Административно право


Категория на документа: Право


 1. Правна характеристика на изпълнителната дейност.

Когато направят искане пред съдебен орган, може да не сме убедени в основателността на искане, може да не приеме.

Чл.8 от Конституцията на Република България, държавната власт се разделя на законодателна, изпълнителна и съдебна власт. Това разделяне е в смисъл, че държавната власт има три проявни форми. По този начин се обособяват три области на социалната практика, като се обособяват и съответните органи. Тези власти са относително самостоятелни и независими. Макар, че ги определяме като отделни форми, те си сътрудничат и взаимодействат, следователно трите посочени проявни форми, са равнопоставени и работят в сътрудничество. Те взаимно влияят една на друга и осъществяват контрол.

Законодателната власт се осъществява в приемането, изменението, допълнението и отмяната на законови актове. Единствен титуляр на законодателната власт е народното събрание. Законите се приемат по установена процедура в Конституцията и доразвита в Правилника за организацията и дейността на Народното събрание. Законодателната дейност си взаимодейства с Изпълнителната власт.

Народното събрание, приема Закони, които овластяват с определени правомощия Министерския съвет, като Централен орган на изпълнителната власт или делегират нормотворчески функции на Министерския съвет.

От друга страна обаче, за да се постави в ход законодателната процедура, съгласно член 87 от Конституцията е необходим да се прояви законодателна инициатива на Министерския съвет. Изпълнителната власт е свързана с практическото осъществяване на функциите и задачите на държавата. За разлика от Законодателната дейност, титулярите на изпълнителната власт са многобройни - Министрески съвет, заместник -министър, министри, областни управители, кметове на община, на район, на кметства, кметски наместник.

Съдебната власт е свързана със защита на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица и държавата. Съдебната власт е независима. При осъществяване на своите функции: прокурорите, съдиите и следователите се подчиняват само на Закона. Ето защо съдебната власт е независима, съгласно член 117 от Конституцията.

Съдебната власт се реализира от три групи органи - съдилища, прокурорски органи и следствени органи. Дейността им се урежда от Закона за съдебната власт в материално-правно отношение, а в процесуално отношение от Граждански процесуален кодекс, Наказателно-процесуален кодекс, Административнопроцесуален кодекс.

Изпълнителната дейност е свързана с осъществяването на изпълнителната власт. Тя се характеризира със следните основни правни белези.

1.Изпълнителната дейност е държавна дейност. Ето защо тя притежава всички съществени белези на държавната дейност. Важен белег в това отношение е свързването им с властнически правомощия. Държавно властническите правомощия, които притежават органите на изпълнителната власт се характеризират в две направления:

- от една страна това е овластяването на орган с правото да издава правнозадължителни актове. Това означава, че адресатът на акта следва да изпълни произтичащите от акта задължения независимо от това дали желае или не. Например:Военнозадълженото лице следва да се яви на подготвителен военноучебен сбор независимо дали желае или не. Водачът на МПС следва да спре движението си при подаден по съответния ред сигнал от полицейски орган независимо дали желае или не.

- от друга страна държавно властническото правомощие се разкрива и с потенциалната юридическа възможност да се приложи държавна принуда при неизпълнение или лошо изпълнение на административноправно задължение.

Пример: Лице, получило задължение да се яви в полицейско подразделение. Ако не го изпълни, то следва да бъде доведено принудително.

Като държавна дейност изпълнителната дейност е правно регламентирана. Това означава, че органът, който я развива е оправомощен за това. Заедно с това административнопроизводствените правила за издаването на един акт са юридически установени. В случай, че актът е издаден при липсата на съответната компетентност и в противоречие с предвидената процедура за формулирането му ще бъде недействителен. По този начин той няма да породи желаните правни последици. Именно притежанието на държавновластническо правомощие при развиването на изпълнителната дейност я отличава от дейността на частноправните субекти.

2.Изпълнителната дейност е подзаконова дейност. Това означава, че винаги изпълнителната дейност е въз основа и в изпълнение на Закона. Ето защо административните актове не могат да действат против закона /contralege/. Този подзаконов характер особено силно се подчертава в нормативните подзаконови актове в тяхното заглавие. /Правилник за прилагане на Закона за МВР, Правилник за прилагането на Закона за частната охранителна дейност/.

Като подзаконова дейност изпълнителната дейност съдържа два взаимосвързани елемента. Първият: това е ИЗПЪЛНЕНИЕ. Второ- нужно е с реализирането на задачите и функциите, които са възложени на административния орган.

От друга страна, за да изпълни задачите органът следва да разпорежда. Например:Кметът на Общината в изпълнение на член 45 от ЗМСМА издава Заповеди. От друга страна той изпълнява правомощията си- издава заповеди, като разпорежда с тях, за да изпълни закони.

Ето защо изпълнителната дейност я определяме като "изпълнително-разпоредителна дейност". Ето защо като синоним могат да се употребяват "административна дейност", "изпълнителна дейност", "изпълнително-разпоредителна дейност", "дейност на органите на изпълнителната власт".

Чл.115 на К.-за изпълнение на своите правомощия министрите издават правилници, наредби, инструкции, заповеди.

Чл.32 ал.1 от Закона за администрацията- изрично посочва, че областният управител издава заповеди в границите на неговите правомощия

3.изпълнителната дейност е правоприлагаща дейност. Това означава, че във всички свои прояви тя прилага всички съществуващи законови норми. Например-Правилника за прилагането на закона всъщност прилага точно закона в случаите абсолютно идентично е положението и при индивидуалните и общите административни актове. Например: Строителното разрешение за изграждането на една вила всъщност прилага съществуващите в ЗУТ строителни норми. По този белег правоприлагане, изпълнителната дейност има съществени прилики с правораздавателната/съдебната /дейност.

В тази връзка една Римска максима глас, че съдията е живият глас на Закона. Общото е това, че съдията решавайки правен спор,прилага Закона. Административният орган като издава един административен акт, също прилага Закона. Заедно с тези общи черти са налице съществени разлики:

Административната дейност е една творческа дейност. Целта на издадените актове и юридически действия е по-ефективно функциониране и по-добро реализиране на правата и законните интереси на гражданите и юридическите лица.

Административната дейност, тоест издаване на административен акт, може да стане не само поискане на заинтересовано лице, но и по подчин на административния акт. В случая административния орган действа служебно.

Административните актове на органите на изпълнителната власт могат да имат конкретен адресат, но е възможно да имат и неограничен и неопределен брой адрестати /общите и нормативните административни актове/.

Като творческа дейност, административните актове, действат за в бъдеще, тоест те в бъдещо време организират съответната дейност. В този смисъл те са обърнати напред.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административно право 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.