Административен процес


Категория на документа: Право


А Д М И Н И С Т Р А Т И В ЕН П Р О Ц Е С

О Б Щ А Ч А С Т

1.Понятие за АП-с

АП-с е най-новото направление в БГ право. За реално организиран АП-с говорим от 2006г. с излизането на АПК.
АП-с представлява съвкупност от процесуалноправни норми, на чиято основа се осъществява изпълнителната дейност(държавното управление), включително и решаването на правни спорове във връзка с осъществяването й.
Могат да се разграничат две групи. Първата представя типичния АП-с, а втората - АНП-с. В тази връзка са приети и два основни НА - АПК и ЗАНН. С АПК се отменят 4 закона - ЗАП, ЗВАС, З-н за предложенията, сигналите, жалбите и молбите, и З-н за административното обслужване на ЮЛ и ФЛ.
Съществуват и специални регламентации, намиращи се в някои специални закони - З-н за висшето образование, З-н за развитието на академичния състав на РБ, ЗУТ, З-н за горите, З-н за патентите, ЗДС-л и др.
АП-с взаимодейства с ГП-с и НП-с, защото те са по-развити процесуално и в АП-с субсидиарно се прилагат ГПК и НПК. АПК кореспондира с ГПК, а ЗАНН - с НПК.
Съгласно чл.144, АПК - "за неуредените в този дял въпроси се прилага ГПК".
Съгласно чл.84, ЗАНН - "доколкото в този закон няма особени правила...се прилагат разпоредбите на НПК"
АПК в огромна степен завършва кодификацията и усъвършенстването на АП-с у нас. Дооформя се окончателно системата на АП-е като се създават административните съдилища, начело с ВАС.
Дейността на ИВ е свързана с осъществяване на правотворческа, правоприлагаща и правораздавателна дейност. Трябва да се имат предвид и трите, когато се изяснява понятието на АП-с. В този смисъл АП-с представлява правилата, по които се осъществяват правотворческата, правоприлагащата и правораздавателната дейност на органите на ИВ, както и разрешаването на АП-спорове от съдебни органи.
В теорията съществува т.нар. широко и тясно понятие за АП-с. Една група автори считат, че АП-с е налице, само когато налице е АП-спор. Това е тясното понятие. По-голямата част приемат, че АП-с включва, освен решаването на спорове, и издаване на АА, и съставяне на актове за нарушения и т.н.
Ап-с е съвкупност от отделни видове производства - спорни и безспорни. Спорно производство по АПК е обжалване на АА по съдебен ред. Безспорно производство по ЗАНН е образуването на АН-но производство. Спорно е обжалването на наказателно постановление.
Във всяко отделно прозводство се наблюдават три основни стадия - издаване, контрол и изпълнение. Безспорното производство по АПК обхваща започването на производството по издаване на ИАА и завършва с неговото издаване или отказа да бъде издаден. От този момент при подаване на жалба или протест срещу издадения акт, или отказ, започва спорното производство. Процесът обаче може да се развие и безспорното производство, ако срещу издадения акт не се подаде жалба или протест. Следователно контролната, спорната фаза не е задължителна, а само възможна. Издаването на ИАА обаче е задължителна фаза на процеса - без нея той не може да се развие. Същото важи и за фазата на изпълнение. Същите стадии се наблюдават и при АНП-с по ЗАНН. Тук обаче първата фаза е производството по констатиране на извършено АНар.
С оглед действащото в момента законодателство АП-с обхваща нкл административни производства:
* Административно правораздаване(АП-с в тесен смисъл на понятието)
* Производство по издаване на ИАА, по оспорването им по административен ред и по изпълнението им
* Производство по издаване на ОАА и НАА, както и други правни актове
* Производство по разглеждане и решаване на предложения и сигнали
* Производство по установяване на АНар. и по изпълнение на наказателни постановления и съдебни решения в АНП-с по ЗАНН
* Дейност по разглеждане от АО на протестите и предложенията на прокурорите, подавани срещу тяхната незаконосъобразна дейност, и изпълнение на решенията, взети по тях
Следователно Ап-с е динамична категория и по своята същност представлява съвкупност от последователно развиващи се, целенасочени, регулирани от АП право действия на неговите участници - субекти, които допринасят за издаването, контролиранто и изпълнението на властническите актове на ИВ и за налагане на установената от АП санкция.
АП-с на РБ е единна система, изградена на основата на единен предмет, еднаква цел, едни и същи принципи и правила и единни методи и средства за осъществяване.
Нормативната основа на АП-с у нас се състои от три групи актове. В първата се включват всички НА, които уреждат основни АП-ва, съставляващи широкото понятие за процес. Това са АПК, ЗАНН, ЗСВ, ЗНА и Данъчно-осгурителният процесуален кодекс.
Втората група са специалните закони в отделните отрасли на ДУ, имащо отношение към процеса. Това за ЗУТ, ЗОВС, ЗДвП, Закон за здравето и др.
Третата група би трябвало да включва ГПК и НПК, тъй като техни норми често се прилагат в АП-с.

