в зависимост от естествения ландшафт, но не по-тесни от 10 м от двете страни на водопада;
- водите, в това число отпадъчните води, когато изтичат от имоти, публична или частна собственост, и се вливат във води - публична държавна собственост".
Намеренията на Общински съвет - Монтана да отдаде под наем обектите по чл.19, ал.1, т.1 в този случай язовири, се свежда до избиране между две процедури, тъй като tentum non datum ( трети вариант няма ). Неправилно е приложен редът по чл.14, ал.7 от Закон за общинската собственост за отдаването им под наем чрез провеждане на явен търг. Това е така, защото всички язовири на територията на Община Моната са публична общинска собственост, което означава че тук трябва да се приложи процедурата по чл.13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите за отдаването им на концесия. Фактически объркването идва от това, че за конретния казус имаме разпореждане с воден обект по смисъла на Закона за водите а не имот публична общинска собственост. Специалния ред в Закон за водите, който се явява специален спрямо Закон за общинската собственост, препраща към процедурата по концесиониране в Закон за концесиите.
Опирайки се на доводите си, процесуалния представител на ответника защитава тезата за законосъобразност на т.1 от оспореното Решение № 228 от 02.04.2013г. на Общински съвет - Монтана. Тези доводи съдът намира за неоснователни, тъй като преценката дали язовирите намиращи се на територията на Община Монтана са обекти с обществен интерес, не е от компетентността на съвета, id est налице е явно превишение на властта - израз на некомпетентността на Общински съвет - Монтана. Язовирите са обекти с обществен интерес ex lege, видно от разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите, според която на концесия по реда на този закон се предоставят обектите от обществен интерес - обекти, имоти или части от имоти - публична държавна или публична общинска собственост. Съгласно разпоредбата на чл.20, ал.1 от Закон за водите - при сключване на договор за концесия за води, водни обекти, водностопански системи и съоръжения - публична общинска собственост.... Тоест тук по силата на закона (ipso iure) обектите по чл.19, ал.1, т.1 от Закон за водите изрично са обявени за обекти с обществен интерес. Следователно тези обекти могат само да бъдат концесионирани по реда на Закон за концесиите, per argumentum a contrario се явяват Преходните и заключителни разпоредби от Закон за сдруженията за напояване - §3 и §4, но описаните в разпоредбата хипотези в случая не са налице. Независимо от всичко така дефинираните язовири - обекти с обществен интерес не трябва да се отдават под наем по реда на чл.14, ал.7 от ЗОС. Излизайки от рамките на своята компетентност, позовавайки се на изцяло несъотносимите разпоредби на §1 т.4 от ЗПЧП във връзка с §1 т.22 от ЗДПУ:
- §1 т.4 от Закона за публично-частното партньорство - "Обществен интерес" има значението, определено в Закона за дейностите по предоставяне на услуги.
- §1 т.22 Допълнителните разпоредби на Закон за дейностите по предоставяне на услуги: "Обществен интерес" са основания, признати като такива в практиката на Съда на Европейския съюз, включително обществен ред, обществена сигурност, обществена безопасност, обществено здраве, запазване на финансовата стабилност на системата на общественото осигуряване, защита на потребители, получатели на услуги и работници, добросъвестност на търговските сделки, борба с измамите, опазване на околната среда, здравето на животните, интелектуалната собственост, опазване на националното историческо и културно наследство, цели на социалната и културната политика - Общиснки съвет - Монтана е приел, че язовирите не са обекти с обществен интерес а този въпрос е решен по силата на закона - per argumentum a fortiori са разпоредбите на чл.13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите във връзка с чл.19, ал.1, т.1 и чл.20, ал.1 от Закон за водите.

