"България е република с парламентарно управление" - какво означава това?


Категория на документа: Право


НОВ БЪЛГАРСКИ УНИВЕРСИТЕТ

КУРСОВА РАБОТА
по ПОЛИТИЧЕСКИ МОДЕЛИ НА УПРАВЛЕНИЕ
НА ТЕМА

В чл. 1 от Конституцията на Репубика България от 1991 г. е записано "България е република с парламентарно управление". Какво означава това?

Учебна 2011/2012 год.
Есенен семестър

Конституцията приета на 12 юли 1991г. от 7 Велико Народно Събрание е основния закон на Република България. Тя се състои от 169 члена подредени в 10 глави. Тя е и първата, в която се казва, че България е Република с парламентарно управление. Републиката е форма на държавно управление, при която върховната власт се изпълнява от демократично избрани от населението на държавата органи. Държавният глава в една парламентарна република е президентът, който се избира за определен мандат. Конституцията (висшият писан закон) и другите закони в една република дават на правителството определени правомощия и задължения. Към днешна дата по-голямата част от държавите по света са републики. Съществуват различни разновидности на републиките, като България спада към групата на парламентарните републики. Парламентаризмът в България датира още преди възтановяването на българската държава през 1878г. и е резултат от времето на Танзимата в Османската империя. Българите наравно участват с турците в съставянето на т.нар. Съдебен съвет. Български е и съставът на Църковно-народния събор от 1871г., който също би могъл да се нарече парламент с някои условности.
Парламентарната република се характеризира със
* Дуализъм на изпълнителната власт
* Принцип на двойното въздействие
o от страна на парламента срещу правителството (процедурата вот на недоверие, като центъра на тежестта е изместен в полза на парламента);
o върху парламента от президента - възможност за предсрочно разпускане на парламента, което става при невъзможност на парламента да избере правителство или ако парламента системно нарушава конституцията
Признаци на парламентарна република:
* наличие на министър-председател, свежда се до външен белег;
* политическа отговорност на правителството пред парламента;
* формално участие на държавния глава при съставяне на правителството;
* неотговорност на държавния глава пред парламента (невъзможност парламента да прекрати мандата на държавния глава предсрочно);
* избор на държавен глава от парламента или с участието му;
* парламентът излъчва правителството, законодателства, изпълнява парламентарен контрол, приема бюджета.
Състав, функции и правомощия
Състав

Съставът и броят на народните представители са от голямо значение за един парламент. От това зависи доколко представително ще е то и дали ще отразява волята на народа от всички територии с техните особености. Всичко това влияе връху ефективността на вземаните решения. Броят на избраниците, които изразяват народния суверенитет, се е уреждал различно в отделните ни конституции. В Търновската и Димитровската конституции се е избирал по един народен представител на всеки 20 или 30 хил. души. При Живковата конституция се е възприел принцип на постоянен състав от 400 души. В новата конституция се възприема постоянен състав от 240 души или по един народен представител на всеки 25 хил. души население.
Мандат

Мандатът на парламента е посочен в Конституцията. Мандатът е времето през което съществува един парламент. Необходимо е да се провеждат периодично избори, за да бъде една държава демократична и правова. С провеждането на периодични избори се проверява каква е волята на народа за това каква политика желае той и от кого да се изпълнява тя. В конституцията от 1991г. срокът на мандата е определен на 4 години. Мандатът започва да тече от деня, в който населението е направило своя избор. Краят на мандата може да настъпи с изтичане на срока или с предсрочно прекратяване на пълномощията.
Кворум

Според Конституцията от 1991г. е необходим определен кворум, за да заседава Народното събрание. За заседание на парламента е необходимо да присъстват повече от половината народни представители, в противен случай заседанието се прекратява. Проверка на кворума може да направи председателят на Народното събрание или неговите заместници, ако те водят заседанието. В основния ни закон са посочени различни възможности на народните представители за започване на една или друга процедура, както и необходимите мнозинства за решения в парламента. Всеки депутат има право да задава въпроси към кабинета, също така всеки народен представител има право на законодателна инициатива. За останалите случаи е необходим определен брои представители за предприемане на определено действие.
Парламентарни групи

За формирането на парламентарна група в българския парламент е необходимо наличието на 10 народни представители. Обяснение за това ни дава факта, че изборите в България се провеждат по пропорционална изборна система с 4% изборна бариера, което означава минимум 10 народни представителя избрани от определена партия. Функции на парламентарните групи:
* Представителство на политическата партия в парламента
* Организиране действията на народните представители от парламентарната група
* Възможност да формира правителство или да формулира основната алтернатива на управлението
* Участие в националния дебат за важните въпроси свързани със законодателството и упражняване на парламентарен контрол
Функции на парламента

Основните функции на парламента са законодателна и контролна.

След като парламентът е проекция на волята на суверенния народ на една държава, логично е и той да е този който издава законите. Всички действия на държавата трябва да са съобразени със законите, записани и приети в Конституцията. Принципите на всяка правова държава изискват законът да гарантира границите на действие на правосъдието и на администрацията. Законодателната инициатива в България е уредена в Конституцията от 1991г. от чл. 87, ал1., според която право на законодателна инициатива има всеки депутат и Министерският съвет. Според ал.2 законопроектът за държавен бюджет се внася от Министерският съвет. Правото законодателната инициатива да е в ръцете на парламента е един от основните белези на парламентарното управление.
Парламентарен контрол

Народното събрание извършва парламентарен контрол преди всичко върху изпълнителната власт. Чрез парламентарния контрол се проверява политическото доверие у правителството от страна на парламента. Освен чрез вече разгледаното гласуване на бюджет, парламентарен контрол се извършва чрез задаване на въпроси към министрите, които трябва да са актуални, да са от обществен интерес и да са в сферата на дейност на министъра към който се отправят. Парламентът също така може да поиска вот на недоверие към правителството, което е най-тежката форма на парламетнарен контрол. Форма на парламентарен контрол е и възможността да се провеждат парламентарни проучвания, изслушвания и анкети.
Бюджет




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
"България е република с парламентарно управление" - какво означава това? 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.