Административно право


Категория на документа: Право



В общата част се включват основните институти на административното право като органите на административната власт, административните актове, административният контрол.

В специалната част обхваща административноправните проблеми на управлението на икономиката,административноправният режим на отделните области, на социалната практика като: отбрана, финанси, труд и социална политика, образование и наука и т.н.

Административното право се разглежда в два смисъла: от една страна то е съвкупност от правни норми, които регулират административноправни отношения, тоест отношения свързани с изпълнителната дейност. От друга страна административното право може да се разглежда не само като отрасъл на действащото право, а като клон на правната теория. Тези два смисъла взаимно се свързват и взаимодействат.

В Правната доктрина има за предмет на изследване административното право като съвкупност от правни норми, тоест като клон на действащото право. Административноправната доктрина формулира предложения за усъвършенстване на администраитвното право като клон на действащото право.

5. Административноправни норми и административни правоотношения.

Административноправните норми, видно и от тяхните наименования са тяхни норми. Следователно те притежават всички характерни белези на правната норма, като задължително правило за поведение. Прилагането на тези норми се осигурява при необходимост и с държавна принуда.Административноправните норми се съдържат в нормативните подзаконови актове. Това е типичното им място. Заедно с това, в много голям брой закони се съдържат административноправни норми. Такива са например Закона за администрацията, Закона за държавния служител, АПК, ЗАНН и т.н.

Административноправните норми се създават с акт на компетентен орган, правомощието да формулира административоправни норми, следва да му бъде предоставено. Нормотворческата компетентност на органите на изпълнителната власт не може да се делегира. Тя може да се прехвърля само в случаите, когато има изрична разпоредба на Закона.

Административноправната норма може да съдържа задължение да се прави нещо, да не се прави нещо и да се даде нещо - данъците например. Административноправната норма има същата структура, както и останалите правни норми, тоестхипотеза, диспозиция и санкция.

Специфична е структурата на административноправната норма, с оглед на това, че тя може да създава права или да създава задължения. Административноправната норма, може да бъде материална или процесуална.

Първият вид, урежда какво органът или адресатите на акта следва да правят, например член 2 на Закона за държавния служител дава законова дефиниция на държавния служител.

Член 6 на ЗАНН, посочва че, административното нарушение е действие или бездействие, което нарушава установения ред на държавно управление, извършено е виновно и се наказва с административно наказание наложено по административен ред.

Процесуалнитеадминистративноправни норми установяват как да се реализират съответните отношения - производство, изпълнение, процедура, съставяне.

Например: Производството по издаването на индивидуален, общ или нормативен административен акт, Производството по оспорването/обжалване/ на тези актове, Изпълнението на административните актове и т.н.

Или материалната норма, означава какво да се прави, а процесуалната как да се прави.В този смисъл материалната норма е статиката, а процесуалната норма динамиката.

Административноправните норми, уреждат обществени отношения в различните клонове на правото- тоест в различните области на социалната практика. Възможно е в един законов или подзаконов акт да съществуват едновременно материални и процесуални.

Така например в ЗАНН, се съдържат материални норми, дефиниращи белезите на административното нарушение,наказателно отговорните лица и прочие. Заедно с това обаче са налице процесуални административноправни норми, които регламентират съставянето на акта за установяване на административно нарушение, процедурата по издаването на наказателното постановление, производството по обжалването на наказателното постановление пред Районния Съд и така нататък.

На основата на Административноправни норми възникват административноправните отношения. Специфична е тяхната структура. В тях винаги от едната страна е орган на изпълнителната власт, а от другата е гражданин, държавен орган или друго юридическо лице субект на частното право - търговските дружества /5/, кооперациите, юридическите лица с нестопанска цел.

Административният орган действа като орган на власт, ето защо административното отношение е властническоправоотношение. Органът действа властнически, тоест има надмощие спрямо другата страна. Последната дължи подчинение, поради това тези отношения ги определяме вертикални отношения, тоест отношение на власт и подчинение.

Съдържанието на административното правоотношение и неговата структура го отличават от гражданскоправните отношения. Тези отношения са отношения между равнопоставени субекти. Тук нито една от страните не дължи подчинение на другата страна. Ето защо тези отношения можем да определим като хоризонтални.

Примери:Държавният служител е длъжен да изпълни заповедта за командировка, независимо дали тя му харесва, тоест включително и против желанието си.

Договорът за покупко-продажба ще бъде сключен в онзи момент, в който е налице, пълно съвпадение на волеизявленията на двете страни, покриване на волеизявленията на двете страни. Страните се определят като съконтрахенти.

Съдържанието на административноправното отношение представляват правата и задълженията, които произтичат от него. Административното правоотношение възниква от издаването на съответния акт /индивидуален акт/. То ще се погаси, прекрати с изпълнението на административноправното задължение.

Например: Кметът на Общината издава Заповед за премахването на незаконен строеж, като дава срок за изпълнението й. С издаването й възниква административно правоотношение между него и собственика на строежа. Това правоотношение ще се погаси при премахването на сградата по доброволен или принудителен начин.

В зависимост от вида на правната норма, въз основа на която възникват административноправните отношения различаваме материални и процесуални правни отношения.Тези отношения винаги ще съдържат права и задължения, но с различно юридическо естество. С развитието на демократичните процеси се усъвършенстват и административноправните отношения, отпадат редица разрешителни режими, ограничават се административното въздействие върху обществените процеси и преди всичко в областта на икономиката. Ето защо може да се каже, че административното право въздейства специфично за разгръщането на демокрацията и изграждане на гражданско общество.

6. Източници на административното право.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.