Употреба на сила


Категория на документа: Право


Употреба на сила. Системата, предвидена в Устава на ООН за поддържане и установяване на международния мир. Съотношение на компетенциите на Общото събрание и Съвета за сигурност

Още в първата конвенция за уреждане на международните конфликти от 1907 г. правилото за неизползване на въоръжена сила между държавите е водещо. С течение на времето този принцип се утвърждава все повече, докато Уставът на ООН не регламентира мирното уреждане като принцип на МП. В устава се уточнява понятието мирни средства, въвежда се принципа на справедливостта, отхвърля се агресията и воденето на агресивна война. В чл. 2 се постановява, че международните спорове се уреждат само с мирни средства, по начини непоставящи в опасност международния мир, сигурност и справедливост. Той изключва военната сила като възможност за решаване на спор.
Върху Устава на ООН е изградена съвременната система на международен ред с основна цел - подържането на международния мир и сигурност. Употреба на сила е предвидено единствено в Глава VІІ, като това е допустимо само в два случая:
1. при индивидуална или колективна самоотбрана в случай на въоръжено нападение срещу член на организацията (Член 51);
2. в случаите, когато съществува "заплаха срещу мира, нарушение на мира или акт на агресия" (Член 39).
В такива случаи, ако предвидените мирни мерки за поддържането или възстановяването на международния мир и сигурност" се окажат недостатъчни, то Съветът за сигурност може да предприеме необходимите "действия с въздушни, морски или сухопътни сили" (Член 42).
Всяка употреба на сила, която излиза извън посочените рамки, е нарушение на международното право.
Върху Съвета за сигурност лежи главната отговорност за поддържането на международния мир и сигурност.
Съветът за сигурност е най-важният постоянно действащ орган на ООН. Състои се от 15 члена: 5 от тях (САЩ, Русия, Великобритания, Франция и Китай) са постоянни, а 10- непостоянни членове, избирани от Общото събрание за двегодишен срок. Местата на непостоянните членове се разпределят- 5 места за афроазиатските държави, 2 места за държавите от Латинска Америка и от басейна на Карибско море; 2 места за държавите от Западна Европа и 1 място за държавите от Източна Европа. Решенията на Съвета за сигурност по процедурни въпроси могат да бъдат приети с девет гласа на които и да било членове на съвета. При изборите на членовете на Международния съд са достатъчни дори осем гласа.
За приемането на решение по всички други въпроси се изискват девет гласа, включително гласовете на петте постоянни члена на Съвета за сигурност. Ако дори един постоянен член гласува против, решението не може да се смята за прието ("право на вето"І. Но въздържанието на един или повече членове на Съвета за сигурност от гласуване не е пречка за приемане на решение.
Особената отговорност на Съвета за сигурност за съдбата на мира определя и правната сила на решенията му: тези решения, след като бъдат приети по установения ред, са задължителни за държавите-членки на ООН, които следва да се подчинят на решенията и да ги изпълнят. Това е единственият орган на ООН, който има право да взема решения за практическите действия, необходими за поддържането на мира или за възстановяването на нарушения мир.
Съветът за сигурност е оправомощен да разследва всякакъв спор или всякакво положение, което може да доведе до международно разследване или да предизвика спор, за да установи дали продължаването на този спор или положение може да заплаши поддържането на мира и сигурността; да прави препоръки за процедурата или методите за уреждане на такива спорове; да разработва планове за създаване на система за регулиране на въоръженията; да определя наличността на заплаха за мира, нарушаване на мира или акт на агресия и да прави препоръки за мерките, които трябва да се вземат за поддържане или за възстановяване на международния мир и сигурност и др.
Съветът за сигурност може да приема решения за принудителни мерки спрямо държавата, която е нарушила мира или е извършила акт на агресия.
За осъществяване на функциите му по поддържането на международния мир и сигурност държавите-членки се задължават да предоставят на негово разположение при необходимост въоръжени сили, помощ и съответни средства за обслужване включително право на преминаване.
СС може да предприеме следните предупредителни мерки:
1.Не се намесва, но прави резолюция, предупреждение при заплаха срещу нарушение .Тези временни мерки не трябва да увреждат правата, претенциите или положението на заинтересуваните страни.
2. Може да реши какви мерки, несвързани с употреба на въоръжена сила, трябва да бъдат приложени за изпълнение на решенията му и може да покани членовете на организацията да приложат тези мерки. Последните могат да включват икономически или политически санкции.
Може да предприеме и силови мерки:
3. Демонстриране на военно присъствие- блокада и други действия с въздушни, морски или сухопътни сили на членовете на организацията
4. Реална употреба на сила-поддържат в състояние на незабавна готовност национални контингенти от военновъздушни сили за съвместни международни принудителни действия. Числеността и степента на готовност на тези контингенти и плановете за техните съвместни действия се определят от СС с помощта на Военнощабния комитет в рамките, предвидени в специалното споразумение или споразумения.Плановете за използването на въоръжените сили се изработват от Съвета за сигурност с помощта на Военнощабния комитет
Правомощията на Общото събрание на ООН са значително по-ограничени. То се състои от представители на всички държави-членки на ООН и действа на сесии. Има право да обсъжда всички въпроси, които влизат в компетентността на ООН, и да прави препоръки на членовете на ООН и на Съвета за сигурност. Общото събрание е оправомощено да разглежда общите принципи на международното сътрудничество за поддържане на мира и сигурността, включително проблема за разоръжаването; да обсъжда всякакви въпроси по поддържането на мира и сигурността и да прави по тях препоръки, освен ако спорът не е вече отнесен до Съвета за сигурност. Всеки въпрос, по който е необходимо да се предприемат конкретни действия трябва да бъде предаден на Съвета за сигурност , преди или след обсъждането му от Общото събрание, тъй като той е единственият орган на ООН, оправомощен да взема решения за такива действия.
Общото събрание също така получава и разглежда доклади на Съвета за сигурност и на други органи на ООН; избира непостоянните членове на Съвета за сигурност; заедно със Съвета за сигурност участва в избирането на съдиите от Международния съд и по препоръка на Съвета за сигурност назначава генералния секретар.
Редовна сесия на Общото събрание се провежда веднъж в годината, Специална сесия на Общото събрание може да бъде свикана при необходимост от генералния секретар по искане на Съвета за сигурност или на мнозинство от членовете на ООН.
Резолюциите на Общото събрание по съществото на дейността на ООН имат характер на препоръки. Резолюциите по организационни, административни или бюджетни въпроси носят задължителен характер.





Сподели линка с приятел:





Яндекс.Метрика
Употреба на сила 9 out of 10 based on 2 ratings. 2 user reviews.