2. Принципи на АП-с

Принципът е основно ръководно начало. Правните принципи са съставка на действащия правен ред, независимо дали са формулирани изрично, или се извеждат от нормите на правото. Основните принципи на АП-с разкриват твърде голямо разнообразие. В зависимост от тяхното проявление те се представят като общи или специални принципи. Общите доминират във всички производства на АП-с, които могат да се подчиняват и на едни или други специални принципи.
Принцип на законността. Вземането на каквото и да е управленско решение, включително налагането на административни санкции, трябва да се извършва при строго зачитане на материалните и процесулните разпоредби на действащото законодателство. Съблюдаването на закоността от водещия процеса орган е задължително при всички АП-ва и при издаването на актовете на ДУ. Издаваните управленски решения трябва да съответстват не само на закона, но и на всички останали НА, издадени въз основа на него, при строго зачитане на тяхната взаимна обвързаност и йерархия. Принципът на законността означава еднакво спазване и на процесуалния, и на материалния закон. Този принцип не се адрисира само до ДО, той засяга всички субекти на АП-с и тази всеобхватност се вижда ясно в разпоредбата на чл.4 ал.3, АПК - "субектите на АП-с са длъжни да упражняват своите права и свободи, без да вредят на държавата и обществото, и правата, свободите и законните интереси на други лица". Гаранции за за принципа на законността са независимостта на праворадавателните органи, участието на прокурор, правото на отвод и др.
Принцип на публичността. Този принцип се свързва с изискването дейността на ДО и органите, които водят процеса, да бъдат поставени под контрола на гражданите и обществото, което освен публичност, означава още достъпност откритост. Всеки гражданин, и най-вече заинтересуваните, трябва да знаят какво се върши в службите на администрацията. Изключение се прави само за служебна или държавна тайна. Делата се разглеждат на публични заседания.
Съгласно чл.34, АПК - "АО осигурява възможност на страните да преглеждат документите по преписката, да си правят бележки и извадки.."
Съгласно чл.40, ЗАНН - "Акт за установяване на нарушение се изготвя в присъствие на нарушителя и свидетели..."
Принцип на обективната истина. Чрез активните си действия водещият процеса орган трябва да стигне до обективната истина относно всички факти от значение за случая, съгласно чл.7 ал.1 и 2, АПК. АО могат на основание АПК да искат информация от гражданите и държавата, съгласно чл.36, АПК. Принципа за истинност в процеса допринася в максимална степен за правилното и законосъобразно решаване на делата. Право да откажат даването на сведение имат лицата по чл.48, АПК - роднини по права линия, съпрузи, братя и сестри, роднини по сватовство от първа степен; лица, които по закон са длъжни да пазят служебна тайна и др.
Принцип на равенство на страните в процеса. Този принцип произтича директно от К. и се свързва с равенството на всички граждани пред закона. Това равенство важи и за задължителността на процесуалния закон. Всички субекти в АП-с имат равни възможности да отстояват своите права и интереси, съгласно чл.8 от АПК.
В спорните АП-ва принципът на равенство изисква изслушване на съображенията и възраженията на всички страни по делото.
Принцип за компетентност и безпристрастност. Необходимите правни актове трябва да бъдат издавани при пълна независимост и самостоятелност, и в рамките на правомощията, установени от закона.Чл.35 от АПК задължава АО самостоятелно, всестранно и обективно да прецени и изясни всички факти и обстоятелства, които са от значение за случая и едва тогава да издаде акта. По-горестоящият орган не може да иззема въпрос от компетентността на долустоящия. Не може да участва в АП-во длъжностно лице, което е заинтересувано от процеса - пострадало е от нарушение, съставило е акта за нарушение или е свидетел по него, и т.н.
Принцип на зачитене на националния език. Установеният принцип е, че всички производства по АПК се водят на български език. Участниците, които не познават официалния език, могат да ползват своя собствен език, ползвайки услугите на квалифициран преводач.
Принцип на служебното начало. Този принцип действа и когато АП-во е започнало по инициатива на заинтересувани граждани, и когато се води по инициатива на самата администрация или други ДО. Водещият процеса орган е длъжен да насочва странити в услията им да реализират своите права и интереси, като им разкрива и начините и средствата за тяхното пълно задоволяване. Чл.9 от АПК предвижда задължително процесуално съдействие на страните от страна на АО и съдебните органи за законосъобразно и справедливо решаване на въпросите.
Принцип за спазване на йерархията на НА. Съгласно чл.5, АПК когато постановление, правилник, наредба или друг подзаконов НА противоречи на НА от по-висока степен, се прилага по-високия по степен НА. Когато закон или подзаконов НА противоречи на влязъл в сила за РБ международен договро, ще се прилага международния договор.
Принцип на съразмерност. Този принцип има преди всичко възпиращо действие. АО трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди , явно несъизмерими с преследваната цел. При издаване на АА, с които се засягат права или се пораждат задължения за граждани е задължително да се прилагат тези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона.
Принцип за бързина и процесуална икономия. Принципът на бързината е най-добре илюстриран в кратките срокове, валидни за отделните АП-ва. Пример за процесуална икономия пък е т.нар. "право на отзив" - АО, автор на акта, може да го преразгледа,когато той е оспорен пред по-горестоящ орган. Така той може да оттегли или измени акта, и да сложи край на процеса като цяло. По ЗАНН е дадена възможност наказващият да се произнася и по искането за обезщетението на причинените вреди.
Принцип на последователността и предвидимостта. Този принцип се отнася само за АО. Те са длъжни да оповестяват критериите, приетите вътрешни правила и практиката, която ще следват при постановяване на решенията си.
Принцип на отговорност. Отнася се за всички участници в АП-с. Прилага се чл.16, НПК - обвиняемият се счита за невинен до установяване на противното, с влязла в сила присъда.

3.Участници, субекти и страни в процеса



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Административен процес 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.