Законодателна власт на Народното събрание


Категория на документа: Право




Курсова работа

по
Конституционно право

на тема
Законодателна власт на Народното събрание

Изготвил: Преподавател:

Съдържание

I. Увод ...................................................................................... стр. 3

II. Изложение ......................................................................... стр. 3
1. Обща характеристика ......................................................... стр. 3
2. Общи правила за правотворческа дейност .................... стр. 5
3. Законодателен процес ........................................................ стр. 7

3.1 Законодателна иниациатива ............................................... стр. 8

3.2 Обсъждане на законопроектите ........................................ стр. 10

3.3 Гласуване на законопроектите ............................................. стр. 11
3.4 Удостоверяване,обнародване и влизане на законите в сила... стр.13

III. Заключение ..................................................................... стр. 13

IV. Списък с използвана литература ............................... стр. 15

I. Увод

Според принципа за разделение на властите Народното събрание е титуляр на законодателната власт, то осъществя най-важната функция на държавата - законодателната. Народното събрание институциализира законодателната власт. Това произтича от обстоятелството , че то се състои от политически представители на източника на властта- народа. Поради това Конституцията предоставя единствено на него да осъществява законодателната функция. Законотворчеството е особена държавна дейност, която на базата на Конституцията установява основите на обществената и държавната организация и на правната система. В този контекст тя е първична нормотворческа дейност, която предхожда и определя обхвата и реда на дейността на другите две власти - изпълнителната и съдебната. Дейността на другите държавни органи е вторична по отношение на законодателната и се осъществява на основата на законите, приети от Народното събрание. Поради това парламентът заема основно място в системата на държавните органи и в реализирането на публичната власт.

II. Изложение

1.Обща характеристика

Народното събрание осъществява законодателната власт в сътрудничество с други държавни органи, които участват в законодателния процес или въздействат чрез различен юридически инструментариум върху законодателството. Министерския съвет захранва Народното събрание със законопроекти, като упражнява своето конституционно право на законодателна инициатива и по този начин стимулира законодателната дейност. Заедно с това се наблюдава тенденция правителството да доминира в законотворчеството, като определя неговата динамика и предели чрез своите законодателни програми .Президентът се включва в законодателната дейност ,като обнародва приетите закони или като упражнява правото си на отлагателно (релативно) вето ,с което законодателната процедура се възобновява. Въздействието върху законодателството оказва и Конституционният съд, когато обяви закони или отделни негови разпоредби за противоконституционни. В този случай Народното събрание трябва да отмени закона или съответните разпоредби и да приеме нов закон или измени обявените за противоконституционни законови разпоредби.
Законотворчеството е сложна и отговорна дейност, която изисква познаване и задълбочен анализ на тенденциите за развитие на обществените процеси. Необходимо е да се познават правилата и условията на законодателната технология. Законодателят трябва да има политическа воля да създава закони , които адекватно да отговарят на потребностите за ефективно управление на обществото. Пределите на законодателната власт не са нормативно установени. Не съществува каталог на обществени отношения, които се регламентират със закон. Законодателната власт на Народното събрание е практически неограничена, доколкото не навлиза в материята, която е в компетентността на други държавни органи. Предмет на законодателната дейност са онези обществени отношения, които в Конституцията изрично е предвидено да се уредят със закон, и всички други обществени отношения , които могат да бъдат клалифицирани като основни. Някои конституции, като Френската в чл.34, изброително установяват материята, подлежаща на законодателната уредба. Но тя допуска допълване на този каталог с ограничен закон. Това е естествено, тъй като в процеса на общественото развитие се зареждат нови обществени отношения, които трябва да бъдат законодателно уредени.
Чрез законодателната дейност се реализират правомощията на Народното събрание като законодателен орган. Неин резултат е приемането, изменението и допълнението на законите. Чрез нея се създават норми от най-висока степен, които регулират трайно основни обществени отношения.
Законодателната дейност е особен вид нормотворческа дейност, при която се създават специфични по характер правни норми. Законодателната дейност, при която се създават специфични по характер правни норми. Законодателната дейност е висша правотворческа дейност. Неин резултат е създаването на закони. Закони може да приема и народа чрез референдум, тъй като той е източник и субект на държавната власт. От всички държавни органи само Народното събрание може да приема закони, защото се състои от политически представители на народа, на различни социални слоеве. Законодателната дейност има за цел да облекчи в юридическа форма интересите на част от народа или на политическата сила, която има мнозинство в парламента, зад която стоят определени социални групи. Чрез закона техните интереси се превръщат в правнозадължителна държавна воля.
Създаването на законопроекти е подчинено на определени правила и условия, чието съблюдаване е предпоставка за качеството на актовете. Политическата воля на законодателя трябва да намери адекватен словесен нормативен израз. Предписанията на закона трябва да бъдат кратко и точно формулирани. Словесната структура на разпоредбите не трябва да оставя съмнение за истинската воля на законодателя. Словесният изказ на законопроекта трябва да е на книжовен български език. При необходимост трябва да се използва и специалната юридическа терминология. Нормативните предписания трябва да бъдат формулирани достатъчно абстрактно, за да са модел за многократно изпълнение на правните субекти.
Съдържанието на текста на законопроекта трябва да бъде така структуриран, че разпоредбите да се намират в логическа връзка по между си. В зависимост от характера и обхвата на законопроекта неговите текстове трябва да бъдат обособени в части и други структури, за да се създаде цялостен вътрешен хармоничен и непротиворечив нормативен акт.
Законодателният процес е механизъм, чрез който се формулира политическата воля на парламента, изразена в закон. Волята на парламентарното мнозинство се представя за обща воля на народа. Чрез законотворчеството се осъществява основната функция на Народното събрание - законодателната. Необходимо е да се усъвършенства законодателна дейност. Това ще повиши качеството на законите и ще постигне необходимият социален резултат от тяхното прилагане. Законодателният процес е технологията по създаване на законите. Тя се осъществява на основата на юридически установени правила. Процесът по създаване на закона включва извършването на точно нормативно определени действия, в строга логическа последователност и при наличието на определени условия.
Конституцията регламентира основите на законодателната дейност. Детайлно реда и условията за създаване на законите са установени от Правилника за организация и дейност на Народното събрание.

2.Общи правила за правотворческа дейност




Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Законодателна власт на Народното събрание 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.