Защита правата на човека


Категория на документа: Право


ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ - ВАРНА
ФАКУЛТЕТ ПО ЕЛЕКТРОНИКА
КАТЕДРА - СОЦИАЛНИ И ПРАВНИ НАУКИ

Курсова работа
По Защита правата на човека
НА ТЕМА

Защита правата и свободите на гражданите според българското законодателство. Омбудсман - правно положение и правомощия.

Студент : Проверил:
Факултетен № .................................

Варна 2014

1.Увод

* ИСТОРИЧЕСКО РАЗВИТИЕ НА ИДЕИТЕ ЗА ЗАЩИТА НА ПРАВАТА НА ЧОВЕК -
През ХХ век множество международни организации поставят правата на човека сред основните си приоритети. Сред тях е ООН. Съветът на Европа, Организацията на държавите на африканско единство. Ефективни гаранции в защитата на правата на човека се създават в Европейските общности. Идеята за регламентиране и защита на основните права и свободи на човека са неразделна част от ценностната система на ЕО. При създаването му са доминирали икономически фактори и критерии. Основните права могат да бъдат причислени към първичното неписано правило на Общността. Основните права и свободи на човек се свързват с отделната държава.
Държавите регламентират в законите си права и свободи на гражданите и създават условия за пълноценна реализация. Договорът на ЕО не съдържа пълен каталог на тези права и свободи, а само някои от тях - правото на свободно движение и установяване на територията на страната-членка, не дискриминирано третиране. Посочени са в Обща декларация на ЕП. Тя има информативен и декларативен характер. С въвеждането на европейско гражданство не се изясняват правата и свободите на човек. В Преамбюла на Единния европейски акт и Договора за ЕС се включват редица разпоредби с насоченост към основни права и свободи. Основните принципи, провъзгласени там обхващат правата и защитата им. Със съществено значение за разглежданата проблематика са разпоредбите на чл. 6 ДЕС.
Първата му алинея е за правата и свободите, а те произтичат от конституционните традиции, общи за държавите-членки и са принципи на Общонстта. Други текстове със съществено значение за разглежданата тема са свързани с частта "Гражданство на Съюза" - чл. 17-22 ДЕО. В европейското право се развива по-различно идеята за европейско гражданство, около в тази за национално. Държавите-членки въвеждат идеята за европейско гражданство, водени от идеята за осигуряване на тясна връзка между Общоноста и индивидите и да съдействат за активно участие в обществено-политическия живот. Според чл. 17 ДЕО европейското гражданство допълва националното. Всеки гражданин има право на петиция към ЕП. В разпоредбите на учредителните договори могат да бъдат открити два основни механизма за контрол и защита на основните права и свободи на човека - съдебен и извън съдебен/основно парламентарен, а също и чрез други политически средства/. Защитата на правата на човек е резултат от дейността на ЕП и Съда на ЕО. В ранните стадии на развитието на общностното право не се приема за задължение защитата на правата на човек. Постепенно това става част от общите принципи. Съдът на ЕО е признал в практиката си редица права и свободи - човешко достойнство, свобода на действията, право на сдружаване, неприкосновеност на жилището, защита на личните данни. Към настоящият момент членовете на ЕП се избират пряко от гражданите и поради тази причина той има силна демократична легитимност. Гражданите могат да участват в изборите на ЕП и като избиратели и като кандидати, независимо в коя страна-членка пребивават.
Всяко физическо или юридическо лице от съюза може самостоятелно да се обръща към ЕП с петиция и да сезира парламентарния посредник. ЕП става от първоначално изключително икономически ориентирани отношения до един по-тесен политически съюз, в които основно място ще заемат основните права и свободи . по време на ЕС се взима решение за разработването на Харта на основните права на ЕО, съдържаща каталог с правата и свободите на гражданите на Съюза. Хартата се прокламира по време на ЕС в Ница.
Държавите-членки не успяват да постигнат съгласие по правната природа на Хартата, по начина на интегрирането й в правото. Хартата на основните права и свободи включва - лично достойнство, свобода, сигурност, забрана на подлагане на изтезания и нечовешки унизително отнасяне или наказание, равенство пред закона, свобода на мисълта, съвестта на религията, права на мнение и информация, справедливи условия на труд, защита при екстрадиране, добро управление, право на петиции до ЕП, право на правосъдие и на еднаквост в приложението на право, здравословна среда и защита на потребителя.

2.Основни понятия

* Основните права и свободи
Са историческа категория,търпят непрекъснато развитие. В Декларацията за правата на човека и гражданина през 1789г. Прогласява - хората се раждат със свободни и равни права. В зависимост от нивото на развитие на правната регулация, относно основните права и свободи различаваме три исторически поколения конституции:
1.Конституциите, приети във Френската конституция. След 1878г. - там акцентът е върху политическите свободи, целта е да се премахнат съсловията и да се придобият еднакви права, възможности за участие в политическия процес - политическо сдружаване, право на избор, право да бъдеш избиран и да избираш и преодоляване на феодалните привилегии.
2.Малко преди и след Първата световна война - акцентът е в сферата на синдикалните, трудовите права - 8часов работен ден, право на почивки, здравословна среда, право на стачка.
3.Конституциите, приети след Втората световна война - акцентът е в други посоки - благоприятна жизнена среда, право на информираност, признати са колективни права.
БК регулира правата и задълженията като типична конституция от третото поколение, модерна съвременна и адекватна на добрите европейски образци.
4.Невъзможност за отмяна или ограничаване на основните права.
Чл.57, ал.1 - основните права на гражданите са неотменими. Допустимо е само временно ограничаване, но и тогава някои от правата не могат да се накърняват - чл.57, ал.3. - наизуст да се знаят тези текстове.

* Граждански права
Правата, гарантирани на гражданите от държавата. Докато човешките права са естествено присъщи на хората, то гражданските права са отдадени от държавата на нейните граждани и са гарантирани от законите.
Гражданските права се отличават от гражданските свободи в две насоки. Първата е, че те се отнасят по-скоро към груповите права - като етнически, полови, расови или религиозни, а не към индивидуалните права. Затова и понякога този термин може да се използва и като синоним за малцинствени права. Борбата за граждански права придобива универсално значение и е съществена част от политиката на много демократични страни и редица международни организации като ООН, Съвета на Европа и др., които се стремят да защитават малцинствата (религиозни, расови, етнически и т.н.). Втората разлика се състои в това, че концепцията за гражданските права отбелязва прехода от класическия възглед за конституционни свободи като самоограничаване на правителството и политическия елит по отношение на действията си спрямо гражданите към по-широкото съвременно разбиране за това, че конституционната свобода се изпълва със смисъл тогава, когато е налице активно гражданско участие, което включва преки политически действия, организирани за постигане на конкретна цел, за влияние над правителствена политика, чрез обществени и други групи за натиск.
* Според Предмета на регулирането основните права биват следните групи:
1.Лични права.
- Правото на живот;
- правото на лична свобода и неприкосновеност;
- правото на неприкосновеност на личния живот;
- правото на неприкосновеност на жилището;
- правото на неприкосновеност на кореспонденцията;
- правото на достойнство и хуманно отношение;
- правото на справедлив съдебен процес;
- правото на избор на местожителството и на преживяване;
- свобода на съвестта, на мисълта и на избора на вероизповеданието;
- свобода на печата;
- правото да се изразява мнението;



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Защита правата на човека 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.