Административно право


Категория на документа: Право


Обща част

Понятието за държавно управление.
Изпълнителна власт- от лат. Език администрация означава управление, за това и административно право означава управленческо право. Нормите на административното право регулират обществените отношения, които имат управленчески характер. По принцип управлението на обществото се осъществява в 2 направления. Едното по линия на държавата, а другото по линия на обществените организации. За това говорим за държавно управление и обществено управление. Като разграничителни критерии е субекта на управление. Държавата осъществява управленческите си функции чрез 3 форми на дейност залегнали в конституцията, а именно законодателно, изпълнително и правораздавателно. От тези 3 дейности държавното управление в тесен смисъл е само допълнително-разпределително дейност на държавата.

Основните признаци на изпълнително разпределителната дейност на държавата са:
1.Непосредствено ръководство на всички области в обществото (образувание, промишленост, транспорт, здравеопазване и др.)
2.Юридическо- властническа дейност което означава, че при осъществяването й се издават различни правни актове, които са задължителни за изпълнение от субектите, към които са насочени. Тази дейност се осъществява в изпълнение на закона и се нарича подзаконова дейност.
3.Специални субекти, които конституцията определя като изпълнителни-разпоредителни органи. Разликата от законодателната дейност. От самото наименования става ясно, че държавата издава закони. Това се извършва чрез народното събрание. Законодателната дейност е първично нормотворческа дейност, тъй като създава първични правила на поведение по най-важните въпроси за обществото.

Изпълнително-разпределителна дейност има вторичен, правен характер и извършва вторична подзаконова дейност. Изпълнително-разпределителен характер означава, че дейността се извършва в изпълнение на закона. За основа служат законовите норми, в този смисъл държавата извършва изпълнителна дейност. Разпоредително е защото държавата обезпечава фактическото изпълнение на закона чрез органите на държавното управление.Това се извършва чрез издава не юредическо-властнически актове, които имат и нормативен характер. Разлика от правораздавателната дейност е юристдикциаонната дейност, което означава, че съда влиза в действие чрез специфични правила за дейност и възникнали правни спорове или правонарушения. При вземане на решение съдиите са независими и се подчиняват на закона.

Разликата от правораздавателната дейност от административната- административната дейност осигурява изпълнение на закона при създаване на нови или други властнически актове, които нямат право да решават правните спорове, както в правораздавателната дейност.
Предмет, система и източници на административното право

Като клон на правото административното право има за цел да регулира обществените отношения свързани с процеса на осъществяване на изпълнително, разпределителната дейност или тъй нареченото държавно управление в тесен смисъл на думата. Характерно за тези обществени отношения са, че те възникват по вертикалата- горестоящ и долустоящ орган- държавен орган и граждани. Това означава, че те винаги действат а принципа на власт и подчинение. Това означава, че единия субект винаги действа властнически.

Съотношението на административното право с другите отрасли на правото:
1. С конституционното право- връзката е най-тясна, защото конституционното право определя принципите на държавното управление, мястото и значението на държавното управление в системата на държавния апарат. То обхваща всички отрасли на правото, както и административното право. Административното право регулира вече конкретното отношение между органите в държавния апарат и техните компетенции.
2. Съотношение на административното право с гражданското. Гражданското право регулира имуществените отношения в обществото, като особеното при него е, че страните в правоотношението са равнопоставени. Административното право също може да регулира имуществените отношения, но тава е само част от него и те се регулират чрез властническо разпореждане на органите. Основната разлика тук е в метода на регулиране.
3. Съотношение с трудовото право. Трудовото право има за предмет на регулиране обществените отношения, които са свързани с правния статус на участниците в трудовия процес. Административното право в известна степен също регулира подобни отношения, но те са свързани с функционирането на държавна служба (условие за постъпване на държавна служба или държавна работа).
4. Съотношения с финансовото право. Едно от най-близките до административното право е финансовото право тъй като методът на регулиране съвпада. Разликата се състои в това, че финансовото право е свързано с регулиране, набиране и разпределение на финансови средства необходими за управление на обществото.
5. Съотношение с наказателното право. Най-видната разлика е предмета на наказателното право, който е свързан с налагане на санкции в случаите на извършване на престъпление. Административното право също има връзка с налагането на санкции, но те касаят деяния с по-ниска степен на обществена опасност. В административното право това са административни нарушения.
Източници на административното право.

