"България е република с парламентарно управление" - какво означава това?


Категория на документа: Право


Бюджетът се контролира всяка година от парламента. Причината всяка година да се приема бюджет е от една страна да се преглеждат данъците и разпределението на парите в държавата, а от друга ежегодното гласуване на бюджета се смята за своеобразен вот на доверие към правителството. По този начин парламентът не просто одобрява или не предвидените приходи и разходи на страната, а и преценява до каква степен се е справило правителството с това свое задължение.
Правителство

Министерският съвет, или както често за синоним се изполва правителството на България, се характеризира като колективен орган на изпълнителната власт, упражняващ правомощията си над територията на цялата страна. То е резултат от политическата воля на парламента. Редът, по който се избира е надлежно установен в Конституцията с чл.99. Президентът е този, който задвижва процедурата, като се консултира със парламентарните групи и възлага проучвателен мандат на министър-председателя, излъчен от най-голямата парламентарна група, да състави проект за правителство. В 7-дневен срок проектът трябва да бъде представен, като президентът проверява дали кандидатът за премиер е успял да предложи състав на правителството, като няма право да преценява дали кандидатурите са подходящи или не. Президентът обаче може да провери дали предложените кандидати отговарят на конституционния критерии за избираемост според чл.110 от Конституцията. Ако първата по численост парламентарна група не успее да състави правителство, президентът възлага задачата на втората по големина парламентарна група. Ако и тя не успее, президентът има правото да даде проучвателен мандат на парламентарна група по избор без да се съобразява с големината й. При успешен проучвателен мандат на кандидата, президентът предлага на парламента той да бъде избран за министър-председател. Ако кандидатът бъде избран, той предлага на парламента проект за състав на Министерски съвет. Гласуването на състава на Министерски съвет трябва да бъде по начина наречен ан блок, т.нар. екипен принцип, изключва възможността съставът на Министерския съвет да се определя от парламента. Ако предложеният състав не бъде приет, се смята, че опитът за съставяне на правителство е неуспешен и се стига до парламентарна криза. В случай на парламентарна криза президентът назначава служебно правителство , разпуска парламента и насрочва нови избори в срока описан в чл.64 ал.3. Новоизбраният парламент стартира отново процедурата по чл.99 и следва да избере ново правителство.
Министерски съвет

Министерският съвет е колективен орган, начело на който стои министър-председателят, следван от заместник министър-председател и министрите. С оглед разделението на власта членовете на Министерския съвет не могат да заемат длъжността на народен представител за времето, през което са министри и според чл. 68 ал.2 от Конституцията следва да бъдат заместени по определения от закона ред.

Правителството има правомощия в абсолютно всички сфери на общественото поведения. Тази негова особеност му позволява да решава глобално въпросите на изпълнителната власт и да упражнява всестранен контрол. Парламентът е постоянно действаща институция, без прекъсвания. Държавата не може да остане без правителство в нито един момент. За нормалното функциониране на държавата законите трябва да се изпълняват и прилагат постоянно, такова е изискването за правова държава. Поради тази причина, дори когато Министерския съвет е в оставка, той продължава да действа до избирането на нов.

Като колективен орган правителството носи солидарна отговорност пред парламента, която може да доведе до вот на недоверие и прекратяване на правомощията.

Правителствената отговорност е в три направления:
* Колективна отговорност на правителството за цялостната му дейност
* Отговорност на премиера пред Народното събрание
* Отговорността на отделен министър за лошото ръководство на повереното му министерство

