Административен процес


Категория на документа: Право



Адресатите на АА могат да бъдат много и най-различни - ДО, обществени организации, бг граждани, чужди граждани и др. Във връзка с издаването на АА ОИВ влизат в различни правоотношения с всеки от субектитена АП, т.к. всеки субект е потенциален адресат на такъв акт. Независимо от този широк кръг участници, всеки заема различно положение, има различна роля, различни ПЗ. Така се обособяват три групи - участнци, субекти, страни.
Всички органи, лица и организации, които имат ПЗ при образуване, развитие и приключване на АП-с са участници. Такива са съда, прокурора, жалбоподателя(ФЛ), адвоката, вещото лице, свидетелите, АО и секретаря, който води запис на процеса.Във всяко отделно производство участниците в АП-с имат специфично положение, отразяващо особеностите на това производство. При издаването на АА АО има решаваща роля, но в производството по оспорване в съда АО е страна. В производство по издаване на наказателно постановление по ЗАНН АО има решаваща роля, но в производството по оспорване е страна.
Субектите в АП-с са тези, които имат решаваща роля. Определящи фактори са, че те поставят началото на процеса (гражданин е подал жалба, прокурора е подал протест и т.н), придвижват процеса(АО изисква информация, извършва процедурни действия) и приключват процеса(АА е издаден, съдебното решение е издадено, жалбата е оттеглена)
Субектите на материалното АП могат да участват в АП-с, да влизат в различни правоотношения с органите на администрацията по повод осъществяването на ИД. Всички субекти на материалното АП са евентуални адресати на ИАА, следователно всеки от тях може да бъде субект на процесуално правоотношение. Правното им положение обаче не е еднакво.
Често пъти понятието "субект" се употребява еднозначно с понятието "страни в процеса". Има значение обаче длаи става дума за материално или процесуално правоотношение. Съдът, или юрисдикцията, които решават административния спор, са също така субекти на АПП, макар да не са субекти на материалното АП. Някои от лицата в процеса, макар и да са субекти на АПП, действат от името и в интерес на представляваните от тях лица, осъществяват процесуални права и изпълняват процесуални задължения на своите доверители, които са субекти на процесуалното правоотношение. Представителите действат от името на доверителите си - те не са субекти на материалното право, защитавано в процеса.
Свидетелите, преводачите, експертите нямат самостоятелни права в смисъл на защитаване на собствени права и интереси. Те нямат право да извършват действия, чрез които да издават, контролират или изпълняват АА. Със свои действия те не могат да сложат началото на един АП-с, да го придвижат или приключат. Те влизат в редица правоотношения, но не са субекти, а остават участници в процеса. АП-с може да се проведе и без тяхно участие.
Страните в АП-с са най-тясното понятие. Съгласно чл.15, АПК страна в АП-с могат да бъдат АО, прокурор или всеки гражданин или организация, чиито права или интереси са били засегнати от АА. В АП-с трябва винаги да се обоснове личен и пряк интерес за участие в процеса. Не се изисква само за сигнал и предложение.
На първо място съществуват страни в материалното правоотношение. Това са гражданинът или организацият, адресати на бъдещия АА, и АО, който има право да издава акта.
На второ място понятието "страна" може да се разглежда и като страна в процесуални административни правоотношения. Тъй като се развиват административни правоотношение едната страна винаги трябва да е ДО.
На последно място съществува и понятието "страна в АП-с". Страните в процеса съвпадат със страните в материалното правоотношение. Това е така, защото техните материални права могат да бъдат засегнати именно чрез процеса - с издаването на АА или извършването на определено действие от страна администрацията.
АО може да е страна в процеса при обжалване на акта, но не и при издаването му. Когато е решаващ орган, той не може да се разглежда като страна в АП-с. Страната в процеса, която е равнопоставена с другата страна, не може да бъде решаващ орган. Във фазата на съдебно оспорване на издаден АА, АО губят положението си на водещи, решаващи органи, т.к. административния спор вече се решава в системата на сидълищата. Администрацията страва старана, равнопоставена с жалбоподателя или прокурора.
Представителството на АО се урежда в чл.17. колективни АО се представляват от преседател или овластен от него орган. Едноличните АО действат лично или овластяват заместник. Пред съда АО се представлява по пълномощие по реда на ГПК.
Представителството на граждани и организации става по реда на ГПК. Те могат да се представляват пред съда от упълномощени граждани и организации

