Административна принуда. Принудителни административни мерки.


Категория на документа: Право


Освен изброените, административното право познава и други административни наказания, които не са изброени в ЗАНН, но са предвидени в редица специални нормативни актове като Закона за движение по пътищата, Закона за устройство на територията, Закона за МВР и др.
В специални закони са предвидени и други размери на глоби и други наказания.

Пример: ЗУТ - отнемане правото на строеж; по Закона за движение по пътищата за дребно хулиганство - до 15 денонощия арест с обществено полезен труд по Закона за защита на конкуренцията до 300 000лв. Глоба. По закона за зашита на потребителите до 50 000лв. Глоба. За ЕТ и юридически лица нов момент в ЗАНН е чл.83 - само имуществени санкции. Когато юридическите лица са получили незаслужена облага във времето с определени престъпления посочени в ЗАНН, имуществените санкции за юридическите лица са големи, като се покриват морални и неморални вреди, размерът на санкцията може да стигне до 1млн. Заплащането на имуществената санкция става след влязла в сила присъда.
Административната конфискация е наказание, засягащо имуществото на нарушителя, и има в сравнение с другите административни санкции субсидиарен характер. Тя не може да бъде налагана отделно от другите основни наказания, а само заедно с тях, освен ако друго не е предвидено в специалния закон или указ. Също така конфискацията може да се наложи като допълнително (субсидиарно) административно наказание, само ако извършеното административно нарушение е умишлено деяние и санкционирането му е предвидено изрично в специалния закон или указ.

2.3 Специална и генерална превенция на правото в административното наказание
В административното наказанието разкриваме специална и генерална превенция на правото.
- Под генерална превенция разбираме, че с налагане на наказанието въздейства предупредително възпиращо спрямо всички граждани на обществото.
- Специална превенция - налагайки наказание, въздействаме предупредително възпиращо на конкретен извършител.
- Общата правна уредба на административното наказание се съдържа в чл.31 от ЗАНН. Има разлика между наказания, които се налагат на физически лица и тези на ЕТ и юридически лица (чл.83 от ЗАНН).

2.4 Определяне и индивидуализиране на административните наказания
Определянето на административното наказание се свързва с избиране на посоченото в правната норма наказание, предвидено за даден вид административни нарушения, за всеки конкретен случай. Необходимо е още наказателната мярка да се съобрази с конкретното неправомерно деяние на всеки нарушител, т. е. административното наказание следва да се индивидуализира. Определяне или индивидуализиране на наказанието не се извършва, ако наказващият орган се убеди, че допуснатото административно нарушение е маловажно - чл. 28, б. "а" сочи, че в тези случаи наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. При маловажни случаи на административни нарушения, извършени от непълнолетни, наказващите органи изпращат съставените актове на местните комисии за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните за налагане мерки от възпитателен характер /чл. 29 на ЗАНН/. Във всички останали случаи наказващият орган е длъжен да вземе отношение към извършеното деяние и да наложи съответстващото му наказание.

При определяне на административното наказание:
а/ не се допуска замяна на една санкция с друга - по-лека по вид, ако се приеме, че административното нарушение е с по-малка обществена опасност и не може да квалифицира като маловажно. Единственият случай на такава замяна е указана в чл. 15, ал. 2 на ЗАНН, съгласно който, в случай че нарушението е извършено от непълнолетен предвиденото наказание "глоба", се заменя с "обществено порицание";
б/ не се допуска слизане под определения минимум, когато предвидената санкция търпи степенуване /глоба или лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност/ - чл. 27, ал. 5 на ЗАНН. Основните положения за индивидуализиране на наказанията са посочени в чл. 27 на ЗАНН: "Административното наказание се определя съобразно с разпоредбите на този закон в границите на наказанието, предвидено за извършеното нарушение.
(2) При определяне на наказанието се вземат предвид тежестта на нарушението, подбудите за неговото извършване и другите смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, както и имотното състояние на нарушителя.
(3) Смекчаващите обстоятелства обуславят налагането на по-леко наказание, а отегчаващите - на по-тежко наказание.
(4) Заменяването на предвидените за нарушенията наказания с по-леки по вид не се допуска освен в случаите, предвидени в чл. 15, алинея 2.
(5) Не се допуска също така определяне на наказание под предвидения най-нисък размер на наказанията глоба и временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност".

Определянето на административното наказание става върху основата на вярна квалификация извършеното административно нарушение и държане сметка за законовите разпоредби относно всички възможни административни наказания и начините за тяхното реализиране за всеки отделен случай.

Индивидуализацията на административното наказание е вторият вид дейност на административно наказващият орган, която трябва да е логическа последица и да се основавана дейността му по определяне на административното наказание,като се съчетава с нея

Според чл. 27 от ЗАНН за индивидуализиране на административното наказание следва да се вземат под внимание степента на обществената опасност не на деянието, а вече на извършителя. Недопустимо е да се наказва повторно за извършено административно нарушение,щом за същото нарушение лицето вече е било наказвано,което може да се установи чрез влязло в сила наказателно постановление или решение на съда.

При определянето и индивидуализирането на административното наказание административно наказващият орган, макар и правораздавателен,извършва преценка на всички тези обстоятелства.

При налагане на административно наказание основната задача на административно наказващият орган е постигане на целите на наказанието. И колкото повече за всяко административно нарушение успешно е наложено съответно административно наказание, толкова в по-голяма степен ще се реализират и целите на предупреждението и превъзпитанието на извършителите административни нарушения и ще се въздейства генерално възпитателно върху останалите граждани. Този извод се извлича от практиката. Никоя от посочените цели не може да се постигне,ако нарушителя остане несанкциониран.

