Административно право


Категория на документа: Право


Източниците на административното право са писмените актове, които съдържат адмнистиративноправни норми. В административното право обичаят намира по-малкоприложение, поради това че административноправните норми следва да бъдат ясни, конкретни и точно разбирани от населението. Въпреки това има случаи, където се използва обичаят.

Например:Общите административни актове следва да се оповестяват публично, чрез средствата за масова информация член 66 от Закона за информацията. Кои са тези стредства е въпрос на обичай. Нормативните административни актове, приемани от Общинските съвети, следва да се поставят на подходящо място, за да се запознае населението с тях. Кое е това място, зависи от обичаят. По конкретни източниците са:

1. Конституцията на Република България - като основен Закон на страната, тя съдържа основните моменти на държаваното устройство и държавното управление. В Конституцията е установен конституционноправния статус на основните органи на изпълнителната власт. На Министерския съвет е посветена специална едноименна глава /Глава 5/, на местното самоуправление и местната администрация /Глава 7/ и т.н. Налице са и редица други конституционни разпоредби засягащи органите на изпълнителната власт и тяхното функциониране. Дефинирайки компетентността на Конституционния съд се посочва, че той решава въпроси, свързани със спорове, за компетентност между централните органи на изпълнителната власт и органите на местното самоуправление, между Народното събрание и Министреския съвет - чл.149, ал.1, т.3.

(1) Конституционниятсъд:3. решаваспоровезакомпетентностмеждуНароднотосъбрание, президента и Министерскиясъвет, както и междуорганитенаместносамоуправление и централнитеизпълнителниоргани;

Тук следва да отнесем и нормите установяващи участие в местните избори, местните референдуми и т.н.Изрично в Конституцията се посочва, че държавната власт се осъществява непосредствено от народа и чрез органите предвидени в Конституцията. Чл.1, ал.2.

2. Международните договори. Тук следва да имаме предвид разпоредбата на член.5, ал.4 на Конституцията, която гласи: Чл.5.(4) Международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.Когато има колизия между вътрешното право и Международен договор

Този въпрос особено силно изпъква с връзка с пълноправното членство на България с Европейския съюз. Става въпрос за действието пряко или чрез транспониране на актовете на Институциите на Европейския съюз. Следователно, проблемът се отнася за регламентите, директивите, решенията, препоръките и становищата на институциите на съюза. Този въпрос се урежда от член 288 на Договора на функционирането на Европейския съюз.

А.Регламентът по начало е акт с общо приложение. Той е задължителен в неговата цялост и се прилага пряко за всички държави членки. Следователно не е небходимо транспониране във вътрешното законодателство. Възможно е Народното събрание, Министерския съвет или други централни органи на Изпълнителната власт да приемат свои актове, но те ще бъдат само свързани с формирането на небходимата политическа, икономическа и правна среда за изпълнението на регламента на Европейския съюз.

Б. Директиви - директивата е акт с общо приложение. Той е задължителен в своята цялост, но обвързва само по отношение на/до постигането на даден резултатот държавите членки, до които е адресиран. Тя оставя на националните власти, свобода при избора на формата и средствата за този резултат. Следователно, директивата поема само крайна цел, която следва да се постигне, но държавите членки сами ще определят по какъв вътрешен начин, тоест с какви актове ще постигнат този резултат. Тук ще се следва, да се имат предвид, националните традиции, вътрешните икономически и политически въпроси и т.н. Ето защо тук ще следва, да се транспонира директивата.

В. Решение е задължително в своята цялост. Когато решението посочва адресати, то е задължително, само за тях. Решението има сравнително по-малко приложение в областта на административното право в сравнение с регламентите и директивите

Г. Становището и препоръките нямат задължителен характер. Държавата членка сама преценява дали да се съобрази или да не се съобразява с тях.

3.Законите регулират трайни обществени отношения, тоест той е нормативен акт, който урежда първично или въз основа на Конституцията, обществени отношения, които се подават на трайна уредба според предмета или субектите в един или няколко институти на правото.Различаваме три групи законови актове:

- Актове, които са изцяло насочени към уреждане на административноправна материя. Пример: Закон за администрацията, Закон за административните нарушения и наказания, Закон за държавния служител, Изборен кодекс и т.н.

- Втората група закониуреждат преимуществено административноправни отношения. Пример Закон за здравето, Закон за народната просвета, Закон за горите и т.н.

- Закони, които съдържат само отделни норми, които са с административноправен характер. Почти във всеки Закон съществува накрая на текста, Раздел Административнонаказателни разпоредби.

В случаите, когато един акт урежда обществени отношения предмета на цял клон на правната система или на обособен негов дял, говорим за кодекс. Например: АПК, ДОПК, ГПК, НПК, Семейния кодекс, Кодекс за задължителното застраховане.

4.Подзаконови нормативни актове - те се издават въз основа и в изпълнение на Закон. Те се издават от различни органи на изпълнителната власт.Нормотворческата компетентност се предоставя на органа от съответен Закон. Следователно, нормативните административни актове се издават от изрично овластени от Конституцията или Закон - орган.Следва да се има предвид, че подзаконовата нормотворческа дейност не може да се прехвърля, освен в изрично посочени случаи. Тези актове са:

А. Постановления на Министерски съвет. С тях се уреждат съобразно Законите, неуредени от тях обществени отношения, когато това е в компетентността на неговата изпълнителна и разпоредителна дейност. Заедно с това с Постановления на Министерски съвет се приемат правилници и наредби.

Чл. 114. От Конституцията на Република България. Въз основа и в изпълнение на законите Министерският съвет приема постановления, разпореждания и решения. С постановления Министерският съвет приема и правилници и наредби.

В случая Министерския съвет приема постановления, правилници и наредби, които са нормативни административни актове. Той обаче, приема и общи и индвидиуални административни актове. Такива са решенията и разпорежданията. Например: Назначава ... за областен управител на град Бургас, държавната агенция за българите в чужбина.

С разпореждане обикновено се решават въпроси като прехвърляне на недвижим имот, публична държавна собственост в частна държавна собственост и обратно. Не може да се продава, само на концесия.

Б. Правилник се издава в три случая

-за прилагането на Закон, в неговата цялост. Например: Правилник за прилагане на Закона за горите, Правилник за прилагане на закона за МВР ит.н.

- за организацията на държавни и местни органи- обикновено, тук се открояват Устройствените правилници на всеки орган на изпълнителната власт. Министерският съвет приема устройствени правилници на всяко министерство, държавна агенция и т.н.

- за вътрешния ред на държавни и местни органи- например: Правилник за вътрешния ред на Народната библиотека Кирил и Методий.

В. Наредбата се издава за прилагането на обособена част от даден нормативен акт или за регулирането на обществени отношения с подчертан технико-икономически характер.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.