Вина - понятие, форма


Категория на документа: Право


 ВАРНЕНСКИ СВОБОДЕН УНИВЕРСИТЕТ "ЧЕРНОРИЗЕЦ ХРАБЪР" - гр. ВАРНА

ЮРИДИЧЕСКИ ФАКУЛТЕТ

СПЕЦИАЛНОСТ: ЗАЩИТА НА НАЦИОНАЛНАТА СИГУРНОСТ

К У Р С О В А Р А Б О Т А

На тема:

ВИНА - ПОНЯТИЕ, ФОРМИ

ИЗПЪЛНИЛ: ВЪЗЛОЖИЛ:

В А Р Н А 2010 г.

Фактическият състав на неправомерни юридически действия разкрива две техни страни: обективна и субективна. Първата се заключава във външната страна на извършеното деяние заедно с неговите резултати. Тя обхваща всички външни елементи, от които се състои предметното съдържание на извършеното действие. Втората се покрива с вътрешната, психологическата страна на извършеното деяние. Тя обхваща всички ония преживявания, чиято съвкупност установява пълната зависимост на извършеното от извършителя и ни дава основание да свържем физически, психически и етически извършеното неправомерно действие с неговия автор.

Обективната страна от фактическия състав на неправомерни юридически действия е крайно разнообразна и не се поддава на синтетични обобщения. С нейната научна разработка се занимава не общата теория на правото, а специалните правни дисциплини. Общата теория на правото се занимава с обективната страна от предметното съдържание на неправомерни юридически действия само във връзка с тяхната систематична класификация.

Друго е съдържанието на субективната страна от фактическия състав на неправомерни юридически действия. Връзката между дееца и извършеното от него деяние е всякога принципно една и съща, колкото и различно и да е външното предметно съдържание на извършеното действие. Тя включва в себе си общи, постоянни елементи, които са присъщи на всички неправомерни юридически действия и се поддават на синтетично обхващане от общата теория на правото.

Субективната страна на неправомерни юридически действия се състои от крайно усложнени и преплетени елементи от техния общ фактически състав. Тя крие в себе си един от най-трудните въпроси в областта на правото - въпроса за вината.

Два са основните елементи, които запълват предметното съдържание на субективната страна на неправомерни юридически действия. Първият обхваща психически преживявания и развитата поради тия преживявания физическа енергия от страна на дееца в тяхната причинна зависимост с извършеното от него деяние. Вторият включва съвкупността на всички психологически и етически предпоставки, чиято наличност ни дава основание да смятаме, че деецът е могъл или е трябвало да може да не извършва деянието, макар че всъщност той все пак го е извършил. Наличността на първият елемент се установява само с коекзистенциялни съждения. Наличността на втория - с коекзистенциялни и ценностни съждения.

Вината в своята цялост не е нищо друго, освен наличността на тия два основни елемента, образуващи предметното съдържание на субективната страна от фактическия състав на неправомерни юридически действия. Тя се заключава в съвкупността на всички ония преживявания и развилата се въз основа на тях физическа енергия, при чиято наличност ние свързваме извършеното с неговия извършител, като желано и причинено от него действие при съзнаване за неговата противоправност или противоетичност. Тя се заключава и в преценката на тия преживявания, която преценка ни дава основание да заключим, че макар извършителят да е могъл или да е трябвало да може да изпълни правната норма, все пак извършва неправомерното юридическо действие, при всичко че той е могъл или е трябвало да може да съзнава неговата противоправност или противоетичност, ако той не е преживявал фактически съзнанието за тая противоправност или противоетичност.

В основата на понятието вина лежи синтетичното ценностно съждение, според което деецът, при всичко, че е могъл или е трябвало да може да изпълни правната норма и предписаните в нея правни последици, все пак е извършил неправомерното юридическо действие. Но погрешно е да се мисли, че вината се състои само в това ценностно съждение, само в една оценка и в една идейна квалификация, в един ценностен атрибут на извършеното деяние. Всяко ценностно съждение предполага наличността на факти, които са предмет на оценка. И ценностното съждение, което лежи в основата на вината, предполага наличността на сложни преживявания и причинни съотношения, въз основа на които се изгражда ценностното съждение, тъй характерно за нея. Тия преживявания и причинни съотношения не са елементи извън вината или странични на нейната същност, а елементи, включени в нея и образуващи нейното предметно съдържание. Чрез тях вината става един от съществените елементи от фактическия състав на неправомерни юридически действия.

