Административно право и процес


Категория на документа: Право


1. АП в правната система на Р България. Предмет и система. Отграничаване от други правни отрасли. Значение на АП

1.Предмет и система

А) Административното право урежда специфичните отношения между правни субекти, които възникват в процеса на организиране и осъществяване на изпълнителната дейност на държавните органи или регулира обществените отношения в сферата на държавното управление. По тази причина отношенията тук имат управленски характер. Нормите на административното право очертават организацията и структурата на държавния административен апарат в неговото единство и разнообразие от образуващите го звена и подразделения, техните цели и задачи, както и правомощията (компетенциите), с които разполагат, за да решават отделните въпроси на държавното управление.

Б) Една част от отношенията се очертават като отношения по вертикал между различните органи на управлението. Друга част могат да се характеризират като отношения по хоризонтал. Управленските отношения между органите на държавно управление могат да се разглеждат и като отношения в сферата на общото управление, когато властващият субект е орган с обща компетентност (МС, областен управител), а също и в сферата на отрасловото управление, когато властващият субект е орган със специална компетентност (министър, ректор, директор и др.) С оглед на териториалното им проявление една част от управленските отношения са свързани с осъществяването на централно управление, други с местно (териториално) управление.

В)АП като отделен отрасъл на правото представлява комплекс от правни норми, които регулират обществените отношения във всички области на държавното управление. Особено важни са нормите на АП, които очертават субективните права на гражданите и организациите, тяхната защита, отношенията между гражданите и администрацията, свързани с възникване, изменение или прекратяване на определени административни задължения.

Следователно предметът на АП е свързан с регулирането на обществените отношения, възникващи и развиващи се по повод осъществяването на изпълнителната дейност на държавата или държавното управление.

Г) Методът на АП е методът на властването. Той обуславя и юридическото неравенство между страните, които участват в административните правоотношения: администрацията, която осъществява държавновластническите правомощия се намира в господстващо положение спрямо останалите участници.

Система на АП

АП представлява организиран правен механизъм, изграден като самостоятелна система, подчинен на определени принципи и цели.

Според това какво регулират и как се регулират нормите на АП биват МАТЕРИАЛНОПРАВНИ (уреждат системата и структурата на органите на държавно управление, тяхното правно положение, правата и задълженията на останалите субекти на АП като гражданите и техните организации); ПРОЦЕСУАЛНОПРАВНИ (регулират динамиката по осъществяване на материалноправните норми в областта на държавното управление; те са свързани с въпроса как, при каква процедура ще се реализират породените в нейната сфера правни отношения).

Според това дали се отнасят до всички власти на държавно управление или само до някои отрасли нормите се отнасят към Общата или Специалната част на АП. ОБЩА ЧАСТ - това са норми, които уреждат системата на държавния административен апарат, структурата и връзките между отделните звена, положението на държавните служители, заети в него, държавните имоти и т.н. СПЕЦИАЛНА ЧАСТ - това са норми, които уреждащ специфичните за даден отрасъл/подотрасъл правоотношения.

В Специалната част на АП се наблюдава обособяването на самостоятелни подотрасли като например Военно-административно право, Полицейско право и др.

2.Отграничаване от други правни отрасли. Значение на АП - материал

АП е основен отрасъл в единната система на правото. То разкрива общи черти с другите правни отрасли и се намира в определена връзка с тях.

АП е в най-тясна връзка с конституционното право. КП създава основата върху която АП изгражда своите правила. В областта на държавното управление нормите на АП са едно доразвитие на основните принципи и правила, очертани и утвърдени от КП.

АП разкрива голяма близост с Наказателно право и наказателно процесуалното право по въпросите свързани с уредбата на административнонаказателната отговорност.

Предметът на финансовото право, е предмет и на АП, доколкото финансовите отношения се определят като област, в която действат правни норми, чиито метод за регулиране е характерен и за АП.

Гражданското право се различава от АП по метода на регулиране а и по своя предмет.

Много са връзките между Трудовото право и АП. Обществените отношения, в които влизат помежду си работниците и служителите от една страна и учрежденията и предприятията от друга се регулират от трудовоправни норми с помощта на метода на равнопоставянето.

Заслужава да се отбележи и връзката между АП и някои смесени отрасли на правото като стопанското право, правото на опазване на природната среда и др.

2.Понятие за държавно управление (администрация). Държавно управление във функционалния смисъл

Изпълнителната власт се създава като реализация на принципа за разделение на властите, а АП е правният отрасъл изучаващ обществените отношения, възникващи при осъществяване на изпълнителната власт.

Чрез принципа за разделение на властите - изпълнителната дейност е част от държавната власт. Тя има за своя основна задача да провежда в действителността вече приетите от законодателната власт закони. Налага се всеки закон да бъде доразвиван, конкретизиран, детайлизиран, за да стане реално изпълним. С тази задача са натоварени ораните на изпълнителната власт. Въз основа на вече приет закон, със собствени актове те доразвиват законовите правни норми и по този начин ги правят реално изпълняеми от субектите, към които са насочени. Следователно изпълнителният и разпоредителният момент в работата на изпълнителните органи не могат да бъдат отделени един от друг.

Осъществявайки своите разпоредителни правомощия органите на изпълнителната власт създават нови правни норми, които могат да бъдат само вторични.

Органите на изпълнителната власт могат да правят това само въз основа на закона, в изпълнение на закона и в неговите рамки.

От тук следва една много важна презумпция за изпълнителната дейност: щом се развива въз основа на закона, в изпълнение на закона и в рамките на закона, тя не може да бъде незаконна. Това е т.нар. правотворческа дейност на изпълнителните органи.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно право и процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.