Индивидуалната отговорност на всеки министър намира дефиниция в чл.108, ал.3 от Конституцията. За разлика от колективната отговорност, при която парламентът може да предизвика действия по свалянето на правителството, при индивидуалната отговорност за министрите няма законова процедура. По отношение на отделен министър народните представители могат да внесат питания както и изявления към министър-председателя, който може да предприеме съответните действия към определен министър. Всички тези действия на парламента обаче не могат да накарат правителството да смени един или друг министър. Дори отделен министър да подаде оставка пред Народносто събрание, то няма правото да предприеме никакви действия по отстраняването му. Само министър-председателят може да предизвика смяна на състава на Министерския съвет, като внесе за това предложение в Народното събрание. Идеята за това е свързана с правото на министър-председателя да сформира състава на Министерския съвет, с който управлява. Не би било логично да се разрешава да се образуват мнозинства от народни представители срещу определен министър за отстраняването му, защото това сериозно би попречило на министър-председателя да управлява. Допускането на противното би довело до разбиване на парламентарното мнозинство, лобиране и до голяма степен оказване на натиск върху отделни депутати за отстраняване на даден неудобен министър. Основният принцип за носене на политическа отговорност от страна на правителството трябва да се базира на солидарната отговорност и той трябва да е водещият. Ако мнозинството народни представители са загубили доверие у правителството, те могат да потърсят политическа отговорност от него чрез вот на недоверие и то да бъде свалено.
Вот на недоверие

Условията за искане вот на недоверие са уредени в чл. 89 от Конституцията. Вот на недоверие към правителството или към премиера се гласува по предложение на народните представители както при несъгласие с цялостната политика провеждана от него, така и по конкретен повод. За целта е необходимо предложението да е подкрепено от 1/5 от депутатите. Това е с цел да се предодврати злоупотребата на малки групи депутати. Вотът на недоверие се инициира от опозицията с цел бламиране на правителството. За да бъде приет вотът на недоверие и за да подаде оставка правителството, е нужно вотът да бъде подкрепен от повече от половината народни представители. Ако предложението се отхвърли през следващите 6 месеца, не се допуска отново искане на вот на недоверие на същото основание. Също така, ако вот на недоверие за цялостната политика на Министерския съвет е бил отхвърлен, в следващите 6 месеца не се допуска вот на недоверие по дадена програма или конкретен повод.
Вот на доверие

Условията за вот на доверие са посочени в чл.112 от Конституцията. Вот на доверие може да се поиска от правителството по отношение на цялостната му политика, по дадена негова програма или по конкретен повод. При негативен вот, т.е. ако получат по малко от половината гласове, премиерът подава оставка на правителството. Искането за вот на доверие се прави с цел затвърждаване на позицията на правителството и сплотяване на мнозинството, което го подкрепя.

В случай, когато нито една от политическите партии не успее да състави правителство то тогава президентът назначава служебно такова, разпуска парламента и назначава нови избори (чл.99, ал.5 от Конституцията). Срокът на служебното правителство не може да се определи с точност, може само да се каже, че началото му се поставя с указа на президента и краят - с избора на ново правителство от новоизбрания парламент. Друга особеност на служебното правителство е, че то не носи политическа отговорнст пред парламента, тъй като не е избрано от него. Действията му са под контрола на президента, който го е назначил. Президентът може да прави промени в състава и структурата му. Актовете на служебното правителство също така са изцяло под контрол на Върховния административен съд.

Парламентарната република е може би най-успешният демократичен модел на държавно устройство. Наличието на плурализъм на партиите, разделението на властта, възможността институциите да се контролират една друга са своеобразен гарант за свободата на народа на една държава. Ненапразно по-голямата част от държавите по света и техните народи са избрали този модел. До колко България е успешна в този модел? Не може да се каже, че преходът от тоталитарен режим към демокрация е лесен. България премина този път успешно и с радост можем да кажем доста "безкръвно". Свободата на избора даде ново бъдеще за българския народ, но наред с това и много нови отговорности. Ако искаме да преуспяваме и бъдещето да е по-светло, за нас ще се наложи и да поемем повече отговорнст, а това става именно чрез подходящия избор на политици и лидери, които да поведат държавата във възход - нещо, което като че ли липсва към днешна дата. Все пак нека не забравяме, че държавата това сме ние и властта е в наши ръце до момента, в който я поставим в нечии други.

Използвани източници:
1. Михайлова, Е., Парламентаризъм и правова държава в България, Нов български университет, С.,2004
2. Интернет страница на Народно събрание на Република България: http://www.parliament.bg/
3. Уикипедия: http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9D%D0%B0%D1%87%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D1%81%D1%82%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B8%D1%86%D0%B0





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"България е република с парламентарно управление" - какво означава това? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.