3. Принудителни административни мерки (ПАМ)
3.1 Понятие и същност на принудителната административна мярка
В правната доктрина относно естеството на принудителните мерки господстващо е мнението, че те се различават съществено от принудата, изразена като административно наказание, че те не са административни наказания. Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане на диспозицията на съответната правна норма, докато административните наказания - по прилагане на нейната санкция. За разлика от административните наказания, които могат да се налагат само ако е извършено административно нарушение, то принудителните административни мерки могат да се прилагат не само при извършени закононарушения, но и при непосредствена опасност от такива закононарушения, в това число и за предотвратяване вредните последици от юридически събития. Това е и основанието за формалното им обособяване в отделен текст на ЗАНН /раздел ІІІ, чл. 22 и 23/.
Принудителната административна мярка /ПАМ/ е вид административна принуда. Другата административна принуда е административното наказание. Като вид административна принуда ПАМ има присъщите характерни белези на административната принуда въобще. В същото време притежава и специфични белези, които и придават собствен правен облик, различен от този на административното наказание.
Принудителната административна мярка по отношение на административната принуда се отнася като част към цяло, като вид към род. Прилагането на ПАМ е проява на административна принуда, но последната не се изчерпва само с нея. За да се очертае по-добре правната характеристика на ПАМ, уместно е тя да се съпостави с административното наказание.
С административното наказание се прилага принципът за неотвратимост на наказанието и на правната санкция. При ПАМ се прилага принципът на неотвратимост на принудата. Административното наказание е мярка за реализиране на юридическа отговорност за виновно извършено административно нарушение. При ПАМ не става въпрос за реализиране на юридическа отговорност. При нея не се изисква задължително състояние на вина у този, към когото ще бъде приложена. Достатъчна е обективната противоправност на деянието. Това означава ,че ПАМ може да се приложи и спрямо юридическо лице и неговото поделение, и спрямо малолетни, и спрямо невменяем.
При административните наказания се реализира държавната репресия, изразена в съответен вид административна санкция. Не е така при ПАМ. Тя не е санкция, не е израз на държавно властническа репресия, а е само вид административна принуда без санкционен характер.
Тава е така, защото административното наказание е последица от нарушаването на правилото за поведение, визирано в дадена административно правна норма, докато при ПАМ нейното прилагане е израз на правомерно осъществяване на диспозицията на правната норма. В това се състои същностната разлика между двата вида административна принуда.
Другата разлика между административното наказание и ПАМ е правното основание за тяхната реализация. При административното наказание трябва да има виновно извършено административно нарушение и тъкмо като реакция на държавата за това противоправно поведение се налага административната санкция. При ПАМ правното основание е от друго естество - това наистина е правното нарушение, но прилагането и е само във връзка с правното нарушение. Дори когато нарушението е налице, ПАМ се предприема не заради извършеното нарушение, а заради евентуални щети от него, с оглед да бъдат те възстановени.
При административното наказание става дума за реализиране на санкция на приложимата административно правна норма, а при ПАМ -диспозицията на съответната правна норма, то заради това законодателят използва различни глаголи при двата вида административна принуда. При административното наказание този глагол е налагам , а при ПАМ е прилагам. И в двата случая принуда има, но само при глагола налагам тази принуда има санкционен характер.
Преди всичко административното наказание се налага само заради извършени, в състояние на съответна форма вина, административни нарушения, т.е. при нарушена диспозиция на административно правната норма. Принудителната административна мярка се прилага без оглед на вината, т.е. достатъчна е обективната противоправност, а в определени случаи и това не е нужно. Чрез ПАМ се реализира диспозицията на приложимата правна норма и няма репресия, възмездие или санкция.
При принудителната административна мярка връзката с правното нарушение може да се изрази в три хипотези. При първата хипотеза има реална опасност да се извърши административно или друго правно нарушение и поради това, за да се осуети неговото извършване, се прилага съответната ПАМ. При втората хипотеза правното нарушение е вече започнало, но още не е довършено и следователно още не е породило докрай своите отрицателни последици. И за да се пресече по-нататъшното развитие на започналото вече правно нарушение, се прилага съответната ПАМ. При третата хипотеза правното нарушение е вече факт, но от него са последвали някакви вреди от материален или морален характер и за да бъдат възстановени нанесените щети на съответните потърпевши, се прилага съответната ПАМ.
Различие има и в процедурата за прилагане на административното наказание и ПАМ. При административното наказание тази процедура е правораздавателна, а при ПАМ е административна- осъществява се административна дейност от принудително естество. Оттук и актът , с който се налага административното наказание е правораздавателен, а актът с който се прилага ПАМ, е административен.
Посочените общи характеристики и различия между ПАМ и административното наказание дават възможност в практиката да се прилагат кумулативно и двата вида административна принуда. Това е възможно, когато са налице правните основания деецът да бъде и санкциониран, и да му бъде приложена съответната принудителна административна мярка.
Принудителната административна мярка е вид административна принуда и като такава и е позволено от правото по изключение да нарушава неприкосновеността на личността и на нейните и на юридическите лица и техните поделение права във връзка с правонарушението, най-често административно. ПАМ се прилага с индивидуален или общ ненормативен акт, а по изключение и с наказателно постановление, израз е на административна дейност, а не на правораздаване.
Прилагането на ПАМ против волята на лицето не винаги се свързва със засягане на неговия интерес. Тя е важно средство, както за защита правата и законните интереси на гражданите и други правни субекти, така и на интересите на държавата и обществото.
3.2 Правна уредба на принудителните административни мерки
Общата нормативна уредба на ПАМ се съдържа в специалния за тях раздел Трети от глава Втора на Закона за административните нарушения и наказания. Той обхваща само два текста на чл. 22 и чл. 23 от закона.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административна принуда. Принудителни административни мерки. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.