Наличните фактически елементи, които влизат в съдържанието на вината, със съзнателни активни преживявания и причинната връзка между тях и извършеното действие. Тая причинна зависимост е пряка - между волята на дееца и нейното външно проявление - и косвена, на степени - между волята на дееца, нейното външно проявление и резултатите или останалите елементи от обективния фактически състав на неправомерни юридически действия. Тя не е нищо друго, освен обективната и субективната причинна зависимост, присъща на всяко юридическо действие, било то правомерно или неправомерно.

На причинната зависимост при правомерни и неправомерни юридически действия е еднаква само принципиално. По съдържание тя е коренно различна. При правомерни юридически действия тя обхваща преживявания, външно проявление и резултати съобразени с правната норма. При неправомерни юридически действия тя обхваща преживявания, представи, емоции, желания и резултати, намиращи се в пълно противоречие с нея.

Вследствие на това, въпросът за вина се поставя и може да се постави само при неправомерни юридически действия. Само при действия, които не са съобразени с правната норма и нарушават някои нейни постановления, маже да се запитаме, дали имаме основание да смятаме, че деецът въпреки преживяваното и извършеното от него, е могъл или е трябвало да извърши обратното и да се съобрази с правната норма. А това синтетично ценностно съждение ние можем да изградим само въз основа на определени нови преживявания, които заедно с правните образуват реалния субстрат на вината и са субективната страна от общия фактически състав на неправомерни юридически действия.

Тъй разгледана, вината, като елемент от предметното съдържание на неправомерни юридически действия, се намира в тясна зависимост от техния неправомерен характер. Макар че неправомерността, взета сама за себе си, е не един елемент от предметното съдържание на тая категория юридически действия, а само една тяхна нормна квалификация, един техен ценностен атрибут. Това тяхно качество указва влияние върху предметното съдържание на техния фактически състав и го обогатява с всички ония психически и етически предпоставки, с всички ония преживявания, при чиято наличност ние можем да приемем възможността за дееца да извърши противното, или с други думи казано да констатираме наличността на вината.

Ето защо наличността на вината става и разграничителен елемент между предметното съдържание и фактическия състав на неправомерни и правомерни юридически действия. С други думи казано вината е елемент от предметното съдържание и от фактическия състав на неправомерни юридически действия в нейната даденост на вменяемост и умисъл, или на вменяемост и небрежност и в тази нейна цялостна даденост тя разграничава неправомерни от правомерни юридически действия.

Вината е сложно понятие. То включва в себе си коензистенциални и ценностни елементи. Първите обхващат налични преживявания, установени с коензистенциални съждения. Вторите - преценка върху налични преживявания, установени с ценностни съждения. Ето защо, някои юристи смятат, че вината е само номологично понятие, т.е. само научна синтеза на ценности, или само онтологично понятие, т.е. научна синтеза само на съществуващи преживявания, без ценностни елементи.

Вината се проявява в две нейни страни, които се допълват взаимно и чиято съвкупност съставя истинското съдържание на вината и е елемент от фактическия състав на неправомерни юридически действия. Това е вменяемостта и умисълът или небрежността.

Вменяемостта се заключава в съвкупността на всички ония преживявания, при наличността на които ние свързваме извършеното деяние с неговия извършител и му го приписваме като негово съзнателно неправомерно юридическо действие.

Умисълът или намерението се заключава в ония преживявания, при които деецът, съзнавайки неправомерният характер на извършеното, желае неговото извършване, като си представя предварително и желае осъществяването на всички съществени елементи от фактическия състав на извършеното.

Небрежността или непредпазливостта се свежда към наличието на ония преживявания, при които деецът, макар и да не желае да извърши неправомерното деяние, или да не желае извършването да бъде съпроводено с неправомерни резултати, все пак го извършва, когато е могъл или е трябвало да може да не го извършва, или когато е могъл или е трябвало да може да избегне неговите неправомерни резултати.

Умисълът или намерението и небрежността или непредпазливостта са едни от страните на вината. Всички неправомерни юридически действия са или умишлени, намеренни, или небрежни, непредпазливи. Вследствие на това, съотношенията между вината, умисъла или намерението и небрежността или непредпазливостта са не съотношенията между родово понятие - вината - и неговите видови понятия - умисълът или намерението и небрежността или непредпазливостта, а съотношенията между цялото и една от двете алтернативи, но взаимно изключващи се форми, в които се проявява една от двете негови части.



Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Вина - понятие, форма 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.