4. Участие на прокурора в АП-с

Участието на прокурора е изрично уредено в АПК. За разлика от жалбоподателя, който защитава личните си права, участието на прокурора е свързано със защита на законността. Има два варианта за неговото участие - задължително и възможно. Възможността е уредена в чл.16, АПК "прокурора следи за спазване на законността в АП-с". Предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове, може да постави начало на процеса чрез предложение за издаване на АА. Когато участието му не е задължително той може да встъпи във вече започнало прозиводство, ако прецени, че това се налага от обществен или държавен интерес.
В чл.16 т.2, АПК се урежда задължително участие на прокурора в АП-с. Свързва се чл.192, АПК -при оспорване на подзаконови НА, и чл.217, АПК - в касационното производство.
Т.1 на чл.16 ал.1 се свързва с подаване на протест, а т.3 - предложение и протест. При подаването на протест следва да се обоснове интерес.
Чл.16 (1) Прокурорът след за спазване на законността в АП-с, като:
1.предприема действия за отмяна на незаконосъобразни АА и съдебни актове
2.в предвидените в този кодекс или в дру закон случаи участва в административни дела
3.започва или встъпва във вече образувани по този кодекс производства и когато прецени, че това се налага от важен държавен или обществен интерес
(2) Прокурорът упражнява предоставените му от закона права съобразно правилата, установени за страните по делото.
(3) При участието си в административни дела прокурорът дава заключение.
Прокурорът има еднакъв обем ПЗ наравно със страните в производството. Ако протестът му бъде отхвърлен, той е длъжен да плати разноски на другата страна.
Длъжен е да дава заключение във всички случаи - независимо дали участието му е било задължително, или не.
Освен участието му в съдебното производство по АПК, той може да участва и в останалите административни производства.
.
5.Доказателства и доказателствени средства в АП-с

Проблемът за доказването е традиционно важен за ГП-с и НП-с. Тои стои с цялата си тежест и в АП-с. АПК и ЗАНН съдържат специални разпоредби в тази насока.
Доказва се закоността или незаконността на АА, извърпването на нарушение, причиняването на вреди и др.
Издаден АА е писмено доказателство, също както са протоколите от събрания, експертизите на вещи лица и др. Веществено доказателство е оръжие или друга вещ. Обяснението на свидетел е устно доказателство.
Доказването е дейност. С която са свързани всички участници в процеса, с цел постановяване на обективни и правилни решения. Съдържанието на доказването включва събиране, изясняване и оценка на правно значимите факти и обстоятелства, и обективната истина за тях във всеки конкретен случай.
Съгласно АПК доказателствата се събират служебно от АО, освен в предвидените в АПК или друг закон случаи. Страните в процеса трябва да окажат съдействие при събирането. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях.
Доказателствата са факти и обстоятелства, които са правно значими за всеки конкретен случай. Фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните, сведения, писмени и веществени доказателства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон.
Доказателствата, събрани редовно от АО, имат сила и пред съда. Съдът може да разпита като свидетели лицата, дали сведения пред АО, само ако намери за необходимо. Преди да се произнесе по преписката, накзаващият орган проверява акта с оглед на неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и събраните доказателства.
Аминистративнопроцесуалната дейност логично завършва със съответното управленско решение. Това е юридически резултат, който следва да бъде максимално обоснован. Това решение се изгражда на основата на информацията, конкретните факти и обстоятелствата.
За разлика от ГП-с и НП-с, където доказателствата се отнасят предимно до обстоятелства от миналото, в АП-с подлежат на доказване факти и обстоятелства, съществуващи в настоящия момент.
В АП-с доказателствата могат да бъдат първични или производни според характера на източника, от който постъпват - свидетел очевидец или свидетел, преразкаващ разказа на друг свидетел.
Доказателства могат да бъдат само тези фактически данни, които са събрани по установения от закона ред и с предвидените в него способи, и които изясняват подлежащи на доказване факти и обстоятелства, чието установяване е от значение за конкретния случай.
Доказателствените средства са източници на сведения за подлежащите на доказване факти и обстоятелства. В АНП-с могат да се използват широк кръг доказателствени средства - свидетелски показания, писмени и веществени доказателства, обяснения, за да се установят административни нарушения и техните наказания.
Способите за събиране и проверка трябва да се различават от самите доказателствени средства. Такива способи са разпит( на свидетел, на вещо лице), оглед (за веществени доказателства), експертиза, претърсване и др. АО, автор на акта, има право да извърши оглед на място при условие, че е необходимо непосредствено наблюдение за изясняване на факти и обстоятелства. Огледът сам по себе си не е доказателство, а способ за събирането на такова.
За да се назначи експертиза, като друг способ за събиране на доказателства, трябва да са налице две условия - необходимост от специални знания за изясняване и преценка на подлежащите на доказване факти, и невъзможност преценяването и преценката на фактите да се извърши по служебен път.
Претърсването по принцип се извършва, когато съществуват достатъчно основания, че на определени места се намират предмети, които имат важно значение за случая.
Тежестта на доказване е различна. АО трябва първо да докаже преди да накаже.

6. Понятие за ИАА. Начало на производството по издаване на ИАА




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.