По силата на тези аргументи съдът обявява нищожността на взетото Решение № 228 от 02.04.2013г. на Общински съвет - Монтана, и възлагането на задължението спрямо Кмета на гр. Монтана да изпълни решението в т.3 от същия акт. Нищожността се обявява по повод наличието на следните пороци в решението:
- липса на компетентност;
- нарушаване на материалния закон;
- съществено нарушение на административнопроизводствените правила.
Административния съд - Монтана привежда като довод за отмяна на оспореното решение и аналогични съдебни решения на ВАС, като например Решение №9857 по Адм.дело №6188/2011г., Решение №12567/2011г. по Адм.дело №6387/2011г., Решение №15872/2011г. по Адм.дело №9882/2011г. и т.н. По - специално внимание искам да обърна на Решение № 4274 постановено на 27 март 2013г. по административно дело № 14655/2012, което е почти идентично с гореизложеното и затвърждава принципът, от който се ръководи ВАС, а именно налагане на точна, еднаква и непротиворечива съдебна практика, която всички административни и други съдилища считат задължителна (opinio necessitates ). Производството е по реда на чл.208 и чл.209 от АПК и е образувано по две отделни касационни жалби.
От една страна оспорващ решение №73 от 12.10.2012 г., постановено от Административен съд - Търговище по адм. дело № 107/2012 г.,с което е прогласена нищожността на решение № 28 по протокол №36/08.03.2007г. на Общински съвет - Търговище е председателят на ОС - Търговище. В жалбата са развити доводи подкрепящи тезата, че съдебното решение е годно за касация поради неправилно приложение на материалния закон - § 4, ал.1 от ПЗР на Закона за сдруженията за напояване,чл.13, ал.1, т.2 от Закона за концесиите,чл.19, т.4, "б" и "в" от Закона за водите и чл.14, ал.7 от Закона за общинската собственост. В този смисъл оспорващият твърди, че решението е необосновано в колизия е с процесуални, и материални разпоредби - чл.209, т.3 от АПК и в този смисъл иска неговото отменяне от ВАС.
Касационна жалба е подадена и от "Алгара"ООД гр.Търговище, чрез процесуален представител. Касационният жалбоподател развива доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение, поради което прави искане за отмяна на решението и решаване на делото по същество.
Ответник по касационните жалби е Районна прокуратура - Търговище не взима становище по същество на делото.
Заинтересовани страни по делото са: Нели Аврамова, "Спаркли Ребъл"ООД, Крум Крумов, "Лора Х 2" ЕООД, ЕТ"Станислав Желев", "Тони-Тур 05"ЕООД, "Агродима" ООД, Калоян Петков, "ЛВК-56"ЕООД, "Пъргавина"ООД, Стефан Грозданов и "Спортен Риболов" ЕООД, макар и бидейки редовно призовани не взимат също становище по жалбите. Представителят на Върховна административна прокуратура привежда доводи за неоснователност на касационните жалбите, аргумнетирайки се с нищожността на решението взето от ОС - Търговище, взето извън рамките на материалната му компетентност.
Четвърто отделение на Върховен административен съд, приемайки касационните жалби за процесуално допустими, и анализирайки касационно - правните основания заложени в тях, изхождайки от чл.209 АПК е приел за установено от правна и фактическа гледна точка следното:

Още в началото на изложението на мотивите си ВАС е счел, че по същество касационните жалби са неоснователни. Производтсвото пред Административен съд - Търговище е инициирано с протест на районния прокурор, който атакува законосъобразността на Решение № 28, по протокол №36/08.03.2007г. прието на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, §4, ал.1 от ЗСН, във вр. с чл. 14, ал.7 от ЗОС, с което решение е дадено съгласие да бъдат отдадени под наем чрез търг по реда на НПУРОИ - язовирите общинска собственост. При проявен интерес и пак по реда на НПУРОИ е възложено на кмета на общината, да организира търговете за отдаване под наем на тези обекти. На основание на процесното решение са сключени 13 договора за наем на язовири в резултат на проведените публични търгове. Всички договори са сключени със срок до учредяване сдружение за напояване, но за не повече от 5, съответно 10 години.
За да обяви нищожност на процесното решение на общинския съвет, съдът е приел, че то е постановено в противоречие с материалния закон, тъй като правното основание, послужило за приемане на оспореното решение не е налице. Предвид този й статут и разпоредбата на чл.20 от ЗВ, управлението на водните обекти, публична общинска собственост се извършва само чрез отдаването и на концесия.Закона за водите е специален закон, който предвижда реда за управление и разпореждане с водните обекти, публична общинска собственост, изключващ отдаването им под наем. Истина, е че чл.11, ал.1 от ЗОС има хипотеза при, която е предвидено отдаването под наем на подобни обекти, но само когато в специален закон е предвидено това - тук нямаме налица такава хипотеза. Тук приложима се явява разпоредбата на чл.13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите. В противоречие на материалния закон ще бъде ако горепосоченият обект бъде отдаден под наем по реда на ЗОС. Върховния административен съд счита, че така постановено решението на първоинстанционния съд не е неправилно а точно обратното. Процесните язовири подлежат само и единствено на концесиониране по реда на чл.13, ал.1, т.2 от Закон за концесиите, тъй като той е специален по отношение на разпоредбата в чл.11, ал.1 и ал.7 от Закон за общинската собственост. От тази гледна точка решението за отдаване под наем на ОС - Търговище е трябвало да стане по текстовете от Закона за концесиите, и всеки различен от това акт на съвета е изцяло нищожен, неспазвайки материалните разпоредби от ЗК.

Решението на Административен съд - Търговище за постановяване нищожността на Решение № 28, по протокол №36/08.03.2007г. прието на основание чл.21, ал.1, т.8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация, §4, ал.1 от ЗСН, във вр. с чл. 14, ал.7 от ЗОС е съвсем правилно, обосновано и в съответствие с материалните и процесуалните норми. Това автоматично означава, че жалбите не се уважават а се обявяват за неоснователни както и възраженията на ОС - Търговище за отмяна на първоинстанционното съдебно решение с доводите, че непраивлн ое приложен материалния закон. В решението си ВАС излага, че АС - Търговище работейки по спорното производство, точно е издирил, тълкувал и приложил разпоредбите от Закона за водите във връзка със Закона за концесиите, които са специални, и имат сила над тези от Закона за общинската собственост.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Анализ-разработка на съдебно решение 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.