Административна принуда. Принудителни административни мерки.


Категория на документа: Право



- възстановителни (примери)

3.4 Обобщение за ПАМ

4. Заключение

5. Използвана литература

1.Административна принуда - особености, видове , субекти на административната принуда

Администрацията разполага с правни възможности за реагиране при нарушения в сферата на държавното управление и това са принудителните мерки на администрацията.
Упражняването на този вид принуда води до претърпяване на неблагоприятни последици и става от особена важност за административното право.
Административната принуда я разглеждаме в тесен и широк смисъл на думата. Под административна принуда в тесен смисъл разбираме , че административната принуда е административно-наказателната отговорност на лицата, а в широкия смисъл на думата тя освен административно наказателната отговорност включва и принудителните административни мерки.
Административната принуда е държавна принуда, тъй като се упражнява от държавни органи и в нея лежи държавно-наказателната репресия спрямо нарушителя. Тя е правна принуда, защото протича въз основа на правната норма, чрез юридически актове, правна процедура и възникват правни последици. Тя има административен характер , тъй като се налага от органи на изпълнителната власт . Също така се налага и с наказателни постановления.
Административната принуда се реализира по процедури ,предвидени в административния процес. Тя се осъществява с цел да се достигнат целите на изпълнителната власт в държавата.
Административната принуда е една от четирите вида принуди в правото, наред с гражданска, дисциплинарна, углавна форма.
- От гражданската принуда се различава по това, че при административната обикновено няма вина, а при гражданската винаги има и става въпрос за обещетяване на тази вреда.
- Различава се от дисциплинарната по Кодекса на труда по това, че административната винаги се реализира по външно служебен ред, а дисциплинарната по вътрешно служебен ред.
-От углавната по НК се различава по това, че углавната винаги се налага от съда ,а административната обикновено се налага от органите на изпълнителната власт и по изключение от съда.

За административната принуда трябва да се започне от двете изходни понятия - убеждение и принуда.

Убеждението е съвкупност от възпитателни, разяснителни и поощрителни средства за въздействие върху съзнанието и поведението на членовете на обществото с цел да се повиши съзнателността им и да се създаде у тях вътрешна потребност от общественополезно и право съобразно поведение.
Принудата е външно (психическо или физическо) въздействие върху човешкото съзнание и поведение. Чрез неблагоприятни последици се въздейства върху волята на адресатите на принудата, като се изключва изборът измежду различни варианти и поведението им се насочва към определения единствено възможен вариант.
В една правова държава административната принуда е правова принуда. Прилагането на административно-принудителните средства влияе върху държавната дейност. Характерна черта на административната принуда е и това, че отношенията, в хода на които тя се осъществява, са извънслужебни. Нейното упражняване не е проява на дисциплинарна власт и на дисциплинарно наказване.

Друга особеност на административната принуда е, че тя се осъществява в рамките на особени охранителни административни правоотношения, които възникват в областта на държавното управление.

Субекти на административната принуда са физически лица над 18г. или по изключение 16г., ако са били вменяеми. На юридическо лице и юридически търговец по чл.83 на ЗАНН се налагат имуществени санкции.

В широк смисъл към административната принуда отнасяме принудителните административни мерки. По дефиниция на проф. Кино Лазаров принудителните административни мерки са действия на администрацията по реализация диспозицията на правната норма.
От тук следват 2 основни извода:
1. Принудителните административни мерки не са наказания и могат да се налагат едновременно с административни наказания без да се накърнява правилото non bis in idem.
2. Наказанията се налагат с наказателно постановление, а принудителните административни мерки с индивидуални АА, тъй като един индивидуален АА може да се оспори, принудителните административни мерки също могат да се оспорят.
Административната принуда в тесен смисъл на думата е административно-наказателната отговорност на лицата. Една от четирите вида юридическа отговорност в правото. Тя възниква в следствие на : вреда , вина, противоправност и причинна връзка. Деянието е винаги административно нарушение , което води до администратино-наказателната отговорност на лицата.
В широк смисъл на думата административната принуда включва и принудителните административни мерки (ПАМ) на администрацията. Чл.22 и чл.23 ЗАНН - обща уредба на ПАМ. В някои закони се съдържат отделни ПАМ.
Принудителните административни мерки са действия на администрацията по прилагане диспозицията на административноправната норма. За това се налагат с индивидуални административни актове. ПАМ са вид административна принуда и са част от общото понятие. Прилагат се не заради извършеното нарушение, а във връзка с това правонарушение. Може да се налага и във връзка с други правонарушения.

Има три основни групи принудителни мерки:

Превантивни ПАМ - Превантивните принудителни административни мерки са предназначени да предотвратят извършването на административни правонарушения и вредните последици от тях. Тежеста за доказване лежи върху административния орган, овластен да приложи мярката.
Основание за прилагане на превантивна административна мярка поради нейния предотвратяващ характер не може да бъде извършено, нито дори започнало правонарушение, а опасността от правонарушение.
Тази опасност трябва да е явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена. Значи опасността трябва най-напред да е явна и несъмнена - изводът за нейната наличност да се гради на положително установени факти на обективната действителност. Освен това опасността трябва да е реална и конкретна, т.е. съществуваща, налична, а не абстрактна и предполагаема. Накрая опасността трябва да е и непосредствена - с достатъчна степен на вероятност от незабавното настъпване на вредите, а не хипотетична и далечна (отдалечена по време и с малка степен на вероятност).
Кога е налице такава явна, несъмнена, реална, конкретна и непосредствена опасност е въпрос на преценка и установяване във всеки отделен случай. При това тежестта за доказването й пада върху административния орган, овластен да приложи принудителната мярка - както във фазата по издаването на акта за прилагане на мярката, така и във фазите по обжалването на този акт по административен или съдебен ред (в зависимост от това предвижда ли нормативната уредба за дадена категория принудителни административни мерки обжалване и по административен ред, или само по съдебен ред).

Например : настаняване на принудителни лечение, забрана за използване на уреди и др.

Преустановителни ПАМ - са предназначени да пресекат, преустановят продължаването на вече започнали и продължаващи правонарушения.
Пример: употреба на физическа сила от служителите на полицията, а ако това се окаже безрезултатно - и на нормативно установените помощни средства за прекратяване на буйство или друго грубо нарушение на обществения ред.




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административна принуда. Принудителни административни мерки. 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.