1. Конституцията- основен източник
2. Законите- те се приемат от НС. Основните закони в административното право са: закон за административното производство (ЗАП); закон за административни нарушения и наказания (ЗАНН); закон за върховния административен съд (ЗАВАС) и други.
3. Подзаконови нормативни актове. Това да постановления на МС, наредби, разпоредби, правилници, инструкции на ОбС (общинските съвети) по места.

Системата на административното право обхваща: Обща част, специална част и административен процес.
-Обща част- съдържа норми, които се регулират. Основните принципи на държавното управление. Статус и компетентност на административните органи, особености на актовете, които издават административно-наказателна отговорност.
-Специална част- включва норми регулиращи обществените отношения в отделните отрасли и сфери на държавното управление- пример (промишлеността, селското стопанство, търговията).
-Административния процес- съдържа норми, които регулират процесионалните отношения свързани с издаването, обжалването и изпълнението на административните актове, както и реда за установяване на административно отношение и налагане на съответните наказания.

Органи на държавно управление- понятие и видове.
Субекти на административно право са държавни органи, и гражданите между които се развиват административно-правни отношения. Държавните органи са единна система състояща се от три вида държавни органи. Органи на държавната власт на НС, а по места ОбС. Държавно управление или изпълнително- разпределителни органи това са: МС, министри, ръководители на ведомства с ранг на министерство, други ведомства и кметовете по места. Органи на правораздавателната система, това са съд и прокурорски органи. По принцип държавата формира тези органи за осъществяването на съответния вид дейност, като определя начина на образуването им, както и тяхната структура предоставя им необходимите правомощия, които позволяват на тези органи да действат от нейно име.

Особености на органите за държавно управление

1. Тези органи са винаги подчинени на органите на държавната власт, тъй като основна част се избират от органите на държавната власт и в този смисъл те са подчинени на органите на държавната власт.
2. Органите на държавно управление осъществявам изпълнително-разпоредителна дейност, която непосредствено е свързана с изпълнение на закона и други решения на органите на държавната власт.
3. Органите на държавното управление са част от държавния апарат те притежават държавно властническо правомощие, като осъществяват изпълнително-разпоредителна дейност в изпълнение пряко на закона упражнявайки пряко ръководство във всеки орган на държавната власт.

Административен акт

Административен акт представлява юрисдически акт, власническо волеизявление на органите на държавното управление издаден възоснова и въаизпълнение на закона при усаществяването на изпалнително разпоредително деиствие,които акт установява или подзаконови норми или едностранно пораждане,изменение,прекратяване на административно право отношение като се изменя при необходимост може да бъде използвана и помоща на държавната принуда.
1. Това е юридически акт, означава че е на лице волеизявление което непосредствено поражда правни последици за определен правен субект (заповед за премахване на незаконен строеж).
2. Волеизявлението е изява на органа на държавно управление което през административния акт нарежда, забранява или разрешава. То може да бъде изразено по 3 начина :
а). Писмено- по-принцип това е правилото когато нормативните актове винаги се издават писмено поради своето естество, а индивидуалните административни актове съгласно ч.15 ал.2 ЗАП всеки административен акт.
б). Усно- Волеизявлението може да бъде усно когато не е преписано нормативно че акта непременно трябва да бъде издаден в писмена форма (принудително извеждане на лице нарушаващо обществения ред се изваршва усно от органите на МВР).
в). Конкудентно (подразбирашо се) - изваршва се чрез определени жестове, сигнали, значи и други конклудентни деиствия на административния орган (настаняване на пияно лице в заведение за изтрезняване, тук органите на власта не деистват устно или писмено а деистват конклудентно).



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.